Дари вече е в Плевен при свеки, а аз съм си запълнила графика на макс 
- почти денонощно Стискайте палци да оцелея...
Александър се събуди колкото да ни вдигне на крак и сега пак спи, пък ние с Ивчо да му мислим 
Последното, което излъчвам в момента е спокойствие 
Деница все още плаче при влизане в градината. Лелята каза, че понякога искала да я гушкат и после се успокоявала. А вечер не спира да разказва как й е минал деня. Давай го по-спокойно, ако межеш де 
разбирам ви, и аз съм такава 
дано няма повече такива моменти. Вуйната на мъжа ми разказваше, че синът й всеки божи ден е истерясвал на път за ДГ, целият Люлин 9 е разбирал, че отива натам и така до предучилищната. Направо не знам на нейно място бих ли имала нервите да го водя. А като знам и Иво какъв е ревльо , не ми се мисли...
Почти няма дете да не плаче.Дано по бързо се адаптира Шушето, та да си спокойна и ти. 
И аз съм от ревлите 
леко и бързо да преминете през този период Пази се, миличка Всеки гледа от своята камбанария или обобщава спрямо масови наблюдения или мнения.Дария не е имала драми с адаптацията, даже напротив.Ето на- последните 1-2 седмици се опитваше да ме пързаля с нежеланието си да ходи Така че- моя съвет е да наблюдаваш Шушел и по нея да съдиш за какво иде реч. Нормално е да усещат промяната , а и при условие 4е сте били 3 години нон стоп заедно, да й липсваш сега.( То пък няма да е нормално да не усетят 
)
На всеки родител му е малко тъжно при тази раздяла, ама пък после е голям кеееефффффф 
Препоръчани теми
