Случи ми се нещо странно - V

къде се изгубихте всички да не са ви  духовете

 
Според мен темата ти се отразява странно 

mi6ivn ,според мен просто си умираш от неистово желание да ти се случи нещо странно,затова и мозъкът ти вече ти играе номера 

mi6ivn, моля те кажи ми, че не си наистина на 31 години!? 

anubhis казвам ти че това е истината а и не искам да ми се случват такива неща,това за топчето не се учудвам защото постоянно ги виждам с перифеното си зрение само ме очуди че е по стената

че аз толкова ли съм писала аз съм объркала годините

А всъщност на колко си? 12? 

14

Почти познах... Не мислите ли, че е странно 

е айде сега някой няма ли да напише нещо странно аз не сънувам такива неща и затова  няма да пиша  случки но пък знам много страшни истории

И аз имам няколко странни случки, които са ми се случвали през живота, ако обаче ги разкажа наведнъж ще стане много дълго.
Ето първата:
Първият учебен ден, аз съм 4 клас,  новата ни класна  е учителката по биология, но за съжаление първия учебен ден тя не се появи.
На другия ден  още сутринта ни казаха, че няма да имаме никакви часове и ни отпратиха. Аз се прибрах... и в един момент се сетих, че не съм навила любимия си будилник, чийто циферблат представляваше тъмно синьо небе със златисти звездички, а секундарника представляваше спътник като по старите руски картинки . Той стоеше върху един висок шкаф и за да го навивам всеки ден се качвах на един стол. Взех стола и докато се качвах си помислих, че толкова съм закъсняла с навиването на будилника, че той ще спре в секундата в която си протегна ръката за да го навия. Часовникът показваше  малко след 9,10 и докато протягах ръката си вперих поглед в спътника (секундарник), който точно в този момент спря.
Чак се стреснах. 
На следващия ден ни казаха, че новата ни класна е починала по време на  спешна черепно-мозъчна операция предния ден сутринта след 9 Така и не я видяхме, за класна ни сложиха една доста властна жена, която си позволяваше и да ни потупва...
Извода не е: Ти уби класната, щото забрави да навиеш будилника, но се сетих за една странна серия от "зоната на здрача"преди време която в общи линии поддържа точно тази теза.
Ето и още една странна случка:
В 3 клас изпитвах страх да оставам сама у дома, въобразявах си че под леглото има нещо, което ще ме хване за крака ако тръгна да слизам от него.
Затова един ден в пристъп на същия страх реших да се наведа надолу с главата за да видя онова нещо, дето ще ме хваща, провесих се по невъобразим начин и накрая така се пльоснах на пода, че си изкълчих шията. От тогава ми минаха всякакви страхове за нещото под кревата, за нещото в коридора, за нещото в мазето за нещото в бараката, за нещото в бараката на съседното предприятие, където реших, че е чудно място за игра на криеница.
Открих също, че понякога трябва да се страхуваме от нещото, защото пристъпите на безстрашие са също толкова вредни, колкото и пристъпите на страх, а за това ми помогна отвързаното куче  от двора на съседите, който посещавах заради чудната им череша в пристъпи на безстрашие.

с нетърпение очаквам останалите ти случки 

само искам да ви питам дали сте чували да ви се звъни на вратата но никой друг да не го чува,освен вие е това вече е странно,постоянно си чувам звънеца 

А чувала ли си глас, който ти говори, но само ти го чуваш? 

Вманячаваш се.....