http://www.umora.ru/view.cgi?s=video&id=124626434418789&page=1#c0
Веднъж седял си Господ сам,
когато срещнал го Адам.
С умислен поглед той се взлил
и тъп въпрос на Бог забил.
- Кажи ми Боже, как така
от Ева стори за беля,
ти най-прекрасната жена?
А Бог с усмивка го дарил
и отговора му хвърлил.
- А как Адаме инак ти
ще луднеш в нея до уши?
- Кажи ми Боже, що тогаз,
/Адам попитал с тъжен глас/
не й остави ум в главата,
че най-глупава е на земята?
Превил се Бог от смях завчас
и рекъл с гърлен, силен глас
- Че, ако глупава не бе така,
как щеше да те люби тя?
И хукнал през глава Адам
да търси в Рая оня храм,
където без много да се бави
с нектар късмета да удави!
--------------------------------------------------
Скъпи Бели Приятелю,
Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш:
Като се раждам, аз съм черен.
Като израствам, аз съм черен.
Като ходя под слънцето, аз съм черен.
Когато ми е студено, аз съм черен.
Като ме е страх, аз съм черен.
Като съм болен, аз съм черен.
Като умра, аз все още съм черен.
А ти, Бели Приятелю,
Като се раждаш, ти си розов.
Като растеш, ти си бял.
Когато си под слънцето, ти си червен.
Като ти е студено, ти си син.
Като те е страх, ти си жълт.
Като си болен, ти си зелен.
Когато умреш, ти си сив...
И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"