Да отпадне ли изучаването на Вазов?

Какво са виновни Вазовите творби, че има некадърни учителки по литература? Да отпадне цялата литература тогава, защото ако така се преподава Вазов, значи и всичко останало се преподава по същия начин.
Ако това е проблемът, защо въобще обсъждаме Вазов?

Никъде не съм написала, че искам Вазов да отпадне. Не ми се самоцитира, но това е още в първия ми пост - Вазов няма да отпадне, каквото ще да става. Но има смисъл да се направи в края на изданието речник на остарелите думи и евентуално да се осъвремени изкама в романа с леко пипване от добър специалист. И трето, да се съобразява кое произведение за коя възраст на учениците е подходящо, защото децата в пети клас нямат този социален опит, нито знанията за епохата, които да им позволяват нещо повече от повърхностното възприемане на романа С редки изключения на тази възраст трудно ще правят дълбокомислени разсъждения за робство, саможертви и пиянство на един народ. И същото важи и за други произведения и за други автори. Вазов е формалният повод, той е отправната точка, защото е символ.

А иначе, зная, че такава ни е историята и съответно литературата, но е много депресиращо постоянно от ранно детство да учиш за изгубени битки, потушени възстания, нещастен и беден народ и подобни. С редки изключения само това се учи в училище. Опитвам се да се сетя за произведения, които се учат в училище и са по-весели, по-оптимистични и зареждащи с положително мислене на децата. За нищо не се сещам от нашенската литература. Все са някакви драми.

Ето това е причината да не се "паля" в тази тема, въпреки че имам мнение 

Само да уточня за любопитните, че във Франция Дюма не се изучава в училищата. Все пак, като мерим важността на определени произведения, измерваме ценността на изразните средства, но и ценността на изводите и посланията. Не харесвам Вазов като стил, но посланията му несъмнено са важни.

 
Освен, че Вазов е оставил дълбока следа в българската литература; освен , че е написал великолепни неща ( да не говорим за ''Епопея на забравените''), той от дистанцията на времето, през което е писал, ни учи на родолюбие, любов към нашия език, нрави , обичаи , любов към красотите на България. Обожавам Вазов! Още от 4 год. знаех наизуст " Опълченците на Шипка" . В 6-ти клас , когато учихме "Радини вълнения'' по романа ''Под игото'', вярно , не бях подготвена и ми беше трудно да вникна в същината на произведението, но в 9-ти клас изядох книгата с кориците. Вазов е един от малцината автори, които до такава степен ме потапят в описваният от тях свят, че направо заживявам  с героите. Той е от авторите  с най богат език  - определено учениците има какво да научат от него.

Детето ми не е в пети клас, а на толкова години.
И, чудо! Знае, че хората живеят в държави, а държавите в които са се родили наричат Родина.
Знае също, че навремето хората от едни държави понякога са искали да завладеят земите на другите хора от други държави.
Понякога са успявали. Така хората от завладените земи, без свободата си, се превръщали в роби. Живеели в робство.
Хората, които не искали да живеят в робство, били готови да си върнат свободата, дори ако трябва да се борят за нея.
Те знаели, че могат да умрат така, понеже поробителите им били готови да ги убият, но въпреки това някои поробени хора били готови да освободят себе си, своите родители, децата си, приятелите си дори, ако загинат. А това се казва саможертва - да си готов да умреш за нещо важно, за някого или за нещо, което обичаш.
Всички хора в една държава се наричат народ. Когато всички те искат да се освободят, означава, че народът иска да е свободен.
А когато много иска свободата си, без да мисли за нищо друго, на уж казваме  , че народът, всички хора са като пияни, понеже не ги е страх, не мислят за опасностите, а правят само това което искат, както, когато са пияни.
Да си пиян не е хубаво, защото е опасно за здравето и живота. И се бориш за свободата си е опасно за здравето и живота.
Само че, истинското пиянство е лошо, понеже няма смисъл и е слабост. А да искаш да си свободен е хубаво, понеже само така може да живее истинският човек.
Затова казваме, че хората, които искат най-много от всичко да се свободни, без да ги е страх от нищо, са като "пияни". Казваме го само само на уж, за да си представим по-лесно колко много го искат.

Едно петгодишно дете, което чат-пат е мяркало безконечните идиотски филми за звездни рейнджъри, покемони и пр. "завоеватели" и "освободители" няма никакъв проблем да схване всичко това. На мен ми се случи да обясня това на моето хлапе, когато съвсем случайно веднъж то видя на една сергия до стадиона българско знаменце и ме попита за него.
Разбра ме. Но аз не съм класик   и признавам, че Вазов го е направил много по-добре. Брилянтно и просто - така, че дори 12-годишните девойчета, дето вече започнаха да раждат от 13-годишни татковци, вместо да ходят на училище, биха го разбрали:


"...Едно живо, русокосо момиченце стоеше вече пред него и го гледаше кротко в очите. Огнянов помисли малко и попита:

- Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство?

- От турско робство освободи българите... - захвана момичето погрешно.

Мичо чорбаджи извика:

- Събке, стой! Ти кажи, татовата, от гръцко робство царят, дето ги освободи, а то от турското има кой цар да ги избави.

- Което си е речено от бога, то ще стане - продума поп Ставри.

Простодушието загатване на чорбаджи Мича извика съчувствена усмивка по много лица. Шъпот и глухо кискане се разнесе из залата.

Събка извика звънливо:

- От гръцко робство избави българите цар Асен, а от турско робство ще ги избави цар Александър, от Русия!

Тя зле разбра думите на баща си.

Цялата зала утихна подир думите на ученичката.

По много лица се изобрази недоумение и безпокойство. Машинално всички хвърлиха очи на Рада, която се зарумени и наведе смутено глава. Гърдите й се издигаха високо от вълнение. Някои от тия погледи бяха укоризнени, други - одобрителни. Но на всички беше неловко. Стефчов, досега потънал в земята, издигна глава пак и изгледа победоносно. Всички знаеха близките му отношения с бея и нежността му към турците и искаха да прочетат нещо на лицето му. Общото съчувствие, тъй живо допреди малко към Рада и Огнянова, сега охладя и се размеси с глухо неудоволствие. Стефчовите привърженици злорадо и с глас роптаеха, а благосклонните към учителката мълчеха. Дядо поп Ставри беше твърде слисан. Той се уплаши сега от думите си и четеше на ума си: "Помилуй мя, боже." Но в женската страна по живо се проявиха лагерите. Хаджи Ровоама, особено разярена от Стефчовото засрамяване по напред, гледаше свирепо Рада и Огнянова и шумеше високо. Тя нарече даже последния "бунтовник", без да мисли, че преди няколко дни го разгласяваше за шпионин. Имаше други, които не по-малко дръзко се изказваха в тяхна полза. Кака Гинка даже викаше, щото я чуха наоколо:

- Па какво сте такива втрещени? Бога ли разпна момичето? Казва си правото! И аз казвам, че цар Александър ще ни избави, не друг!

- Лудетино, мълчи мари! - шушнеше майка й..."



Айде, Андариел, пипни този откъс така, че да стане по-разбираем  
Ако искаш, де. Може и да си шепнем да мълчим  

Според мен,трябва да се помисли в кой клас и кои Вазови произведения да се изучават.Този проблем е и с други автори,неправилно ситуирани в учебната програма по литература.Важно е и как се преподава една творба,как учителя интерпретира и поднася учебното съдържание.
А дитектно по темата-не,не мисля,че изучаването на Вазов трябва да отпадне

Не съм чела цялата тема, не съм гледала /За щастие!/ и предаването по телевизията, което се дискутира.

На колко от вас е познато името Кочо Честименски?На всички, предполагам.
А на колко от вас говори нещо името Спас Гинев?Вероятно повечето ще се замислят за кого става въпрос.Спас Гинев по време на потушаване на априлското въстание в Перущица е убил петте си деца и бременната си съпруга, за да те попаднат в ръцете на турците, след което се е самоубил.Но в съзнанието ни е останал със същия подвиг Кочо, убил детето си и жена си, защото тази историческа личност познаваме повече заради поетичния  образ, пресъздаден от Вазов

Темата е безумна!Да   лишим  доброволно децата си от духовни съкровища, с цел всичко да им е лесносмилаемо, наистина ли някой го иска?

Не прочетох цялата тема, само въпроса, ама критерият


е като наклонена надолу плоскост: плъзнеш ли се натам, бързо можеш да се сурнеш и до дъното. С други думи, на сегашните ученици ако (например) само телефонни текстове са им според силите да четат, това не значи, че трябва да се прескачат цели периоди от българската литература, случайно да не вземат да научат нещо.

ПП. И не съм съгласна, че Вазов е сложен и труден.

,,Илиада" и ,,Одисея" са в пъти по-трудни за разбиране, но тях никой не ги подлага на обсъждане.

Имаш предвид, че трудно се четат в оригинал, или нещо сюжетната линия ти се струва "трудна за разбиране"... аз лично спокойно бих могъл да направя комикс от тях 

  Кои деца остават невежи? Защо така сляпо правите генерални изводи? Видели едно- две неграмотни деца и дай вече всички са такива.
  Наистина класическите произведения днес преди 100 години са били съвременни. Кои са днес стойностните съвременни произведения? Подскажете! Пък може някой да ги включи в училищната програма. Да махнем Вазов, за да сложим тях?!

Новите български произведения са като Дунав мост - мутренски. Лошото е, че май няма и кого да сложат на мястото на Вазов. За съжаление за съвременната българска литература. Ама, какво да се прави, такова беше времето през последните години, такава е и литературата. Абе, изобщо, или изгубени войни, или робство, или национални катастрофи, или тоталитаризъм, или преход...

Холограма,
А моето дете в пети клас ще бъде още на 10 години! А и ти самата занеш, че не е въпросът за една година, но се заяждаш.
Между другото в Рейнджърите и нещо по-класическо, Междузвездни войни и повечето романи за деца накрая добрите побеждават. А в нашенските класически и не толкова класически произведения все някакви трагични развръзки стават, все сума народ умира или потъва в бедност и невежество. На мен лично това не ми носи национално самочувствие, а усещане за национална каръщина и подтиснатост. Много ми се иска да се учи за съзиданието, за създаденото от хората, а не за трагични участи.

На мен вече ми омръзна. Всички прекрасно ме разбрахте какво имам предвид. Този начин на мислене с клишета го зная, изпитала съм го.

Тая "Елеонара" била ли е в учебния план?

Изтрих нецензурния текст.

Чакаме модераторът да изтрие последия пост или да врътне ключа на темата.

А аз се чудех коя е тази Елеонора!