



/колкото по-черно и натурално е на почит,не,не на почит а в култ даже
мИсото и рибата също и само определени видове плод и зеленчук,ядки-повечето,но не захаросани и шантави мюслита и бъркочи подобни-понякога само това ми се яде.
Пиле, риба иииии пак салати. С лъжицата! От плодовете не мога да се удържа пред дините и пъпешите, другите може ида ги подмина със заблян поглед...Мразя грис, манджите с треви вътре /коприва, спанак и прочее/ или пк попска яхния. Всъщност дори не съм я и яла досега де. Само вида и миризмата ме отблъсват дори. От сладкото - всичко шоколадово! Ааааууууууууууууууу шоколадов сладолед.
А за пиенето май пия всичко, дето е студено. Ако не е студено го изстудявам, елементарно

Мъжете, де.
Ами най-общо казано странна майка съм. Имах кофти брменност, очаквахме 2, родих 3, бях под пълна упойка и ми казаха после като се съвзех.....Дали се радвах? Ами май не. Шашнах се. Та аз 1 не знаех как ще гледам, камо ли 3.....Не ги видях първите 3-4 дена. Бяха в неонаталното в кувьози, като питах как са и ми отговаряха дежурното "Не можем да сме категорични, трябва време." и така го карах ....Пооправих се след операцията, почнаха да ми дават 2 от 3-те да ги виждам. Момченцето висеше на косъм до последно. Изписаха ме с момичетата, момчето остана още 20 дена. Помня, че го изписаха на голяма Богородица, не съм вярваща, но ми се е забила в главата, че беше 15 август. А родих на 22 юни....И поле....Каква майка съм ли? Свободна. Не им говоря на бебешки, никога не съм, държа се с тях като с равни на мен хора, могат да ме питат всичко и по всяко време, иде ми да убия баща им като се прави на строг, а те милите мигат на парцали......За мен децата са малки хора. Тоест не ги приемам като деца. А и преди съм го казвала - това, че са мои не ги прави по-специални. Има толкова много деца на света, защо моите да са по-особени? Е, освен, ако не страдам от некоя висша форма на егоизъм или себелюбие.....И не съм кърмила. Нямах грам кърма. Мъчиха ме сестрите, яж мед, яж орехи - ъ-ъ
Нищо. Изхраних ги и ги отгледах на сухи млека и съответно после пюрета и т.н. Ако някой е имал недоносено сигурно знае, че те се хранят на 3 часа, а не на 4, както е при другите дечица. Та само се сетете как на 3 часа съм ставала, правила млеката, хранила 3 деца едно след друго, едното яде-другото реве....Не, не ми е помагал никой. Свекървата се затвори в спалнята и каза, че има нужда от спокойствие. А то с 3 бебета спокойствие търси, ама йок. Сама.....Малко майка ми дойде и постоя при мен, но някъде около 4-5 месеца. Почти никой не издържаше на напрежението, напъна и вечния рев. Децата са хора. Трябва да бъдат уважавани и обичани. Не лигавени и тютю-мютю-бубу-мубу. Мое мнение. Това е. Препоръчани теми