За нас, Земята и Вселената

Тони,чудесна история.И поучителна!
Ами за филма "Дом"...някои се настройват за "мране"  ,други да продължат напред.Различни хора сме просто.На мен например не ми пречи,че ще трябва един ден изцяло да живея по природните закони.Горката,колко време се мъчи да живее по нашите...и успява някак си,а ние-великите разрушители и деспоти,би било редно да я оставим мъничко да си отдъхне.Да това е моята история,както се казва във филма и аз реших какво да правя с нея:Просто реших,че трябва да освободя природата от моите окови,но тя носи още милиарди такива и,ако всеки поне мъничко "отхлаби синджира",ще му се върне тройно и четворно и то все хубаво!Природта не наказва,тя твори!Ние сме тези,които се мислим за всеможещи и всезнаещи!Ние сме насилниците и по-голямо бедствие от нас на земята няма!Затова аз за себе си реших,че ще помогна,за да продължи приказката за нашият дом!

солетче, привет 


Mamagemelar, единственото на което попаднах за близнаците е, че всяка от техните души си има свои мечти и желания. Според мен при близнаците става въпрос за сходни души, свързани с кармична връзка. Души, които искат да са заедно в настоящия живот. Да са ти здрави! Има какво да учат един от друг! 


Шуши, оттук-оттам  Четох тия дни, че приказките и притчите са за преспиване на децата... и събуждане на възрастните. 


mijjjka, планетата ни наистина е прелест! Само ние много сме се одомашили 


A m b e r, цветята усещат болка при и след откъсване. Преди доста време бяха установили, че растенията изпитват по-силна болка от животните. За мен едно подарено откъснато цвете е прекършен живот и красота. 


Марица, за огледалата: Мисля, че не могат да бъдат опасни, освен ако не се оглеждаме в тях с отрицателни, негативни мисли. Ако го правим - нашият мозък автоматично се насочва срещу нас самите. Мозъкът ни проектира нашия живот; може скоро вече да не е така.  Но това е лично мое мнение. Не разбирам от фън шуй, нито от демони. В моя край когато някой почине, всички огледала в апартамента или къщата се покриват с черна кърпа. Сигурно е свързано с предпазване, но нямам спомен какво точно беше вярването. В същото време чета, че душата в първите една-две седмици не разбира, че е вън от тялото, че тялото е мъртво. Ако наистина е така - няма смисъл от предпазване. Но кой знае какво е наистина?


Щък, моя все гледа документални филми и не спира да замърсява околната среда - ето, от това аз ще мра! 


dodyniki, чудесен пост!  Както и историята ти преди това. Установено е, че земята има пулс и памет. Някои смятат, че случаи като Чернобил и ураганите в Америка са знаци от Земята, за да ни стресне и да ни накара да се замислим, да се попроменим. Но промяната трябва да дойде от вътре, нали! Дано Земята има сили и търпение - да дочака по-масовата ни промяна.

Ето нещо за "Добро утро":


Теми    за    размисъл

•  Умът е плодородна почва за концепции, идеи и мнения. Ако някой ни каже лъжа и ние повярваме в нея, тази лъжа пуска корени в ума и може да порасне голяма и силна като дърво. И най-дребната лъжа може да бъде много заразна и да разпространява семената си от човек на човек, когато я споделяме с другите.

•  Знанието влиза в ума ни и издига в главата ни постройката на всички наши знания. С цялото това знание в главите си ние възприемаме само онова, в което вярваме; възприемаме само собственото си знание. А какво знаем? Предимно лъжи.

•  Докато дървото на знанието живее в главата ни, ние чуваме падналия ангел да говори гръмогласно. Този глас никога не спира да съди. Той ни казва кое е правилно и кое - не, кое е красиво и кое - грозно. Разказвачът се ражда в главата ни и оцелява, защото го храним с нашата вяра.

•  Раят съществува, когато духовният ни взор е отворен, когато възприемаме света с очите на истината. Щом лъжите привлекат нашето внимание, духовният ни взор се затваря. Ние изгубваме съня за рая и започваме да живеем съня за ада.

•  Раят ни принадлежи, защото сме деца на рая. Гласът в главата ни не е част от нас. При раждането ни него го няма. Мисленето идва, докато учим - първо езика, после различни гледни точки, след това всички преценки и лъжи. Гласът на знанието се появява с натрупването на знание.

•  Преди да приемем лъжите, които идват със знанието, ние живеем в истина. Казваме само истината. Живеем в любов, без всякакъв страх. След като добием знание, вече преценяваме себе си като недостатъчно добри; изпитваме вина, срам и потребност да бъдем наказани. Започваме да сънуваме лъжи и се отделяме от Бога.

•  В момента, в който се отделим от Бога, ние започваме да търсим Бога и любовта, тъй като не вярваме, че я имаме. Открай време хората търсят справедливост, красота и истина - онова, което сме били, преди да повярваме в лъжите. Ние търсим истинския си Аз.

"Гласът на знанието" - Дон Мигел Руис и Джанет Милс



Светлина и Любов! 

Което е истина, е реално.
Което не е истина, не е реално.
То е илюзия, но изглежда реално.
Любовта е реална.
Тя е върховната проява на живота.


Теми    за    размисъл

В човешкия ум сьществува конфликт между истината и онова, което не е истина, между истината и лъжите. Добротата, любовта, щастието са резултат от вярата в истината. Резултатът от вярата и защитата на лъжите са несправедливостта и страданието -не само в обществото, но и в отделния човек.

•  Цялата драма, от която хората страдат, е резултат от вярата в лъжите, предимно за самите нас. Най-важната лъжа, на която вярваме, е аз не съм: аз не съм такъв, какъвто трябва да бъда, аз не съм съвършен. Истината е, че всеки човек се ражда съвършен, защото съществува само съвършенство.
•  Ние, хората, нямаме представа какви сме в действителност, но знаем какво не сме. Ние създаваме идеал за съвършенство, разказ за това какви трябва да бъдем и започваме да се стремим към този фалшив идеал. Той е лъжа, но ние влагаме вярата си в тази лъжа. После в нейна подкрепа изграждаме цяла постройка от лъжи.
•  Вярата е могъща сила в човека. Ако вложим вярата си в лъжа, тази лъжа става за нас истина. Ако вярваме, че не сме достатъчно добри, тогава както сме повярвали, така ще ни бъде  - няма да бъдем достатъчно добри. Ако вярваме, че ще се провалим, ще се провалим, защото такава е мощта и магията на нашата вяра.
•  Хората могат да проумеят истината с усещанията си, но щом се опитат да я опишат, тя се превръща в разказ, който изкривяваме чрез словото. Разказът може да е истина за нас, но това не означава, че е истина и за другите.
•  Всеки човек е разказвач със своя собствена неповторима гледна точка. Щом го осъзнаем, вече не изпитваме потребност да налагаме своя разказ на останалите, нито да защитаваме убежденията си. Вместо това разбираме, че всички ние сме творци с правото на свое собствено изкуство.

Теми    за    размисъл

•  Като малки деца ние сме напълно истински. Никога не се преструваме на такива, каквито не сме. Искаме да играем и изследваме, да живеем в мига, да се наслаждаваме на живота. Никой не ни учи да бъдем такива; ние сме родени такива. Това е истинската ни природа, преди да се научим да говорим.
•  Когато човешкият ум е достатъчно зрял за абстрактни съждения, ние се научаваме да квалифицираме всичко: правилно или погрешно, добро или лошо, красиво или грозно. Създаваме разказ за това, какви трябва да бъдем, започваме да вярваме в него и той става истина за нас.
•  Зад всички послания, които чуваме като деца, са мълчаливите послания - те остават неизречени, но ние ги разбираме: не е добре да бъда себе си. Не съм достатъчно добър. И щом се съгласим, ние преставаме да бъдем себе си и започваме да се преструваме на такива, каквито не сме, само за да угодим на другите, само за да отговорим на образа, който те създават за нас в собствения си разказ.
• Никога няма да бъдете такива, каквито не сте. Можете да бъдете само себе си и точка. В момента вие сте себе си и това не ви коства никакви усилия. Хората са родени в истина, но постепенно започват да вярват в лъжи. Една от най-големите лъжи в историята на човечеството е лъжата за нашето несъвършенство. Това е само разказ, но ние вярваме в него и го използваме, за да съдим себе си, да наказваме себе си и да оправдаваме грешките си.
•  Всичко в Божието творение е съвършено. Ако не виждаме собственото си съвършенство, то е защото вниманието ни е съсредоточено върху нашия разказ. Но можем да променим разказа чрез съзнаване и да се върнем към истината.

tonimar, доста теми за размисъл си ни дала.  

Мистичните свойства на огледалото

Огледалният образ

Фън Шуй употреба на огледалата

Някъде в нета съм чела много интересна информация за изображенията в огледало и тяхното влияние върху живота, но за съжаление сега не мога да я открия.

Снощи сънувах сън - огледала, духове, припадъци     И от сутринта се чудя как да си го разтълкувам  Влизам в темата и вие говорите точно за това 
Благодаря ви, че ви има 

Вела, благодаря за огледалата! 
Не знам дали и доколко съм права, но мисля, че всичко зависи на първо място от нашата мисловна дейност или мисловно бездействие. Ако човек си внуши, че когато е тръгнал да излиза от къщи, но се върне за нещо забравено - това е знак за нещастие - той ще си предизвика нещастието, нали. Мисля, че същото важи и за огледалата, и за всичко. (Интересно ми е дали наистина изгасят свещи пред огледалото, както е написано в първия материал.)

Една от всички теории е, че когато мислим негативно за човек - нашата енергия се отблъсква  като в огледално отражение и се завръща към нас - източника и. Преди вярвах напълно в това, нищо, че не сме огледала  Но вече не мисля, че е валидна винаги. Зависи от намерението на мисълта, както и от енергиите на двамата души. Ако източникът има силна енергия, а получателят слаба (оттам и слаба аура) - напълно вероятно е да не се получи огледален образ и негативната енергия да достигне до този, към който е изпратена.

Теориите и вярванията са ето това:


Колкото повече не търсим отвън спасението и щастието си, а се обръщаме към себе си и развиваме собствената си сила и енергия - толкова ще бъдем по-близо до тях. Досега човечеството опозна и подчини на нуждите си планетата Земя, опозна други планети, част от Космоса. А това, което знаем за себе си е анатомията. Ако се познавахме добре и можехме да работим със себе си така, както правим със земята, с камъка и желязото - животът ни би бил доста по-различен. 

Наскоро си мислех отново за прошката. Добре и за нас, и за околните е да простим. Прошката е в състояние да промени кармата. Да ни направи по-добри... или по-модерни (съжалявам, но за някои наистина е така). И тръгваме да търсим начини за постигане на прошка. Почваме да се насилваме да простим. А често, за да се достигне до прошка, се иска емоцията да бъде напълно изживяна и "преболедувана". За което пък се иска време. Но ние ставаме като нощните пеперуди под уличната лампа - усетили светлина и топлина - кръжим наоколо в екстаз и се блъскаме в лампата. Няма нищо лошо в това - ако това ни е било целта, желанието. 


di_, дано нямаш повече кошмари!  В различните книги за сънища има различни тълкувания на едно и също нещо. Както и всеки човек различно си тълкува един и същ сън. Сънищата ни, мислите ни, подчиняването на физическото ни тяло на самолечение - са неща, които все още не сме разгадали за себе си. Но тъй като животът е едно голямо приключение - всеки може да опита.

Една от тези възможности възникна, когато като колежанин отидох на гости при дядо. Той беше стар нагуал - нещо като шаман. Бе почти деветдесетгодишен и хората го посещаваха просто за да се поучат, просто за да бъдат край него. Дядо ме обучаваше още от дете и през цялото си детство аз усърдно се стараех да бъда достатъчно добър, за да заслужа уважението му.
Е, този път се правех на интелектуалец и исках да впечатля дядо с мненията си за всичко, което бях научил в училище. Бях готов да покажа на най-големия авторитет в живота ми колко съм умен. Отидох в дома на дядо и той ме посрещна както обикновено с широка усмивка, с огромна обич. Започнах да му разказвам какво мисля за всички несправедливости в света, за бедността, за насилието, за конфликта между доброто и онова, което тогава наричах зло.
Дядо беше много търпелив и ме слушаше изключително внимателно. Това ме насърчи да продължа да говоря, само за да го впечатля. В определен момент забелязах на лицето му лека усмивчица. Знаех, че ще последва нещо. Изобщо не го впечатлявах. „О, той ми се подиграва."

Дядо забеляза реакцията ми, погледна ме право в очите и рече: „Е, Мигел, много хубави теории си научил. Но са само теории. Всичко, което ми каза, е просто разказ. Не означава, че е вярно."
Не ми стана приятно, естествено. Веднага го приех лично и се опитах да защитя позицията си. Но беше твърде късно, защото сега дядо започна да говори. Погледна ме с широка усмивка и каза: „Знаеш ли, повечето хора по света вярват, че във вселената съществува голям конфликт - конфликта между доброто и злото. Това не е вярно. Наистина има конфликт, но той съществува само в човешкия ум, а не във вселената. Той не засяга растенията и животните. Не засяга звездите, дърветата и останалия природен свят. Засяга само хората. А и конфликтът в човешкия ум всъщност не е между доброто и злото. Истинският конфликт в нашия ум е между истината и неистината, между истината и лъжата. Доброто и злото са само резултати от този конфликт. Добротата, любовта и щастието са резултат от вярата в истината. Когато живееш в истина, ти се чувстваш добре и животът ти е прекрасен. Резултатът от вярата в лъжи и защитата на тези лъжи поражда така нареченото от тебе зло; поражда фанатизъм. Вярата в лъжите поражда несправедливостите, насилието, злоупотребите, цялото страдание - не само в обществото, но и в отделния човек. Вселената е толкова проста, колкото е или не е, но хората усложняват всичко."

Казаното от дядо ми изглеждаше логично и разбирах какво има предвид, но не му вярвах. Нима беше възможно всички конфликти в света, всички войни, цялото насилие и несправедливост да са резултат от нещо толкова просто? Сигурно трябваше да е по-сложно от това.
Дядо продължи: „Мигел, цялата драма, която преживяваш в личния си живот, е резултат от вярата в лъжи, предимно за самия теб. И най-важната лъжа, на която вярваш е, че не си такъв, какъвто трябва да бъдеш, не си достатъчно добър, не си съвършен. Ние сме родени съвършени, ние израстваме съвършени и ще умрем съвършени, защото съществува само съвършенство. Но голямата лъжа е, че ти не си съвършен, че никой не е съвършен. Затова започваш да търсиш идеал за съвършенство, който никога няма да постигнеш. Никога няма да намериш съвършенство по този начин, защото идеа¬лът е фалшив. Това е лъжа, но ти влагаш вярата си в тази лъжа и после, за да я поддържаш, изграждаш цяла постройка от лъжи."
В онзи момент не осъзнах каква огромна възможност ми беше дал дядо - да разбера, че всяка драма в живота ми, цялото страдание в живота ми се дължат на вярата ми в лъжи. Макар да исках да повярвам в думите на дядо, аз само се престорих, че му вярвам. Беше толкова логично, че казах: „О, да, дядо, прав си. Съгласен съм с теб". Но лъжех. В главата ми имаше твърде много лъжи, за да приема нещо толкова просто като истината.

Тогава дядо ме погледна много нежно и рече: „Мигел, виждам, че много се стараеш да ме впечатлиш, да докажеш, че си достатъчно добър за мен. И изпитваш необходимост да го правиш, защото не си достатъчно добър за себе си". Хвана ме натясно. Не знаех защо, но се чувствах така, сякаш ме беше уличил в лъжа. Не си бях давал сметка, че дядо е наясно относно моята неувереност, относно самокритичността и себеотхвърлянето, относно чувството за вина и срам, което изпитвах. Как беше разбрал, че се преструвам на такъв, какъвто не съм?

Дядо отново се усмихваше, когато каза: „Мигел, всичко, което си научил в училище, всичко, което знаеш за живота, е само знание. Как можеш да разбереш дали наученото е истина или не? Как можеш да разбереш дали онова, което вярваш за себе си, е истина? В този момент реагирах и рекох: „Разбира се, че знам истината за себе си. Живея със себе си всеки ден. Знам какво представлявам!" Дядо направо се изсмя и рече: „Истината е, че нямаш представа какво наистина си, но знаеш какво не си. Упражняваш онова, което не си, от толкова много време и наистина вярваш, че твоят образ е онова, което си. Вложил си вярата си във всички лъжи за себе си, в които вярваш. Това е разказ, но не е истината.
Мигел, твоята вяра те прави могъщ. Вярата е творческа сила, всички хора я притежават и тя няма нищо общо с религията. Вярата е резултат от споразумение. Когато се съгласиш да повярваш в нещо, без да го подлагаш на съмнение, ти влагаш вярата си. Ако не се съмняваш в онова, в което вярваш, за теб то е истина, въпреки че в действителност може да е лъжа. Вярата ти е много силна и ако вярваш, че не си достатъчно добър, ти не си достатъчно добър! Ако вярваш, че ще се провалиш, ще се провалиш, защото такава е мощта и магията на твоята вяра. Както вече казах, ти страдаш, защото вярваш в лъжи. Толкова е просто. Човечеството е такова, каквото е, защото хората колективно вярват на толкова много лъжи. Те са си предавали лъжите в продължение на хиляди години и реагират на лъжите с омраза, гняв, насилие. Но това са само лъжи."

"Гласът на знанието" - Дон Мигел Руис и Джанет Милс

Добър вечер мили дами,всички пишещи и четящи

Има ли живот след...?


Две бебета си говорят в корема на бременна жена.

Бебе 1: Вярваш ли в живота след раждането?
Бебе 2: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Бебе 1: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?
Бебе 2: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Бебе 1: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.
Бебе 2: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Бебе 1: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.
Бебе 2: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Бебе 1: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?
Бебе 2: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Бебе 1: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама - следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.
Бебе 2: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, а ти?......

Страхотно Тони,
много нагледно и отрезвяващо, особено за аналитични и разсъдливи натури като мен 

Bergkristall , много забавна е историята с двамата близнаци!  Представих си ги като 80 годишни дядовци, спорейки за живот след смъртта  А дали наистина ще спорят или ще бъдат на едно мнение?


A m b e r , радвам се, че ти е било полезно четиво!  И мен ме отрезвяват такива! И се изкушавам да пусна кратко продължение, което също е от значение за решаването на  наши вътрешни и външни конфликти:



Учудих се: „Как тогава да разберем истината?" Преди да успея да задам този въпрос на глас, дядо му отговори: „Истината трябва да се изживее. Хората имат потребност да описват, да обясняват, да изразяват възприетото, но когато преживеем истината, няма думи да я опишем. Който твърди: „Това е истината", лъже, без дори да го знае. Можем да проумеем истината чрез усещанията си, но щом се опитаме да я опишем с думи, ние я изкривяваме и това вече не е истина. Това е нашият разказ, проекция, почиваща върху реалност, която е истинска само за нас, но въпреки това се опитваме да предадем преживяното с думи и това е нещо прекрасно. То е най-великото изкуство на всеки човек."

Дядо видя, че току-що казаното от него не ми е много ясно. „Мигел, ако си творец, художник, ти се опитваш да изразиш възприетото чрез твоето изкуство. Нарисуваното може да не съвпада напълно с възприето, но е достатъчно близко, за да ти напомня за него. Е, представи си, че си голям късметлия и си приятел на Пабло Пикасо. И понеже Пикасо те обича, той решава да ти нарисува портрет. Ти позираш на Пикасо и след много дни той най-сетне ти погазва портрета. Ти ще кажеш: „Това не съм аз", а Пикасо ще отвърне: „Разбира се, че си ти. Така те виждам аз". За Пикасо това е истина; той дава израз на възприетото. Но ти ще кажеш: „Аз не изглеждам така".
Е, всеки човек е като Пикасо. Всеки човек е разказвач, което означава, че всеки човек е творец. Пикасо го прави с багри, ние - с думи. Хората засвидетелстват живота вътре в себе си и около себе си и използват думите, за да нарисуват портрет на видяното. Хората измислят разкази за всичко възприето и също като Пикасо изкривяват истината; но за тях то е истина. Разбира се, изкривяването може да се хареса на другите. Много хора високо ценят изкуството на Пикасо.
Всеки създава разказа си от своята неповторима гледна точка. Защо да се опитваш да налагаш разказ на другите, след като за тях той не е истина? Щом го осъзнаеш, вече не изпитваш потребност да защитаваш убежденията си. Не е важно да бъдеш прав или да изкараш другите криви. Вместо това възприемаш всекиго като художник, като разказвач. Знаеш, че убежденията му, каквито и да са те, са само неговата гледна точка. Те нямат нищо общо с теб".


Обичайте се! 

Някои не само се опитват да налагат своя разказ на другите, но и добавят послание на откровен унижаващ отрещното Аз негативизъм. "Виждаш ли - моите идеи/убеждения са супер и работят перфектно, а твоите са просто боклук".
От вчера насам при мен се случиха 2 подобни ситуации, разпознавам го модела вече, но усещам че ме е достигнал този негативизъм, разклатил е вярата в моята истина.
Ето пример: Споделям за търсенето ми на себе си и прозрението за това, че източникът на безусловна и неизчерпаема любов/щастие е вътре в нас и там трябва да погледнем, а не да очакваме другите да ни го доставят.
Отговорът беше, че това е пътеката на егоиста, воден от нарцисизъм, който не се съобразява с другите и не му пука за никой освен за собственото му добруване.  
Е, негова гледна точка, но когато тази гледна точка погледне към мен - изпраща отхвърляне и негативизъм.. И когато това идва от човек, когото смяташ за близък, тогава ..  

fastuche, обикновено внимателно подбирам с кого от близките и познатите си и каква част от това, което ме вълнува по въпросите, обсъждани тук да споделя. Просто трябва правилно да се прецени човека срещу теб, за което интуицията също може да помогне. Понякога поднасям само отделни части, а понякога нищо, от това, което мисля по даден въпрос.

tonimar,много ми харесаха историите.Особено тази за Пикасо.Истината за всеки е разли4на,затова аз вярвам на моята истина,на моите принципи.И както fastuche казва такива хора се сблъскват с омраза породена от неразбиране или злоба.Не им обръщай внимание.
Вела,много благодаря за материалите за огледалата.Там е единият,про4етох за този на4ин на освобождаване на 4овек между огледалата,какъвто беше и сюжета на ония ужаси,които гледах.

di,на едни вълни сме тука.

Bergkristall ,много сладка история.  цял живот търсим нещо,което е до нас,в нас.

Вие искате ли да се преражда душата ви още в то4но така устроеният ни глупав свят?Аз нямам желание като умра,пак да по4вам. Бунтар съм и не ми харесват системите и рамките.Някак си се задушавам от хората.