Да отпадне ли изучаването на Вазов?

Ох, Силви, искаш да посегнеш на колорита ми. Ще опитам - Без пълен член животът ми би бил празен. Разбираш ли ме или да пробвам на латиница?  

Като казах латиница, ето малко по-разбираемо за младежите:

Taq prohladna maiska ve4er 4orbadji Marko, gologlav, po halat, ve4erq6e s 4elqdta si na dvora.
Gospodarskata trapeza be6e slojena, kakto po obiknovenie, pod lozata, mejdu bistriq i studen 4u4ur na barata, koito kato lqstovi4ka pee6e, denq i no6tq, i mejdu visokite buhlati 4em6iri, 6to se tymneeha krai zida, zime i lete vse zeleni.

Mдам.. Гео Милев например. По мое време учехме само поемата "Септември", останалото прочетох после... 

С две думи:

Искаш ли да направиш от един абсурд факт, подложи го "на обсъждане".
Дай пресконференция, направи кръгла маса, покани експерти в телевизионна дискусия, сложи дежурни по "отворени източници"...
И така - докато всички забравят, че това е абсурд.


Ако в началото ясно виждаш как глупостите на някои "експерти" по "детронирането" на класиците са си обикновено на...иране, то в края ще ти изглеждат самите те класици, нежели на...рани  

Естествено класиците вече са описали баш такива персонажи в класиката си. Което още веднъж доказва как се налага на  "експертите" да ги редактират.  
Направо си е въпрос на оцеляване

Аз какви неща прочетох тук за Гео Милев - от селяк, до откровен идиот.
Наложи ми се да пускам разни негови неща, за да стигнем до извода, че учителите са виновни, щото не са подсказали на децата, че има и друго от автора, който спонтанно беше намерен за велик.

Впрочем, поемата "Септември" сама по себе си също е чудесна. Вярно, трябва да имаш специално отношение към литературата, за да я почувстваш, но това не я прави по-малко значима.

Учениците има склонност да се плъзгат по текста и да не го усещат. За да започнат да го разбират и да изпитват удоволствие, би следвало да четат повече. Дори и насилствено. А това няма да стане, докато се чудим как да ги улесним, да им редактираме нещо или направо да им преразкажем цял роман, за да не си губят времето.

Приказките могат да се интерпретират свободно и от децата не се очаква да се тълкуват нито революционно, нито родолюбиво, нито задълбочено, а и посланията на приказките са много ясни. А при изучаване на сериозната класика се очаква от децата от нищото да знаят подробности за епохата, за начина на мислене и дори за политически и икономически особености или взаимоотношения, които те просто няма откъде да са научили на тази възраст. И като за капак им се говори за саможертва и родолюбие, което в същата тази класика означава да човек да жертва собствения си живот. Ами, за един петокласник саможертвата се изчерпва с това да отстъпи любимата си играчка на по-малкото братче. Те дори не могат да си представят какво е това да си готов да умреш за някаква идея, идеал или други хора. И по подразбиране се очаква същото това дете в пети или седми клас да е с мисълта, че за да си родолюбец (ако изобщо може да вдене какво е това) означава да мреш.  Ами, няма как да стане, защото главата на детето не е узряла до такава степен, че да разбере такива сложни, често пъти абстрактни или просто трудновъзприемащи се концепции! А и всички тези произведения са писани от зрели хора за зрели хора, а не за деца. А тази склонност на учениците да се плъзгат по текста е напълно нормална за етапа на развитието им. Ако на 13 години учениците бяха способни на такива дълбоки разсъждения щяха да са възрастни хора, а не деца. Все едно да се сърдиш на пилето, че не може да снася яйца.

Няма да влизам в дискусии по въпроса, но държа да ти кажа, че морфологията на приказките е доста сложна. Символиката е богата, тълкуванията са изключително интересни и изискват доста познания.
Една вълшебна приказка се тълкува по-трудно от "Под игото"

А децата на определена възраст, 7 клас, да речем, свободно осмислят понятия като родолюбие, саможертва, героизъм и т.п. Да не им приписваме инфантилизъм, който е по-скоро наше оправдание за неспособността ни да водим задълбочени и смислени разговори с тях и да извиняваме нежеланието им да мислят с оправдяния за недоразвитост.

Аз не мога да разбера, защо Вазов трябва да е виновен за закостенялата, неадекватна учебна програма и застинали в мисленето си учители /не всички, разбира се/. Защо не Сервантес, бас ловя, че гиманзистите изчитат от кора до кора "Дон Кихот"  и им е яко ясен. За    "Илиадата" не питам, защото  съм сигурна

Осмислят, грънци! Под игото се учи в пети клас, доколкото зная! Момичетата още си играят на кукли, а момчетата на Юги-О. А седмокласниците имат някаква мноооого смътна предствава. По-скоро проявяват социалноприемливо поведение - в училище се очаква да кажат еди-какво-си и те го научават наизуст и го казват. Нали същите сме били и ние! Хайде, моля ти се, не сме се родили направо възрастни хора, че да не знаем колко ни е бил умът на тази възраст!

Една вълшебна приказка се тълкува трудно от възрастните, а не от децата. За децата е достатъчно кой е добрият, кой е лошият и накрая да се възцари справедливостта, т.е. лошият да бъде победен.

А за Вазов се хващат, защото се смята за свещена крава и се търси сензация. Дон Кихот не е нашенец, нито Омир.

Чуждите автори Европейската комисия ли ги подрежда? Или само ако страните са членки на Съюза? За Тургенев и Пушкин, Путин ли да питаме? Май въобще не се учи американска литература, щот`, а махнали автор - а бомбардировка!

Не точно по темата, но се провокирах от някои изказвания.. Не виждам нищо лошо в адаптираните за деца произведения или в съкратените издания. Като малка прочетох точно такова издание на избрани пиеси на Шекспир- адаптирани за деца, като разказчета. Хем се запознах с фабулата, хем не се оглеждаш като гърмян заек когато споменат в ежедневието Ромео като нарицателно. И най важното, това не ми попречи след години да ги прочета в пълния им вариант.
Аналогично и за съкратените издания, да не би някой да очаква осмокласник да мъкне три пъти в седмицата Илиада ? Пълното издание тежи поне 4 кила .

Нашата Василиса наистина е умница, защото се сети да улесни тийновете ида вмъкне обилно количество емотикони в книгата си. Така има всички шансове да влезе на мястото на Вазов, като автор, разбираем за младежите.

Рокси, говорим за изучаване в училище. Както не учиш география и история по илюстровани енциклопедии, така и целта на обучението по литература е съвсем друго.
Никое произведение не се появило само на света, щото авторът му се се събудил с прозрението да напише "Парижката Света Богородица" например. Както в историята, така и в литературата, нещата имат своето място във времето и развитието на процесите  и независимо дали ни харесва, дава представа кое от къде и защо произлиза, повлиява, отрича, променя, развива.
Петко Славейков  и той си е отсекъде  е махане с архаизмите си, ама нали не  е сбъркал да напише роман от 300 стр., преглъща се.
Пенчо Слайвейков не е най-брилянтният стилистично поет, но е модернист - индивидуалист  и има историческо място в българската литература. Гео Милев не ми е любимец, но пък е експресионист  и т.н.

Да, аз не съм "За" за да преведем Вазов в учебниците, но мисълта ми беше, че адаптираните издания имат своето място под слънцето. Любовта към литературата не се появяа изведнъж и може много лесно да бъде попарена, ако те метнат от начало в дълбокото. Хубаво е да има и по "леки" издания, с които да се запознае детето, за да се провокира интересът му по нататък.
А ако говорим конкретно за Илиада дори не помня дали я прочетох цялата   По добре да прочетеш десетина подбрани песни ( нали на песни беше разделена?) отколкото нищо. Така ми се струва на мен поне.

Какво повече може да се каже? Вазов е казал всичко!

    Отечество любезно, как хубаво си ти!

        Отечество любезно, как хубаво си ти!
        Как чудно се синее небето ти безкрайно!
        Как твоите картини меняват се омайно!
        При всеки поглед нови, по-нови красоти:
        тук весели долини, там планини гиганти,
        земята пълна с цвете, небето със брилянти...
        Отечество любезно, как хубаво си ти!

        II

        Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
        Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
        хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
        на Изтокът светлика, на Югът аромата;
        горите ти са пълни с хармония и хлад,
        долините с трендафил, гърдите с благодат.
        Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

        III

        Отечество, не си ли достойно за любов?
        Кой странник без въздишка можб да те остави?
        Кой има сила твоите картини да забрави?
        Що нямаш ти? Що липсва под синий ти покров
        в случбй, че бог би искал Едемът да премести
        и своя рай прекрасен при Емус да намести?
        Отечество, не си ли достойно за любов?

        IV

        Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
        Не те познават даже децата ти сами
        и твойто име свято не рядко ги срами!
        Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
        Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
        по твоите долини, поля и висоти?
        Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

        V

        Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
        и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
        Рогачът в планините по-много те обича,
        по-харно те познават крилатите певци,
        но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
        доволно е, че даваш покривката и хляба,
        и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!

        Хисар, 1882

Абсолютно си права! 

Приказките не са създадени за тълкуване. Целта им е съвсем друга.
Както и на литературата като цяло - да носи наслада, да поучава, да вълнува, да предизвиква, да възпитава...
Щом започне вместо това да буди досада и отвращение, значи има нещо сбъркано в схемата. Дали подборът, дали начинът,  дали времето, дали децата...
Коя от тези причини да ликвидираме първо?