Дари вече е в Плевен при свеки, а аз съм си запълнила графика на макс
- почти денонощно
Стискайте палци да оцелея...Поздрави на всички
Дари вече е в Плевен при свеки, а аз съм си запълнила графика на макс
- почти денонощно
Стискайте палци да оцелея...


Александър се събуди колкото да ни вдигне на крак и сега пак спи, пък ние с Ивчо да му мислим


Деница все още плаче при влизане в градината. Лелята каза, че понякога искала да я гушкат и после се успокоявала. А вечер не спира да разказва как й е минал деня.
Давай го по-спокойно, ако межеш де
дано няма повече такива моменти. Вуйната на мъжа ми разказваше, че синът й всеки божи ден е истерясвал на път за ДГ, целият Люлин 9 е разбирал, че отива натам и така до предучилищната.
Направо не знам на нейно място бих ли имала нервите да го водя. А като знам и Иво какъв е ревльо , не ми се мисли...


Почти няма дете да не плаче.Дано по бързо се адаптира Шушето, та да си спокойна и ти. 

И аз съм от ревлите
леко и бързо да преминете през този период
Пази се, миличка 
Всеки гледа от своята камбанария или обобщава спрямо масови наблюдения или мнения.Дария не е имала драми с адаптацията, даже напротив.Ето на- последните 1-2 седмици се опитваше да ме пързаля с нежеланието си да ходи
Така че- моя съвет е да наблюдаваш Шушел и по нея да съдиш за какво иде реч. Нормално е да усещат промяната , а и при условие 4е сте били 3 години нон стоп заедно, да й липсваш сега.( То пък няма да е нормално да не усетят
)
На всеки родител му е малко тъжно при тази раздяла, ама пък после е голям кеееефффффф


Препоръчани теми