Здравейте,
напоследък се чувствам много объркана, затова реших да споделя с Вас. Пък дано намеря верния път и най-накрая взема вярното решение в живота си. Уж съм интелигента и образована, а се забърках в такава каша, че просто нямам думи.
Аз съм на 28 години, омъжена от 4 години и половина и имам дъщеричка на 3 годинки. Не мога да кажа, че се омъжих по любов - съпругът ми бе първия мъж в живота ми, след само няколко месеца връзка аз забременях. Даже още преди аз самата да взема решение искам или не това детенце – родителите и на двама ни се запознаха, харесаха и последваха планове за сватба. Загубих бебенцето в 5-тия месец и изпаднах в ужасна депресия – чувствах, всъщност и до днес чувствам вина затова че не съм искала това дете толкова колкото съпругът ми и близките ми. Така или иначе забременях и родих дъщеричката ни. Тя е най-важното и най-хубавото нещо в моя живот. Когато навърши годинка свекърва ми остана у дома да я гледа, а аз започнах работа в престижна международна компания. Явявах се на милион тестове, интервюта и избраха мен сред 100 кандидати. Живота ми на пръв поглед изглеждаше идеално подреден – нов дом, семейство и детенце, престижна работа.
Няколко месеца след като започнах работа заминах за 1 месец в централата на компанията ни в София на обучение. Към края на обучението държах едни специални тестове и след като минеш резултат 70% на тези тестове подписваш постоянен договор. Моя резултат бе 84% и излязохме с шефа на компанията за България и други колеги да полеем случая, че вече официално съм част от екипа. Вечерта завърши с нещо, с което не се гордея – изневерих на съпруга си и преспах с шефа си. Той е на 36 години, необвързан по никакъв начин с приятелка или съпруга, изключителен работохолик – идва на работа в 8:00 и понякога си тръгва след 24 часа. Живее с родителите си. За него мога да кажа, че е много добър в професията ни – сигурно един от най-добрите. Същевременно винаги намира време да ме изслуша, да ме посъветва, независимо от естеството на проблема. Благодарение на него научих и постигнах много – вече самата аз отговарям за цял екип.
През тези 2 години откак работя за тази компания през около 3 месеца пътувах в командировка за по 3-4 дни – там прекарваме вечерите заедно, по стечение на обстоятелствата дори се запознах с родителите му. В последната половин година обаче командировките зачестиха, няколко пъти отказвах и въпреки това от март до сега съм била в командировка 6 пъти.
Успоредно с това съпругът ми загуби работата си заради кризата и започна работа в семейната фирма на родителите си на около 200 километра от нас. Виждаме се само събота и неделя. Това изключително много го промени – стана по-мил, по-нежен и търсещ вниманието и одобрението ми. И докато преди беше опериран от романтика и оставяше всичко в семейството на моите грижи, сега е различен пише ми романтични съобщения, праща ми цветя по куриер, когато се прибере иска да е постоянно с нас с малката. За 4 години брак той не се научи да изразява чувствата си, а сега постоянно ми повтаря колко ме обича. Обяснява, че едва сега когато е усетил липсата ни е осъзнал колко ни обича и колко важни сме. И освен всичко друго съпругът ми настойчиво иска второ дете.
За капак на всичко, разбирайки за отсъствието на съпруга ми шефът ми започна сериозен разговор за бъдещето ни, които никак не вървеше в добра посока и се измъкнах като страхливка, засега. Ясно ми даде да разбера обаче, че тези командировки вече са му съвсем недостатъчни, иска повече.
Въобще ситуацията е абсурдна някаква – искам да се събудя и да се окаже лош сън.
В момента се чувствам изключително паникьосана. От една страна не искам да загубя съпруга си и то точно когато нещата между нас са наред. Точно когато получавам обич и отношение, каквито исках цели 5 години. От друга страна не искам да наранявам другия човек в живота си, защото той просто не го заслужава.
Аз вътрешно съм направила своя избор в полза на съпруга и бащата на детето ми, само че не знам ако по някакъв начин той разбере дали ще ме приеме. Как ще ме погледнат свекър ми и свекърва ми, които са ме приели като родно дете?! Съпругът ми е едно дете и всички в неговото семейство треперят над брака и детето ни.
Моля, всички които ще се юрнат да ме обиждат просто да пропуснат темата. Аз знам, че съм допуснала огромна грешка. Искам да я поправя, затова търся помощ.
Извинете за разхвърляните ми мисли!
Благодаря Ви!
Виж целия пост
напоследък се чувствам много объркана, затова реших да споделя с Вас. Пък дано намеря верния път и най-накрая взема вярното решение в живота си. Уж съм интелигента и образована, а се забърках в такава каша, че просто нямам думи.
Аз съм на 28 години, омъжена от 4 години и половина и имам дъщеричка на 3 годинки. Не мога да кажа, че се омъжих по любов - съпругът ми бе първия мъж в живота ми, след само няколко месеца връзка аз забременях. Даже още преди аз самата да взема решение искам или не това детенце – родителите и на двама ни се запознаха, харесаха и последваха планове за сватба. Загубих бебенцето в 5-тия месец и изпаднах в ужасна депресия – чувствах, всъщност и до днес чувствам вина затова че не съм искала това дете толкова колкото съпругът ми и близките ми. Така или иначе забременях и родих дъщеричката ни. Тя е най-важното и най-хубавото нещо в моя живот. Когато навърши годинка свекърва ми остана у дома да я гледа, а аз започнах работа в престижна международна компания. Явявах се на милион тестове, интервюта и избраха мен сред 100 кандидати. Живота ми на пръв поглед изглеждаше идеално подреден – нов дом, семейство и детенце, престижна работа.
Няколко месеца след като започнах работа заминах за 1 месец в централата на компанията ни в София на обучение. Към края на обучението държах едни специални тестове и след като минеш резултат 70% на тези тестове подписваш постоянен договор. Моя резултат бе 84% и излязохме с шефа на компанията за България и други колеги да полеем случая, че вече официално съм част от екипа. Вечерта завърши с нещо, с което не се гордея – изневерих на съпруга си и преспах с шефа си. Той е на 36 години, необвързан по никакъв начин с приятелка или съпруга, изключителен работохолик – идва на работа в 8:00 и понякога си тръгва след 24 часа. Живее с родителите си. За него мога да кажа, че е много добър в професията ни – сигурно един от най-добрите. Същевременно винаги намира време да ме изслуша, да ме посъветва, независимо от естеството на проблема. Благодарение на него научих и постигнах много – вече самата аз отговарям за цял екип.
През тези 2 години откак работя за тази компания през около 3 месеца пътувах в командировка за по 3-4 дни – там прекарваме вечерите заедно, по стечение на обстоятелствата дори се запознах с родителите му. В последната половин година обаче командировките зачестиха, няколко пъти отказвах и въпреки това от март до сега съм била в командировка 6 пъти.
Успоредно с това съпругът ми загуби работата си заради кризата и започна работа в семейната фирма на родителите си на около 200 километра от нас. Виждаме се само събота и неделя. Това изключително много го промени – стана по-мил, по-нежен и търсещ вниманието и одобрението ми. И докато преди беше опериран от романтика и оставяше всичко в семейството на моите грижи, сега е различен пише ми романтични съобщения, праща ми цветя по куриер, когато се прибере иска да е постоянно с нас с малката. За 4 години брак той не се научи да изразява чувствата си, а сега постоянно ми повтаря колко ме обича. Обяснява, че едва сега когато е усетил липсата ни е осъзнал колко ни обича и колко важни сме. И освен всичко друго съпругът ми настойчиво иска второ дете.
За капак на всичко, разбирайки за отсъствието на съпруга ми шефът ми започна сериозен разговор за бъдещето ни, които никак не вървеше в добра посока и се измъкнах като страхливка, засега. Ясно ми даде да разбера обаче, че тези командировки вече са му съвсем недостатъчни, иска повече.
Въобще ситуацията е абсурдна някаква – искам да се събудя и да се окаже лош сън.
В момента се чувствам изключително паникьосана. От една страна не искам да загубя съпруга си и то точно когато нещата между нас са наред. Точно когато получавам обич и отношение, каквито исках цели 5 години. От друга страна не искам да наранявам другия човек в живота си, защото той просто не го заслужава.
Аз вътрешно съм направила своя избор в полза на съпруга и бащата на детето ми, само че не знам ако по някакъв начин той разбере дали ще ме приеме. Как ще ме погледнат свекър ми и свекърва ми, които са ме приели като родно дете?! Съпругът ми е едно дете и всички в неговото семейство треперят над брака и детето ни.
Моля, всички които ще се юрнат да ме обиждат просто да пропуснат темата. Аз знам, че съм допуснала огромна грешка. Искам да я поправя, затова търся помощ.
Извинете за разхвърляните ми мисли!
Благодаря Ви!
