Какво се прави, когато те обвиняват в нещо, което не си направил? И защо има толкова злобни хора? Накратко: месец след като се разделиха родителите ми, майка ми се изнесе, баща ми започна с нервни кризи и свърши на алкохол и успокоителни,точно когато си мислех, че по-лошо не може да стане... е, МОЖЕ!!!
Мъжа, с когото живея каза, че не ми вярва вече и мисли за раздяла, защото някой "Доброжелател" му е казал, че съм преспала с друг, което естествено не е вярно. Вчера говорихме по темата и като оставим настрани факта, че не знам как точно да се самоубия, виждам, че той много се измъчва, от което ме боли още повече. Той е най-свестния мъж, който познавам, добър, мил, винаги е правил всичко по силите си, за да съм добре и аз съм се старала да му отвръщам по същия начин, но УВИ - явно сме трън в очите на много хора.
Това не е първия път, в който става такова нещо и вече нямам сили да обяснявам необяснимото. Сега сме на нещо като изпитателен срок - той още не е решил какво да прави, но аз вътрешно умирам със всяка изминала минута. Всяко нещо придобива друг смисъл, от всичко ме е страх, той каза, че иска само да си призная, а аз нямам нищо за признаване. Не знам какво да правя...
Виж целия пост
Мъжа, с когото живея каза, че не ми вярва вече и мисли за раздяла, защото някой "Доброжелател" му е казал, че съм преспала с друг, което естествено не е вярно. Вчера говорихме по темата и като оставим настрани факта, че не знам как точно да се самоубия, виждам, че той много се измъчва, от което ме боли още повече. Той е най-свестния мъж, който познавам, добър, мил, винаги е правил всичко по силите си, за да съм добре и аз съм се старала да му отвръщам по същия начин, но УВИ - явно сме трън в очите на много хора.
Това не е първия път, в който става такова нещо и вече нямам сили да обяснявам необяснимото. Сега сме на нещо като изпитателен срок - той още не е решил какво да прави, но аз вътрешно умирам със всяка изминала минута. Всяко нещо придобива друг смисъл, от всичко ме е страх, той каза, че иска само да си призная, а аз нямам нищо за признаване. Не знам какво да правя...
така да се съмнява в мен постоянно да ме обвиняват в нещо което не съм извършила 
, иначе не мога да обърна стратегията, аз като говоря с него треперя какво остава да се правя на убидена. просто изпитвам ужас, че живота ми може да се разпадне без да сме виновни нито той, нито аз. 
Какви по тежки неща съм преживяла в живота си ... включително и доста тежък развод на родителите си, приет по подобен начин от баща ми. 
Ама аз не се дадох - то като няма за какво да те обвиняват, а го правят е най-тъпо. Моят мъж знаеш ли какво казва "докато не ме хванеш на калъп съм невинен" , което е ясно,че няма как да стане - сиреч ще си е все невинен. И аз минавам с неговите камъни по неговата глава.