За нас, Земята и Вселената

Моето днешно споразумение:

Бъди безгрешен в словото си. Стреми се да откриваш истината. Когато чуеш някакъв възглед и му повярваш, ти сключваш споразумение и то става част от твоята система от убеждения. Единственото нещо, което може да наруши това споразумение, е да сключиш ново, въз основа на истината. Само истината има сила да те освободи.   

Дани, mijjjka, A m b e r, благодаря ви! 



Променям споразумението и добавям още нещо за истината:



Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.

Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:

- И кой вълк побеждава?

- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.


 

И още нещо - от Букай:


Заблудата за пълно разбиране...
Оценката и признанието на другите...
Желанието да си първият, видял нещо, което никой не е забелязал...
Суетата да си нещо повече от другите...
Погледът, който ме вижда такъв, какъвто аз искам...
И толкова други...
Толкова много!
Осъзнавах, че с времето, с опита и израстването ми се учех да изплювам все по-бързо въдиците, които налапвах... Но какво да правя с раните?

- А раните, Хорхе? - запитах го аз. - Раните? Учиш ме да подминавам мъртвите бозави червеи. Непрекъснато ми сочиш пластмасовите мухички, за да не се нанизвам на въдиците, но струва ми се не ме учиш как да избегна раните. Изглежда, че в крайна сметка, съдбата на доверчивите като мен е да живеят с белезите от раните, получени от захапаните въдици и от онези, които не можем да преглътнем. Но това, което аз искам, Хорхе, е поне да не се наранявам повече. Отказвам да завися от желанията на другите да ме нараняват или лекуват. Не искам...
- Това е цената, Демиан, това е цената. Помниш ли розата от Малкият принц?
- Да... Знам какво искаш да кажеш: "...ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници"...
- Точно така - потвърди Дебелия.

  Признанието на другите, самооценката . В момента за пореден път см оплетена в такава ситуация.
Криза, проблем, и аз съм човекът, който може да го реши. Съответно натоварване, безсъние, стрес.
Като се обърна назад виждам тази схема да се повтаря непрекъснато.
В такъв момент ако успея да се огледам, да видя нещо хубаво, да му се отдам много често нещата се подреждат.Може би в това е ключът - да се съчетаеш с това което нистина оценяваш, вместо да се гонят критерии отвън.

Здравейте,
Моля ви момичета, ако имате желание подкрепете тази кауза:
http://bgpetition.com/ANTIMALIGNOCIT/index.html

Лично за мен относно каузата- всяка борба , с която и да е болест е обречена на провал. Нужно е осъзнаване на първопричината, човек да намери и прояви желание да се самокатализира в посока, която води до оздравяване. Няма смисъл от "борба или "война"- защото там, където се води война има граница. Аз не съм за границите.

И в подкрепа на това една притча на Жени, на която благодаря за тази мъдрост. Аз я споделям напълно

"И аз казвам, че не съществуват граници, защото граничността е моя илюзорен временен рисунак и единствен поглед към безграничието.
И аз казвам, че няма от какво да се пазя, защото не се страхувам от себе си.
И аз казвам, че няма какво да строя, защото всичко е веч построено и нивга построявано.
И аз казвам, че безмерно е моето спокойствие, защото не съществува мярката, която да го отмери.
И аз казвам, че днес, тук и сега съм Любов, защото там и тогава избирайки съм се самозаченала в единственото зачеващо се зачатие - Любов.
И аз казвам, че тук и сега е там и тогава и неведома е бездната, която ги разделя и нивга не ги члени, защото Единственото не може само от себе си да се отдели.
И аз казвам, че изразявам се во век в Изобилие, защото Изобилието се изразява во век в мен.
И аз казвам, че вековете са секундите на проявената моя фантазия, и секундите са вековете на същата тази фантазия в проявление, а времето съм аз летящата към себе си в забравата за себе си.
И аз казвам, че спомняйки си  обладавам необитаемото безвремие, което е изпразнено от спомени.
И аз казвам, няма пътека, която да следвам, защото пътеките отлагат биденето.
И аз казвам, че творя само щастие, защото Аз, творецът, не съм нищо друго освен дейностно щастие.
И аз казвам, че оглеждайки се откривам, само това което се оглежда, откривайки.
И аз казвам, че безброй са възможностите, които давам на себе си в копнежа към допира, за да се себедокосна, докосвайки небивалото друго.
И аз казвам, че няма страх, там където преоткривам отново и отново себе си.
И аз казвам, че няма къде да отида, тъй както нивга не е имало място от където съм дошла.
И аз казвам, че живея безпосочна между хилядите представи за моя божетсвен Аз.
И аз казвам, че любя всяка една от тези представи и приемам я, защото тъй приемам аспектното у мене си.
И аз казвам, че един е света заплетен сред хилядите светове и този свят е усетен в покоя извън всички свето-усети.
И аз казвам, че звездите са моите лунички по лицето ми - Вселенското.
И аз казвам, че неуморни зидари на граници сме, тогаз когато плануваме разрушението им, защото не можеш да откриеш цялост в отричането.
И аз казвам, че няма граници и нивга не ще има, тъй както нивга не е имало, защото всички граници рухнаха тук и сега - усмелена да изживея единствената граница бидейки себе си Безграничната..."

 Дани, притчата е прекрасна, много мъдра и красива. Сякаш извира от същността.

Dani Avramova, разбирам те и приемам мнението ти  

Мисълта ми в случая е насочена към болни от рак деца - те не са осъзнати на подобно ниво, а също така и за хората които не са с такава нагласа като нашата!

Аз все пак ги подкрепих

Притчата е страхотна

A m b e r , самооценката в повечето случаи е грешна. При хората с по-силно его - тя надвишава реалността. При тия, които с годините са си накачвали на гърба тухли с комплекси - е по-занижена. Доколко имаме нужда от самооценка - не знам.  Може би е по-добре да знаем какво можем и какво не можем. И какво искаме да можем. 

Свързвам го със следващия пост на Дани. Самооценката слага граница. Граница между нас и всеки друг. Така ние си се самоотделяме и това спомага да се чувстваме самотни (в синхрон с още няколко фактора). А оценката на другите за нас понякога помага много, а друг път ужасно може да навреди и то за цял живот. Зависи от човека отсреща.



Да, това е ключът - да станеш наблюдател, да излезеш от действието и емоцията, които са те завладели. Понякога е трудно. Но няма невъзможни неща. 

emoli , сторено! 

Съгласна съм и с теб, и с Дани за болестите.

Дани, притчата е страхотна!  

Проблемът според мен е, че болестите като рак, и най-вече късното им откриване, не оставят време за промяна на мисленето или за откриване на първопричината. Понякога се иска смъкването на доста пластове, за да се стигне до първопричината. Ако изобщо човек стигне до търсенето и. Но затова пък, който успее.... може би е постигнал мисията си.  
За "войната" срещу болестите   Неслучайно "Обикни своята болест" е силно и запомнящо се заглавие.  


Ето нещо от една от тия, които са успели да победят без да се борят:

Някои хора не знаят как да казват "не". Единственият им начин за това е да бъдат болни.

Луиз Хей

Изложбата на живописеца Димитър Свиленов е в Арт-центъра Гаммалерия.
Паня в превод от езика на Буда означава мъдрост, извираща от личното ти съзнание. Да наблюдаваш действителността такава, каквато е, чрез наблюдаването на истината в самия себе си. Паня означава да опознаеш действителността чрез непосредствения си личен опит. Като практикува Паня, човек се освобождава от нещастието, породено от замърсяванията на съзнанието. Човекът е забравил за връзката със собственото си тяло, физически съществува, но съзнанието му е в кома.
Енергитичните платна на Димитър Свиленов пречистват и пробуждат. Той сочи едни от най-перспективните тенденции в съвременното изкуство на нашето време – импресивната проекция на космоса и подсъзнанието или просто казано „Изкуството на духа”. Авангардните проекти на автора носят послания от вечността и разкриват нов тип реалност.


Ето неговият блог:

http://dimitar-svilenov.hit.bg/

Здравейте ,момичета!  Отдавна не съм писала,но трябваше първо да ви изчета.Благодаря на всички ви!Ето и от мен нещо за  болестите ,дори смея да твърдя,че е вярно и то абсолютно вярно. 
http://nel-anel.blogspot.com/2009/02/blog-post_9481.html

Една обобщена картина на здраве и болест:

"Здравето представлява идеалното съотношение, баланса между трите плана  на битието или трите страни на човешкото същество – ум или духовен план, душа или психичен план и тяло – физически план. Думата лекуване от англ. healing носи своя произход от гръцкото – holos – цялостност и от там лечението, което води до цялостно подобряване на здравето – холистично лечение.  Да лекуваш означава да се върнеш обратно към целостта, към единството, отвъд границите на полярността и разделението. Но не просто към единство и хармония само във физическото тяло, а към баланс и хармонизиране в ума, душата и тялото. Всички духовни учения, произлезли от единната и древна езотерична наука насочват към себепознанието, към поглед към вътрешния мир и свят на човека, така че здравето също е израз на подредеността и хармонията на човека като единна и цялостна личност.
В това ново време, когато имаме все още толкова много болестни проблематики от всякакъв характер, не искаме да признаем пред собствената си съвест и душа, че ние единствени носим отговорността за нашето здраве и тази отговорност има много страни, но едно име и то е Единство. До кога ще затъваме и ще виним някои друг – медиците, здравната каса, ниския икономически и социален статус в държавата, до кога пред взора ни ще е спуснато плътното було, което покрива възможностите ни да подобрим здравето си, да станем цялостни, респективно да поемем живота в собствените си ръце.

Изцелението има за цел да постигне цялост и единство. Човекът е здрав, когато е открил истинското си Аз и се е слял с всичко, което е. Болестта принуждава човека да не напуска пътя към единството, ето защо тя е път към съвършенство.

Инфекция – овеществен конфликт. Война в психиката и в тялото.

Алергия – овеществена агресивност.

Дишане – асимилиране на живота.Какво кара дъхът ми да секва, какво не искам да приема, от какво не искам да се лиша, с какво не искам да влизам в контакт, страхувам ли се от нова крачка.

 Стомашни и храносмилателни смущения – какво не мога или не искам да преглътна, преглъщам ли нещо навътре в себе си, как се справям с чувствата си, агресивността, избягвали конфликтите.

 Заболявания на черния дроб – в кои сфери не правя правилна оценка, правя ли разлика между това, което ми понася и онова, което е отровно за мен, къде искам твърде много, имам ли мироглед, доверие.

 Очни заболявания – какво не искам да виждам, субективността пречи ли ми на самопознанието, трупам ли опитност от събитията в живота ми, виждам ли проблемите си

 Ушни заболявания – готов ли съм да изслушам някого, кого не искам да слушам, имам ли равновесие между егоцентризъм и смирение

 Главоболие – над какво си блъскам главата,  за мен горе-долу още ли са в живо взаимодействие, опитвам ли се пряко силите си да се издигна нагоре, дебелоглав ли съм, замествам ли с мислене действието, изтласквам ли оргазма в главата си.

 Кожни заболявания – прекалено много ли се ограничавам, как установявам контакти, зад резервираното поведение крие ли се желание за близост, какво у мен иска да пробие границата.

 Бъбречни заболявания – какви проблеми имам в сферата на партньорството, грешките на партньора ми единствено негов проблем ли са, вкопчвам ли се в старото

 Заболявания на пикочния мехур – в кои сфери се вкопчвам упорито и не ги изхвърлям, в кои сфери имам натиск и го проектирам върху други, какво ме кара да плача.

 Сърдечни заболявания – има ли хармония между разума и чувствата, давам ли достатъчно простор на чувствата, изразявам ли ги, обичам ли с цялото си сърце, вслушвам ли се в сърцето си.

 Нарушен сън  - голяма ли е зависимостта ми от властта, контрола, интелекта, наблюдението, умея ли да се освобождавам, интересува ли ме нощната страна на душата ми, колко голям е страхът ми от смъртта "

Здравейте и от мен 
dodyniki Dani Avramova Благодаря ви!Тази информация е полезна за мен.Като знам,че с детето сме постоянно болни,поне мога да си обясня причината

Направо невероятно! Възхитен съм! Благодаря  Дани!!!