Насилието над деца

 Явно тезата ми за не- насилието е много по- скандална от самото насилие.  За това говорех в първия си пост. Представи си, че не е задължително щом не правиш една грешка да правиш друга, която е по- лоша. Представи си, че не се състезаваме, а разговаряме. Темата не е за мен, но ако ти се говори за мен отвори отделна тема- обещавам да участвам. Тук има и други хора, които имат какво да разкажат и коментират. Можеш и да пуснеш петиция ме баннат, набият, забранят или каквото ще донесе удовлетворение сред масите. Мнението на хората за мен ми е ясно, и то не от днес.

Нека бъдем сериозни и тук да говорим за насилието над деца, защото такова е заглавието на темата.

Божичко,Бояна!Не ти ли минава през ума,че ти буквални ни насилваш с непрестанното си присъствие и говорене в тази тема.Разбрахме мнението ти,не е нужно на всяко изказване по темата да даваш отговор.

Определени постове са насочени към мен и им отговарям учтиво. Твоят проблем с това какъв е? Не смятам, че "ви насилвам", защото имате свободата да не четете и коментирате постовете ми. А какво е нужно да правя и какво не преценявам само аз, но, все пак, благодаря за съветите.

Моят "проблем" е,че в тази тема вече дъх не мога да си поема от твоите мнения.И как няма определени постове да са насочени към теб,като ти буквално обсеби темата и недаваш никой да шукне в нея.

Защо ти не кажеш своето мнение по темата или не изложиш някакви аргументи вместо да ме коментираш? Нали разговаряме. Опитвам се да дам нова информация, която да коментираме, а не да се заяждам, самоизтъквам или конфронтирам на лична основа. Социолог съм и ми е интересно дали предположенията ми по темата са в адекватна посока. (Сега чакам потребителката, която в една друга тема се дразнеше, от това че споменавам, че съм социолог) . Моля ви, сериозно, нека коментираме границите на това, което наричаме насилие над деца. 

Поддържам тезата за "златната среда".
Смятам, че случая е потресаващо грозен, отвратителен, и нехуманен.
Приемам, че всяка форма на насилие и унижение е неприемлив в човешките отношения...но не мога да се съглася и с тезата, че плясването по ръцете/дупето на детето е толкова травмиращо, колкото се опитвате да го изкарате....
Разбира се не тук не визирам "възпитателният" бой, който ни е наследство от миналите векове, наказанието с боб, пръчка  или пък системното шляпване на деца, заради естествената им потребност да опознават света...
Става дума за елементарната форма на реакция от страна на родителя срещу социално неприемливото поведение на детето, което за да има възпитателен ефект следва да носи някакъв дискомфорт на детето.
И най-силното и бързо-въздействащо наказание е физическият дискомфорт...и неговите разновидности, които широко се прилагат във всички форми на социално възпитание....за деца и възрастни....
Попрегледайте назад отговорите си...и преосмислете отношението си към извършителите на това престъпление...и формите на наказание които им пожелавате....разстрели, живо погребение, сексуален тормоз в затвора...доживотно страдание.....това не е ли именно онази агресия срещу която се борите.
...А защо да е се опитаме да поговорим с тях....да ги излекуваме от видимо проявената психична болест...нали това е човешкото и нормално поведение..Да бъдем добри един към друг. Да даваме позитивни примери да децата си...каква е разликата между убийството на дете и на възрастен човек?...
Подобни житейски казуси са изключително спорни...нямат само един отговор.

Би било чудесно обаче, като зрели и мислещи хора да си даваме сметка физически колко уязвими са децата и колко лесно бихме могли сериозно да ги увредим, как чрез боя ние не ги учим на алтернативни механизми за справяне с проблемите...
Но не трябва да забравяме и , че много по стресиращо за едно дете е емоционалното му отхвърляне...тъжният, гневен, студен  поглед на майката, обидите, унижението ....
Какво от това, че не бием детето си, при условие, че живее в среда с емоционален дефицит...без обич, нежност, уважение, внимание....
Психо-емоционалните травми са много по опасни за и устойчиви във времето от т.нар. "шамарчета"
И ако трябва да се борим с тормоза над децата, то трябва да става не само срещу физическите му форми...
....и всъщност трябва да се борим срещу насилието не само върху деца...

Не мога да се съглася, че насилието над дете и възръстен е едно и също  
Никакво оправдание няма насилието над едно безпомощно същество, което дори не разбира ЗАЩО и не може да се защити по никакъв начин. Това е избиване на комплекси и проява на слабост от страна на насилника.
За мен възпитанието е като дресурата на животно/ извинявам се за сравнението/. Правилните методи са същите - похвала и наказание. Но не и бой - с това не се постига нищо положително, ефекта е само временен. Наказанието може да е достатъчно ефективно и без да травмира психически и физически.
Аз никога не съм удряна като дете, първият си шамар получих чак като тинейджърка. И не мисля, че съм "ощетена". Наказваха ме с лишаване от нещо любимо и ме награждаваха, ако съм послушна. И бях много примерно и спокойно дете.

Абсолютно съм съгласна! Радвам се, че темата е в Клюкарник, защото смятам, че това е проблем на цялото ни общество, а не само на родителите с малки деца.

Искри ще припламват, ще има подмятания, а и обидени, но важното е да говорим, говорим...

Не ме бива в обобщенията, но ето личния ми опит. Не съм възпитавана с бой (всъщност колко шамара за единица време е бой?), но е имало шамари "за мое добро" и "защото ме обичат". Кавичките са за цитати и аз наистина вярвах/вярвам на тези думи. Не помня кога точно започнах да пошляпвам собствените си деца, но сигурно са били много малки и разбира се го правех за тяхно добро. Например ако пипат около ел. контакти или се втурват към улицата - не ми е минавало през ума, че е мое задължение да обезопася контактите (не че имаше такива капачки във всеки град преди 25 години) и да си държа детето за ръка край оживени улици. Полека-лека шамарите, които раздавах, ставаха все повече и в крайна сметка пердашех децата така както мен никога не са ме били. Когато децата бяха на 10-12 години напуснахме Бг и на новото място спрях шамарите от раз, за да не си имам неприятности със властите. Няколко години по-късно, след някаква пакост, си спомням как след като се поядосвах 10-15 минути, изведнъж се сетих, че не съм изпитала желание да посегна и да ударя. Значи можело и без бой, за моя най-голяма изненада. Децата са вече големи и скоро ще имат свои деца, дано да не повтарят моите грешки.

За психическия тормоз не съм готова да говоря. И там има от какво да ме е срам.

Аз мисля,че човек,който удря или насилва дете не е човек.Толкова е долно,гнусно,гадно това нещо,че ако имам възможност ще затворя някъде тези хора завинаги.Когато чувам за насилие върху някое дете ми става лошо в истинския смисъл на думата.Прилошава ми,вие ми се свят и не мога да дишам.Не съм преживявала нищо в живота си,което да провокира тези усещания,но ги имам,не знам защо.Аз толкова много обичам децата си,повече от всичко ги обичам и те никога не са били наранявани нито от мен,нито от мъжа ми.Ако видя някой ,който да малтретира своето си дете обаче,няма да замълча.Бог да му е на помощ.

Pisateva,  за откровенността.
Смятам, че много важно е да се научим да бъдем по-търпеливи към пакостите на децата си, защото те в никакъв случй не ги правят с лоша умисъл.
Повечето пакости са или по-непредпазливост, или от невъзможност за преценка на ситуацията, или от стремеж всичко да пипне и опознае, или просто за да покаже своите възможности.
Да докаже на мама и тати, че то вече е "голямо", че  "може само", че иска "и то да е голям човек", да взема арешения...да се чувства пълноценно.
Децата се стремят да бъдат активни участници в света на възрасните....макар и през призмата на своя малък детски наивен свят.
В този аспект се получават и доста нелепи и опасни ситуации в които ние възрастните реагираме по-бурно....изпускаме и без това обтегнатите си нерви и нараняваме децата си (независимо по-какъв начин).
Оправданията могат да са много...една голяма част от тях наистина могат да са обективни, но това ли е нещото което ще оставим в наследство на децата си.
Аз също съм имала доста трудни моменти. Имаше период от 1,5г до към 2,2 години в който ми беше доста трудно да се справям с характера й....та тя от едно добро и послушно бебе се беше превърнала за месеци в човек с претенции....
Определено трябваше време за да се преадаптирам и да осмисля нещата......да приема и разбера нейният свят.

Pisateva,аз също те поздравявам за откровенността.Иска се смелост да признаеш такова нещо.Бъди щастлива ти и децата ти.

Pisateva Много, много ти благодаря, че разказа твоята история. 
Наистина, много от грешките, които правим като родители са свързани с неща, които са естествени и не будят никакви съмнения- това са нещата, които сме видели у собствените си родители и повтаряме, когато заемем ролята на родител. Онези, които са удряни не подлагат на съмнение ефективността на шамарите като възпитателно средство, а дори да го направят много трудно могат да спрат импулса си за пляснат детето, когато ги ядоса. Затова казвам за милионен път, че няма нужда от обвинения или самообвинения, а от промяна. Когато пошляпването и другите видове агресивни прояви към деца станат напълно неприемливи за обществото, повечето майки ще си дадат сметка, че е вредно и ще си наложат да не го правят. Убедена съм, че шамарите са в употреба, защото вредата от тях се подлага на съмнение.

Тези знания  бяха съвършено недостъпни за поколението
на моята майка. За по-предните поколения няма какво да
говорим, пълен абсурд. Няма никаква полза да се връщам
десетки години назад, когато в селските семейства са раждани
деца с цел да гледат добитъка и да жънат на нивите

Бояна Ламбер, възхитена съм от постингите ти, моите комплименти  

Айде стига ме анализирахте, защото и без друго сте на светлинни години от истината, моля...
Няма ли един милостив модератор, който да сложи край на това словоблудство най-накрая?

Добре де, случка: Синът ми на 2 годишна възраст заби отвертка на сантим под окото на сестра си. Здраво го набих по задника и го наказах да си реве сам в стаята.

Това насилие над дете ли е? И ако да- предложете ми алтернатива за реакция, но не клишета, а ей така честно и от сърце ми кажете как бихте постъпили.
А разговори с двегодишния имаше- пропуснете го това моля.