Как да предпазим децата си от педофили и какви мерки да се взвмат за присъдите н

Не мисля че едно дете може да направи разликата в нечие поведение. Важното е да се научи да се държи настрана от непознати, докато не получи разрешение от родител. Та в този смисъл, по-добре параноя, отколкото да го оставиш да решава само. Според мен "параноята" ще отмине като поотрасне и почне да разбира, ако въобще я има де.

Ох, имаше една брошура на английски, която бях взела от другата тема, ама я изтрих!
Имаше 7 точки с полезни съвети.
Една от тях съм запомнила - да не се оставя детето само с възрастен или с по-големи деца.

Снощи отново говорих с дребната по темата.
Използвах разни ситуации от градината, за да стигна до същественото.
Казах й, че трябва да удря и вика силно, ако някой се опита да я накара да се съблича, да докосва по части от тялото й, които са скрити от дрехите или да я кара тя да прави подобни неща. В такива случаи - да вика и да удря!

Трудна тема за разговор с малко човече. 

С Деси говорих за пръв път когато беше на около 5 години.  Беше се прибрала от градина и каза, че момчетата се опитват да им гледат под полите.  Та по повод на това се стигна до разговора, за който все си мислех, че е малка.  Извиках и баща и в стаята, за да знае тя, че и тати знае и е на същото мнение като мен и да не се срамува да сподели с него ако нещо се случи (да не дава Господ) и мен ме няма. 

Това лято е за пръв път на лагер-занималня и няколко пъти в седмицата имат екскурзии някъде.  Обсъдили сме ситуациите с непознатите, дори и да и казва някой, че мама е там да не тръгва.  Също така сме се разбрали, че ако се загуби от групата на такава екскурзия, да намери човек от персонала на музея или каквото там посещават, по табелката с името да го търси (то и това не е гаранция, но все пак).  Косата ми се изправя като си мисля за тези неща.  Преди няколко месеца се преместихме в нова къща, в нов град и съседа е малко странен (трудно да определя и обясня в какво отношение).  Толкова ми беше трудно да и обясня да стои настрана от него и да внимава.  Все ме питаше "Ама защо?', "Ама как така странен?".  Децата са толкова наивни и невинни и това прави още по-труден този разговор.

Една моя колежка (която няма деца засега) ме посъветва да съм симулирала такава случка с някой, когото Деси не познава и да видим дали ще може да я прилъже да тръгне с него/нея.  Да, ама не става толкова лесно на практика.  Не мога да си травмирам детето без повод, че да тествам дали ме слуша като и говоря и дали е способна да се пази. 

Ние като родители трябва да си отваряме очите на 4 и да внимаваме и да си пазим дечицата.

Душица,по повод това със симулацията на подобна случка имаше една серия от Отчаяни съпруги - там точно така родителите на близнаците (ако сте го гледали знаете за кои става дума) накараха един непознат да им предложи бонбони и да се качат в колата им след подобен разговор- ами качиха се Е,вярно,че е филм,но все си мисля,че и в действителност може да стане така. Да пази Господ 

Не гледам "Отчаяни съпруги", но съм сигурна, че и в реалния живот това може да стане.  Но не бих си подложила детенце нарочно само, за да проверя.  Абе да пази Господ и това е.

А на каква възраст трябва да започнем да говорим на детето за тези "лоши хора" ?! Аз все още нищо не съм и казала 

Още от градинска възраст май е най-добре да се започне с разговорите,защото по данни на Криминалния отдел  най-търсените деца са на възраст от 3 години нагоре,но долната граница е безумно ниска!Много е трудно да се обясни на  дете на тази възратс защо трябва да се пазят от познати или непознати ,но е достатъчно да им се обясни ,ч епри никакви слуяаи без мама или тати да са там да не тръгват с никога независимо,че може да им каже,че мама е поръчала да го вземе от градина,училище,курсове и т.н.

За тръгването от градини, незнам как е при вас, но в Америка никой няма да пусне Деси от училище или градина без мое изрично предупреждение сутринта и писмено разрешение.  Това ме затруднява понякога, когато нещо непредвидено изникне и трябва по телефон да обяснявам надълго и широко защо не съм оставила бележка сутринта.  После ми звънват обратно на телефона, който имат във файла на детето, за да знаят, че са говорили с мен. 

И аз м исля,че в яслите и градините не е чак такъв проблем,просто защото всеки родител отива да си вземе детето,или изпраща баба или дядо.И нашите лели няма да ги пуснат с друг ако не съм се обадила и ако не са виждали човека преди това. В тази възраст опасността е по-скоро от близки и познати. Друг е въпроса когато вече започнат да излизат сами да играят или да ходят на училище.Аз също не бих си направила експеримент,просто си мисля,че това е напълно реална ситуация и е доста страшно .

Ох, аз да ви кажа ли до каква степен на параноя съм стигнала?
Водя детето на детски кът на едно и също място, познават ме девойките, вярвам им, но....никога не се отделям от къта, за да ходя по магазини или на кафе. Сядам там, вземам си книга и непрекъснато хвърлям по един поглед кой влиза/излиза.
Станислав е много общителен и уж непрекъснато говоря, но и аз ще се опитам да разиграя сценката" На ти бонбонче, ела в колата".

Записвам се да следя темата.

В щатите в детската на детето още на 2г.-3г. им четяха едни книжки точно на такава тематика. После на 3-4 също. Книжката се казва "Those are my private parts"...обяснява се на детето на прост и достъпен език , с много картинки, че тялото си е негово, че НИКOЙ няма право да го пипа на cпециалните му части (дори мама,тати, баба, дедко, чичо , лекарят etc.) - изключва се когато е с памперс, или ходи до тоалетна...и пак дори тогава малко по малко им подавах информция и ги тренираха буквално да си казват ,ако нещо не им е било комфортно, или са усеTили болка. Учеха ги при най-малкия дискомфорт да си казват - ако някой ги е пипнал там, или им е причинил болка (разбира се, не беше формулирано точно така..имах я някъде книжката, но не мога да я намеря)...Полезна е ....Аз също все още и напомням (на 6 е вече) същите неща; отделно да не говори с непознати; ако нещо в отношението на някой я притеснява, да ми/ни каже веднага....  ..... ..... ...

http://www.thosearemyprivateparts.com/
http://www.amazon.com/Those-are-MY-Private-Parts/dp/0976198800







 ***отвртатителeн избор на думи, но как да го преведа по др. начин, тезu части не са срамни, а са частни/собствени/неприкосновени, това е идеята...)




ps: У4ителките абсолютно НИКОГА не помагаxa в тоалетните, стоят милите на вратата и чакат 2-3 годишно детенце да се изпишка, но дори гащите не му вдигаха, толкоз бяха наплашени ,че някой може да ги изкара за педофили u да ги съди ....Не знам вече кое е по-правилното, но ..... Да не дава Господ ....

Е това е проблема!!!
Не е в присъдите или нещо подбно!
А в липсата на информация!
Особено на образователни материали за родителите и децата!
Както виждате, всичко е на английски!

И много родители всъщност представя си нямат кои са педофилите,
какво да обясняват на децата си и какво да правят.
А липсата на информация ражда легенди с разни чудовища.
Които пък нямат нищо общо с горчивата истина.

Споделям мнението, че първо родителите трябва да бъдат информирани. Те си нямат и представа за какво става въпрос. Защото обикновено не е лошия чичко зад дървото в парка, а някой близък или познат, в контакт с детето. Иска ми се да има някакъв контрол и върху хората работещи с деца, защото най-често там е опасността. Съвсем не подценявам непознатите, но те по-лесно се забелязват и контролират. Имам предвид, че определена възраст децата не би трябвало да бъдат оставяне без надзор от страна на родителите - в къщи, училище, а в парка или навън винаги с възрастен. Това в известна степен ограничава непознатите, но в кръга на познатите и приятелите нещата са по-различни.
В САЩ дори има база данни с адресите на педофилите, достъпна за всеки. В България много от тях не са осъждани, дори.  Лошото е, че тази тема е табу и в обществото.Човек предпочита да замълчи или да реши проблема по друг начин, без да се вдига много шум. Не знам дали обществото е готово да погледне на проблема в лицето!? Не знам дали въпроса е само законодателен!?