Случи ми се нещо странно - V

аз пък ще ви препратя малко по-нататък-към интуицията!
преди две вечери-спя в спалнята и сънувам,че съм излязла от къщи в 4 часа сутринта,а в 6,30 ми звъни мъжът ми да се прибирам,че дъщерите ми реват  за мен откакто съм излязла  
събуждам се,отивам да ги видя децата,минавайки по коридора виждам,че е 4 без 15,децата спяха
върнах се и легнах,но след  малко се развика едната и трябваше да легна при тях,за да заспи пак-до 6,30 не спа диването

   Здравейте! Искам да споделя нещо с вас, чудя се дали не полудявам! Преди няколко вечери, заспивам, но в един момент сякаш очите ми бяха полуотворени, хем спя, хем съм будна и някой ми духаше в лицето. Усетих топъл вятър върху лицето си. А бях сама в къщи. Какво значи това?

да не си забравила климатика включен ...И на мен ми се е случвало понякога,но с усещане за студен въздух,чувала съм най-различни историй за духове,но гледам да не задълбавам,че съм си доста страхлива и се разстрепервам и настръхвам веднага при такива мисли.....Спокойна нощ и приятни сънища 

   
           Нямаме климатик, а и прозореца не беше отворен.

И на мен ми се е случвало,това е полубудно състояние ,в което  границата на измеренията сякаш се размиват.Лекия вятър/понякога като милувка/ според мен си има своето обяснение- не сме сами,само така си мислим

Много ги обичам тези теми
Ще ви разкажа 2 случки, които са свързани със сънища.
Първата е абсолютно дежа вю. Случи ми се преди десетина години, но го помня много ясно.
Сънувам как стоя пред училището, в което уча. Мрачно е, няма жив човек по улиците. А аз седя и все едно чакам някого, но не знам точно кого. По едно време виждам как пред училището минават едни приятели, които по принцип нямат работа в този район. Очудена ги питам какво правят там. А те ми отговарят "Търсим перце за китара".  После си отминаха.
Това го сънувам през нощта. Събуждам се, помня си съня горе-долу, приготвям се за училище (бях първа смяна) и отивам. Оказа се, че имахме свободен час, а една съученичка имаше рожден ден и ни покани в сладкарницата срещу училището да ни почерпи. Черпим се ние, тръгваме си от сладкарницата, и стана така, че само аз успях да пресека булеварда. Съответно отивам пред училището и спирам да ги изчакам. И тук се почна с дежа вю-то. Тъй като още не беше станало време за междучасие пред у-щето нямаше никой. И мен ме завладява едно странно чувство за "вече преживяно".  В следващата секунда иззад ъгъла се показват моите приятели от съня.  В абсолютно същия състав, със същите дрехи, с които ги бях сънувала, просто едно към едно. Преди да се усетя ги питам "Какво правите тук?", а те ми отговарят "Търсим перце за китара". Аз се облещвам насреща невярваща на очите и ушите си. Оказа се, че в близост до у-щето имало музикален магазин, където продавали такива неща, но тъй като аз не съм музикант нямаше откъде да знам. Дори някъде дълбоко в подсъзнанието ми да се е запечатало знание за такъв магазин в близост, съчетано със знанието, че един от приятелите свири наистина на китара, за мен остават необясними другите детайли - дрехите, с които бяха облечени, реда, в който се бяха подредили един до друг и т.н.

Другият случай пак е свързан със сън. Имах една позната, с която много-много не се обичахме. Засичахме се рядко, не сме се карали никога, но просто винаги е имало необяснимо напрежение между нас. Та една нощ я сънувам именно нея. Возя се в трамвая и на едната спирка виждам как тя се качва. Обаче не приличаше на себе си. Беше като обезумяла. Придвижваше се като животно на 4 крака, имаше пяна по устата, абе ужас. Видя ме и се затича към мен. Аз се уплаших, но не можех да се помръдна. Тя се хвърли върху мен и впи нокти в коляното на десния ми крак. Тогава се събудих, погледнах си крака и имах синина на дясното коляно. Предположих, че насън съм се въртяла и сигурно съм си фраснала крака в страничната табла на леглото.
Същия ден се засякохме с един общ познат и аз му разказвам за съня си. Той ме гледа, гледа и накрая казва "Абе... обади ми се днес Х. (въпросната от съня ми) и ми каза, че не можем да се видим, защото много лошо си е ударила десния крак".
Е, вярно - не си беше ударила коляното, а глезена, но въпреки това ме побиха тръпки....

Копнеж Всичко е едно-информацията във Вселената е достъпна до всеки способен да се включи като приемник към предавателя.Явно ти си се включила  на такава честота часове по-рано от случилото се и оттам и явлението дежаву.

Raliko, и аз вярвам в това. При мен се случва само по време на сън.
Например, сега се сещам, че когато с половинката започнахме с опитите за бебе, не бяхме много сериозни и постоянни. Просто спряхме да се пазим и не мислехме, че скоро ще забременея. Имам някои проблеми, които предполагаха, че опитите ще се проточат доста. Скоро след като започнахме да "работим по въпроса", сънувах, че просто си стоя и гледам положителен тест за бременност. 3 седмици по-късно се взирах невярващо в бледа 2ра черта

Копнеж На сън се освобождаваме от задръжките на съзнанието,това е начало на установяване на трайна връзка с тънкия свят.Много е хубаво,че имаш такива сънища,стреми се в будно състояние да правиш тази връзка със Вселенския разум.

   Сега да ви кажа и една смешна случка!Преди няколко дни, лягам си аз някъде към 02 часа и гледам телевизия, да ме приспи.Изведнъж с периферното зрение виждам нещо светва със синя светлина. Гледам, свети известно време и загасна, викам си отражение от някъде. След малко пак и така още 5 пъти. Започна да ме хваща страх, какво може да свети там, светнах с фенерчето на запалката натам, само една рисунка на внука виси над книгите на секцията и тя свети.Не издържах и станах да видя какво става и какво да видя - внука си оставил телефона там и той мига, защото батерията му изтощена.

Е,то и при статичното електричество старите телевизори дълго имаха нещо като северно сияние на екрана,та като малка умирах от страх да го гледам Мислех,че извънземно иска да говори с мене  

Хем ме е страх да я чета тази тема, хем пък ми е любопитно.
И аз съм имала случаи като при борчето, само че още по-странни.
Лежа си на леглото и уж спя, но съм будна, в смисъл, че виждам всичко около мен, но съм някак си като вдървена и усещам напрежение около тялото си, като вибрации, все едно някой ме наблюдава втренчено. След това усещам стъпки откъм вратата, нещо като "туп, туп, туп" идва към мен, ама не мога или не искам  да направя нищо. Още по-странното е, че усещам цапване през лицето със съпътстващата болка и гадно чувство и това няколко пъти, докато наистина не си наложа да се събудя. Усещам го това нещо, което ме удря, някак си дяволито все едно ми се присмива. Случвало ми се е доста често. От както съм малка, без значение къде живея. Няма да ви разказвам повече подробности, че може да изглежда смешно отстрани. За пръв път го споделям.

Някои го определят като сънна парализа,но аз по-скоро си мисля е преход между няколко измерения,оттам и невъзможността за реагиране.

И аз така мисля,общо взето много хора около мен са започнали да мислят така,да не кажа 99%...

Извънземните са тук, казвам ви