Е.. ама тук не говорим за насилствено събиране и принуждаване на децата ни да си играят заедно... То работата е там, че примерно имаш много добри приятели и те с деца, заети и така нататък. Логично е да поискаш да си с тяхи компромисен вариянт е да се съберете всички барабар с децата. Сега пък не върви да си ограничиш контактите с някой твой приятел, щото разбираш ли децата ви не се харесват. Ако сте истински приятели ще се намери начин да се виждате и без да се тормозят децата едни други.. макар и рядко. Та така де... Тези неща и ние самите без да се усетим можем да ги направим с оглед на липсата на достатъчно свободно време, пък за семейните почивки... аз тепърва ще ходя на такива чудеса, ако изобщо ида, тъй като съм самотна майка и до сега не съм живяла много-много на едно място и нямам приятели покрай мен, още повече с деца.. но то ще се чуе.
Виж целия пост
Деца и приятелство
- Публикувана: 30 юни 2009, 21:47 ч.
- Последно мнение: 14 авг. 2009, 20:07 ч.
# 30
2 юли 2009, 06:22 ч.
# 31
2 юли 2009, 16:50 ч.
Като малка(под 10год.) имах и приятели,деца на приятелски семейства.Но истинските приятелства,които останаха до днес,не са с такива деца,а съвсем други.
Виж целия пост
# 32
2 юли 2009, 18:41 ч.
И да съм ги познавала, не съм имала трайни или близки отношения с тях. От друга страна, имам близка приятелка - все още - с която съм се запознала в училище, в 1ви клас, имам и една от краткия си престой в детска градина.
Виж целия пост
# 33
2 юли 2009, 19:15 ч.
Децата на приятелските семейства не са ми харесвали, не са ми били приятели,ама сме се виждали и ние по принуда навремето.
Сега детето ми играе с деца,чиито родители аз не харесвам,но нямам нищо против да се срещат,щом им е приятно заедно.
С мои приятелки с деца сме се виждали,но синът ми или не им обръща никакво внимание или те така налитат да го прегръщат и целуват,че ако той успее да се отскубне,настава кански рев със захласване и майките изпадат в ужас,че децата им ще спрат да дишат заради моя син....Събираме ги,като минат няколко дни децата свикват едно с друго и се заиграват без да се душат от любов.После като ги разделим реват един за друг,но тези силни емоции правят нашето приятелство доста изнервящо и трудно.
Аз съм либерална майка и намирам за редно всеки да се води по интуицията и чувството си за комфорт, не да се насилват отношенията.
Виж целия пост
Сега детето ми играе с деца,чиито родители аз не харесвам,но нямам нищо против да се срещат,щом им е приятно заедно.
С мои приятелки с деца сме се виждали,но синът ми или не им обръща никакво внимание или те така налитат да го прегръщат и целуват,че ако той успее да се отскубне,настава кански рев със захласване и майките изпадат в ужас,че децата им ще спрат да дишат заради моя син....Събираме ги,като минат няколко дни децата свикват едно с друго и се заиграват без да се душат от любов.После като ги разделим реват един за друг,но тези силни емоции правят нашето приятелство доста изнервящо и трудно.
Аз съм либерална майка и намирам за редно всеки да се води по интуицията и чувството си за комфорт, не да се насилват отношенията.
# 34
3 юли 2009, 08:24 ч.
Детето на моя приятелка е най- добрата приятелка на моята дъщеря. Е, още са малки, но се търсят постоянно и с други деца не играят така, както те заедно.
Виж целия пост
# 35
3 юли 2009, 10:18 ч.
Всички наши познати имат деца доста по големи от моето, затова и не си играят заедно повече от 5-10 мин.
А отскоро дъщеря ми си играе с едни момченца на нейната възраст, интересите са им еднакви игрите също и постоянно ги търси.
Виж целия пост
А отскоро дъщеря ми си играе с едни момченца на нейната възраст, интересите са им еднакви игрите също и постоянно ги търси.
# 36
3 юли 2009, 10:28 ч.
Не са ми останали трайни приятелства с деца на приятели на родителите ми. Синът ми играе с децата на приятелките ми за сега, понякога се разбират, но често много се карат. Ще видим като поотрасне живот и здраве как ще е. Мисля,че е редно децата сами да избират приятелите си.
Виж целия пост
# 38
7 авг. 2009, 17:40 ч.
Според мен приятелството при децата е безусловно. Могат да бъдат приятели и да намерят общ език с всеки. Сега си давам сметка за много мои приятели, че ги обичам защото са ми били винаги приятели от много години, но нямам нищо общо с тях и ако сега се бяха появили в живото ми със сигурност нямаше да станем приятели.
И да добавя, да, играла съм с деца на приятелски семейства, но поради разликата в пощенските кодове, е останало само по родителските сбирки
Виж целия пост
И да добавя, да, играла съм с деца на приятелски семейства, но поради разликата в пощенските кодове, е останало само по родителските сбирки
# 39
7 авг. 2009, 21:51 ч.
Имах май само една приятелка от приятелско семейство, но те се преместиха - не далече, но майките ни престанаха да се виждат.
А децата на моите приятелки не са на подходяща възраст, за да стават приятели с моите.
Затова пък доста семейни приятелства и познанства завързахме с родители на приятели на децата
Виж целия пост
А децата на моите приятелки не са на подходяща възраст, за да стават приятели с моите.
Затова пък доста семейни приятелства и познанства завързахме с родители на приятели на децата
# 40
8 авг. 2009, 12:43 ч.
Затова пък доста семейни приятелства и познанства завързахме с родители на приятели на децата
Да и аз това наблюдавам, че се случва. Просто покрай децата се опознахме и родителите и от площадка на площадка, от кафе на кафе станахме приятели. Сега сме заедно по морето, по екскурзии и на децата им е кеф, че са заедно а пък и на нас ни е приятно. Пък и на моята дъщеря не можеш да и "натрапиш" някого с когото да играе пък било то и детето на моята приятелка. Тя просто отказва, казва че и е скучно и започва да мрънка да си тръгваме. Затова с нея сами без деца
Виж целия пост
Затова пък доста семейни приятелства и познанства завързахме с родители на приятели на децата
# 41
8 авг. 2009, 15:11 ч.
имала сьм приятелка, която е дете на приятели на родителите ми, но не много близка и сега сме на едно здрасти
детето ми играе с децаа на моите познати, все още е малко за да решава само с кого ще излиза и играе
Виж целия пост
детето ми играе с децаа на моите познати, все още е малко за да решава само с кого ще излиза и играе
# 42
8 авг. 2009, 15:44 ч.
И при нас това действа. С децата на мои приятелки се разбира най-добре, въпреки че се вижда по-рядко с тях отколкото с други деца. Незнам на какво се дължи. Също се разбира най-добре с по-големите батковци и каки, но това може би е нормално.
Виж целия пост
# 43
13 авг. 2009, 08:35 ч.
Аз лично никога не съм харесвала децата, с които са ме събирали нашите, когато купонясват с др. родители.
Понякога се случваше детето(гостенчето) да седи при родителите и да не иска да дойде в моята стая - този момент винаги е бил облекчение за мен. 100 пъти предпочитах да съм сама, но не и с неподходяща компания.
Сега гледам да събирам детето си с деца, с които си играят и се търсят. Проблемът е, че аз не винаги имам какво да си кажа с родителите, но пъккогато това е в квартала, няма и нужда.
Такива семейства, с които да си пасваме и да си пасват и децата имаме само 2! От които едното отиде да живее в Англия преди година и на нас все още осезаемо ни липсва - на всички!!!
Виж целия пост
Понякога се случваше детето(гостенчето) да седи при родителите и да не иска да дойде в моята стая - този момент винаги е бил облекчение за мен. 100 пъти предпочитах да съм сама, но не и с неподходяща компания.
Сега гледам да събирам детето си с деца, с които си играят и се търсят. Проблемът е, че аз не винаги имам какво да си кажа с родителите, но пъккогато това е в квартала, няма и нужда.
Такива семейства, с които да си пасваме и да си пасват и децата имаме само 2! От които едното отиде да живее в Англия преди година и на нас все още осезаемо ни липсва - на всички!!!
# 44
13 авг. 2009, 09:40 ч.
Не, никога не сме били близки с децата на приятелите на родителите ни. Нито аз, нито брат ми. Няма някаква конкретна причина, просто не си пасвахме.
Виж целия пост
Препоръчани теми