НОВО: Дигитални асистентиВиж

За нас, Земята и Вселената

  • 37 284
  • 740
# 450 16 дек. 2009, 16:57 ч.
Всичко е в мислите ни, в нагласите ни, мирогледа  ни. Във всеки човек има всичко, сбрано в едно, не бих го нарекла Сатана. Няма правилно и грешно, кой определя кое е добро и зло?! За мен едно е Сатана, за друг- друго.....Ако избираш да бъдеш, ще бъдеш, ще го изживееш, ще му се порадваш или ще бъдеш тъжен- за да отскочиш в друга посока...
Виж целия пост
# 451 16 дек. 2009, 17:00 ч.
  Сатаната, за мен е персонифициран страх от себе си
Виж целия пост
# 452 16 дек. 2009, 17:24 ч.
 newsm10  Точно  Simple Smile
Виж целия пост
# 453 16 дек. 2009, 19:25 ч.
Цитат на: Dani Avramova в ср, 16 дек 2009, 16:57
Всичко е в мислите ни, в нагласите ни, мирогледа  ни.

Така е, Дани  Peace  Или както го описват в духовната литература - какъв сън сме решили да сънуваме.
Но колкото и да се знае това, на практика, поне за болшинството хора, е невъзможно ежедневно, ежеминутно да се настроят на добрата за тях вълна. Получават се пробойни. Изисква се време, за да не се случва това. И наистина работа с алхимията на Духа.

Цитат на: Dani Avramova в ср, 16 дек 2009, 16:57
Във всеки човек има всичко, сбрано в едно

Именно - всичко. Всеки човек в определен момент може да е с различна емоционална краска. Може да е глупав, зъл, умен, добър, силен или страхлив... В следващ момент от живота си - да е съвсем друг. В един момент да е Бог, а в друг - самият сатана. Но всичко това е във всеки от нас. Дори да не се проявява всичко - то е вътре в нас и може да се изяви в точно определен момент по определена причина.

А сатаната според мен е това, което човек не харесва и не желае. Да го назовем като "лошата страна", която за всеки е различна  Peace Може да идва от самите нас (его, страх, както определи A m b e r , злоба, болка, мъст...). Може, както е в притчата на ЧОВЕК - да е от заобикалящата ни действителност: стресиращо ежедневие (работа, деца, съпруг, ангажименти), човешки взаимоотношения или липсата на такива, болести, смърт... Това според мен са проявите на "сатаната".


Цитат на: Dani Avramova в ср, 16 дек 2009, 16:57
Ако избираш да бъдеш, ще бъдеш, ще го изживееш, ще му се порадваш или ще бъдеш тъжен- за да отскочиш в друга посока...

 newsm10
Виж целия пост
# 454 16 дек. 2009, 20:17 ч.
Много интересно се заформя темата. И аз мисля като Дани, че няма добро и лошо, а всичко е в зависимост какви краски му слагаме ние. За това разказва и притчата, която е пуснала Дани, затова пише и Дон Мигел и "Четирите споразумения". Докато мислим че има нещо лошо, ще се борим срещу него. В момента, в който приемем всичко без да съдим, тогава сме се докоснали до истината. Под приемане приказвам за безусловно приемане включваща любов към всичко, което сме.

Това е тема над която работя от известно време насам и наистина има моменти, в които усещаш как просто обичаш всичко което си, понеже всичко идва от един единствен източник. Трудно е да се постигне понеже в ежедневието постоянно се учим да съдим. При това го учим от много малки за жалост.
Виж целия пост
# 455 16 дек. 2009, 20:25 ч.
Цитат на: Dani Avramova в ср, 16 дек 2009, 16:57
ще го изживееш, ще му се порадваш или ще бъдеш тъжен- за да отскочиш в друга посока...

Ами това е живота - да се порадваш, да бъдеш тъжен; от божественото - към сатанинското; от едната - в другата посока. Единственото важно нещо е да се изживее! Добро или лошо - да бъде изживяно. В противен случай не е живот, а кретане. Ето нещо на тази тема:


Не се привързвай нито към щастието, нито към нещастието, нито към върха, нито към долината. Привързването създава проблеми.; чрез привързване идва страданието. Ако се привържеш към върха и си кажеш: "Не искам отново да отивам в долината", тогава ще си навлечеш неприятности. Тогава ще си създал долина на самия връх. Тогава страданието вече е започнало. Ти си уплашен: страхът е влязъл, мъката вече е тук. Ти вече не си щастлив. Унищожил си върха.

Когато си в долината, страдаш, защото не си на върха. А на върха не си в състояние да се наслаждаваш. Това е обичайната ситуация.
Когато си щастлив на върха, те обгръща страх. Ще остане ли това щастие завинаги или ще ме напусне? Сега страхът изяжда щастието ти като червей и го отравя.Ти си щастлив и все пак не си щастлив. Нещо е вече мъртво: ти си започнал да се безпокоиш за бъдещето. Когато си нещастен, ти, разбира се, си нещастен.  Че ти, когато си щастлив - не можеш да чувстваш щастието, та камо ли да си щастлив, когато си нещастен. Така целият живот се превръща в един омагьосан кръг от нещастие.

Слушай сега! Когато си на върха - танцувай! Знам, и ти знаеш, че върхът няма да трае вечно. Щастието няма да трае вечно. Няма и нужда. Ако траеше вечно, щеше да се превърне в такова напрежение, че нямаше да можеш да го търпиш.  Щеше да бъде такава възбуда, че нямаше да можеш да намериш в него никаква почивка. Това щеше да е опасно, щеше да те убие. Няма нужда да трае вечно. Но докато трае, танцувай, радвай се, пей - като добре знаеш, че отново ще го загубиш. Като знаеш това, можеш да му се наслаждаваш дори още повече, преди да го загубиш.

Ако се страхуваш от долината, от нещастието, не питай за върха. Тогава се движи по равното. Там няма да има върхове и долини. Това е най-голямата мизерия в живота: когато няма върхове - няма и долини. Когато няма нещастие - няма и щастие. Човек просто вегетира. Това не е живот. Човек просто се влачи. Това е монотонност. Това не е диалог; това е монолог. Диалогът изисква дуализъм, противоречие, полярност, парадокс. И вътре в парадокса да се движиш от единия полюс до другия.

Не се притеснявай за равновесието. Равновесието ще те търси и ще те намери. Ти трябва само това да направиш: докато си на върха - танцувай; докато си в долината - почивай, приеми долината, приеми върха. Те са като деня и нощта. Долината е като нощ, тя ти дава почивката от върха. И двете са части от едно цяло и ти не можеш да отхвърлиш едната от тях. Те са две лица на една и съща монета.

Помни, че този, който се наслаждава повече, - ще страда повече, защото ще стане много чувствителен. Но страданието не е лошо. Ако го разбереш правилно, страданието ще бъде пречистване. Ако я разбереш правилно, ще намериш в тъгата дълбочина, която никое щастие не притежава. Човек, който е само щастлив, е винаги повърхностен. Този, който не е познал жалостта и тъгата, не е познал дълбочините. Той не се е докоснал до дъното на своето същество; той е останал само на периферията. Човек трябва да навлезе между тези два бряга. Между тези два бряга тече реката.
Виж целия пост
# 456 16 дек. 2009, 20:51 ч.
Цитат на: sv_harmony в ср, 16 дек 2009, 20:17
Много интересно се заформя темата. И аз мисля като Дани, че няма добро и лошо, а всичко е в зависимост какви краски му слагаме ние. За това разказва и притчата, която е пуснала Дани, затова пише и Дон Мигел и "Четирите споразумения". Докато мислим че има нещо лошо, ще се борим срещу него. В момента, в който приемем всичко без да съдим, тогава сме се докоснали до истината. Под приемане приказвам за безусловно приемане включваща любов към всичко, което сме.

Това е тема над която работя от известно време насам и наистина има моменти, в които усещаш как просто обичаш всичко което си, понеже всичко идва от един единствен източник. Трудно е да се постигне понеже в ежедневието постоянно се учим да съдим. При това го учим от много малки за жалост.

 newsm10  sv_harmony , едновременно сме писали едно и също - да приемаме. Добро-лошо, любов и омраза, щастие-тъга...
Аз казвам, че като цяло наистина няма добро и зло. Но има добро и лошо според мен; според теб нещо друго е добро или лошо; според Дани- трето и т.н.

Да не се отчайваме от мрака на нощта; да не се плашим от тежкия въздух в долината - това е важно. Ако, или когато ние се потопим в страхове, в болката си, в отчаянието си - забравяме кои сме. Забравяме да погледнем нагоре.

Права си за съденето, harmony  Peace Аз често си напомням да гледам в собствената си паничка.  Има ли според теб разлика между съдене и осъждане?  Отговорността изисква заемането на позиция. Не трябва да съдим, но и не трябва да сме слепи и глухи, нали! Ако наблизо един педофил е сграбчил малко дете... Sick кое духовно правило ще важи - се питам  newsm78 Да, вътрешно в себе си ще си обясня психическото отклонение, ще измисля един куп доводи, с които да си обясня такова поведение и да не съдя; но и няма да остана бездейна.  Защото вътрешно в себе си ще осъдя такава постъпка и ще опитам да предотвратя ставащото.
Виж целия пост
# 457 16 дек. 2009, 21:14 ч.
  Тони и аз си задавам същите въпроси  newsm78
Виж целия пост
# 458 16 дек. 2009, 21:26 ч.
Има ли според теб разлика между съдене и осъждане?

Много хубав въпрос, tonimar. На първо четене, осъждането ми звучи като крайното състояние до което достига човек в резултат на процеса на съдене. Разбира се това да приемеш (или с други думи да не осъждаш) нещо не означава да не реагираш. Ние сме на този свят да се самоизяваваме, да творим, да се себеизразяваме. Така че в примера, който даваш за педофила макар и да разбереш поведението му и да не съдиш, това не изключва възможността да реагираш по някакъв начин. Незнам дали успях да се изразяза добре. Ти пак можеш да го спреш, но типа на реакцията или поне емоциите зад реакцията биха били различни, което е и начин да се избегне кармата. Между другото може ли да споделиш източника на цитата за привързаността.
Виж целия пост
# 459 17 дек. 2009, 01:57 ч.
A m b e r, освен да се опитаме да си отговорим взаимно. Всяко мнение може да доведе до идея или отговор  Wink


harmony, добре се изрази, разбрах те. И аз на първо хрумване (защото изведнъж ми хрумна този въпрос) приех осъждането като вторичен процес. Но нещо ми убягва. Или ще ме осени идея изведнъж, или скоро ще забравя  Mr. Green

Цитатът е от ОШО - "За медитацията" - 91стр


Мисля си... Четем езотерична литература. Променяме представите си за живота и за самите нас. Разбираме, че от детството си сме били заблуждавани по различни начини. Опитваме да се отърсим от дългогодишните заблуди, НО попадайки в нови такива.
И тъй като напоследък ме връхлитат един куп въпроси, ще задам гласно още един: Какво мислите за думите на Иисус: "Ако те ударят по едната буза - обърни и другата"? Мисля, че не е точен цитат, но е в този смисъл.
През различните години имах различно отношение към този завет.

Това не е ли подстрекателство към насилие? Един вид: "Ти ме удари веднъж, но не ми е достатъчно, удари ме пак; удари ме втори път".  Sunglasses

Поставям този въпрос, защото понякога четем или чуваме неща и прекалено лесно ги приемаме за правилни (колкото и да няма правилно и грешно). Приемаме ги като част от нашето мислене без да се запитаме дали наистина е така. Дали това, което току-що сме прочели или чули, е част от нашето разбиране за нещата от живота.
Виж целия пост
# 460 17 дек. 2009, 02:17 ч.
Да ,разбиранията ми се променят.Главоломно.
Но дали се променям аз-в смисъл ,доколко са осмислени,приети  в същността ми, станали част от мен,от дъха ми...
Или  са нови заблуди,както казва tonimar ?
Моето усещане за промените е ,че те не са процес, а напротив -събитие!
След определената превратна точка, следва само натрупване на критична маса информация,надграждане на убежденията ,и  ....една нова пустота.Съмнение. Желание за повече.Последвано от нов импулс,който поражда  нов прилив на енергия ,и пак....,и пак.....

За думите на Исус...
Мисля ,че става дума за безграничната Любов,и Опрощение.За силата да си не-Съдник,за моженето да даряваш със Светлина и прошка.
Виж целия пост
# 461 17 дек. 2009, 09:29 ч.
"Аз съм разделил Себе си на безкраен брой „частици" - тъй че всяка „частица" от Мен да може да обърне поглед към Самата Себе Си и да види чудото на Моята Истинска Същност.
Душата няма нужда от нищо. Душата има всичко - цялата мъдрост, цялото познание, цялото могъщество и цялата слава. Душата е част от Теб, Която никога не заспива; никога не забравя.....
Когато проникне задълбочено в нещо, той го вижда истински. Да съзерцаваш дълбоко нещо, означава истински да го видиш. Тогава илюзията престава да съществува, тогава ти виждаш съответното нещо такова, каквото е в реалността. Само тогава можеш истински да му се насладиш - с други думи да вкусиш неговата сладост.
    В такъв случай, можеш да се насладиш дори на илюзията, защото ще знаеш, че е илюзия, а това е половината от насладата! Фактът, че възприемаш илюзията за нещо реално, е това, което ти причинява цялата болка.
    Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално. Нека да повторя това.
    Нищо не може да бъде болезнено, ако не го възприемаш за реално."
Откъс от моята любима книга "Разговори с Бога".
И на мен ми харесва посоката на темата, взаимно обменяме мисли, задаваме въпроси.....прекрасно е,момичета Simple Smile
Виж целия пост
# 462 17 дек. 2009, 11:26 ч.
 Дани - красиво и много убедително ми звучи. " тъй че всяка „частица" от Мен да може да обърне поглед към Самата Себе Си и да види чудото на Моята Истинска Същност."

 Mamagemelar,и моето усещане за нещата е подобно. До повечето неща съм стигнала емпирично от собствен опит. Но с ваша помощ успявам да подредя мислите си и да почувствам хармонията. Но аз си оставам емоционална и все още диференцирам. Ако някой ме удари, мълниеносно отвръщам, но веднага след това изпитвам релаксация и винаги прощавам.

Виж целия пост
# 463 18 дек. 2009, 10:23 ч.
Задълженията, които имаме към хората около нас. Към най-близките си, към тялото си, към децата си.....
От всички тези задължения не ми остава време да чета, да мисля, да медитирам, да се хармонизирам.
Омагьосан кръг се получава, защото чувствайки се добре всички около мен ще се чувстват добре, а за да се чувстват добре те, аз не намирам време за себе си....
Това е моята борба, това е моето настояще. Благодаря ви хора затова, че четейки вашите писания успявам да се приближа до себе си. Да осъзная ежедневието си...
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ПОМОЩА! ОБИЧАМ ВИ!
 Hug
Виж целия пост
# 464 18 дек. 2009, 10:31 ч.
  Човек, аз мисля, че можем да мислим и да постигаме духовна хармония докато вършим всичко останало, грижим се за хората, които обичаме и те пълнят сърцето ни. Понякога съм се чувствала ощетена и ограбена от обстоятелства, които ми налага ангажименти. Но когато се върна обратно виждам, че пътят на сърцето е бил верния. Докато придружавах майка си в болницата, прочетох любимата си книга. Когато взехме нашия син се наложи да изоставя срещи, които мислех, ча са ми необходими за израстването ми, но срещнах вас и погледнах много по далече, а синът ми е най прекрасното нещо.
   
   
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,

Каним Ви да се включите в кратко онлайн проучване за Вашия опит с VOYO и предпочитанията Ви към видеосъдържание.

Анкетата отнема само 2-3 минути. В края на проучването ще имате възможност да участвате в томбола за награда от VOYO като знак на благодарност за отделеното време.

Вашето участие ще помогне за подобряване на съдържанието за Вас и Вашето семейство.

Благодарим Ви!

Начало