Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 9

Благодаря, Марианка,

Честит рожден ден и на тебе, да си ни все така хубава и много здраве да има, и вяра!

Първо трябва да отидеш в училището, което ти препоръчва директорката на ресурсния в Пловдив. Да разговаряш и с нея и да видиш как тя приема идеята, че щом детето е с ТЕЛК, с придружител, трябва да има придружител и в клас. Също да се срещнеш и с учителката на класа, в който може да бъде записана Мими и с нея да обсъдиш нещата. Важно е да разбереш има ли наистина такава отъпкана пътека в училище, да влиза придружител с деца, в чиито ТЕЛК е записано, че са с придружител, а така е записано в ТЕЛК-овете на всички деца със специални потребности. Ако разбереш, че се колебаят, или не им е приятно да влиза придружител в часовете с детето или дори, че вие ще сте първите, с които ще направят този опит, е много рисковано. В БГ няма, или почти няма учител, който да е съгласен регулярно, във всичките му часове да присъства придружител на дете, един вид, се възприема като контрол или нещо такова. При всички положения може да опиташ да видиш как ще тръгнат нещата в масовия клас и да не бързаш да подаваш заявление за индивидуална форма на обучение. Ти най- добре си познаваш детето и ако преценяваш, че може да издържа да стои в клас, дори и без да възприема всичко, това е най- добрата терапия, а ще я учиш допълнително. Директорите на училища и учителите имат и други притеснения по отношение на присъствието на външен човек в клас- че се създава предпоставка да се настройват отрицателно останалите деца и техните родители и това е самата истина- ще изминат доста години, докато започнат да се променят нещата, защото се коренят в мисленето и манталитета ни- тъжно е, но е факт. Ако обаче след като започне учебната година и не си подала заявление за преминаване на детето на индивидуална форма на обучение, а още първата седмица се установи, че дори и най- доброто желание- нашето на родителя, и на учителя, не са достатъчни, да се накара да стои детето в клас, така че да не пречи непрекъснато на останалите деца и не създава отрицателни настроения към себе си, и респективно към родителя- защото всички веднага започват да обвиняват родителя, че като си знае детето къде го е пуснал да пречи- ако не успе да се накара детето да не пречи в клас, едва след започването на учебната година трябва да подадеш заявление за преминаване на индивидуална форма на обучение. Директорите заверяват Образец 1 в края на септември и докато изготвят програмата и ви отпуснат часовете индивидуално отношение, които са от 8 до 12 седмично, става някъде около 15 октомври, през което вреем детето посещава само ресурсния кабинет по 1 час дневно и на практика не се обучава. През това точно сме минали, защото също като тебе опитах първо да намеря ресурсен учител, на който аз да плащам заплатата и да влиза с детето- това беше категорично отхвърлено, опитахме да влиза в час с децата, пречеше, разхождаше се, на 3- ия ден Директорката забрани със заповед детето да влиза в клас с децата, защото нали и без това си ходел в ресурсния кабинет. Отне ми седмици да ходя всеки ден при нея с цялата нормативна уредба, докато я убедя, че ресусрното подпомагане е помощ и не дава образование. Също избрах училище,в което има ресурсен кабинет, с ресурсен учител, психолог и логопед. По принцип, изготвената програма в началото на годината включваше 3 дена в седмицата по 1 учебен час индивидуална работа с ресурсния, 1 учебен час с логопеда седмично и 1 учебен час с психолога. През по- голямата част от учебната година логопеда и психолога отсъстваха по различни прични, а през последните 2 месеца от учебната година- на съвещания в ресурсния център беше и ресурсната учителка. А иначе индивидуалната работя ,която имаха с детето, не е това от което се нуждаем- ние го водим при различни терапевти, като в никакъв случай не можем да разичтаме на терапия от ресурсния кабинет, а вкъщи след училище учим по 4 часа, така че да му се затвърди всичко.

Съвета ми е да не се ентусиазираш излишно, а да провериш всичко- среща с директора, учителя на класа, да видиш и усетиш отношение и дали вие ще сте първите, ако има такава опция, да се влиза с детето в клас- в случай че има прокарана пътека- супер. Много скептично съм настроена, защото в София и горе- долу в бг, няма такъв вариант по причините, които изброих.

По принцип, нещата и проблемите с училището на аутистично дете , изглеждат в много пъти по- розови, преди да се сблъска родителя с тях. Спомням си само, колко спокойна се чувствах, когато го отложих с 1 година и си казвах "А, той е вече доста адекватен, говори с много дълги , сложни изречения и прави логически умозаключения- още тогава задачите, които решаваха с психоложката си бяха действително много силно логически и трудни и това ми даваше много вяра, че следващата година, всичко ще е 6..."- Да, ама движението нагоре в аутистичния спектър, колкото и да е различно за всяко дете, общото за всички е, че е изключително бавно и в пъти по- бавно, отколкото ни е необходимо и ни се иска.

Помниш миналата година и Oddy пишеше и направи опити детето да се обучава в масовия клас, май само ние двете с нея бяхме майки на първокласници тази година, и в дявата случая се наложи децата да минат на индивидуална форма на обучение...много по- лесно е, особено за съвет, преди да се сблсъка родителя с училището на дете с аутизъм.
Така че, първо се срещни с директорката и класната в училището, което препоръчва директорката на ресурсния, после мисли пак, но нямай големи очаквания- никой никъде не ни чака с отворени обятия и не се радва, че им водим дете с аутизъм, особено пък тези, които вече са чули нещо някъде.
Дори и да премине много добре първия ти разговор с директора и учителя и да оставят в тебе надежда и добри впечатления, съвета ми е да отидеш поне 2 пъти , след като си записала детето и че чувстваш сигурна от добрите си впечатления, защото бъди сигурна, че след като те успокоят, че всякакви деца са виждали за всичките тези години, да не се притесняваш, че детето ще учи и в началото ти ще си отвън, в случай че се наложи, колкото повече наближава първия учебен ден, толкова повече ще се притесняват. След като миналия май месец, след няколко месечно обикаляне, звънене и разговори с директори на държавните и частни столични училища, попаднах на подходящото, запознах се с класната и останах с много добри увства и впечатления и отношението й и разбирането- нейното и на директорката, освен това има ресурсен кабинет- с ресурсен , логопед и психолог. И бях спокойна сравнително цялото минало лято, и дойде първата родителска среща, седмица преди първия учебен ден.
Тогава се оказа:
- По някаква причина страхотната и разбираща класна се отказала моето дете да е в нейния клас;
- Моето дете е в клас от 14 деца, 4 от които със СОП и едно, което не знае български;
- Само аз станах и обясних деликатно на всички родители за проблема на моето;
- Двама от родителите на деца без СОП веднага отишли при директорката и отписали децата си;
- Останаха12 деца в класа, от които 4 със СОП и едно, което не знае български;
- Скоро научих, че във втори клас, ще дойде в класа още едно дете, което не знае български;

По норматив, децата със СОП в един клас могат да са не повече от 2. Останалите деца със СОП в нашия клас, са с други проблеми, не са аутистични, затова се вписват в часовете и не пречат. Едното дете е с доста тежка дислексия, много социално и контактно, но родителите не го водят на други уроци, извън ресурсното подпомагане в училище и резултата е, че в края на първи клас, беше научило само буквичката "Д", защото с нея започвало дупето.

За компенсация обаче на всичко това, класната ни се оказа наистина страхотна, носих й много материали, книги, филми и й обяснявах как точно да се държи с него, в какви случаи..по време на индивидуалното обучение по български и математика. По англисйки записахме алианс в училището, но нашата група е само от едно дете- мойто , отново късмет с учителката и подхода, бях й казала единствено да не подава инструкция и да не го учи, докато не вижда погледа му. По Домашен бит ходи на частни уроци, а сега терапията прерастна в арт терапия и домашен бит, която му е изключително полезна. По музика ходехме на частни уроци- по пиано, учителката се притесняваше, че не започва да свири, както е свикнала с другите деца, а той взе че пропя, като преди това имаше задръжка и не беше изпял и тон, сега пее като от детските хорове . На спорт също ходим на частни уроци. По роден край и рисуване бях помолила една от логопедките, при които ходим, да го учи. В края на учебната година влизаше по математика и рисуване в часовете с децата, нашата баба попита да влиза с него и в други часове, а тя е и педагог с дългогодишен стаж, но не се съгласиха в  училище. Имаме късмет и с децата и родителите, които не си изтеглиха децата, защото също доста говорим, навлязоха в проблема ни и имат желание да ни съдействат.

А, Марианка, при всички положения, по време на училището, след започване, ще срещаш и много неочаквани проблеми и препятствия, и ще трябва да преодоляваш ежедневно.

Иначе, мисля си , че е тъпо да виним директори и учители, защото можеше да се случи така, че да сме в разменени позиции и ние да сме учителски или директорски форум и да си се жалваме какви закони настанаха, та сме приудени да приемаме всякакви деца и после не знаем как да се оправяме и как да спасим останалите деца, че да ни ги изтеглят родителите им от нашето училище. Просто ние сме от тази страна и си отстояваме правата и се борим, така че децата ни да израстнат най- безболезнено състоянието..до влизането частично или напълно в норма.

Марианко-на патерица и от мен поздравления за рождения ден!Пожелавам ти здраве,любов и хармония! 
И аз подкрепям Валенцето-Мимето да опита в Пловдив.Колкото повече един учител се сблъсква с деца със СОП,толкова повече опит добива.Ако намериш родители,чиито деца вече са били в това училище се разговори с тях.Ти,винаги можеш да я преместиш в твоя град.Дано да не ви притеснява транспорта до Пловдив и обратно.Според мен трябва първо учителите да бъдат добре подготвени преди да правят интеграцията.Жалко,че не пишат учители в темата.Много полезен диалог ще се получи.

Марианка,

А нали причината да не отложиш Мими с една година от първи клас е, да продължи да учи с децата, с които е започнала в детската от 3 годишна и по този начин, да не я стресираш допълнително, като сменя средата. Защото за всяко аутистично дете, промяната на средата, е свързана с регрес и истерии, които допълнително ще утежнят нещата. Адаптацията при тях, е свързана винаги първо с регрес, след това идва етапа на свикването. Ужаса, който изпитват учителите от аутистично дете, е именно липсата на контрол, не признаването на правила и норми и не разбирането на околния свят, както и не признаването на авторитети. Не ги притеснява колко бързо ще се научат да четат и смятат и в кой клас точно ще стане това, притеснява ги неспазването и не разбирането на правилата, не признаването на авторитети и това, че няма как да се разберат с тях и да им го обяснят. В края на учебната година, когато Марти беше станал по- разсеян, учителката ми каза, че същото важи и за другите деца в класа, но на тях като им се скара, направи забележка със строг тон и измисли някакво наказание, например, че вместо да играят на двора, ще имат допълнителен час, те се стягат и поне имитират, че слушат- при аутистично дете подхода е коренно различен, стимулите също- начина на поднасяне на материала- също, затова колкото и да не ни се иска, в началните години индивидуалната форма на обучение за аутистично дете, е много полезна и му носи първоначалното натрупване на знания, без които в един момент, просто отпада...

А ако намериш подходящо училище в Пловдив, то тогава може би е по- добре да се върнеш на варианта, да я отложиш с 1 година от училище- нито ще престарее, а при всички положение, ще добие повече зрялост и ще имаш повече време да я подготвяш, че ще учи в Пловдив, да й показваш училището- да ходите понякога, малко или много- поне една идея ще бъде по- готова за обучение в Пловдив, след 1 година. Прибави и стреса за нея от ежедневното пътуване в двете посоки, дори и да изглежда ок, по време на пътуването, всяко пътуване, им разкашква нервната система. Една майка ми беше казала, че 12 години, докато детето влязло напълно в норма, не са напускали града. При нас е същото, след всяко пътуване, търся консултация в Св. Никола, защото ми се струва, че нещата са безвъзратно влошени- и така е винаги- стъпка напред, две назад...Но промените са най- неподходящото нещо за дете с аутизъм.

Но за мене идеалния вариант, в конкретния случай, е да си се обучава във вашия град, с децата, които познава и не сменя средата, да подадеш още следващия месец заявление за индивидуална форма на обучение- ще ви отпуснат 8 часа- за български и математика, а ти да настояваш и се договориш с класната, да влиза с децата по рисуване, музика и физическо, с тенденция- казваш на класната, когато тя прецени, че е готова, да започне да влиза по някое време на учебнатана година и по "Домашен бит и техника", може и "Роден край"- всички те са предмети, балсам за социализацията.

А на ресурсното подпомагане не разчитай- това е нещо, което ти се полага- ползва се детето от него, но не разчитай, че с нещо ще подпомогне детето- разчитай само на себе си, на помощта, която може да ти окаже съдействието на класната, децата, родителите, терапиите и логопедите, при които си ходите.
И спорт!

Веселчето и Рени, и Валенцето, разсъждават логично, но няма логика в образованието на деца със СОП в бг, особено що се касае до образованието на деца с аутизъм.
И залагам всичко, че не биха разсъждавали така, ако се бяха сблъскали вече с ...проблема...проблем е много мека дума...няма такава....мислела съм си, че ако живеех по време на война, щеше да ми е малко по- лесно , отколкото да се боря детето ми с аутизъм от една страна да върви към нормата, а от друга,  ДА СЕ ОБУЧАВА В УЧИЛИЩЕ....В РОДИНАТА МИ!

Мацки, благодаря на всички ви за насърчението, подкрепата и взетото отношение.
Кезая, благодаря ти за изчерпателният отговор, както винаги - многословна. 
Да, наистина една от причините да не отложа Мими е познатата среда от деца. Но не само това. Проведохме разговор с психоложката и логопедката, които работят с нея и двете са на мнение, че нямаме кой знае каква обективна причина да отложим детето. Тя е много възприемчива, умее да срича и пише кратки думи под диктовка. Виж с математиката ще имаме доста работа още. 
В никакъв случай не съм ентусиазирана, напротив! Адски съм притеснена, вече не мога да спя и увеличих дозата на успокоителните. Страх ме е, че може да 'лепна' депресия. 
Сигурно и там няма да ни проемат с отворени обятия, но след като имат набор от специалисти за деца със СОП на щат, предполагам, че малко или много са имали и имат такива дечица. Сблъсквали са се с проблема. Тук, в нашето училище, в града ни очакват Мими като някакво страшилище. Легенди се носят за нея, без дори да са я виждали.
А директорката на ресурсния център за първи път чу, че деца като нашите учат на индивидуална форма. За първи път! Дори като и казах, че в София тази практика е масова, не иска да ми повярва. И каза, че след като в ТЕЛК пише, че детето трябва да е с придружител, харесва им или не, това трябва да е така. Аз знам, че няма да е лесно. Но в крайна сметка съм готова и до телевизията да стигна и проверка да изискам, ако се налага, защото си е чисто нарушение на правата на децата ни.
Не знаех например, че нашите деца имат право на 50 процента присъствие в часовете, без да им се пишат неизвинени отсъствия. Това пак ми го каза директорката на Ресурсния център като отговор на въпроса ми "Ами ако детето не издържи всичките 4-5 часа?".

Марианка,

Каквото и да решиш, ти правиш най- доброто за детето.
При всички положения ще има много да разказваш...
При всички положения ще срещаш неща, които не очакваш, колкото и да си подготвена за всичко...
Ние четяхме и смятахме до 10, когато реших да го отложа, не заради уменията, а заради поведението...
Но така или иначе, ако чакаш поведението да стане такова, че да е готова за училище, трябва да се чакат много години, така че, не е грешка това, че не я отлагаш.
Смяната на средата обаче е рискова, според мене.
Това, че в някое училище имат ресусрен кабинет и приемат деца със СОП, не значи, че имат опит с аутистични деца. Ресусрните учителки са били учителки в помощните училища и имат опит с деца с умствени и интелектуални затруднения, и такова дете със СОП, би намерило място в такова училищя, с деца, като нашите, нямат опит.
Относно процента присъствие- образователната система в бг в момента е толкова не добре, че познавам дете в норма, което завърши 12 клас тази година, с не повече от 15% присъствие.
Но учителите в бг- в който и град да запишеш детето, все нямат подготовка да ряботят с дете с аутизъм и все ще трябва да ги обучаваш.

Идеи за терапия:

http://www.youtube.com/user/YourTherapySource

Тази е за изграждане на едно от първите степени на увереност на детето- базисната увереност, на която се базират по- нататъшните степени на увереност, докато се стигне до най- висшата- социализацията. Играта се базира на идеята, че ако едно дете е пропуснало периода на лазенето в бебешка възраст, особено в тунел, то трудно като по- голямо се ориентира в нова и непозната обстановка и не може да възприеме промяната, то където вследствие на пропуснатото изграждане на базисна увереност, поведението му е проблемно, особено чувствително при промени. Затова на играта е показано как в кашон с изрязани дупки, само за да могат ръчичките на детето на бъркат, терапевта поставя различни предмети с различна форма и тектилност, за да могат децата бъркайки "на сляпо" да започнат да се ориентират в непознатото и на, макар и по- късен етап, да се започне изграждането на базисната увереност, която дава основа за самочувствието на детето и пътя към функционирането в норма.


http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/all/uploads-all/2/-qs5xMihhHQ
Тази е за фината моторика основно и за интеграция на възприятията.

http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/all/uploads-all/1/3GpwsamlyuQ
Последната е изключително важна- изглежда като хубава детска игра, но под формата на игра, се учи и понятието "наужким" и вкарването му в реална употреба- като децата гасят нарисувания с тебешир и боички на асфалта огън- изливайки с гъбата вода върху него.

Кезая страхотни игри!
Първата сме я играли и в една торбичка с връзка отгоре се слага по един предмет, детето си пъха ръката и трябва опипом да познае. Варианта с кашона също не е сложен за изпълнение. Чудесна игра!
Вариант на втората игра е да се разпръснат цветни моливи на поляната, децата намират първо по-шарените, но пък по-лесно се ориентират, така е за 3-4 годишни.
А третата игра е страхотна, на дъщеря ми й е време за такива игри и тази неперменно ще я ползваме. А елемента с мокрене и течащи гъби сме го правили в различни варианти, но тук много ми хареса, че е интегриран и с други дейности! Сега през лятото е много ценно, че може да се мокрят.
Тези идеи за сензорна интеграция са много добри, защото са под формата на игра, стана ми интерсно къде ходите, може да те питам на лични. А моето дете вече може да сипе чай и то в едни миниатюрни чашки, а също и да ни сипва вода в чашите
Друго за сензорната интеграция, за научаването на истинско и играчка са бездомните кученца, около нас са се нароили много и първо ме беше страх, но от няколко дни и давам да ги пипа и разнася с другите деца, все ме е страх, да не изпусне кученцата, защото в един момент я виждам как й става "гнусно" и иска да ги хвърли, но все пак се овладява. Мисля да й взема заек за няколко месеца, струва ми се подходящ за гледане у дома, а после ще го изпратя на баба й.

А за обучението - следя подробно темата за ресурсните учители, като съм чела те до средата на ноември не почват работа, после са често в болнични, ваканции, обучения по време на учебният порцес, свършват в края на месец май, мисля, че детето нищо не научава от това обучение. Дано поне в тези училища е изградена среда да не късат нервите на детето и родителите.
Четох внимателно написаното от Кезая за индивидуалната форма на обучение и започвам да си мисля, че това е голям шанс за децата, ако съм разбрала правилно. Детето 8 или 12 часа седмично се обучава с класната си индивидуално, така ли е? Защото през това време тя ще разбере, как да подходи към него, как възприема, ще го опознае и после по-лесно ще го интегрира към класа. Ако може и майката да комуникира през това време с учителката по-близо и да и обясни някой неща за детето. Така, че един срок или и двата, може би е добър вариант, през това време и учителката опознава класа и после е по-лесно да интегрира детето в позната обстановка.
Кезая, а кое не беше уредено при този вариант, че детето няма оценки по другите предмети ли? На мен така както си го описала с постепенното включване в другите часове ми изглежда много добре и за детето, и за класа, и за госпожата.

Таня, при индивидуалната форма на обучение детето не получава образователна степен. Което епълен абсурд, но като се има предвид държавата, вкоято живеем...

Марианка,  мисля си, че има форма при която получава, можеш да питаш и Дороти, в темата за ресурсният учител се дискутираше. Точно на това се обръщаше внимание, че има 2 форми на индивидуално обучение и родителят трябва да внимава, какво подписва, май да е с количествени оценки. Не съм много запозната, но такива са ми спомените.

Исках да споделя и за по-малките деца, че днес в една книжарница видях много добри Англ книги, които са и на добра цена:

http://www.knigomania.bg/product_info.php?cPath=6040&products_id=900636 - Ето тази ми се струва, че е подобна на албума на Елизабет Фенуик, които страшно ни помогна.

http://www.knigomania.bg/product_info.php?cPath=6040_6057&products_id=900609 - Това са 6 пъзела, може да учи частите от лицата им
Имаше и други книги за броенето, противоположностите, карти от ежедневният живот, но нямах много време.

Кезая Владко е на 3г и 9 месеца / Владимир / . Него така да се каже терапевтирам .... той ми е средното дете
батко му Владислав е на 11 той си ходи на училище но сега са ваканция .... той разказваше приказки по половин час когато беше на по малко от две години с него нямам проблеми никакви е напоследък му накуцваше желанието да учи но в рамките на приемливото успеха му в училище е над 5 .
Киара е вече на година и месец почти ходи доста уверено но само за ръка страхува се да се пусне тоест още  не ми е проходила.... но пък милата показва с пръстче животните прави като кончето на улицата казва коте птиче казва си ми мамо познава деца от улицата вика на батковците си различно им се радва .... дано всичко да е наред
На Владко му купувам тоест да не кажа че имам почти книжарница вкъщи тези книжки които сте дали тоест тези които са като акордеонче с елементарните животни , с тях пак но там където живеят, с животните и децата им, с предмети от бита , имам един много хубав картинен буквар, има книжки за учтивост за голямо малко, за форми за тялото, за цветове абе ясно ви е .....
постянно гледам да организирам пространството във всички стаи така че навсякъде да има детска масичка със две столчета и със подходяща стимулация на нея книжка някакви играчки за вгнездяване за сортиране по цвят .... и така ...
а с Владко да като го оставя без занимание било то ръководена от мен игра / то всичко е под формата на игра / но някой са по обучителни и той последно време се залепя на ди ви ди-то и започва да отваря и затваря да отваря и затваря после отива на видеото/ наследство му  е от батко му / и там му скъсва вратичката за касетка с джъткане, след това ако и това не улови ред да го привлека се насочва да тряска вратите и така постоянно трябва да ми е наоколо да го занимавам да му говоря да правим нещо заедно .... така е най добре , а терапиите при нас не са чак толкова екипно подсигурени  но всички общо взето работят за една кауза .... и с радост мога да кажа че Владко доста добре приема посещенията при всички специалисти .... личи му и по поведението като му говориш те слуша стреми се да изпълни отговаря ми вече макар и елементарно но се разбираме.... разбирам и от други неща че се намира на по високо интелектуално ниво вече .... той все още препира и нервничи когато примерно започнем да се гласим да излизаме / да излизаме по бързо / той започва да прави бели или да тича от стая в стая и вообще да създава смут , да опитва да отвори вратата / тя е заключена / и днес следобед в суматохата Киара се смути нещо и загуби равновесие и падна , разплака се детето ... и забелязах как Владко се смути и той и седна на стълбите кротко и престана да тряска вратите, хладилника и всичко което му попадне ....

Райка,

Знаех си, че Владко е на около 3, но изведнъж виждам лентичката с 11 г. и нещо се стъписах , та как да не питам. Щом на 3 г. и 9 месеца полагаш толкова усилия и имате напредък и комуникирате, във вашия случай доста рано ще се израстне проблема. Имай пред вид, че всичко, което правиш за него, всяко нещо, което направиш, всяка терапия, всеки урок, всяко отделено време по програма за Владко, ще ти се връща в пъти- стократно, не чакай мигновено, но 100% е така.

Марианка,

Не е вярно, че децата , които се обучават на Индивидуална форма на обучение, не получават образователна степен- а такава е опасността за деца със СОП, които се обучават на индивидуална форма на обучение, защото:

Съгласно Правилника за прилагане на закона за народната просвета:
http://helpdesk.mon.bg/files/prvlnk_zkn_prosveta.pdf

Индивидуалната форма на обучение е уредена в чл. 83:
Чл. 83. (1) Индивидуалната форма на обучение включва учебни занятия, както
и изпити или текущи проверки по учебни предмети, ако това е предвидено с
индивидуалния учебен план, утвърден от директора на училището.
(2) Индивидуалната форма на обучение се организира за:
1. ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището
повече от 30 последователни учебни дни;
2. за даровити ученици, както и за ученици, които по семейни причини желаят
да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове.
(3) В случаите по ал. 2, т. 1 училището организира индивидуалното обучение в
домашни условия въз основа на медицински документ, издаден от лекарска
консултативна комисия, като осигурява от 8 до 12 учебни часа седмично.
(4) Знанията и уменията на учениците по ал. 2, т. 1 се оценяват чрез текущи
проверки, а на учениците по ал. 2, т. 2 - чрез изпити.
(5) Условията и редът за организиране и провеждане на изпитите се определят
със заповед на директора на училището.

Виждаш, че децата с аутизъм, които пречат в клас, нямат друга форма под която да се обучават и се позовават на тази, в която те не фигурират. Затова предвидените в т. 1

"1. ученици, които по здравословни причини не могат да посещават училището
повече от 30 последователни учебни дни"

и т. 3:
"3) В случаите по ал. 2, т. 1 училището организира индивидуалното обучение в
домашни условия въз основа на медицински документ, издаден от лекарска
консултативна комисия, като осигурява от 8 до 12 учебни часа седмично." часове са измислени малко след средата на миналия век за деца, които наистина отсъстват от училище повече от 30 дни, след операция и на 40-ия се връщат и завършват учебната година, а през 30-те- 40 дни, идват 8 часа седмично учители вкъщи, за да ги обучават по най- серизоните предмети.

И сега тези 8 часа седмично не стигат за децата с аутизъм, защото така те се обучават година- 2- 3- и макар и да ги водим на частни уроци по останалите предмети, ИМА ОПАСТНОСТ, СЛЕД НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ, АКО ПРОДЪЛЖАТ ДА СЕ ОБУЧАВАТ ПО ТОЗИ НАЧИН, ДА НЯМА НОРМАТИВЕН ДОКУМЕНТ, КОЙТО ДА УРЕДИ ЗАВЪРШВАНЕТО ИМ, ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ИМАТ ПРОГРАМА ОТ 8 ЧАСА СЕДМИЧНО, А ТОВА СА 2 УЧЕБНИ ПРЕДМЕТА, КАК ДА ЗАВЪРШАТ ПО ОСТАНАЛИТЕ 8-9- 10 ПРЕДМЕТА!!!

Но тези 2 учебни предмета, от друга страна- български и математика, са фундаментални и основа за всичко и за цялостното им развитие по- нататък, а децата с аутиЗъм пък се поддават само На индивидуално поднасяне на информацията и не като обща инструкция. Щото пък ако едно дете с аутизъм възприема общите инструкции и в същото време не пречи в масовия клас, то това дете няма аутизъм.


Марианка,
Никъде няма текст в нормативната уредба, който да посочва, че дете със СОП, може да посещава 50% от уебните занятия. Директорката на ресусрния център е имала пред вид изготвянето на адаптирана програма по индивидуален план- независимо от това колко е съкратена учебната програма, като броя часове, щом покрива държавните образователни стандарти, то получава степен за завършено образование- Раздел Раздел III от НАРЕДБА № 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ:
http://www.ciela.net/FreeStateGazette/OpenDoc.aspx?id=0&idna … AF09E&idstr=0

Съветвам те да си я разпечаташ, прочетеш и носиш със себе си навсякъде, където ходиш, във връзка с обучението на детето, за да си информирана и по- силна, особено пред директорите на училища, някои от които само знаят , че е излязла, други и не знаят, че е сменена старата Наредба 6 с новата Наребда 1 и знаят, че някъде е написано, че не могат да върнат дете със СОП от училище по законов път, затова трябва да измислят други начини, за да се отървават от такива деца. Та като си я изяла Наредба 1, заедно с Приложение 1 и 2, които включват КАРТА  
ЗА ПЪРВИЧНА ОЦЕНКА НА ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА  ДЕТЕ ИЛИ УЧЕНИК СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ, която ще ти изготви ЕКПО- Екипа за комплексно педагогическо оценяване към Регионалния инспекторат и под която ти трябва да сложиш подписа си, в случай, че не си съгласна с програмата, се обръщаш към Закрила на детето. И Приложение 2, което в имала пред вид Директорката на ресурсния-   РАМКА  
НА ИНДИВИДУАЛНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ПРОГРАМА  НА ДЕТЕ ИЛИ УЧЕНИК СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ  УЧЕБНА .. .. .. . / .. .. .. . Г.
Рамката за индивидуалната образователна програма съществува от тази година в новата Наребда 1, миналата година, в старата Наредба 6 нямаше такава и ресусрните "интерперетираха"- определено нещата вървят на добре....

 Към Наредба 1, която винаги трябва да носиш със себе си по училища и ресурсни инстанции, разпечатай и НАРЕДБА № 5 ОТ 14.05.2002 Г. ЗА НОРМИТЕ ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
ПРЕПОДАВАТЕЛСКА РАБОТА И НОРМАТИВИТЕ ЗА ЧИСЛЕНОСТ
НА ПЕРСОНАЛА В СИСТЕМАТА НА НАРОДНАТА ПРОСВЕТА:
http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_me … i_prep_rabota.pdf

от където можеш да видиш и да си подчертаеш мястото "ресурсен учител" къде и как се открива, каъв е норматива му, какво се взема пред вид.


Сега да ти обясня какво точно е имала пред вид директораката на ресурсния център, като ти е говорила за 50% присъствие.
Връщам се на най- важната за нас- настолната НАРЕДБА № 1 ОТ 23 ЯНУАРИ 2009 Г. ЗА ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ И/ИЛИ С ХРОНИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, която за нас се явява нещо като светото писание и която ако се спазва, ще сме наполовина спасени.

Четеш Раздел 3- Индивидуална обраозвателна програма- приложение 2 е образец на програмата, а директорката е имала пред вид самото изготвяне на индивидуална образователна програма за дете със СОП, че тя може да включва по- малко на брой часове, отколкото имат децата в масови яклас, но детето да покрива държавните образователни изисквания и тогава то получава документ за завършена степен на образование. Ако не ги покрива обаче, пак на база адаптираната за него индивидулана образователна програма, детето получава само удостоверение за завършен клас. Това гласи чл. 8 - точки 1 и 2 от Наребдата:

Чл. 8. (1) Децата и учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуални образователни програми, но постигат държавните образователни изисквания за предучилищното възпитание и подготовка и за учебното съдържание, продължават обучението си по програмите на съответната детска градина или по училищния учебен план и учебните програми на съответното училище и получават удостоверение за завършена подготвителна група/подготвителен клас или документ за завършен клас, етап или степен на образование съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.
(2) Учениците със специални образователни потребности, които са завършили обучението си за етап или степен на образование по индивидуални образователни програми, но не са постигнали държавното образователно изискване за учебното съдържание, получават удостоверение за завършен клас, а завършилите ХII клас - удостоверение за завършен гимназиален етап, съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.

Директорката е искала да ти каже, че в индивидуалната образователна програма може да са включени 50% от часовете- като сбор на другите деца и пак детето да покрие държавните образователни изисквания и да завършва класовете и да получава степен, а не просто Удостоверение, в случай, че не ги покрива.
Но категорично никъде не пише, че детето може да си се обучава в масови клас, по програмата на класа и да ходи на училище, когато му скимне и когато не е в истерия , и да навърти 50% от часовете, и да се броят за 100%.

Основините принципи, на които се разработва индивидуалната образователна програма, са:
 Чл. 32. Индивидуалната образователна програма се разработва в съответствие със следните основни принципи:
1. спазване на правата на детето или ученика;

2. индивидуален подход при планиране на дейностите с акцент върху способностите, уменията и силните страни на детето или ученика;

3. комплексно въздействие на планираните дейности;

4. екипност при изпълнението на програмата;

5. поетапност на планираните дейности;

6. приемственост и системност на планираните дейности;

7. осигуряване на съгласие и възможност за избор от детето, ученика и неговото семейство въз основа на предварително предоставена информация за планираните дейности.

 Индивидуалните образователни програми се разработват от училищния екип, който включва ресурсние, психолога, логопеда, специалния педагог и класния на класа.

За сега по- голямата част от Наредбата е само на хартия, както и така добре описаната подкрепяща среда в Наредбата, която включва:
Чл. 7. За обучението и възпитанието на децата и учениците със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания се осигурява подкрепяща среда, която включва:
1. достъпна архитектурна среда съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (ДВ, бр. 109 от 2003 г.);

2. екипи от специалисти, в които в зависимост от потребностите на децата и учениците се включват учители - специални педагози, ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора и други, както и родителите, настойниците или попечителите на децата и учениците със специални образователни потребности. За децата и учениците със специални образователни потребности, които са настанени в специализирана институция за деца, в екипа се включва и специалист, определен от директора на тази институция;

3. диагностична, консултативна и рехабилитационна дейност;

4. специални учебно-технически средства и апаратура, дидактически материали, учебни помагала, специализирани софтуери и други;

5. индивидуални образователни програми;

6. учебни програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с увреден слух - индивидуално формиране и развитие на устната реч, развитие на речта, музикални стимулации, фонетична ритмика и моторика, реч и предметна дейност;

7. учебни програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с нарушено зрение - по зрително подпомагане, ориентиране и мобилност и полезни умения.

Марианка, с риск да ме поругаете и обявите за лош пророк, почти съм убедена, че каквото и да ти кажат сега директорката и учителката на училището, в което те изпраща директорката на ресурсния, ще ти разрешат да присъстваш като придружител на детето само на 15 септември. Не че е правилно, но е така.

Аз горе долу имам избистрена концепция за идеалния вариант на обучение на деца с аутизъм в бг, позовавайки се на нормативната уредба и ресурса, с който разполагаме и концепцията ми е- по основните предмети на индивидуална форма на обучение, по физическо и по творческите- в клас с децата и тогава може да се прави копромис, да се допуска родител в часа- хем е творчески предмета, хем е за 1 час, с тенденция на постепенно включване в часовете- което при различните деца отнема различно време, разбира се.
Така хем се получава обучение, хем социализация, хем интеграция.

А, щях да забравя- нищо не получава едно училище за това, че записва дете със СОП, имало е такова предложение, но децата със СОП се смятат за контингент на Ресурсните центрове, които са на отделен бюджет.

Още идеи за терапия:

Супер полезно отново за изграждане на базисната увереност на детето. С крачета, на ходилата на които са сложени лепящи лентички, трябва да хваща топка със същата текстура:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/16/3HmHjKpYeHM


И това с нареждане бодлите на таралежчето е много добро за фината моторика:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/11/EUQm26JR2Vs

За общата моторика:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/3/6Icv2Na9rvg

Това с балоните е хем забавно за децата, хем много полезно с постепенно увеличаване на сложността:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/7/41TCj4INMM0

Това за цялостна интеграция на сетивността:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/9/6P0AO1zkRDE


Това за второто ниво на увереност:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/15/NYLyxvD2JZ0

И за така важното стъпване на цели ходила:
http://www.youtube.com/user/YourTherapySource#play/uploads/13/48TyOXvhiZ0

Не, Кезая, директорката на Ресурсния център изобщо нямаше предвид изготвянето на индивидуална програма за обучение, а за съвсем нормално масово посещение на часовете в клас.
Пак казвам, беше искрено учудена, че изобщо някъде нашите деца се обучават извънкласно на индивидуална форма. Дори се изрази, че никой няма да разреши Мими да учи по този начин. Тази форма се отпускала единствено и само на деца инвалиди и то в тежко състояние - такива в инвалидни колички.
Аз пък и разказах за масовата практика дори в София, не мисля че ми повярва. Беше наистина силно изненадана.
Разбира се, ще си разпечатам всичко, така както си ме посъветвала. В никакъв случай не съм от майките, които настояват детето им да влиза в масовия клас. Ама в никакъв случай! Дори се чувствах спокойна, че вече имам някаква яснота до момента, в който не поговорих с въпросната жена. Беше категорична, че детето влиза в масовия клас с придружител , защото така пише в решението на ТЕЛК. Като този придружител може да съм аз, а може и да е жена , наета от мен (примерно). Друг е въпросът как ще се преборя това да се случи.
Сега съм объркана и ме избива постоянно на рев. Първо ще поговоря с директорката на училището в Пловдив, още веднъж и с тази на нашето училище и дано най-накрая успея да взема вярното решение. 

Мене отдавна вече не ме избива на рев, а само съм се стегнала и тъпо е да се жалваме, но имаме- ние и децата ни със СОП, Родина, в която сами "измисляме" как да обучаваме децата си, така че хем:
- детето ни да се обучава и вместо майката- България да му даде право да се ползва от конституционното си право да се обучава, ние "измисляме" как да се случи това право на детето ни;
- хем да се интегрира;
- хем да се социализира ( за да компенсираме най- сериозния от дефицитите на децата с аутизъм, не стигат всичките пари на света за всичките измислени и все още неизмислени терапии, а са достатъчни група деца, със сърцати родители, класен ръководител и директор с много мозък и логична, и креативна мислъл и големи сърца;
- и едно от най- важните неща, които трябва да измисляме при обучението на децата си е- как да постигнем всичко по- горе, така че да не пречим на останалите деца в класа и не ги настройваме тях и техните родители- респективно учител и директор- срещу детето и срещу нас;

Признавам, че е Параграф 22, признавам, че непрекъснато мисля, непрекъснато правя предложения, но то нали затова е Параграф 22- директорката и учителката са съгласни, че се нуждае от персонален човек, който да отговаря за него, съгласни са че е за масово училище и се справя с материала на първите места от класа, едно от 3- те деца от класа които четат
 гладко, смятат бързо, НО...НЕ СА СЪГЛАСНИ ДА ВЛИЗА ВЪНШЕН ЧОВЕК В КЛАСА- ХЕМ СА СЪГЛАСНИ, ЧЕ СЕ НАЛАГА ПЕРСОНАЛЕН ЧОВЕК ЗА НЕГО, ХЕМ ОБАЧЕ ДА НЕ ВЛИЗА В КЛАС С ВЪНШЕН ЧОВЕК, а дори и с ресурсната не са съгласни. И въпреки всичко, преи всеки удобен случай, директорката не пропуска да ми каже, че ако нещо не ми изнася, има помощни училища- и аз, за да съм коектна секи път й обчснявам, че трябва да са изчерпани всички методи за обучението на детето, съгласно Наредба 1, за да се обучава в помощно училище, а и те са за деца с тежко и умерено умствено изоставане, а не са за деца, които на 1 година, преди да проговорят са знаели азбуката и цифрите, и са се научили сами да четат на 5- затова ни лепнаха и диагнозата "Хиперлексия", защото сам се бил научили да чете. А смея да твърдя и отговорно да заявя, че класната ни е изключителен човек. Говорила съм поне с половината директори в София, това, че директорката на ресусрния ти казва, че щом детето е с ТЕЛК с придружител, трябва да влиза с придружител в клас, говори 2 неща:

1. Или няма представа и това е първия й такъв случай и търси някаква логика, за да те успокои и се отърве от тебе, но като попаднеш в училището, няма да намериш радост от никой директор и учител от това, че се каниш да влиза детето ти с придружител в клас- всеки час и ще те срежат или направо, или постепенно, или ще измислят някоя хитрина, с която да те изненадат в началото на учебната година;

2. Или ако това да влиза придружител с дете вклас, се окаже факт в това училище в Пловдив, маса семейства на деца с аутизъм, ще сме принудени да емигрираме в Пловдив, който и без това е лицето на България за мене

Марианка,

Говори с директорката и учителката на въпросното училище и ще имаш повече яснота, но не приемай всичко , каквото ти кажат за чиста монета, а очаквай "изненади" в началото на годината.

Аз лично много силно се надявам от новата министърка- г- жа Фъндъкова, да намерим разбиране и съдействие и да започнем да дърпаме от Параграф 22. Все пак има само едно училище в София, в което има изградена част от подкрепящата среда- асансьори за децата с ДЦП и то е училището, на което г- жа Фъндъкова беше директор, преди да стане заместник- кмет.