Насилието над деца

Въобще не съм съгласна с това мнение.Аз абсолютно никога не съм била удряна, тон ми е повишаван в крайни случаи.Между мен и майка ми имаше доверие-двустранно.Както аз винаги можех да разчитам на нея, така и тя винаги знаеше къде съм, с кого съм и т.н.И съответно всичко това беше постигнато с разговори и примери...Нито съм наркоманка, нито някога съм имала някакви по-сериозни проблеми, напротив.А всички тези, които бяха потупвани "профилактично" имаха далеч по-сложни отношения с родителите си, за приятелство и доверие дума не можеше да става.Според мен веднъж започне ли се с шамари и потупване, винаги ще се намери повод за подобно поведение.Да, по-лесно е да се удари детето и поне моментно да изглежда сякаш всичко е минало и то си е взело поука.Много по-трудно е да се отдели време, за да се обясни защо "не" и до какво води това или онова.Трябва невероятно търпение и доброта, за да можеш да спечелиш детето на твоя страна, дотолкова, че ти да си първия човек, към който се обръща при проблем.

Всъщност, смятма, че всички /почти/ сме на това мнение, но първият ти пост по темата беше по-остър и не съвсем на място и точно той разбуни духовете тук.

E, идеята беше да ги поразбуни малко, но вероятно е било прекалено щом се застоя толкова дълго като негативно настроение. След първият пост в доста (според някои прекалено много) други доуточних какво имам предвид, но въпреки това, се извинявам на засегнатите от провокацията.  Казаха се важни неща (от много други извън мен) и се надявам, че имаше някаква полза.

Разбира се

Виждам, че мненията са се уравновесили. Сещам се, зимата изгледах бая предавания от "Размяна на съпруги". Направи ми впечатление, как децата от леко "разхайтени" семейства, които живеят без правила, където всичко е разрешено  -  колко добре се чувстваха когато "по-строгата"  домакиня им възлагаше задачи за изпълнение. В едно от предаванията се видя, че децата имат нужда от стабилни напътствия, правила, умерена строгост и закрила от страна на родителите си.
Даже има приказка, че децата имат нужда от приятели на улицата, но от родители в къщи.

Според мен във времето, което живеем е задължително родителите да са и приятели.Ако вечер просто "спуснем" някакви напътствия и правила, как ще разберем дали детето има проблеми, нужда от изслушване...Нали гледаме ежедневно новините, четем вестници-вижда се до какво води днешния забързан ритъм на живот.И това най-много рефлектира върху децата.Не е нужно всичко да е разрешено, но добро възпитание може да се постигне много по-лесно и надеждно, когато си приятел с детето си.

да не псоягаш над детето си не означава да го оставиш да живее без родителски контрол

Много точно казано!

Не мога да повярвам как ще посегнеш на собственото си детенце,което е бебе и е толкова беззащитно и мило . Как има хора,който посягат на бебенца и то без причина.. Нямам думи за какви индивиди става въпрос не мога да ги нарека хора след всичко това което видях и прочетох това са абсолютни изроди.. Не мога да повярвам просто умът не ми го побира а за жалост тези случай не са няколко това го има и то доста често... На беззащитно създание да вдигнеш ръка.. Да ходят да се бият с някой с техните размери а не с беззащитните дечица.. Да не говориме,че собствените си деца удрят.. Каква е тази майка носила бебето си 9 месеца да го тормози.. .. За такива хора СМЪРТ.. Съжалявам,че го казвам но това е непростимо... 

И аз като оня с краставицата
Ивинявай, мила, обаче си противоречиш.
Първо казваш, че проявяваш разбиране, към майките, на които не им издържат нервите и вземат, че креснат на Престолонаследника, в следващия момент вече проповядваш, че дори единични такива прояви деформират крехката детска психика...
В никой от постовете не прочетах за майка, кряскаща от сутрин до вечер, докато педагогичски отупва отрочето и вярваща, че това е възпитателен инструмент №1, а ти не спря да ни убеждаваш колко е лошо да го правим.
Какво имам предвид под "станахме Хора"?
Майка ми ме удари през лицето точно един път в живота ми, тогава съм била на 1.5-2 години, но го помня много ясно, направи го, когато аз, 10 кила келеш, реших, да я ударя! По твоята логика тя как е трябвало да реагира? "Ох, бе, мамииииииииииииииии, не така, не е хубаво"?!?!
Баща ми беше една идея по-щедър в шамарите, но и тук спомените ми не отиват до повече от 4 пъти. Възпитавали са ме без никакви лиготии, бих казала дори строго, но така ме научиха да си поставям приоритети и да гоня целите си до край. Резултат - две висши, добра професия и т.н.
За сметка на това брат ми (да ми е живо и здраво диването)  беше гледан като бъдещ министър-председател, глезене, угаждане, обгрижване и всичко както си му е реда. В момента е на 22, едвам завършил средно образование, безработен, през деня спи, а нощем играе на компютъра. Според теб кой от двамата е бил възпитан по-добре???

Милата, предполагам съм аз? Разбирам майките, които са удряли децата- пренатоварени, преуморени и живяли в свят, в който шамара е допустим. Няма място за обвинения. Но шамарите травмират, вредят и носят само негативи. И един да е. Няма нужда от обвинения, защото вината от грешката ще доведе до наказание, а то ще е още повече шамари и още повече вина. Всяка майка иска само най- доброто за детето си, всяка майка се старае, според своите разбирания. Тези, които удрят често са убедени, че този "метод" е от полза за възпитанието на детето.

Естествено, че най- грешната реакция в този случай е именно шамара. От една страна, казваме на детето, че да се удря е лошо, а от друга самите ние го удряме. Какъв е резултата- детето не удря повече родителя, защото го е страх, но приема удрянето като авторитетно поведение и го прилага, когато иска да демонстрира авторитетност. Правилната реакция, според повечето съвременни детски психолози е да се обясни без емоции, че това е недопустимо, че обичаме детето и то е добро, но постъпката е лоша и неприемлива. Децата опипват почвата и искат да видят до къде се простират границите на света. Те могат да бъдат очертани от силна личност, като родителя, с любов, но и твърдост и увереност.

Брат ти е бил гледан като повечето български мъже, които са гледани, за да станат пасивни плазмодии. Момчето трябва да се учи да домакинства, да има задължения и отговорности, да бъде активно и да овладее силата си. Очевидно, родителите ти са направили грешка и с двама ви. Предполагам, че е било трудно да се чувстваш добре като жена, щом си била гледана строго от същите родители, които са глезели брат ти.

За порасналите деца е трудно да отхвърлят шамарите като средство, и защото се налага да приемат, че родителите им са допуснали грешка, а след толкова години страх от тях, такива мисли са недопустими, предполагам. Затова роптая срещу шамарите. Не обвинявам, а казвам да се вземем в ръце и да не преповтаряме едни и същи грешки, поколение след поколение.

ПП Шамарите далеч не са единствената възможна грешка, но нали говорим за насилието. А и да сравняваме две и повече злини просто няма смисъл.

Да, да! Затова аз като обяснявам с равен тон на дъщеря си от първия целенасочен шамар, който ми удари, че така не се прави и не е правилно, вече съм изяла не десетки, а стотина такива. Значи не работи при нея. Е, по-правилно ли е да я оставя да мешамаросва още няколко години?
А относно случая на съфорумката svetoslava_d  , мога да ти гарантирам, че към майка си изпитва /още от време оно/ всичко друго, но не и страх и за мен те са пример за приятелско отношение между майка и дъщеря, за което винаги съм им се възхищавала.

Вероятно трябва да изчакаш кората на мозъка да узрее, за да позволява процес на задържане, но ти си знаеш. Колкото до другото- голямо приятелство е родителя от твоя пол да работи заедно с бащата по създаването на комплекси, че жената е по- лоша след като с нея се държат по- зле и по- строго. Можем да изпитваме топли чувства и към най- големия си мъчител и историята познава много такива случаи. Майка и, разбира се не е виновна- всеки от нас постъпва според възможностите си.

Всичко казано от мен можеш да го видиш тук:
 Жената, в спомена си, не се възприема като невинно дете, което опипва почвата, да не кажем просто бебе, а като "келеш", и то с никаквите 10 кг дръзнала да удари майката- недосегаем 70 килограмов идол, заслужаващ само обожание. "Реших да я ударя" за дете на 1.5 години е малко пресилено, да не кажем невъзможно. И накрая- ето, че и един шамар травмира, и то във възраст, от която повечето хора не помнят почти нищо. Явно е, че тя се е почувствала отхвърлена като цяло щом и днес се описва с такива думи. Но спирам до тук, за да не иззема функциите на хора с други професии.

 
Ти отдавна ги иззе функциите! Ама да ти кажа, в грашна посока ти е тръгнал анализа /понеже познавам по-добре ситуацията/

Та значи кога казваш мога да разчитам щерката да разбира какво и казвам за удрянето /щото други неща идеално ги разбира, особено като са в нейна полза/ и кога да спра да се оставям да бъда шамаросвана и да и се усмихвам за награда с думите: "Не така, съкровище - мама не трябвая да се удря."

Не казвам, че не разбира, а че ако има импулс да удари не може да се спре сама както се спира възрастен човек. След 3-4 годишна възраст са по- способни да се подчиняват. За да бъда наистина полезна ти копирам пост на Вероника, която е психолог, по повод на ината и справянето с нежелани детски прояви:

Здравейте прочетох тук,че наказанието помагало-да наказваш дете под 5 години не дава резултат.Необходимо е да има правила-и те да се спазват и от родители и от деца.Известният детски психотерапевт П.Деларош пише-Многото правила не вредят никога,но недостатъчността им винаги.И нещо,което обикновенно се пропуска-емоционалното състояние на детето е в пряка зависимост от това на родителите,най-често на майката.Добре е майката да си даде сметка и за собственото си спокойствие,увереност и стабилност.Ето събран материал за справяне с детските истерии,който би могъл да е полезен:
1.Техника Отразяване на чувствата – Оценката почива на информация за емоционалното състояние на говорещия и слушащия. Тази техника ни дава възможност да получим данни за емоционалното състояние на детето. Отразяването на чувствата поставя акцента не върху съдържанието на изказванията, а върху чувствата на говорещия, върху нагласите му и върху обратите в емоционалното му състояние. То позволява по-добре да разберем цялостната му позиция по обсъждания въпрос и по-вярно да схванем смисъла, който е вложил в казаното в момента.
Отразяването на чувствата позволява и на самия говорещ по-пълно и точно да осъзнае собственото си емоционално състояние.Да държим връзка със собствените си чувства и да опитам де ги споделяме с децата-„Ядосан съм,когато ти...”По този начин помагаме на детето да осъзнае чувстват си,служим като емоционално огледало.Отразяването трябва да е на чувствата,такива каквито са,а не тълкуването им-например-„Изглежда,че си много ядосан”,”Като че ли много ме мразиш”.

2.Различаване на потребности от желания-Потребностите могта да бъдат-от сигурност,обич,топлота,разбиране,от конфронтиране.Желанието е нещо конкретно-тук и сега.Ако се начум да ги разграничаваме-ще успеем да бъдем съпричастни с желанието,без непременно да го задоволим.Важно  е да правим разграничение на наши и потребности на детето.Ако ние наложим нашите потребности като потребности на детето-това създава проблем.Когато искаме дъщеря ни да стане прима балерина или да свири на пиано-нека първо отговорим на въпроса-това потребност на детето ли е-то има ли необходимост и доставя ли му радост,или е моя незадоволена потребност?
Желанието обикновенно крие зад себе си незадоволена потребност-ако детето иска много да му купите кукла,а в момента не желаете,нямате възможност-то можете да използвате техника 3-обговаряне на желанието.Защото потребността,която често стои зад такова желание е потребност от общуване,от внимание,от уважение правото на детето да желае.”Няма да получиш куклата,но имаш право да я поискаш”
3.Обговаряне на желанията
Да удоветворяваме потребностите и да обговаряме желанията-действа и в магазин,когато не можете да купите поредната играчка.Желанието е моментно-след като получи това,което иска вече има нужда от ново желание
Не става дума за това да не задоволявате желанията на детето,но това не винаги е желателно и възможно.Детето няма нужда от поредната кукла,която прилича на същата у дома-захвърлена в коша с играчки.Но то желае да уважите желанието му,да поговорите за куклата,да проявите внимание и грижа към неговите желания,дори и да не ги удовлетворите.Ф.Долто твърди,че детето често иска да говори за куклата,а не да му я купите.
4.Различаване на чувства и постъпки-много от свързаните с дисциплината въпроси се състоят от гневни чувства и гневни постъпки.Ако се научим да ги различаваме,ще съумеем да отреагираме и разбираме чувствата,а да ограничим нежеланите постъпки.Чувствата трябва да бъдат назовавани и изразявани-а не забранявани.Ако заварите детето да драска по стените на стаята-можете да опитате да му кажете,че стените не са за рисуване-за това има блокчета и рисувателна хартия,вместо да го плеснете например.
Детето изпитва различни чувства,някои негативни.Подтискането и забраняването им-ви създвата „бомба със закъснител”.Изпускането на парата е необходимо и желателно.Не бива да забарняваме на детето да изпитва негативни чувства-например то може да каже,че мрази по-малката си сестричка,но не и да я удря.Тоест ограничава се действието,а чувствата се изразяват и обговарят.
5.Подкрепа на позитивното поведение- Има и още един момент-често родителят подкрепя дразнещото го поведение,без сами да го осъзнава.Когато детето усети,че печели внимание,дори то да е "негативно"-то продължава и се научава,че това е начина да спечели вниманието ви.В същото време позитивното поведение остава незабелязано.Когато детето е спокойно по време на пазаруване,играе само в стаята си-то не получава внимание и начинът да го получи е като ви предизвика.Ако се научим да подкрепяме позитивното поведение и да неглижираме негативното,детето няма да се бори за внимание,чрез нежелани от родителя постъпки.Под подкрепа на позитивното поведение имам предвид-да се обръща внимание на моментите,в които обикновенно сме свикнали да не обръщаме внимание на детето-да се научим да хвалим детето-за реални постижения и постъпки,да поощряваме –без преувеличение,защото фалшът лесно се усеща.

Цялата тема е тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=406611.15