За нас, Земята и Вселената

В живота не се налага да вършиш нищо. Всичко е въпрос на това да бъдеш.Щастието е състояние на съзнанието 
"Тъй като не можеш да дадеш нещо, което нямаш в момента, твоето съзнание стига до един нов извод, да една Нова Мисъл по отношение на теб самия, а именно, че сигурно притежаваш това, за да можеш да го дадеш. В такъв случай Новата Мисъл се превръща в твоя опитност. Ти започваш да „бъдеш" именно това, а веднъж започнеш ли да „бъдеш" дадено нещо, ти вече си задействал механизма на най-могъщата творческа машина във Вселената - твоето Божествено Аз. Ти сътворяваш онова, което си превърнал в свое битие.
    И кръгът се затваря. Ти ще сътворяваш все повече и повече от тази същност в своя живот и това ще се проявява във физическата ти опитност.
    Това е най-великата тайна на живота.

Този, който избираш да бъдеш. Аспектът на Божественото, Който желаеш да въплътиш в битие - това е Истинският ти Аз. То може да се промени във всеки даден момент. И наистина се променя всеки миг"   

Да бъдеш е също вършене, т.е. дейност

Не искам да демагогствам. Споделих това, което чувствам. Споделих това, което съм.

   Това ме накара да споделя цитат от "Без граници" -
"Щом индивидът наистина се убеди, че всеки ход, който предприема, е форма на бягство или съпротива, тогава целият механизъм на съпротивата спира да функционира. Когато вижда тази съпротива във всеки ход, който предприема, той най-спонтанно се отказва изобщо от съпротивата. А отказът от съпротива отваря дверите към единното съзнание"

Разбираме ЧОВЕК 

      

Mamagemelar , от идеята ти за промените - че не са процес, а събитие, асоциирах с извървяването на Пътя (снощи ми бе подхвърлена идеята за Пътя).  Да, самите промени са събитие 
А заблудите са част от процеса, който води до събитието...Както и пустотата, съмнението. Но е добре да има съмнение! В противен случай заблудата не спира. Когато човек се доверява на всичко, заблудата е постоянен процес. Той губи личността си.
Именно сляпото доверие на прочитаните неща ме накара да си мисля за заблудите. Пише някъде, че "това и това е правилно". Десет души четат, девет автоматично го приемат за истина и даденост. И се опитват да започнат да живеят, както е описано. Без да се запитат "дали" и "защо". Е, поне сляпата вяра, че са на прав път е на тяхна страна 

А безграничните Любов и Опрощение доколко имат място в съвремието ни?
Сега съм на етап на написаното от A m b e r - отвърни, за да спреш по-нататъшно насилие, но и прости. Ако обърна и другата буза - значи от любов към ближния нарушавам любовта към себе си. Малцина са тия, които няма да ги заболи от удар и ще си кажат "Е, изля си душата човека, олекна му".
(ще видя "утре" на какъв етап ще съм )


Дани, докато пишех цитата от ОШО, асоциирах точно с "Разговори с Бога" 

    Най хубавото е че можем да избраме какви да бъдем.

ЧОВЕК, и аз съм в този кръговрат. Трябва да се пренебрегнат някои от ежедневните задължения, за да стане по-приятно ежедневието за нас и близките ни.
Няма достатъчно време в денонощието за всички полезни неща, до които сме се докоснали. Ако ще трябва да правим Петимата тибетци, защото са полезни и се отразяват добре; да медитираме; да излезем сред природата; да се помолим (за тия, които го правят); да си направим нова карта на желанията; да си сменим надписа на бутилката с вода............... Няма да ни остане време за истинските задължения като член на семейство и за работа.
Затова преди време писах, че много инфо поемаме. Някои започват да скачат от едно на друго, от една методика към друга, от един описан начин на промяна - към друг от друг автор. И накрая - нищо.
Мисля, че се иска избор и организация. Харесва ми и ми е полезно "това", - значи оставам на него! Нямам нужда да чета друго или да опитвам трето; нека първо се съсредоточа над този метод. Например аз имам нужда да медитирам. Значи няма да правя Петимата тибетци примерно, а ще си направя медитацията и ще си организирам времето, за да отделя за нея 20-30 минути. А ако успея, ще намеря време и да се разходя сред природата, защото това са нещата, които ме зареждат; няма смисъл да опитвам да намеря време за нови опити с нови прочетени средства и похвати. Аз вече съм си открила ценното за мен, значи трябва първо за него да опитам да отделя време.
Опитвам се да го правя, не си мисли, че винаги успявам! 
А през останалото време на денонощието, е добре да се постигне, описаното от A m b e r

  А още по-хубаво е да знаем, че можем да избираме какви да бъдем! 

tonimar, БЛАГОДРАРЯ.
 

аз на въпроса-с въпрос!
 
а изобщо ,как се вписвате в съвремието ни ?
аз с всеки изминал ден се чувствам все по-добре сама/не самотна!/,заобиколена само от семейството си,с малкото контакти ,които ми останаха/повечето през нета-заради разстоянията ,които ни делят/ ,и започнах да недолюбвам контакти с повечето си познати
не се чувствам разбрана,не се вписвам в общата картина, не зная да симулирам,не умея да се вживявам в сериала ,който ни заобикаля....
обичам хората,обичам да общувам,но все повече ми липсва прост разговор за  радостите и мечтите, не понасям разговорите за пари

 За безграничната любов и Опрощение - Не се чувствам толкова уверена в себе се, да преживея някоя загуба или да се примиря с нещо, което съответно ме отдалечава от това състояние

Мисля ,че безграничната любов е свързана с увереността в съществуването на Висшето,с убеждението ни ,че сме частица от Него,приемането на другия,не-намесата в личностното му развитие,както и с  начина на вплитане на тези си  убеждения в реалния ,всекидневен живот.
Защото аз мога да съм много чиста  в мислите си, но делата... ?!
И кое е по-важно-да мислиш добро другиму,или да не му сториш зло?
Защото злото е несъществуващо понятие,но има своите реални измерения-да изброявам няма нужда

tonimar, много си права са скачането от тема на тема както и за практиките. И аз бях така в началото. Всичко да пробвам. Направо неизпълними програми си правих всеки ден. Трябва да се намери баланса. 


Mamagemelar, и аз така се чувствам доста често.

ЧОВЕК,  Важното е, че имаш желание да намираш време за себе си и че знаеш колко ти е полезно това време. 


Mamagemelar , как се вписвам в съвремието ни... 

Аз също силно ограничих контактите си. Изобщо не говоря за нещата, за които тук си пишем, със съседката примерно или шефката - предварително знам, че няма да бъда разбрана. И на мен, ако ми кажеха тия неща преди години, - и аз нямаше да разбера. Сега със сигурност не разбирам нещо, което евентуално ще е важно за мен в бъдеще.
Аз също не се вписвам в общата картина. Разговорите за пари и проблеми нямат край и са начин на живот за много хора. Предпочитам вицове честно казано! 

Но има нещо друго, което е по-важно по повод нашето място в съвремието ни. Всеки от нас е претърпял някаква промяна в себе си и схващанията си. Вече не се чувстваме по стария начин в стари компании; интересуват ни други неща. Може би понякога това ни кара да се чувстваме изгубени - встрани от обществото, от масовата комуникация и теми на разговор, от "сериала". И (поне при мен е така) започваме все по-често да обръщаме поглед навътре към себе си. Колкото по-различни се чувстваме, толкова повече се питаме кои сме, какво сме, какво искаме; какво би ни направило щастливи. От тази гледна точка какво е нашето място в съвремието ни? Значи това, което вълнува масата, за нас вече е чуждо и безинтересно. Но разбрали ли сме от какво на този етап има нужда душата ни? И доколко можем да си доставим това, за да бъдем изпълнени и удовлетворени? Каква професия, кое занимание сега би ни дало удоволствие от живота?

Преди седмица четох, че за индивиди с моя характер, най-добре би било да се занимават с дейност, която да помага на хората - на болните, на неразбраните, на зависимите. Никога не ми беше хрумвала тази идея като възможност за начин на живот. А все още съм в търсенка - какво съм на този етап и какво бих искала да е моето ежедневие на фона на съвремието ни. Защото все пак живеем в общество, а не в тибетски планини и манастири Само дейният живот води до промяна.

  Да се примиря с неща, които не искам за себе си. Но не мисля, че става въпрос за липса на увереност. А може и да се лъжа  Примиряването с някои неща ми е много трудно. Всъщност - невъзможно. Не е ли по-добре да сме спонтанни, отколкото примирими? Човек, за да може да обича истински, трябва да може и да мрази истински. Първичното и по-достъпното е омразата; едва после идва любовта. Не можеш да обичаш, ако никога не си бил гневен. По тази логика, ми се струва невъзможно едно вечно примирие с нещата, които се случват на нас и около нас.



  Делата определят Аз-а ни. Мислите прелитат една през друга и се менят по-бързо от кинолента. Мислите ни ръководят, но между тя и делата има голямо разстояние.  а понякога и пропаст.

За мен е по-важно да не сториш зло. И ето, че това ми даде отговор на въпроса за разликата между съдене и осъждане.  Мисля, че едното - съденето, е свързано с мисловния процес. В мислите си ние съдим или си напомняме, че не трябва да съдим... А осъждането е свързано с действието.  Осъждаме с думи или с реакция. Може и да греша разбира се.


harmony, и аз имах такъв период. Беше си ужас! Добре, че го прекъснах набързо