За нас, Земята и Вселената

 Изтеглих я, може би тя ще ми даде ключ към въпроси, за да изпратя тази интересна година и да посрещна новите предизвикателства 

 

 

Днес случайно попаднах на откритие от трийсетте години, с което чрез светлина и звук е било възможно да се лекува всяка болест, в това число рак. И тъй като по обясними причини всичко е унищожено, си мисля, че по същия начин би могло да се работи с мисъл и намерение. Какво мислите вие? Изключвам всички сложни научни термини, концентрирам се само върху светлината и звука и мисловно пресъздавам ефекта на несъществуващите вече прибори и изчисления.
С една дума - замествам техниката с мисъл и вътрешна енергия.


http://hardwarebg.com/forum/showthread.php?t=81487

  Вярвам, че с енергията, която притежаваме сме способни да въздействаме на тялото си дори на субаомно ниво.
За апаратурата на Райф съм скептично настроено, обаче в неговите разработки, има идея, която един ден може да доведе до нещо полезно

ДА  

в момента чета "Квантово лечение" на Д. Чопра
Там автора споделя мнение че мозъка е този който разболява и лекува  

(още не съм изчела книгата   на места ми е дори трудно смелаема тъй като има мн.медицински термини)

  Обаче още не съм чула някой да го е направил. Остава аз да опитам, вместо да чакам появата на бяла овца в стадото 


Desss, как намираш време за четене? Аз още не съм погледнала предложената от Дани "Без граници"...


esme_bolger, това "прегърнат уикенд" беше много приятно! Да си направим всеки ден прегърнат! 


 

  Тони, мисля, че го правим непрекъснато.
От как имаме детето си, не съм се разболявала, а преди това все си карах по един фарингит и грип годишно.
Всички си носим вирусите и бацилите, въпроса е, кога ще им позволим да ни превземат

Desss , чудесно за Чопра и аз много му харесвам книгите.

За лечението на субатомно ниво сега се занимавам с енергията Сейким. Това е нова енергия открита или преоткрита от Патрик Зиглер през 79 година. Много съм вдъхновена. Чета, че с един сеанс Сейким може да се премахнат блокажи, които един психотерапевт премахва за една година Е как да не обичам тази енергия Символите са много силни и енергията лекува на субатомно ниво

И как става???

e, dоста е пресилено. Аз съм инициирана в сейким , но не съм забелязала и от Мастер  такъв светкавичен резултат да се постигне с един сеанс . Символите (повечето) са подобни на символите на Рейки.
Успех с енергиите!

С всяка енергия, която работим ние всъщност въздействаме на субатомно ниво. Пречистват се полетата около човека, както и клетките. Да, когато се работи със Сейким клетките се прочистват в дълбочина и по малко по-различен начин от Рейки. Вибрацията на Сейким е много силна, на мен също ми е любима. Нивото или степента на проникване на субатомно ниво, зависи много от нивото, на което се намира човека- доколко е склонен да се освободи от блокажите си и е готов затова. Да, с един сеанс не се получава. Настройката в Сейким пречиства много по-дълбоко и силно.
Аз не вярвам, аз го виждам в моята работа с хората всеки ден.
А, относно Райф и неговата апаратура- тук говорим за прочистване, което няма нищо общо с енергиите. Получава се прочистване на физическото тяло- за хора, здраво стъпили на земята. Жалко, че днес не разполагаме с тази разработка в нейния истински вид, иначе би помогнала на много хора. Всеки метод си има своята сила и стойност. Енергията работи в много по-голяма дълбочина и холистично.

Може ли повече инфо за Сейким ?   

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=451455.0
ето я темата на Дани за Сейким

Весела съвременна притча за бъдещето

http://www.pozitivnoto.info/2009/11/instalirane-na-programata-lubov.html

"Градината на вдъхновението
Далеч на юг, където дърветата били вечно зелени, а цветята потъвали в ярки краски, далеч на юг, където птиците били огромни и закривали с едното си крило целия небосвод, се намирала райска градина. В тази градина наред с чудноватите дървета и твари растяло и самото вдъхновение. Хората разказвали, че там живеел пазителя на вдъхновението, безсмъртен старец. Често идели непознати познайници да дирят пазителя, за да получат неговия вдъхновяващ дар. Безсмъртният старец винаги ги посрещал радушно, но и неразбирайки как смъртните изобщо са повярвали, че вдъхновението може да се пази или пък раздава. Той бил само един останал извън времето разказвач на приказки...
 Един ден в градината дошло младо момче, изпълнено с трепети и мечти. То копнеело да бъде окрилено от вдъхновението. Момчето седнало сред една прекрасна поляна и започнало да съзерцава красотата, защото вярвало, че вдъхновението може да се пробуди само от красивото. Така прекарало два дни и две нощи в съзерцание, но не можело да почувства окрилението. На третия ден към него се приближил безсмъртния старец и седнал насреща му. Момчето се откъснало от вглъбението си, погледнало го и продумало:
-   Два дни наблюдавам красотата наоколо и пълня очите си, но душата ми спи изгубила своето вдъхновение.
Старецът въздъхнал и отвърнал с любов:
-   Синко, душата ти няма да бъде пробудена нито от красивото, нито от грозното, защото тя се излива, когато спрем да търсим причина, за да прелее, Душата нивга не е заспивала. Ти си дошъл отдалеч, за да се вдъхновиш, но аз ти казвам, че ти си самото вдъхновение и сам си построил бент, който те възпира. Това що ти пречи е твоята представа. Докато обитаваш нейния свят и не си позволиш да се стичаш, винаги ще виждаш пропастта, що те разделя от твоето вдъхновение, от теб самия. Стани, отиди си и спри да си представяш – спри да си представяш кой си, защо си и накъде си. Спри да си представяш дори, че разперваш крила, за да полетиш. Ти веч летиш. Навярно се питаш, ако си във висините, защо не го усещаш, а аз изричам, защото си се затворил в представата си и тя ти казва, че за да летиш, трябва да размахаш крила. Ти и вярваш, така научен, оглеждаш се и не виждаш крилата си. Тогаз започваш да ги отглеждаш бавно, мъчително, с очакване, трепнеш да порастнат, за да можеш да ги размахаш, след туй мах подир мах се учиш да ги ползваш ... Само дето синко, за да летиш не ти трябват крила и нивга не са ти трябвали, защото ти отдавна си полетял. А маховете, които правиш са тез, които те отдалечават... Дори самото вдъхновение обличаш в представата си и чакаш да те достигне по таз пътека. А ти вдъхновението прииждаш към себе си по хиляди друмища неопознато, извън избраната пътека. Напусни представата си синко и разкажи своите приказки. Раздели се и разкажи, тъй както аз се разделям в теб, в градината, в безсмъртния старец и разказвам. Аз съм разказвача и слушателя, саморазделям се и си саморедя слова, за да се самоизслушам и да се самосъздам в приказка... Синко, а ти как мислиш, че се случва света?
Момчето заплакало от щастие или пък от тъга и то самото не разбрало и попитало:
-   А краят?
Безсмъртният старец отвърнал тайнствено:
- Приказката синко, винаги завършва щастливо, защото зад хилядите приказки, съществува само една приказка и то съвсем приказна... "