Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Брат ми почина на 10 години

  • 869
  • 10
Здравейте , казвам се Ванеса и съм на 26 год.Незнам дали това което ще напиша е точно за тук,но не намирам сили и утеха и искам да знам, дали някой се е сблъсквал с подобно нещо. Ще започна от тук. Братчето ми,който е на 10 години,почина от рак преди 3 дни - нехочкинов синдром,рак на линфните възли. Разболя се съвсем мъничък, беше на 5г. И се почна ходене по мъките.... започна се лечение,химии лъче терапии продължение на 1г и половина. Имаше подобрение показателите му бяха добри..до няколко месеца,докато не се върнаха същите симптоми.. и дойде страшния момент - рецидив. С който от исул ни казват започваме на ново лечението и представете си какво беше за нас, тая проклета болест се завърна и пак на ново химии,лъче,ходене по манастири,ограничаване до най-малкото абе,каквото се сетите.. и ни казват спешно трансплантация на костен мозък,защото няма шансове! Направи се трансплантацията има период от 3м,който си е кризистен да кажат дале клетките са приети или не. Минаха 3м,6м,8м,1г уж беше приел клетките,беше вдигнал доста показателите,а той все още подържаше една темп. Според докторите нормална,реакция на новите клетки?!?!?!?!?!?!?! Нормална година и половина........и вече почвят пак нови проблем,за една седмица как уж се беше подобрил,пак болки в корема на страна оставям,че пиеше на ден по 20 хапчета повръщане и веднага на др ден в болница. Повръщане на фекалии,никаква проводимост на червата клизми и какво ли не, иииии пак за сетен път казват отваряне на коремчето отново за да видят,какво е сега. Миналата операция преди трансплантацията беше,тумор в червата. А сега се оказва удебеляване на червата и нягакъв малак лимфом,който беше отстранен.. операцията беше животоспасяваща, беше в реанимация в критично състояние,цялата кръв която му се преливаше, той я изхвърляше и така няколко дни. Замина си любимото ми братче в страшни мъки и цялото му детство беше в болниците. Аутопсиьта не излязла все още,но на първо четене увреден черен дроб,бял абе всички вътрешности и вероятност за рецидив..... как,защо какво ли не направихме,къде ли не ходихме,нали всичко беше наред,трансплантация,от къде изкочиха тея неща, какво се обърка...място не си намирам.... съжалявам за дългия пост,просто не намирам отговор,защо,къде се обърка,какво не се направи 🎗😥
Виж целия пост
# 1
Ванеса, ужасно много съжалявам за този ад, през който сте преминали. Никое дете не заслужава подобно нещо. Не знам какво да кажа...
Виж целия пост
# 2
Ванеса, ужасно много съжалявам за този ад, през който сте преминали. Никое дете не заслужава подобно нещо. Не знам какво да кажа...
Това е най големият кошмар.. да искаш а да не можеш да направиш НИЩОО
Виж целия пост
# 3
Наистина, каквото и да каже/напише човек.......мъката е огромна. Дано имате сили да преминете през тоя тежък период и да се съвземете, защото за вас животът продължава. А за милото детенце, дано е на по-добро място, много е тежко, особено когато губиш дете, това е истинска трагедия.
Виж целия пост
# 4
Ужасно съжалявам, Ванеса! Болката е нетърпима, времето ще мине бавно, но ще помогне, наистина!
Малкото ви ангелче ще ви закриля в живота напред, то сега се намира в най-добрите ръце - Божиите!
Изключително много съчувствам на теб и семейството ти, подкрепяйте се взаимно, това е най-добрата утеха!
Виж целия пост
# 5
Съболезнования, вярвайте, че вече е добре!
Виж целия пост
# 6
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
Виж целия пост
# 7
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
и той ли е бил болен от рак? 😭
Виж целия пост
# 8
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
и той ли е бил болен от рак? 😭
Чакаме аутопсията да покаже от какво почина. Още не знаем с баща му какво точно му имаше. Имаше пневмония и други симптоми. Умря малко след като навърши три месеца. Въпреки всичко родителите ти ще намерят в теб упора. Децата са всичко за родителите.
Виж целия пост
# 9
Моите съболезнования Ванеса! В началото е шок, след доста време осъзнаваш какво точно е станало и как си загубил човека и няма да го видиш повече в този живот. Аз изгубих моята малка Вероника, която навърши 7 и се разви тази ужасна болест и за три месеца си отиде от този свят от левкемия/предозиране с химия преди година и половина почти и още не мога да повярвам. Обичах я, исках я, но бях безсилна да и помогна и молитвите ми не бяха чути. Бог знае какво прави и защо допуска тези неща да стават, има цяла книга за страданията и болестите беше ми много интересно да я прочета. Чета Библията и нищо друго не ми е интересно и не ме привлича. Живея, но се преструвам, че нещо ме интересува, всъщност съм дълбоко покрусена и мисля само за живота след смъртта, за това къде е моето дете сега. Мисля, че тя е добре и ние все още имаме връзка, сънувам я понякога, но това са по-скоро кошмари защото все я губя и търся и все не мога да я намеря. Веднъж, два пъти ме прегърна и се усмихна в съня ми и това ме прави много щастлива. Особено около рождения и ден, годишнините и задушниците усещам нейното присъствие и енергия около мен. Това ме утешава. Ако дяволът може да ни отнеме живота и телата, то той не може да ни отнеме душата. Не може да ни отнеме любовта, която чувстваме една към друга. Нашата любов винаги ще държи живи тези душици и споменът за тях ще им дава покой. Препоръчвам ти и особено четене на псалтира в началото може и  да знаеш. Прегръщам те.
Виж целия пост
# 10
Скрит текст:
Съчувствам ти много... Донякъде дори те разбирам защото преди 5 дни загубих момченцето си... Не спирам да мисля за него и да се обвинявам, че можеше да го спася, че аз съм виновна за болестта му ... Надявам се братчето ти да е на по-добро място ...
и той ли е бил болен от рак? 😭
Чакаме аутопсията да покаже от какво почина. Още не знаем с баща му какво точно му имаше. Имаше пневмония и други симптоми. Умря малко след като навърши три месеца. Въпреки всичко родителите ти ще намерят в теб упора. Децата са всичко за родителите.
никой не е виновен и за съжаление,не можем да направим нищо...  а само се надяваме да бъдат по добре!
Скрит текст:
Моите съболезнования Ванеса! В началото е шок, след доста време осъзнаваш какво точно е станало и как си загубил човека и няма да го видиш повече в този живот. Аз изгубих моята малка Вероника, която навърши 7 и се разви тази ужасна болест и за три месеца си отиде от този свят от левкемия/предозиране с химия преди година и половина почти и още не мога да повярвам. Обичах я, исках я, но бях безсилна да и помогна и молитвите ми не бяха чути. Бог знае какво прави и защо допуска тези неща да стават, има цяла книга за страданията и болестите беше ми много интересно да я прочета. Чета Библията и нищо друго не ми е интересно и не ме привлича. Живея, но се преструвам, че нещо ме интересува, всъщност съм дълбоко покрусена и мисля само за живота след смъртта, за това къде е моето дете сега. Мисля, че тя е добре и ние все още имаме връзка, сънувам я понякога, но това са по-скоро кошмари защото все я губя и търся и все не мога да я намеря. Веднъж, два пъти ме прегърна и се усмихна в съня ми и това ме прави много щастлива. Особено около рождения и ден, годишнините и задушниците усещам нейното присъствие и енергия около мен. Това ме утешава. Ако дяволът може да ни отнеме живота и телата, то той не може да ни отнеме душата. Не може да ни отнеме любовта, която чувстваме една към друга. Нашата любов винаги ще държи живи тези душици и споменът за тях ще им дава покой. Препоръчвам ти и особено четене на псалтира в началото може и  да знаеш. Прегръщам те.
пред тази коварна болест,нищо не можем да направим,здравето в българия е един бизнес.  Много съжалявам за детенцето ви и се моля да бъдат на по добро място! Без болка е мъчения. Казват,че щом ги сънуваш значи са близко до теб.. ❤ бъдете силни
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия