Ама хубаво си ги забъркала, съвет не мога да ти дам не мога да си представя да съм в подобна ситуация. Хубаво щеше да бъде шефа ти да е женен....Каквото и да правиш вземи решение, защото тази двойна игра ще ти изиграе лоша шега!
Виж целия пост
Една абсурдна ситуация, за която сама съм си виновна
- Публикувана: 8 юли 2009, 16:04 ч.
- Последно мнение: 10 юли 2009, 18:34 ч.
# 16
8 юли 2009, 16:49 ч.
Само ти можеш да си отговориш, запитай се кого ОБИЧАШ. Ако нямаш още отговор или ако си казваш "и двамата", не си още за изход от ситуацията. Нито едно друго чувство не трябва да ти е съветчик. Дългът към съпруг не може да те ръководи. Взела си веднъш грешно решение от криворазбран дълг, не продължавай агонията.
Виж целия пост
# 17
8 юли 2009, 16:53 ч.
Съгласна съм с xenia. Но авторката май не обича нито един от двамата, съдейки по написаното. 
Виж целия пост
# 18
8 юли 2009, 16:59 ч.
Извинявам се на всички, които са се почувствали обидени от изречението за пропускането на темата. Не съм искала да засегна някого. Просто напоследък всичкото напрежение ми идва в повечко.
Виж целия пост
# 19
8 юли 2009, 17:06 ч.
Моят съвет е да си потърсиш нова работа. Никога повече няма да имаш спокойствие в тази работа, ако си прекратиш връзката с шефа. Ако не я прекратиш - също. Въобще за мен работата ти е изгърмяла, това не е работа оттук нататък.
Виж целия пост
# 20
8 юли 2009, 17:09 ч.
И аз така мисля. Никъде и нито веднъж не спомена нещо за чувства като че ли е нормално да не изпитваш нищо. В такива неща не може да има логически решения.
Виж целия пост
Съгласна съм с xenia. Но авторката май не обича нито един от двамата, съдейки по написаното.
И аз така мисля. Никъде и нито веднъж не спомена нещо за чувства като че ли е нормално да не изпитваш нищо. В такива неща не може да има логически решения.
# 21
8 юли 2009, 17:12 ч.
А ако обичаш и двамата, остани с двамата. Кой казва, че една жена трябва да има един мъж? Съпругът ти явно не страда, защото не подозира, а шефа ти едва ли ще се обвърже наистина сериозно с теб или с друг, щом на 36 години е без ангажименти и живее с родителите си...
Виж, друг въпрос е ти какво ще правиш с твоята съвест, защото май тя те мъчи...
Виж целия пост
Виж, друг въпрос е ти какво ще правиш с твоята съвест, защото май тя те мъчи...
# 22
8 юли 2009, 17:15 ч.
Точно същото щях да напиша и аз.
Виж целия пост
Моят съвет е да си потърсиш нова работа. Никога повече няма да имаш спокойствие в тази работа, ако си прекратиш връзката с шефа. Ако не я прекратиш - също. Въобще за мен работата ти е изгърмяла, това не е работа оттук нататък.
Точно същото щях да напиша и аз.
# 23
8 юли 2009, 17:23 ч.
Мъж без приятелка и жена, на 36 години живее с родителите си.......задавала ли си си въпроса каква е причината за това?
А твоят съпруг дали няма и той причина да се държи толкова мило с теб? Да се чувства виновно за нещо?
Знам, гадна съм, но това бяха въпросите ми когато прочетох постът ти и реших да ги напиша.
Но все пак да дам съвет. Ако аз бях попаднала в подобна абсурдна ситуация, щях да остана при съпруга си. Не се разбива с лека ръка така семейство, заради една нова тръпка. Казваш че си започнала да харесваш съпруга си, имаш свестни свекър и свекърва които се грижат за вас, малко детенце........късметлийка си мен ако питаш.
Виж целия пост
А твоят съпруг дали няма и той причина да се държи толкова мило с теб? Да се чувства виновно за нещо?
Знам, гадна съм, но това бяха въпросите ми когато прочетох постът ти и реших да ги напиша.
Но все пак да дам съвет. Ако аз бях попаднала в подобна абсурдна ситуация, щях да остана при съпруга си. Не се разбива с лека ръка така семейство, заради една нова тръпка. Казваш че си започнала да харесваш съпруга си, имаш свестни свекър и свекърва които се грижат за вас, малко детенце........късметлийка си мен ако питаш.
# 24
8 юли 2009, 17:31 ч.
Не съм сигурна дали говориш за любов, или за страхът да разчупиш статуквото.
Изграденото семейство, детето, добрите отношения със свекърите, съпругът, който след пет години, когато е усетил отдалечаването е започнал да бъде внимателен, всичко това не е лесно да бъде срутено с един замах, наистина.
Но аз не бих казала, че за мен добрите отношения със свекърите биха ми били аргумент, ако не се чувствам щастлива с мъжа си. Без да искам да звуча пренебрежително, свекърите са ми на много заден план от подобна гледна точка.
Но си задай въпроса, на първо и основно място, без да взимаш под внимание всички украси на ситуацията- какво искаш ти?
Как искаш да живееш, обичаш ли съпруга си, или просто, по-стечение на обстоятелствата си се оказала негова съпруга, другият мъж, който ти е дал една друга гледна точка за мъжете и за отношенията, от трета страна- готова ли си да живееш разделена от съпруга си? Той в един град, ти в друг? Или да жертваш развитието си в деловия живот и успехите си до тук, като се откажеш да работиш и се оттеглиш в градчето на съпруга си?
Аз бих те посъветвала да порасъждаваш без никакви илюзии за това, какво ти искаш и това, което, според теб би те удовлетворило чисто житейски и ако си сигурна, че си направила правилния избор, бъди смела, късметът обича смелите.
Успех!
Виж целия пост
Изграденото семейство, детето, добрите отношения със свекърите, съпругът, който след пет години, когато е усетил отдалечаването е започнал да бъде внимателен, всичко това не е лесно да бъде срутено с един замах, наистина.
Но аз не бих казала, че за мен добрите отношения със свекърите биха ми били аргумент, ако не се чувствам щастлива с мъжа си. Без да искам да звуча пренебрежително, свекърите са ми на много заден план от подобна гледна точка.
Но си задай въпроса, на първо и основно място, без да взимаш под внимание всички украси на ситуацията- какво искаш ти?
Как искаш да живееш, обичаш ли съпруга си, или просто, по-стечение на обстоятелствата си се оказала негова съпруга, другият мъж, който ти е дал една друга гледна точка за мъжете и за отношенията, от трета страна- готова ли си да живееш разделена от съпруга си? Той в един град, ти в друг? Или да жертваш развитието си в деловия живот и успехите си до тук, като се откажеш да работиш и се оттеглиш в градчето на съпруга си?
Аз бих те посъветвала да порасъждаваш без никакви илюзии за това, какво ти искаш и това, което, според теб би те удовлетворило чисто житейски и ако си сигурна, че си направила правилния избор, бъди смела, късметът обича смелите.
Успех!
# 25
8 юли 2009, 17:35 ч.
Лоша работа.И аз бих те посъветвала да говориш с шефа и някак си деликатно да прекратиш връзката,а също и трудовия си договор.И да се надяваме шефа да го приеме добре(т. е. да не създава проблеми),а съпругът да не разбере. Разбира се,ако си избрала семейството.Успех ти пожелавам,дано да се измъкнеш невредима от кашата,която си забъркала.Всеки греши,няма безгрешни хора.
Виж целия пост
# 26
8 юли 2009, 17:36 ч.
Късай с работата. Така и така там си осрала нещата. И да заживееш с шефа си, има конфликт на интереси и не виждам, как ще си в тази компания още. Направи го постепенно. След като си намериш нова работа, че кризата е в разцвета си.
Виж целия пост
# 27
8 юли 2009, 17:41 ч.
Първо, ако живеем в нормални условия, всеки шеф, който спи с подчинените си, трябва моментално да остане безработен. А не да натиска гаджето си от офиса и за по-сериозни отношения чак 
А сега трябва жената да се махне оттам (аз поне друг начин не виждам)
Виж целия пост
А сега трябва жената да се махне оттам (аз поне друг начин не виждам)
# 28
8 юли 2009, 17:43 ч.
Приемам упреците на всички Ви, очаквах ги и знам, че сте прави. Сигурно и аз ако бях от другата страна това щях да пиша. Само, че не съм. Както и никога не съм подозирала, че ще забъркам такава сапунка с живота си. Никога до последния месец не съм си и помисляла, че шефът ми може да изпитва нещо към мен. Не се правя на ощипана, просто той е толкова пестелив в емоциите си, в повечето време е толкова сдържан, че и през ум не ми е минало. За мен той бе 200% отдаден на работата си и виждах само физическия аспект на връзката ни. Не съм и подозирала, че знача нещо за него. На 27 май катастрофирах и реакцията му ме учуди, озадачи, шокира. Тогава за първи път си дадох сметка, че той влага в нашата връзка повече от проста сексуална потребност.
Ако през тези две години ми бе дал дори минимален знак за това, щях да приключа всичко. Ясно ми е, че не бива да отлагам, но не мога да му обясня позицията си по телефона. Той просто не го заслужава.
Виж целия пост
Ако през тези две години ми бе дал дори минимален знак за това, щях да приключа всичко. Ясно ми е, че не бива да отлагам, но не мога да му обясня позицията си по телефона. Той просто не го заслужава.
# 29
8 юли 2009, 17:50 ч.
Нищо драматично не се е случило.
Правила си неангажиращ секс, голяма работа.
За работохолиците е нормално да имат любов на работното място, те другаде не живеят, просто.
Виж целия пост
Правила си неангажиращ секс, голяма работа.
За работохолиците е нормално да имат любов на работното място, те другаде не живеят, просто.
Препоръчани теми