Разсъжденията на майка ми относно захранването :)))))))))

Недей така, че някой път отношенията точно със собствената майка, когато става дума за детето ни, може много да влияят
Неслучайно подкрепата на таткото, а след него - подкрепата от майката на майката са сочени като ключов фактор за успешно кърмене

Бу, бих казала, че инатът да се опълчиш на не-подкрепата на майки и баби е залог за успешно кърмене 

Което ме навежда на мисълта, че майка ми ми беше говорила какви ли не страхотии за кърменето: запушени канали, мастопатия, мързеливо бебе, болки, нямане на кърма...ама аз напук направих всичко да кърмя (даже на 2-рия час след секциото почнах да се цедя на ръка), за да й докажа, че не съм длъжна да повторя нейния сценарий. Е, получи се! Беше ме обхванала "спортна злоба" да кърмя, както казва мъжът ми.

autumnsphere майка ти ти е разказала тези страхотии, защото се случват, с доста от жените, които кърмят, а вероятно и с нея, щом кърменето не й е потръгнало. Не е получила добри съвети и помощ навреме, но за това тя не е виновна. Притеснявала се е, че същото може да се случи и с теб. Често родителите ни правят грешката да не вярват, че може да направим нещо по - добре от тях  Един вид: "Аз навремето правих какво ли не, за да успея и не можах, че тя ли" и това се отнася не само за кърменето. За тях си оставаме деца, в което няма нищо лошо, но това покровителствено отношение наистина дразни понякога  Както писах вече майка ми е кърмила доста време /направо е чудо, при тагавашните "съвети за кърмене" /, но въпреки това не вярваше много много, че аз ще се оправя, особено без да спазвам режим, без вода и без да захраня до 6- ти месец. Смяташе, че много греша и дори сега не се признава за "победена", а казва че съм имала късмет 

Ако не ме лъже паметта ти още преди да родиш питаше тук притеснена какво да направиш, за да не се прецака кърменето още от самото начало. Извинявай, ако бъркам.

И моята така. Беше ужасена от абсолютно  всичко- липсата на режим, недаването на вода, недаването на сок, късното захранване, кърменето на бебе "със зъби". За последното даже ме питаше да не я кърмя, докато и поникнат и мъдреци. И все повтаряше:"Ние навремето като не сме имали интернет как сме гледали деца, а?!" Сега е малко по-добре- не сме и вече в къщата, така, че не се налага да я слушам 24/7, не и се връзвам толкова, а и аз съм по-спокойна, тъй като ми е вече за втори път. Пък и откакто си купи компютър и сърфира в мрежата не ми е излизала с фразата за интернета.
А между другото, аз не я обвинявам- първо- родила ме е на 18, второ- информация отникъде, трето- кърмила ме е до 6 месец и ме е отбила в началото на лятото, както е смятала че трябва. Всичко, което е правила се е считало за добро тогава. Просто много ме дразни тази мания за всичко да се изказват съвети, без да се търси актуална информация. Много ми е интересно след 20 години какви ще са тенденциите за захранване, защото наблюдавам доста разлики отпреди 4 години, та какво остава за 20.

Да, да, се моа...

Ама да ви кажа, сега нещо спортната ми злоба е избледняла... И си мисля, че вече ми се иска да заместя 1-2-3 хранения, защото не издържам вече на тоя маратон. Така че не се учудвам вече на хората, които отбиват на 6 месеца.

да, когато обясних на моята прабаба, която е на 87 години, че съм записала Венци на кухня, когато стана на 9 месеца,  тя ме попита защо бързам да му давам друго освен кърма.

Чета и не вярвам на ушите си, от написаното дотук стигам до извода, че вие сте най - тероризираните относно това, че кърмите. Като мъченици сте Това го казвам не за да разбуня духовете, а защото искренно се съмнявам, че сте чак така не-подкрепени да не кърмите. Според мен малко се преувеличава цялата история с това как всички са се опълчили срещу кърмачките.
Другото, което не мога да разбера е защо битува мнението, че преди 30 години нашите майки и свекърви не са кърмили и са ни тъпкали със сок от 40 ден
Аз и сестра ми ( за протокола аз съм на 30 , тя на 36) сме кърмени по една година. Захранени сме на по 6 месеца, ама не със сокче, а с пюре. На 10 месеца майка ни ни е хранела от масата, т.нар. педагогическо захранване. За моята майка това е най - естествения начин за гледане на деца. За нея най - нормалното е едно дете да се кърми, дори и до 3 години. Още помня леля ми как кърмеше братовчедката ми преди 26 години до към 2 годишна възраст. Никой, никога не се е месил на никого в гледането на дете в нашето семейство, никой, никога не е давал акъл как се гледа дете, никой никога не е  коментирал колко дълго се кърми и че въобще се кърми.  Единственото, което майка ми си поволи да ни каже е, че детето не трябва да има режим, защото е много малко, че трябва да яде когато и колкото поиска. Още си спомням как се беше развикала на сестра ми, че храни детето си под час и под строй, защото тя  е фанатик на тема режими. Но пак ще го кажа, няма правилен и неправилен начин на гледане на дете, всяко дете, което е гледано с любов е гледано правилно. Явно аз живея в друго измерение обаче , където всеки си гледа детето както намери за добре и никой не се меша в работите на другия:lol:
Изпадането в каквито и да е крайности е нежелателно и нездравословно за мен.
Майка ми е разказвала, че като са раждали навремето, детето го носили след няколко часа и акушерките им показвали как да кърмят. Ама като ви чета ще взема да я питам дали не ме лъже
Сега друг  е въпросът аз как е провалих в кърменето с майка, която се молеше преди да родя да имам достатъчно кърма, че да си кърмя детето, но това е друга тема на разговор.
Идеята ми беше, че нашите майки и баби не са толкова неразбиращи и некомпетентни и в никакъв случай не са отричащи кърменето и късното захранване, каквото е всеобщото схващане. Надявам се, че няма да ме накълцате на кайма затова, че изявих мнението си

Бебочке, недей така с лошо.
Сигурна съм, че е имало семейства като твоето, но по мои наблюдения са рядкост. В моето - майки, лели, сестри, братовчедки - с абсолютна сигурност никой не беше кърмил повече от 5-6 месеца и захранвал на повече от 2-2.5 (те двете са в пряка връзка тъй или иначе). Каква подкрепа можех да поискам и получа?! Бабите ми са починали отдавна, при тях може и да е било различно.

Имаше неотдавна една тема - "как са кърмили нашите майки и баби", еми там може да се прочетат повече неща по въпроса.

Иначе ашколсун на майка ти!

Bebo4ka Наистина не разбирам защо така агресивно. Темата е шеговита, пълна с доста толерантност от всички страни, а доказателството ти е включването на майката като страна. Иначе казаното от теб звучи малко като за какъв световен глад говорите у нас хладилника е пълен.

Не е точно така по мои наблюдения Това, човек да е правил нещо по различен начин според времената, не означава, че не може да подкрепи.
Майка ми е кърмила сестра ми до 4м, мен до 6м, сравнително рано захранени и всички екстри за преди 30-35 години Но въпреки че не можеше да ми сподели особен опит, винаги твърдо ме е подкрепяла в решенията ми и ми е била от голяма полза с това.

Бебочка, когато кърмиш бебе, всички ти се радват. Когато кърмиш малко дете, над годинката, за съжаление, се наслушваш на всякакви приказки за Крали Марко и за стогодишното бозане. Лично аз имах късмета да бъда подкрепена от съпруга си, педиатърката на детето и от този подфорум. Всъщност, оттук научих за кърменето след годинката, което, признавам, отначало ми изглеждаше много странно. Просто защото не познавах нито една майка, която да кърми след шестия месец. Много се радвам, че в твоето семейство нещата са стояли по друг начин, но повярвай по-скоро сте изключение, отколкото правило.
Аферим на татко ти!
Не можах да се сдържа, извинете!

Аз следя темата от вчера, че ми е интересна и искам само да споделя това, което ме впечатли в нея.

Аз като гледам май ще съм единствена с позиция, подкрепяща изцяло "бабата" Просто искам лично да се обърна към нея и да я поздравя и за това колко е ерудирана и модерна в същото време (нищо, че щерка и мисли обратното), за това, че така смело защитава себе си, но много повече защитава дъщеря си и нейната чест, така да се каже, нищо, че е поставена пред тази малко унизителна позиция да бъде съдена в женски форум. За мен авторката подхожда напълно детински. Първо - не е нормално за мен да разчиташ тооолкова много на този форум - и за дребни оплкавания, и за захранване, че и явно в ситуацията "да ходя да се оплаквам на майка си", използваш форума за това...и то да се оплачеш ОТ майка си. Не искам да те съдя, и аз съм млада и често неориентирана майка, и аз влизам тук и търся помощ. Ама не ми се струва логично да подлагаш всяка дума на майка си под съмнение, а тук форума да ти е спасителния оазис и всичко вътре да е вярно и точно. Подхождаш точно като тийнейджър, който сега завършва училище и трябва да се докаже на себе си, и на майка си, но без да я слуша много много. Ясно е, че въпросът тук не е за едната оризова каша (за която, между другото не знам защо си се хванала толкова, според мен, ако детето си хапва добре и е около и над нормата, е по-добре да започне с пюрета, защото кашите доста "трупат"), а е по-скоро на отношения, които трудно ще се променят от тук нататък. Но като страничен наблюдател мога да кажа само, че имаш доста умна и в час майка, а ти, толкова стремейки се да бягаш от нейните съвети и от нещата от едно време, отиваш малко в другата крайност.

Абе, влязох да напиша, че не ме кефи как си отстояваш независимостта, като показваш, че си зависима от други мнения. И аз се дразня на моята майка като ми се бърка, дори да е права, но гледам да си отстоявам мнението като и покажа, че знам какво правя, а не да карам други хора да я убеждават

Така, че давай го по-спокойно и бъди наистина уверена в правотата си.

Лелеее...айде на бой!

Съгласна съм, че отношенията ми с майка ми са много инфантилни, може и до "Дом и семейство" да се обърнем, но незрялата не съм само аз.