Да отпадне ли изучаването на Вазов?

Не харесвам и не разбирам произведенията на Пикасо. Към кого да се обърна, че да го потулят и него най-накрая, че мноо ме стряска?

Или някой да ми го редактира. Също е вариант.

Класиката ще стане такава след 100-тина години, мисля споменах защо.
Ако имаш търпение, бодър дух и здраво тяло, от сега може да спретнем една форумска петиция да оглавиш групата за редакция 

Да, както е тръгнало, ще махнат и пълния член и ще се наложи да се самоубия.

Какви герои?
Кой изобщо говори за Левски, за национална гордост и от този род?
Аз говоря за Вазов като автор.
Няколко пъти казах, че няма как да отпадне не защото е русофил и безобразен родолюбец, а защото творчеството му е класика. То е част от нашата литературна история. Може и да не е брилянтен, може качествата му на поет и писател да не са изключителни, а стилът му да не е по вкуса на много читатели - както съвременни, така и негови съвременници, но това не променя факта, че произведенията му бележат цяла една епоха, че са голяма част от литературата ни, че осмислят нещо в народопсихологията ни и дават поглед над живота от онези времена.
Как да затрием Вазов от учебниците? И защо?

Или да посегнем и на Ботев, за да докажем, че не сме комплексари и не ни е нужен някакъв анархист, писал стихове по кръчмите и хванал балкана?

"Под игото" може и да не е най-завладяващият роман, който някога сме чели или ще четем, но е първият български такъв. Освен това е едно нормално приключенско четиво, което по никакъв начин не натоварва.
Казах и за "Чичовци" - забавно, приятно, леко четиво, което може да се глътне на един дъх. Вярно, проблемите може и да изглеждат остарели, ама това означава ли, че всички произведения с историческа тематика, примерно, които не разглеждат съвременността, не са достойни за нашия интерес?

На този принцип, би следвало да четем само Палми Ранчев, както предложи една съфорумка. Че и Христо Калчев можем да сложим, та той е почти класик вече.

В средното училище няма начин да се обхванат всички автори, но определено има знакови фигури, които няма как да бъдат пропуснати, защото това би било израз на идиотизъм.


Какво лично самочувствие?
За какво изобщо говорите в тая тема?
"Под игото" поне е дна популярна книга. Ако и нея откажете да я знаете, то какво остава за произведенията на автори, за които даже и не сте чували?
Има къде-къде по-скучни и несмилаеми образци на българската литература, с които никой не натоварва нито горките дечица, нито някога е натоварвал родителите им.

Все пак говорим за изучаване на българска литература, не за кръжок по интереси и любими автори.

Не внимаваш в час нещо.
Аз искам само да чета.
Други тука се натискат да редактират. Напира им нещо изотвътре. И тук-там даже им поизлиза навън.

И ти не внимаваш. И Ботев, и някои други отдавна дадоха фира - оставиха им само описанията на пейзажи тук-таме из учебниците при последните им редакции.

Калин@, сложен автор си ми, не те разбрах.
Би ли редактирала. 

Клонке,
Популярен не значи прочетен и опознат. Всички българи знаят заглавието на книгата, но съм готова да се хвана на бас, че повечето не са я прочели цялата, а в най-добрия случай са поотхапали част от някоя глава, която задължително е учена в училище. Защото в училище се учат може би 3 глави - първата с Хаджи Марко и изпита на Рада Госпожина, главата с възстанието и последната глава. А една голяма част, особено от сегашното поколение може и ред да не е прочело от нея.
Същото е с Илиада - всеки я е чувал като заглавие, но повечето хора нито са я чели, нито знаят точно за какво става въпрос в нея. И като стана въпрос за Пикасо - в най-добрия случай населението знае за 1-2 от неговите картини, които са най-популярни. Обаче не може да ги разбере, нито знае нещо за историята и автора им.

Никой няма да посегне на никой от класиците, независимо какво се говори. А и ние не искаме нищо такова. Но и не мисля, че трябва на класиците да се гледа като на свещени крави, които в никакъв случай не трябва да се подлагат на съмнение, осъвременяване и изобщо не трябва да бъдат пипани с пръст или мисъл. Между другото, и сега в много апартаменти има дълги рафтове с произведения на класиците, които дори си стоят с неразкъсаните коли.

Направо нямам идея как са свели Ботев до описание на природни картини. Това трябва да е дело на някой гений, щото хич не ще да е било лесно.

Дай ми пример за "голяма нация", която да не се "легитимира" чрез велико минало, героични битки и т.н.Така написано от теб, звучи срамно да имаш история като нашата, най-вероятно трябва съвсем да я забравим и пренапишем...И за разлика от "македонците" /поставям ги в кавички, защото за мен това е само географска област, не нация/, ние имаме история.Колкото и неудобна да се струва на някои хора, колкото и да се опитват да пренаписват учебниците и произведенията на авторите ни...

Относно темата-споделям напълно писаното от mariadara.

Март 2006
Махат от учебника Вазовия “Кочо”
"...В новите читанки и христоматии не трябва да присъстват поеми от типа на "Кочо" и други творби, които увреждат детската психика със съдържащото се в текста насилие. В новата програма по литература трябва да се заложи повече на жизнеутвърждаващи четива, които отварят очите на непълнолетните към света на глобализма. Директивата е на Министерството на образованието. От МОН първо поискаха от авторите на учебниците по история четивата им да бъдат изчистени от кръв, насилие и варварство. Същото се отнася и за онези, които пишат помагалата по литература.

Тийнейджърите вече ще се готвят по учебници от нов тип. От месеци насам експерти в образователното министерство пресяват четивата, които влизат в учебниците. Така че да ги адаптират, от една страна, към изискванията на Европа и Америка. А от друга - да ги направят адекватни на (актуализираните) текстовете по история и на разпределението на уроците в тези часове.
Само преди десетина дни от МОН оповестиха, че в учебниците по история кървавите събития ще бъдат сведени до минимум - еничарството, зверствата по време на османското робство и на Втората световна война ще бъдат споменавани на минимално количество редове, за да не израстват децата с мисълта за насилието.
Същото важи и за литературата, откъдето в момента експертите "почистват" всички уроци, свързани с жестокостите на поробители, неравнопоставеност, войни. Специалисти от министерството споделиха, че засега осъществяват сериозна чистка на Вазов(!) с неговите "Кочо" и "Перущица", като за сметка на това е замислено в програмата да присъстват по-активно негови произведения за природата - например "Великата Рилска пустиня"...

Юни 2008
"...11 автори отпадат от програмата по литература за седми клас тази есен. Те са повече от половината от включените досега...
...Христо Ботев е представен само с едно произведение – “На прощаване”, от Иван Вазов ще учат първите 3 глави..."


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=382315.msg10642854#msg10642854

Как се осъвременява класика?
Едно произведение е завършена цялост. То не може да бъде редактирано. Това не е фолклор, а авторско творчество.
Който иска да сведе един текст само до сюжета и се вълнува от фабулата единствено, няма нужда да чете цялото произведение. Може да види предговора. Или да гледа филма.

И къде е казано, че един автор не може да бъде тълкуван по различни пътища, през различни гледни точки? Че то сума народ с това се занимава - пише критика, в която съвсем волно си анализира и тълкува който текст си пожелае. Дори авторството на отделни текстове се подлага на съмнение.

На Вазов това му е хубавото - не дава много храна на критиката, защото е твърде ясен в посланията си. Разбира се, на ниво текст, използвайки теоретични познания, могат да се правтя множество анализи, в зависимост от принадлежността на даден тълкувател към определено течение в литературната критика.
Но пак казвам, Вазов не е особено предизвикателство в тази посока. Особено като част от учебния материал в средното училище.

И,да, дори да не е приятно за някого, Вазов Е свещена крава за българската литература. Не защото е брилянтен, а защото й е дал твърде много във време, в което тя е имала твърде малко.

А как се пренаписва история?

Много ясно как - с отворен задник и пари от чуждестранни фондове за "развитие" на "образованието" и "културата".

Вие тука се преструвате, че културна дискусика си водите  

Вазов да вземат да го оставят само с "Люлека ми замириса"

Сума народ може да пише критики, но когато Вазов влезе в учебната програма децата никой не ги пита какво мислят и как тълкуват произведението, а се очаква да "мислят правилно" чрез клишетата на определени критици. Децата принципно мислят не като възрастните. За децата миналото се изчерпва с тяхното собствено минало като спомени, а родолюбието им със семейството или родата. Учениците в гимназията вече имат що-годе по-развита представа що е минало и колко различно може да бъде то от тяхното собствено, но пак мисълта им не стига тооолкова далеч и надълбоко, колкото се изисква от обучението по литература (и история). Да не говорим, че децата трудно могат да възприемат друг морал или възгледи от обичайните за времето, мястото и средата, в която живеят. Накрая излиза така, че от учениците се очаква и дори изисква да мислят по начин, по който те просто не са устроени да осъществят. Все едно на едно бебе на годинка, което още не може да ходи да му дадеш велосипед и да очакваш то да се научи да кара без помощни колелета.

А защо да не прочете цялото произведение? Това да не ти е Дързост и красота, че ако пропуснеш десет серии в единайстата да си наясно какво се е случило? Тогава каква свещена крава е Вазов, щом може произведенията му да не се изчитат от началото до края? Това не "принизява ли подвига на поета и писателя+? 

Да не искаш да кажеш, че децата не разбират и приказките, защото не описват тяхното време и излизат от пределите на сейното им битие?

От "децата" в училище се изисква да се научат да тълкуват текст, използвайки определени понятия от литературната теория, които изучават.
Това при всички положения не би следвало да пречи на собственото им мислене, а напротив, да им помогне да погледнат отвъд графиката на текста.

Относно прочитането на целия текст, не зная какво общо имат телевизионните сапунки, но това, което казах, е, че не може да се редактира авторски текст, защото той не се свежда само до сюжета, а има определени изразни средства и всяка дума си е на мястото. Та в този смисъл беше изказването ми, че който очаква от един художествен текст да разбере само " за какво се разказва", няма нужда да го чете изобщо.