За нас, Земята и Вселената

Хубави разкази, притчи или ОТКРОВЕНИЯ, както са ги групирали в сайта http://psiholis.com/revelation.htm

ето една интерпретация,която точно в момента ми попадна посредством книгата,която чета 

Навлизайки в ерата на Водолея, много напреднали души вървят към своето Четвърто посвещение - Разпятие. Урокът, наричан Непротивене и Саможертва, който те учат, давайки шанс и на другата душа да изплати дълга си спрямо тях и да научи собствения си урок, може да се илюстрира с наставлението на Христос: „Чули сте, че е било казано: „Око за око и зъб за зъб”. А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек, но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.”

Съблюдаването на Закона за непротивенето е труден урок дори за напредналите души. Изкачвайки се по еволюционната стълбица, паралелно с разширяването на съзнанието си те придобиват и по-голяма енергийна мощ. В случай че не умеят да я контролират, повечето от тях биха наранили опонента си дори с минимален изблик на гняв, да не говорим за целенасоченото й използване. Именно като форма на изпитание някои от тях избират да се срещнат в този си живот със свои противници от минали животи, които някога са ги измъчвали и дори убивали и на които позволяват да проявят отново своята агресия и озлобление. Правилното разбиране на Кармичния закон, безмълвната подкрепа на душата им и убедеността, че Учителят през цялото време ги наблюдава с любящо разбиране, е единственото им оръжие в такова изпитание. Успеят ли да издържат този тежък изпит, наградата им е нова, разширена възможност да служат на останалите по начин, съобразен с уменията и знанията им.

НОВОТО ЛЕЧИТЕЛСКО ИЗКУСТВО
Ценка Стойчева

Интересна интерпретация

Ще започна от Непротивене и Саможертва. Защо ако някой е малтретиран (примерно) трябва да се приеме всичко с наведена глава, та чак и другата си буза да обърне?! Така наречената "жертва " какъв урок ще научи? А ако позволим на "насилниците" да си разиграват коня на воля как ще научат своите уроците? Или пък "жертвите" трябва да правят саможертва за да покажат колко са извисени те самите?

На мен ми харесва повече "Око за око, зъб за зъб", защото докато другия не изпита на собствения си гръб какво е причинил на някого, той никога няма да научи урока си - аз така приемам нещата - интерпретирам ги

А за Кармата, предишни животи и живот след смъртта си имам особено мнение - всичко това е само хипотетично и няма никакви доказателства за това!

Хубаво е да знаем, че след смъртта остава нещо от нас, успокоително е, особено за човек като мен, който много го е страх от смъртта но но не вярвам на това. Живота е тук и сега - след смъртта няма нищо, нищичко - всичко умира с тялото ни.

ЧОВЕК, благодаря! Не прочетох всичко, но ми хареса "Писмо до Дядо Коледа", както и приказката на същата авторка за хората и Вселената, която винаги се изговаря членувано   
Изкушавам се да копна финала:

Кой казва, че Вселената е само една?
Кой казва, че хората са в множествен брой?
Кой определя правила?
След като съня е един и е само твой?


Mamagemelar, имах период, в който се опитвах да следвам написаното в духовните книги. Приемах, че написаното в книгите е по-истинско и вярно от моите схващания и бунтове. А и нали исках да се променя, да изляза от решетката, - предполагах, че в тези книги е ключето. За кратко време забравих, че и те са писани от хора. Тоест различните схващания в книгите са различни сънища. Тогава препрочетох нещо забравено: "Подлагай на съмнение всичко, което чуеш от мен!"

Сега мисля, че Непротивенето е най-добрият избор, но не във всяка ситуация. Да не се противя на това, което не зависи от мен - да. По този начин не изразходвам на халост енергия. По какъвто и начин да се противя - не мога да го променя.
Но нещата, които зависят от мен, от моя избор...

Спомням си годините на социализма, когато обгазяваха ежедневно Русе и хората пренебрегнаха заръките на партията да си кротуват и чинно да козируват. (Тогава започна разгрома на българската художествена гимнастика заради включването на Нешка Робева в протестите). Тогава трябваше ли тия хора да не се противят и да не излизат по улиците?

Преди няколко месеца в тази тема обсъждахме, че не трябва да вървим срещу течението. Да се оставим течението да ни носи е най-доброто решение. Аз също писах това и го вярвах. Сега съм сигурна, че грешах. Не искам да съм боксова круша, нито да живея според желанието на други хора в намерението си да съм благородна. Или с мисъл, че това е урокът, който трябва да науча - да търпя да ме мачкат.

Това, че избягваме вече компании, в които се обсъждат пари и проблеми не е ли пак противене?  Дали ако направя саможертва, за да не разочаровам някой, напускайки компанията, душата ми ще се издигне?

Благодаря ти за цитата, Mamagemelar  

emoli, това ми хареса!  Не бях поглеждала нещата от този ъгъл 

Иска ми се да коментирам още по твоя пост, както и да цитирам нещо, но ще оставя за утре заради малкото време, с което разполагам сега   

жертвата е ибрала да е такава поради няколко причини.
Едната е- за да се постави на мястото на теи, които в предишен живот е угнетила по рдин или друг начин
Другата е , ако е приела тази роля( например на убиец), за да помогне на сродна душа да получи своя урок.
Начина за израстване на душата минава през страданието.
Има и такива хора, чийто живот е като песен- всичко им се слува лесно, по-най-лесния начин, докато си го помислят. Щастливи, адоволени- такива хора живеят като награда такъв живот- те са си го заслужили. И ако го живеят достойно, а не се самозабравят и залитнат нанякъде-ок. Ако не- започват да трупат лоша карма. И в този дух...

Освен за израстване, страданията /болката/ са и много мощни инструменти за превъзпитание на непокорните души. Не можеш да се промениш без да преживееш нещо, което да е причината за тази промяна. И най-често това е физическа болка или душевна болка, която може сама по себе си да бъде толкова силна, че да ти се иска и физически нещо да те боли...
Обикновените ежедневни проблеми са също инструменти за нашето израстване  Повечето от проблемите, с които се сблъскваме ежедневно са всъщност решения за това как и върху какво трябва да работим със себе си и в отношенията си с другите хора 

И аз така смятам, Мijjjjka.
Преди да се реинкарнира , душата си избира възможно най-тежките препятствия, които ще и дадат максимална възможност да се пречисти и възвиси- нали това е смисъла на въплъщението и . И за тази цел си избира най- подходящото семейство, етнос, раса, държава , хората  които ще срещне по пътя си и ролите , които ще играят. Казват, че докъм  4 години децата имат спомен от предишните си инкарнации.След това тези спомени изчезват и се появяват смътно под формата на сънищо и дежа вю.

И ако не познае "тъмната страна на нещо", как ще разбере кое е "светло"?! Как ще се научи да избира? Няма отправна точка за сравнение, за да избере ново изживяване.
Понякога за всеки е нужно да страда, или както казва мой приятел-" да те удари една тухла, после втора", за да се оттласнеш и избереш ново изживяване, което ти носи радост. Няма случайности, а само синхроничности. Те са навсякъде около нас, ако се вгледаме по-добре и се научим да откриваме знаците. Те идват от всичко около нас- дума на познат, реклама, филм, книга- която попада в ръцете ти...И тъй като Всичко е Едно или Цялото/ кой ,както си го нарича/- отговорите идват. И разбираш ,че няма смисъл да страдаш, а си Тук само за радост. Да се радваме...

monda, как така жертвата си избира?! Какво е душа? иИ кой може със сигурност да твърди, че има предишни животи? Много ще ми е интересно да разбера какво мислят и другите по тези въпроси.

mijjjka, отказвам да приема, че "душата" ще избере пътя на страданието. Защо трябва да е по болезнения начин? Аз явно съм си избрала (ако въобще има душа!) пътя на щастието а чрез състраданието да опознавам болката. Не винаги правилния път е трудния път.


Ами ще изчакам коментарите ти, Тонка

А когато ме ударят по едната буза няма да си подам и другата - ще отвърна, за да разбере и другия как съм се почувствала, това пък ще е неговия урок

Оххх, сърбят ме ръцете да си излея мислите но на много хора няма да им хареса атеист като мен да пише, пита и т.н. - това е причината да не пиша често Вече много трудно се сдържам.

Както е писала Тони - нека не забравяме, че всички книги са писани от хора и всичко това е минало през тяхната призма. И ние можем да напишем по 10 книги - но това не означава, че нашата истина трябва да е същата и за останалите.

мммм...не, това  явно не е моята тема, не искам да влизам в спорове. Просто ще я прескачам. Вевели празници ви желая

Наистина, monda   е права. Няма смисъл от спорове  

Макар, че...хммм... ако няма душа, какво има тогава???

Но както и да е   

Поздравявам всички с едно любимо мое стихотворение, озаглавено "Оптимизъм":

Говори за щастие!
Светът е достатъчно тъжен и без твоите неволи.
Пътищата не са само неравни и стръмни.
Вгледай се и виж къде твоят път е бил чист и гладък и говори за това.
Дай отмора на изтерзания слух на Земята, наранен от човешката скръб, недоволство и болка.

Говори за вяра!
На света му е къде по-леко без твоето невежество и съмнение.
Ако вярваш в Бога, или в човека, или в себе си, кажи го.
Ако не вярваш, скрий в мълчание своите мисли, докато дойде вярата.

Говори за здраве!
Непрекъснатото приказване за неизлечими болести е ненужно.
Не можеш да зарадваш никого, когато му говориш за болката.
Кажи, че си добре и че всичко ти е наред.
Бог ще чуе твоите думи и ще ги превърне в истина.

Ела Уилър Уилкокс

  Снощи, гледах до късно отъня в огнището. Пламъкът ми заприлича на душата на човека. Част от него се извисяваше нагоре красиво и ярко. Тази част топлеше и сгряваше. Имаше малко синкави пламъчета, които се плъзгаха настрани. Ако намереха материал, можеха да подпалят и къщата. В този момент направих аналогия с хората. Всички сме свързани като огъня, той е енергия и е неделим. Но една част се извисяват, а друга се лутат от едно клонче на друго и не могат да намерят пътя.

Чудесно е! 


monda, mijjjka, аз не виждам тия постове като спор, а желание да си отговорим на въпроси. Размяната на различни гледни точки за мен е полезна.
Това, което сте писали заедно с Дани ми е познато.  Но има неща, на които не мога да си отговоря. Имам въпроси, които ме карат да се питам "Наистина ли е така? Ами ако не е? Ако това е един чужд сън, в който съм влязла и съм възприела за свой?"

В книгите пише едновременно, че има карма (което ще рече, че всичко случващо ни се е предопределено), че има методи за преодоляване и "излекуване" на кармата (значи нищо не е преодопределено щом има такива методи); и че всичко зависи от нас и нашият избор - което само по себе си означава, че няма карма, всичко зависи от самите нас. Къде е истината?

Аз лично се спирам на третото, което обаче изключва първите две - че има карма и че душата ни е избрала свой път на израстване от преди раждането ни.

Питам се още, ако живеем с мисълта, че страдаме заради предишни животи, по този начин не се ли настройваме сами към безусловно приемане и примирение към страданието; не го ли приемаме като една даденост, от която няма измъкване?  По този начин не забравяме ли, че крайната ни цел е щастието и веселието - "тук и сега"?

Вярно е, че нещо изстрадано по-лесно ни кара да си учим от уроците, отколкото веселието с любими хора. Но страданието както правилен, може да е и грешен път; път не към израстване, а към унищожение. Ако взема примера на emoli - едно малтретирано дете до навършване на пълнолетие ще бъде само страх и болка. Това дете няма спомен от минал живот. Няма представа защо това се случва на него. Наистина как и какъв урок да научи с факта, че всяко прибиране на бащата е ново физическо страдание и страх - дали ще оживее този път....

Ако един урок не може да даде нещо, да научи на нещо - за какво е той? Децата в Африка - едва дишащи от глад и болести, - какво научават от урока си? И изобщо - какъв е урока им?

Дано не приемете и моя пост като спор, не е.  Просто се питам и питам. Защото реалността е едно, а желанията ни и четивата - друго.


emoli, ти ми действаш заземяващо. Дано аз ти действам малко летящо, та да се получава баланс 

Наистина - "защо трябва да е по болезнения начин?" Някъде пишеше, че ние хората не забелязваме, когато нещо ни се показва по добрия начин, затова се променяме чрез страдание. Но Пътят е приключение, а не страдание. И наистина ми се иска ние да не сме някакви програмирани с чип марионетки, а вълшебниците на своя живот или огънят на Amber 

за съжаление почивката ми свърши, а още нищо не написах от желаното; та ще ви досадя и късно вечерта 

  Не вярвам, или по скоро не усещам теорията за кармата и за прераждането. по скоро мисля, че душата е частица от нещо цяло, идваща в материалния свят за нещо. Емоциите, които се изпитват в материалния свят повишават енергията според мен. Не мисля, че някой може да избере път на страдание. Страданието се получава в процеса на търсене понякога, но не е задължително

 Преди време, когато се ровех из херметизма, попаднах на стихотворение на Орфей. Бях поразена. говореше за душите ни, които се грчат в устрема да се съединят с цялото, това, което чувствам интуитивно.