Прочетох тази статия
http://www.puls.bg/health/relationships/news_14406.html и останах поразена от мисълта на авторката(психолог),че да бъдеш приятел с децата си не е хубаво и не се препоръчва.
Аз лично с големия ми син,който скоро ще стане на 17, винаги приятелски съм се държала,но не с цел да го контролирам.
Вие какво мислите за приятелството между родители и деца?
това е откъса,от който се стреснах:
Виж целия пост
http://www.puls.bg/health/relationships/news_14406.html и останах поразена от мисълта на авторката(психолог),че да бъдеш приятел с децата си не е хубаво и не се препоръчва.
Аз лично с големия ми син,който скоро ще стане на 17, винаги приятелски съм се държала,но не с цел да го контролирам.
Вие какво мислите за приятелството между родители и деца?
това е откъса,от който се стреснах:
Скрит текст:
- Едно от най-страшните неща, които могат да се случат във взаимоотношенията между родител и дете, е родителят да изравни позициите. Родителите са йерархично винаги едно ниво над детето.
Много е често в нашата култура позициите на родителя и детето да се изравнят и най-добрата илюстрация за това е изказването: „Аз и детето ми сме приятели“. Много често го чуваме.
- Не трябва ли да бъде така?
- Не, и като дългосрочна последица е едно от най-най-осакатяващите психичното здраве на детето. Защото родителят може да има теми, по които да има приятелски подход към детето си.
Но като казват „Ние с детето ми сме приятели“, родителите имат предвид: „Между мен и детето ми няма разлика“. При приятелството хората са равнопоставени, те си споделят много неща, няма доминиращ, който да казва и нарежда какво да се прави.
При родител и дете, ако това остане по този начин, означава никаква емоционална граница между двамата. Много родители използват това приятелство в кавички, защото един родител никога не може да бъде приятел с детето си, за да контролират децата си - да може да има малка дистанция и детето да им споделя всичко.
Когато са приятел с детето си, те го лишават от възможността да има свой периметър, своя емоционална граница.
Родителят подлъгва, че са приятели, за да може да го контролира, което е пагубно. Детето започва да счита, че близостта между хората, приятелството, се използва за контрол. В последващия му живот ще има недоверие към собствените си приятелства. Няма да може да направи една удовлетворяваща дългосрочна интимна връзка след време, просто защото за него близостта е контрол.
Което пак казвам, не означава, че родителят не може да има приятелски подход по някои теми. Но да изравни нивата и да каже: „Аз и ти сме приятели“ – това е изключително нездравословно.
Много е често в нашата култура позициите на родителя и детето да се изравнят и най-добрата илюстрация за това е изказването: „Аз и детето ми сме приятели“. Много често го чуваме.
- Не трябва ли да бъде така?
- Не, и като дългосрочна последица е едно от най-най-осакатяващите психичното здраве на детето. Защото родителят може да има теми, по които да има приятелски подход към детето си.
Но като казват „Ние с детето ми сме приятели“, родителите имат предвид: „Между мен и детето ми няма разлика“. При приятелството хората са равнопоставени, те си споделят много неща, няма доминиращ, който да казва и нарежда какво да се прави.
При родител и дете, ако това остане по този начин, означава никаква емоционална граница между двамата. Много родители използват това приятелство в кавички, защото един родител никога не може да бъде приятел с детето си, за да контролират децата си - да може да има малка дистанция и детето да им споделя всичко.
Когато са приятел с детето си, те го лишават от възможността да има свой периметър, своя емоционална граница.
Родителят подлъгва, че са приятели, за да може да го контролира, което е пагубно. Детето започва да счита, че близостта между хората, приятелството, се използва за контрол. В последващия му живот ще има недоверие към собствените си приятелства. Няма да може да направи една удовлетворяваща дългосрочна интимна връзка след време, просто защото за него близостта е контрол.
Което пак казвам, не означава, че родителят не може да има приятелски подход по някои теми. Но да изравни нивата и да каже: „Аз и ти сме приятели“ – това е изключително нездравословно.
) 
