и на нас ни предстои местене,но в стария ми апартамент при майка ми...но няма как.
Не мисля и да пуша. Не ми е трудно, не е като първия път поне. Радвам се че спрях и съм много щастлива. Само мъжа ми ме дразни, защото се прави че не забелязва че съм спряла да пуша. Явно или много ми завижда или не смее да ме похвали, а пък аз имам нужда от похвала все пак

,браво Вивиан! 

нямам никакво желание (което е по-хубавото)
)

И е много показателна.
подведе се от мен, след като аз пропуших от тъпотия, той реши че и той може да си позволи тази волност. Понеже виждаже аз как не понасях цигарите (вече и двамата ги бяхме спряли, аз от 6 год. той от 2) и в един момент мен ме прихванаха някакви дяволи, дойде ни някой на гости пушач, или сме някъде ... аз изпушвам една цигара, и след това не пуша ... и така, той може би се подведе, че щом не пропушвам и той може да си позволи да изпуши една ... и така до момента в който не си купихме една обща кутия, само днес!!! да си пушим ... Пушим си и си говорим :" Да не стане утре това са твойте цигари, това - мойте" ... еми точно така стана 
....къде се губят всички? 
и не пуша 
Чат пат ми се допушва, но радко. Особено през деня въобще не се сещам, че съм пушила. Даже изведнъж ми идва на ума, че преди седмица съм си пушила солидно и чак ми е странно. Явно непушаческото ми съзнание не е успяло да умре за тези две години пушене
Препоръчани теми