За нас, Земята и Вселената

Гледам в квартала, в градинаката на пейките седнали бабки, дядковци, различна възраст, немощ и мощ.

А зад тях в храстите пластмасови шишета, опаковки и други подобни. Не всички са болни и сакати, че да не могат да се наведат да

изхвърлят в кошчето един два боклука. Въпрос на съзнание.

Ние младите (аз сега съм по майчинство) по цял ден на работа, завъртяни във въртележката на работното време и ангажименти.

Защо възрастните не се сещат да помогнат на себе си, а чакат на нас или по старому - на държавата.


 

Само се записвам, че ми е хубаво да ви чета

ria, Jade , привет! 

Да, темата претърпя малка промяна, може би промяната идва от самата мен. Може и в следващата тема да има нещо ново, по-скоро - променено.


shivani, от години ползвам Dove  Не знаех, а това за пореден път ме кара да се замисля колко още информация остава скрита от обществото...

За боклука... Отдавна българинът започна да се грижи единствено за чистотата на своя дом. Аз тия дни видях в кв Надежда една бабка, която стана от пейката, отиде зад едно храстче и вдигна полата. Напомних си, че не трябва да съдя, не знам причината и че не мога да променя света по своето мнение и разбиране, но мога да променя себе си.
Днес прочетох следното Ако бързаш - заобиколи 


Марица, Вела, dodyniki  

Марица, сега имам време за чудесния ти пост. Аз също съм си задавала подобни въпроси и съм стигала до мои отговори, които разбира се не са задължително валидни

Не приемам нас хората точно като божие творение, а като част от всичко във Вселената. Всичко се е създало по един или друг начин от енергия, от Ин и Ян. Както и всичко умира, превръщайки се отново в енергия, претърпявайки трансформация. Ние сме по-висши духовни същества от животните и флората, но това не ни прави автоматично висши спрямо действията ни, мислите, желанията. Там ние като цяло не само не сме по-висши, а и както пишеш - сме деградирали в еволюцията. Прекалено сме се объркали с годините.

Може би най-голямото ни объркване идва от религиите. Аз също съм се питала как може една религия, която проповядва смърт да бъде наречена свята религия Но всичко това идва от нас - хората. Идва от нашите илюзии и погрешни представи за добро и зло. Подчинявайки се на погрешна представа за добро-то, ние ставаме зли за други, чиято представа е различна от нашата. За тях нашето добро е зло. За нас тяхното добро е зло... Това са Бог и дявол - доброто и злото, на които се подчиняваме заради религия, или пък приемаме за свой модел на поведение, изхождайки от личната си преценка. Няма същество Бог, няма и същество дявол, а само Ин и Ян, само две крайности. Ако ние сме щастливи, в нас се разгръща божественото - любовта, доброто, позитивното. Ако сме разочаровани, обидени, гневни - ние се приближаваме към дявола - към негативното, отрицателното. Започваме да го захранваме, насочвайки себе си, енергията си, мислите си... все повече към него. Жалко е, че една религия би могла да превърне маса хора в убийци, убийци, които вярват, че така трябва, така е правилно!

Съвършенството във Вселената включва и позитивното, и отрицателното. Както има положителни и отрицателни йони, така е с всичко. За мен перфектната точка, перфектното състояние за хората, е по средата. Не към положителното, а по средата. Става въпрос за характера и психиката на хората. Имало е периоди, когато съм си мислела, че най-добре е позитивната крайност - всички да са вечно добри за всеки и всичко, което ни заобикаля. Но когато срещам такива хора, виждам колко те грешат в добротата си! Грешат и спрямо себе си, и спрямо тия, към които искат да са добри. Замислете се! Не ви ли се е случвало някои да ви накърни от желание да не ви обиди? ...Покойната ми баба цял живот бе добра с всеки... като по този начин натрупваше в себе си болка от понесеното. И се потапяше в отрицателното (а всичко негативно е дяволско)... И всяка крайност е отричане на нещо.

Ако ние самите не се освободим от властта на дявола, няма кой да го стори вместо нас. Ако сами успеем да го направим, но без за сметка на това да изпадаме в другата крайност - да, ние ще  живеем като останалата част на Вселената. 
А ако дяволът бе сътворил всичко на земята, нима реките, планините, горите... биха били толкова красиви? Поначало светът не е грешен и опорочен, ние сме използвали свободата си на избор в грешна посока. Но това все още не е необратимо, само масата наистина да се заинтересува от душата и смисъла на живота!

А висшите създания дали не искат да живеят на нашата планета, защото тя все още е красива и предлага необходимите за телата ни условия за съществуване?

 

    Както и децата ни. Те са доказателство, че има надежда , стига да успеем да запазим всичко хубаво от детството за да го носят цял живот.

Фъстъче,   за теб и всички, които искат за по-дълго време да запазят вътрешната си хармония, чувството за щастие и любов:

Как да бъдем радостни през повечето време

Можете да програмирате нервната си система за повече радост, оптимизъм и жизнеутвърждаващи чувства! Следващия път, когато се чувствате радостни и щастливи или обвързани с някое жизнерадостно емоционално състояние, засилете тази енергия чрез потупване в третото око. Чукайте с постоянен ритъм в продължение на 10 до 12 секунди.


Това е цитат от книгата Енергийна медицина - Дона Идън и Дейвид Файнщайн. Придружена е с 2 двд-та, включващи 4 филма с енергийните упражнения на Дона Идън. Препоръчвам я на всички, въпреки, 4е си я купих едва вчера и още съм някъде по страниците За тия, които нямат възможност да си я купят, ще поствам по-интересните и важни съвети. Ето още нещо:



Как да отнемем болката на нашето дете

Използвайте техниката на засмукване за отстраняване на болката (описана е в книгата, ще я препиша по-късно или довечера) Протегнете дясната си ръка надолу и настрани от тялото си, поставете лявата в областта на болката. Покажете на детето, че изтегляте болката, засмуквате я и я махате от тялото. Децата харесват тази идея и щом веднъж усетят, че техниката има ефект, ще бъдат готови сами да я прилагат върху вас, когато изпитвате болка

A m b e r,    именно! Нека им дадем криле и им напомняме за техните корени!  Давайки им криле - ще можем да полетим и ние, та дори да е само в мечтите си; напомняйки на тях за корените им - ще го напомняме на себе си.  Ако успеем да запазим в тях всичко хубаво от детството им, това детство ще живее и в нас със своята чистота, а после ще бъде предадено на следващите.

Извън темата искам да се извиня на тия, които са ми писали на лични! От седмица не мога да пиша лс, надявам се скоро модераторите да разрешат проблема!    

Тони, има във форума тема за енергийната медицина  

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=368288.0

eldivine, пропуснала съм тази тема!  



Напоследък често се говори и за зареждане с енергия от растения, особено от дърветата. Наистина, колкото видове растения и дървета има, толкова са и комбинациите на техните енергии. Обикновено се чувстваме много добре в обкръжението на бора, на широколистната гора, на изпълнената с билки поляна. Тяхната енергия е по-богата, по-чиста и е голяма! Тогава се извършва естествен енергообмен: ние просто се включваме в енергийното поле на средата и по един природен, ненарочен начин се балансираме чрез енергообмена в рамките на това поле.

Нека не набираме съзнателно енергия от растенията и животните, от другите живи организми. Това е въпрос и на морал. Когато ние искаме от дърветата и тревите енергия, това не означава, че те непременно желаят да ни я дадат. То е същото, както ако се черпи енергия от друг човек, така нареченият енергиен вампиризъм. Дърветата, цветята, тревите и животните също имат правото на живот и енергия. И те като нас са живи същества и Природата им е дала същите права на живот и развитие, както на нас. В това отношение сме равноправни. От гледна точка на Великата Природа не е морално да се изчерпва енергията на по-малките от нас в естествената йерархия. Закон в природата е по-големите да дават на по-малките. А ние искаме по-малките от нас да ни отдават ЧИ!

В същото време в Космоса съществуват мощни природни източници на енергия - Слънцето, Луната, звездите, водните басейни, планините. Тяхната сила е голяма и функциите им са такива - да дават енергия. Ежедневно слънцето изпраща и разлива по земята своите лъчи, нощем звездите и луната правят същото. Нека черпим от тези мощни и чисти енергийни източници, които природата е определила!

Освен това в Природата не може да липсва едното влияние за сметка на другото: Ин на Луната и Ян на Слънцето са съставни части на равновесието. За нас и двете представляват полезна сила, която при нормално състояние на обмен поддържа вътрешната ни хармония.
Естествен чигун - Ван Циенцюн

(следва... )

Ние сме енергията, силата и всичко останало....Нека се радваме на всичко около нас, на тревите, растенията , хората. Нека се оглеждаме във всеки срещнат човек- той ни носи послание...Основното е радостта, а след това и ...хармонията.

Много точно, Дани Аврамова! 
Разбира се без радост хармония не може да се постигне, а радостта е нещото, което ни издига вибрациите, тонуса, настроението.
Но има един проблем, който се среща може би при всички нас: Просто е невъзможно да се радваме буквално на всичко.  Много са тъжните лиза наоколо, гладни хора, животни, болести и пр. Боли ни за различни неща, които виждаме и спасението не е да си затваряме очите, да играем ролята на щрауси, за да избягаме от болката. А да съумяваме тази болка, която изпитваме при подобни гледки и ситуации - да не нарушава постигнатата хармония.

Не съм сигурна кой е правилния начин за това. Мисля си, че във всеки един момент не трябва да забравяме другата страна на живота - красивите неща, добротата, любовта... В смисъл - колкото и болка да ни причиняват някои гледки - да не се потапяме в тях сякаш нищо по-добро и различно не съществува.
Така си мисля... 

Тони,това което си писала е много хубаво-в по-предните постове.Само,че,незнам дали хората се осъзнават.По-скоро си продължават да вървят,като коне с капаци и направо ми се плаче,като ги слушам как разсъждават ,как гледат на живота си....жал ми е за тях,наистина.Няма ценности,няма морал,...нищо няма-само пари,къщи,коли и кръчми....за жалост масата се интересува,не как да спаси планетата,а как да я тласне още повече към ръба...Ще го кажа пак.Винаги съм искала да спася земята,но никога не съм си мислила,че ще мога да го направя сама.Никой сам не може!Та си казах:"Не мога да спася сама нашата планета,немога сама да променя хората по света!Но....мога да променя себе си!"...И го направих,с което мисля,че помагам....И винаги се радвам,когато срещам и други,като мен..../та ни наричат откачалки всъщност/........дано да прогледнат,дано!И колкото по-скоро-толкова по-добре! 

dodyniki , озвучила си ми мислите  И аз съм от отбора на откачалките. Много съм щастлива от този факт , защото той промени живота ми и не бих го заменила за нищо друго на света. Снощи гледах Селестинското пророчество и отново се мотивирах да продължа по пътя си без да се вълнувам от мнението на околните. А всички хора неинтересуващи се от живота на Земята и от нейното спасение ще бъдат принудни от различни негативни обстоятелства да го сторят. За едни подбудите са чисто морални и етични а за други ще бъде принуда. Това го прегледах от една книжка на Петър Дънов и  ми се стори много точно.

Според мене всеки човек си носи заряда, който го врща към истинските стойности, доре да е затънал в меркантилност.
Модили сме с нас хора, които наглед имат втого различна ценностн система, но когато го заведеш в планината, или на дивия плаж, изведнъж стават други