За нас, Земята и Вселената

Накара ме да погледна по нов начин. Наистина има хора, които колкото повече са учили и чели в дадена област, толкоз по-трудно е да се абстрахират от своята гледна точка и да осъзнаят някои неща. За тях светът е еднообразен.

Тони, тук пак важи законът на кармата. Дори и да достигне този за когото е изпратена, "изпращащият" пак ще получи, това което си е заслужил, нищо, че може да му дойде от друга посока, а не от "получателя".  (Получи се малко като в пощенска служба.  )

fastuche и аз както Вела се отнасям по същия начин към хората, на които споделям тези мои търсения. Внимавам на кого какво споделям и най-вече се доверявам на инстинкта си. Имало е случаи когато някой човек започне подобна тема и аз се опитам да кажа някои неща, но понякога се е получавало една дълга пауза - тишина, това го приемам като знак: "Спри до тук! Промени темата!"
Приемам, че всеки върви по свой път на развитие и аз не мога да знам какво е подходящо за човека отсреща. Напоследък забелязвам и още нещо, че когато говоря на някой човек на някаква такава тема и той ме обиди, това не е защото този човек има негативно отношение към мен или ме мисли за някаква, това просто е неговата защитна реакция, по този начин той защитава себе си като ме кара да спра да говоря на тези теми, защото този човек не е подготвен да осъзнае и асимилира, че сме нещо повече от материя. За това и гледам вече да не се стига чак до там, а и вече не се обиждам  .

Относно огледалата: някъде съм чела, че се покриват когато в къщата има починал човек, защото когато душата на починалия мине покрай огледалото Смъртта може да си помисли, че не е успяла да го прибере и пак да се върне в този същия дом  . Колко е вярно всеки сам да прецени. Мисля си, че е по-вероятно защото тогава хората страдат и по този начин не могат да се огледат. 
Отделно всяко едно огледало изкривява, никога огледалото не дава точния образ. Много зависи и от светлината в стаята и ... Човек може да възприеме за истина това, което вижда и от там нататък знаете какво следва. Отделен е въпросът за суетата и нарцисизмът... и т.н. Много може да се пише по тази тема, но всичко ще са догадки. 

Марица, разсъждавах като теб "задушавам се от хората" докато в един мартенски ден, невероятно топъл за сезона реших да се разходя из близкия парк. Отидох там, а в него нямаше нито един човек. Някаква странна тишина и липса на движение и живот. Погледнах люлките и пързалките и си представих как предния ден бяха изпълнени с деца, как на всякъде имаше народ... В този ден прелитаха птички, вееше вятър, миришеше на идващата пролет, но беше УЖАСНО самотно всичко това... Тогава осъзнах някои неща. И сега когато ме връхлети отново "задушаването" просто си спомням чувствата, които изпитах тогава и веднага се усмихвам и разбирам какъв невероятен шанс ми е дала съдбата да живея сред много хора, да съм сред това разнообразие от души и житейски съдби... Това не може да се случи навсякъде във Вселената!

Вела,  Марица, Passiflora благодаря ви за включването  

Осъзнавам, че преди години щях да изпадна в самоунищожителна депресия след подобен разговор с близък, чието мнение има значение за мен.. Сега ме заболя доста по-леко, което го отчитам като напредък   Но ето че все още съм уязвима . Уж ми е ясно че няма съзнателна атака, а просто човекът изхожда от своята си гледна точка.
А за споделянето, освен тук с вас, с почти никого другиго не говоря на теми за духовно израстване.  На няколко пъти лекичко опитах и срещнах присмех и неразбиране. И уж вече си мълча и внимавам, но понякога думите сами излизат.   Като че ли тези ситуации отвреме навреме се повтарят, за ме тестват - до къде съм стигнала с вярата в себе си и доколко пропускам истините на другите да ме дисбалансират.

Марица, за  'задушавам се от хората', много ми е познато и на мен. При мен смисълът е клаустрофобия някаква  'тясно ми е тук'. Иска ми се да се отърся от това, да е тишина, простор, да се рея в необятността. Passiflora, благодаря за споделеното. Поднесе ни и как би изглеждало от другата страна. Ще си го напомням в навалицата   Като че ли най-комфортно ще ми е някъде по средата, без крайности.
Чудех се наскоро, защо толкова много души искат да се преродят на Земята, че даже и телата не стигали   А душите на починалите избирали при пръв удобен случай да се въплътят отново, в същото семейство, дори и не при най-подходящите за мисията им родители. Просто не искали да чакат. Какво кара съществата с по-високи вибрации, да жадуват да слязат тук, във физическия свят..  

fastuche, първо ще ти отговоря на последната ти чуденка: Душите искат връщането в тяло заради привързаността си. Като хора сме привързани силно към нещо - било то материално или друг човек, хора. Тази привързаност остава в душата - тя иска пак да живее в тяло заедно с друг човек примерно, защото само така - в тяло - може да го изживее по този начин. Това разбира се съм го чела, нямам спомени
Именно затова се казва в източните религии, че едва когато човек в настоящия си живот  превъзмогне егото и привързаността си - едва тогава спира да се преражда. Дотогава душата продължава да е зависима - каквито сме ние в телата си и тази зависимост я кара да има желание да се върне отново.
Съжалявам, че нямам време да намеря цитат, където е обяснено достатъчно разбираемо.

За това, което ти се случва... Правим едни и същи грешки. Лошото е, че в болката си не успяваме да видим и осмислим нещата като страничен наблюдател. Аз за себе си тази година разбрах неща, които виждам сходни с тия при теб, а и други съфорумки. Прекалената чувствителност и ранимост ни карат да станем действащо лице в подобна ситуация. А като действащо лице ние сме раними, възприемаме отрицателната чужда енергия и или се свиваме като в пашкул, или отвръщаме на нея по същия отрицателен начин. Но се иска време и работа с егото (и не само), за да можем винаги да бъдем като страничен наблюдател.

И друго разбрах за себе си, което явно се отнася и за теб - поне в някои моменти не успяваме да се защитим. Например при този отговор е можело да кажеш, че когато ти откриеш в себе си любовта, започваш да я раздаваш на всички и това е напълно противоречиво с егоизма. И егоизъм е именно да очакваш нещо на готово от някой друг. (Пак нямаше да те разбере, но може би нямаше да се почувстваш смачкана.)
Другото, което е основна грешка и в моя, и в твоя случай е, че и двете сме подходили с очакване. Очаквали сме разбиране от отсрещната страна. И когато вместо разбиране сме получили нападки - ...ето я болката По едно време си бях налепила около компа основните неща, които трябва да преодолея, като например Да не подхождам с очакване; Да дам време за промяна на всеки, притчата на Буда за подаръка и т.н. (Сега компа ми е в друга стая, ще трябва и тия напомнящи фрази да си преместя )

Ако ти не беше подходила с очакване този човек да те разбере - щеше и да защитиш позицията си, и да не те заболи. Поне не толкова.  

А най-добре е да успеем да направим това:

Вела, 

Марица, силно се надявам да съм си научила урока и да не им обръщам внимание! 

А такова усещане към хората, особено на места, където има навалица от хора, изпитвах когато имах панически атаки. И може би е нормално - представете си колко енергии щъкат около нас, по-голямата част от които са отрицателни.
И досега не ми е приятно да съм в навалица. Но работя по въпроса хармонията ми да не зависи от другите.
И аз съм бунтар, мила, но за себе си знам, че най-тежките рамки са сложени от мен самата. От това, че съм повярвала на лъжите като малка и съм започнала да живея с тях, а сега - разбирайки, че са лъжи - от мен зависи да махна рамката и то по начин, който да ме направи щастлива.


Passiflora, мислила съм си затова, че хората колкото повече се отдават на знанието - толкова повече се отдалечават от вътрешната си хармония. Защото Бог не е знание, а усещане и любов! 
Ето нещо по случая (съжалявам, че е дълго, но пък е приятно за четене)§

Адам и Ева
Различна гледна точка

Почти всеки е чувал красивата и древна легенда за Адам и Ева. Тя е една от любимите ми истории, тъй като обяснява чрез символи онова, което аз ще се опитам да обясня с думи. Легендата за Адам и Ева почива върху абсолютна истина, макар че така и не я разбрах като дете. Тя е сред най-великите учения, но ми се струва, че повечето хора я разбират погрешно. Сега ще ви я разкажа от различна гледна точка - може би същата като на нейния създател.
Историята разказва за вас и за мен. Тя е за нас. Тя е за цялото човечество, защото, както знаете, човечеството е единно живо същество: мъже, жени - ние сме едно. В този разказ наричаме себе си Адам и Ева и сме първите хора.
Историята започва, когато сме били невинни, преди да затворим духовния си взор, което ще рече преди хиляди години. Тогава човекът живеел в рая, в Едемската градина, която била рай на земята. Раят сьществува, когато духовният ни взор е отворен. Това е място на покой и радост, на свобода и вечна любов.
За Адам и Ева - за нас - всичко било любов. Те изпитвали взаимна обич и уважение и живеели в съвършена хармония с цялото Творение. Връзката им с Бога, с техния Създател, била съвършена любяща връзка, което означава, че общували с Бога постоянно и Бог общувал с тях. Било не¬мислимо да се боят от Бога - от своя Създател. Той бил любящ и справедлив и те имали пълна вяра в Него. Бог им давал пълна свобода и те използвали свободната си воля, за да обичат и да се наслаждават на цялото Творение. Животът в рая бил хубав. Първите хора виждали всичко през очите на истината - такова, каквото е - и го обичали. Такива били и това не им коствало никакви усилия.
Е, според легендата насред рая се издигали две дървета. Едното било дървото на живота и дарявало живот на всичко съществуващо, а другото било дървото на смъртта, по-известно като дърво на знанието . Дървото на знанието било красиво и имало сочни плодове. Много изкушаващо. И Бог ни казал: „Не се приближавайте до дървото на знанието. Ако вкусите от плодовете на това дърво, ще умрете" .

Никакъв проблем, разбира се. Но ние, хората, сме изследователи по природа и Адам и Ева естествено отишли да видят дървото. Ако си спомняте историята, вече се досещате кой живеел на това дърво. Дървото на знанието било обитавано от голяма отровна змия. Змията е още един символ на онова, което толтеките наричат Паразит, и можете да си представите защо.
Историята разказва, че змията, която живеела на това дърво, била паднал ангел - най-красивият. Както знаете, ангелът е вестоносец на Божието послание - посланието на истината и любовта. Но по незнайна причина този паднал ангел вече не носел посланието на истината, което ще рече, че носел лъжливо послание. Посланието на падналия ангел било страх, вместо любов; лъжа, вместо истина. Всъщност, историята описва падналия ангел като принц на лъжите, защото постоянно лъжел. Всяка негова дума била лъжа.
Принцът на лъжите обитавал дървото на знанието и плодът на това дърво, а именно знанието, бил заразен с лъжи. Ние сме отишли до това дърво и сме провели най-невероятния разговор с принца на лъжите. Били сме невинни. Не сме знаели. Вярвали сме на всекиго. А това бил Принцът на лъжите, първият разказвач, много умно същество. И сега историята става малко по-интересна, защото самата змия имала свой собствен разказ.

Падналият ангел не спирал да говори, а ние сме слушали в захлас. Спомнете си как като дете сте попивали всяка дума, когато баба или дядо разказват разни истории. Учели сте се, а това е много съблазнително; искали сте да знаете повече. Но в случая говорел принцът на лъжите. И без съмнение - лъжел и ние сме се съблазнили от лъжите му. Повярвали сме на разказа на падналия ангел и това била нашата голяма грешка. Ето какво означава да вкусиш от плода на дървото на знанието. Ние сме се съгласили и сме приели думите му за истина. Повярвали сме в лъжите; вложили сме вярата си в тях.
Когато сме вкусили от ябълката, ние сме приели лъжите, които вървят със знанието. Какво става, когато приемем лъжа? Вярваме й! Сега тази лъжа живее в нас. Това е лесно разбираемо. Умът е много плодородна почва за концепции, идеи и мнения. Ако някой ни каже лъжа и ние повярваме, тази лъжа пуска корени в нашия ум. Там тя може да израсте голяма и силна, също като дърво. И най-малката лъжа може да бъде много заразна и да разпространява семената си от човек на човек, когато я споделяме с другите. Е, лъжите проникнали в ума ни и възпроизвели вътре в главата ни цяло дърво на знанието -всичките ни знания. Но какво знаем? Предимно лъжи.
Дървото на знанието е могъщ символ. Легендата казва, че който вкуси от плодовете на това дърво, ще познава добро и зло; ще вижда разликата между правилно и неправилно, красиво и грозно. Ще натрупа цялото това знание и ще започне да съди. Ето какво се е случио в главата ни. А като символ ябълката означава, че всяко схващане, всяка лъжа е като плод със семе. Когато хвърлим плода в благодатна почва, семето създава друго дърво. Това дърво създава още плодове и по плода познаваме дървото.
Сега всеки от нас има свое собствено дърво на знанието - личната ни система от убеждения. Дървото на знанието е постройката на всичките ни вярвания. Всяка концепция, всяко мнение е клонче от това дърво, докато се получи цялостно дърво на знанието. Докато това дърво е живо в ума ни, ще чуваме падналия ангел да говори гръмогласно. Същият този паднал ангел, принцът на лъжите, живее в нашия ум. Според толтеките в плода живеел Паразит; ние сме вкусили от плода и Паразитът проникнал В нас. Сега Паразитът живее нашия живот.
Разказвачът, Паразитът, се ражда в главата ни и оцелява, защото го храним с нашата вяра.
Историята за Адам и Ева обяснява как човечеството е изгубило съня за рая и е започнало да живее съня за ада; тя ни показва как сме станали такива, каквито сме в момента. Обикновено се твърди, че само сме вкусили от ябълката, но това не е вярно. Според мен сме изяли целия плод на това дърво и ни се е догадило от пренасищането с лъжи и емоционална отрова. Хората приели всяко схващане, всяко мнение и всеки разказ на лъжеца, въпреки че не били истина.
В този момент нашият духовен взор се затворил и вече не сме били в състояние да виждаме света през очите на истината. Започнали сме да възприемаме света по коренно различен начин и всичко се променило. С дърво на знанието в главата сме можели да възприемаме само знание, можели сме да възприемаме само лъжи. Вече не сме живеели в рая, тъй като лъжите нямат място в него. Ето как сме изгубили рая: ние сънуваме лъжи. Създаваме целия сън на човечеството, индивидуално и колективно, върху основата на лъжите.
Преди да изядат плода на дървото на знанието, хората живеели в истина. Казвали само истината. Живеели в любов без всякакъв страх. След като изяли плода, почувствали вина и срам. Вече преценявали себе си като недостатъчно добри и, естествено, виждали другите по същия начин. С преценките дошли противопоставянето, разделението и потребността да наказваш и да бъдеш наказван. За първи път хората престанали да бъдат добри един с друг; престанали да уважават и обичат цялото Божие творение. Познали страданието и започнали да обвиняват себе си, другите и дори Бога. Престанали да вярват, че Бог е любящ и справедлив; повярвали, че Бог ще ги накаже и нарани. Това било лъжа. Не било вярно, но те го повярвали и се отделили от Бога.

В този смисъл е лесно разбираемо какво се има предвид под първородния грях. Първородният грях не е сексът. Не, това е още една лъжа. Първородният грях е да вярваш в лъжите на змията от дървото на знанието, на падналия ангел. Значението на думата грях е „да въриш срещу". Всичко, което казваме, всичко, което вършим срещу себе си е грях. Греховността не е свързана с обвинения или морално заклеймяване. Греховно е да вярваме в лъжи и да използваме тези лъжи срещу себе си. От онзи първи грях, от онази първа лъжа произтичат всички останали грехове.
Колко лъжи чувате в главата си? Кой съди, кой говори, кой изразява всички мнения? Ако не обичате, то е защото този глас не ви позволява да обичате. Ако не се наслаждавате на живота, то е защото този глас не ви го позволява.
И не само това - лъжецът в главата ни изпитва потребност да разпространява всички тези лъжи, да разказва своята история. Ние споделяме плода на дървото с другите и тъй като в тях живее същият лъжец, заедно лъжите ни стават по-могъщи. Сега можем да мразим по¬вече. Сега можем да нараняваме повече. Сега можем да браним лъжите си и фанатично да ги следваме. Хората дори взаимно се унищожават в името на тези лъжи. Кой живее живота ни? Кой прави избора вместо нас? Мисля, че отговорът е очевиден.

Сега знаем какво става в главата ни. Разказвачът е там; той е гласът, който говори ли говори, а ние слушаме ли слушаме и вярваме на всяка дума. Този глас не спира да съди. Той осъжда действията ни и бездействията ни, чувствата ни и липсата на чувства, постъпките на всички останали. Той постоянно сплетничи в главата ни и какво ни казва? Лъжи, предимно лъжи.
Тези лъжи привличат нашето внимание. Това е причината да не виждаме реалността на рая, който съществува тук и сега. Раят ни принадлежи, защото ние сме деца на рая. Гласът в главата ни не е част от нас. При раждането ни него го няма. Гласът в главите ни се появява, докато учим - първо езика, после различни гледни точки, след това всички преценки и лъжи. Дори когато проговаряме за първи път, ние казваме само истината. Но малко по малко цялото дърво на знанието се програмира в гла¬вата ни и в крайна сметка големият лъжец поема контрола над съня за живота ни.
Нали разбирате - в момента, в който сме се отделили от Бога, ние сме започнали да търсим Бога. За първи път сме започнали да търсим любовта, която сме повярвали, че не притежаваме. Започнали сме да търсим справедливостта, красотата, истината. Този стремеж е от хиляди години и хората все още се стремят към онова, което са били, преди да повярват в лъжите: истински, правдиви, любящи, весели. Истината е, че търсим своя Аз.
Знаете ли, Бог ни е казал истината: ако вкусим от дър¬вото на знанието, ще умрем. Изяли сме забранения плод и сме мъртви. Мъртви сме, защото истинската ни същност вече я няма. Големият лъжец, принцът на лъжите, гласът в главата ни живее нашия живот. Може да го наречете мислене. Аз го наричам глас на знанието.

А сега си спомнете какво пише в Селестинското пророчество. Че ние дълги години сме се отдали на това да направим от планетата наш дом, удобен за живеене (отдали сме се на знанието), а сега е време да се върнем към духовното (да потърсим Бог, да се върнем към нашата невинност и чистота)


Любов и Светлина! 

tonimar, в такъв случай това, че сме умрели и сме загубили истинската си същност не е вярно.   Само сме 'забравили' кои сме. А истинската ни същност винаги е била, е и ще бъде тук.  Само не сме я забелязвали..

за споделянето .. пълен синхрон с моите мисли, съвпадение 100%  Само да вметна че се оказа права - дори с допълнението за излъчването на любов, струяща отвътре - пак останах неразбрана..

  "Кой си ти ? Защо си ти? Какво искаш?"  - Дълго време тези въпроси се задаваха от един незабравим "учител" . И ако съумеем да си дадем отговор сами за себе си , ще сме постигнали всичко. 

fastuche, именно! 


Dani Avramova,  Ето малко продължение:


Да се учиш,
ще рече да откриваш онова,
което вече знаеш.
Да правиш нещо,
ще рече
да показваш, че го умееш.

Да учиш другите,
ще рече да ги подсещаш,
че те знаят точно колкото теб.
Всички ние се учим, вършим нещо,
учим другите.

Единственото ти задължение
през всичките животи
е да останеш верен на себе си.
Не само е невъзможно да бъдеш верен
на някой друг или на нещо друго, това
е белег и че си лъжемесия.

Най-дълбоки
са най-простите въпроси.
Къде си роден? Къде е твоят дом?
Къде отиваш?
Какво правиш?
Замисляй се от време на време
върху тях и наблюдавай
Как отговорите ти се променят.

Учиш другите най-добре на онова,
което самият ти имаш най-голяма нужда
да усвоиш.


"Илюзии" - Ричард Бах

От няколко дни се мъча да публикувам в темата едно стихотворение на Гео Милев и незнайно защо все не ми оставаше време или нещо/някой ме прекъсваше, но вече му е време:


Човекът е всичко:
и цел, и мечта,
и красота, и любов,
и изкуство, и дух,
и свят, и Бог.

            Гео Милев


Приятна вечер, мили дами!  

Момичета,невероятни сте!  ..Благодарности на всички-няма да изреждам имена ,за да не пропусна някоя.Намерих нещо много интересно и ще го цитирам тук.Може вече да сте разговаряли по този въпрос,за което се извинявам предвалително,ако е така.Стана ми интересно,защото можем да контролираме живота си ,ако добре познаваме и "събудим" чакрите.Ето какво прочетох:
Източникът е  http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=5006

Момичета, някоя от вас може ли да ми обясни значението на думата "мандала"? Ровя се в нета, но нещо не мога да стигна до смисъла, който търся (имам някакви интуитивни усещания за тази дума).

Passiflora,

ТОВА е превод от тази  страница, където пък има няколко мандали. 

Amitola, огромно благодаря за насоката!   Точно това е, което чувствах!

Здравейте момичета.
Напоследък нямам много време и имам да наваксвам с четенето.
Специален поздрав от мен за всички ви с много любов:
http://vbox7.com/play:5d50eed4