Как да възпитаме сина си да бъде мъж?

Джина,хубаво е,че се замисляш за тези неща,но мисля,че прекалено много се впрягаш.Имаш проблем с отношенията между мъжа ти и майка му,явно не ти допада и твоето дете един ден да бъде като татко си.Но според мен щом осъзнаваш това,значи ще намериш начин да го избегнеш,сигурна съм.Здравко е толкова малък още.
Това,разбира се,го пиша като майка на две момичета.Абсолютно не съм съгласна с твърдението,чеТака мисля аз,де!Възпитанието и на момченца,и на момиченца,си има своите специфики и така да се каже подводни камъни.И в двата случая е трудно.
Аз нямам опит с отглеждане на момчета,но пък си имам мъж.Той е точно обратното на маминото синче и причината за това според мен е,че веднага след завършване на училище е отишъл да учи в  друг град,оправял се е сам с всичко.И никой не му е висял над главата да го пита "яде ли,мама,наспа ли се,мама" и прочие.А колко такива случаи има....

Много хубава тема.

Аз имах не същия,но подобен проблем миналата година.
Имам син,който след три дни става на три години.Много кротко и послушно дете,лесно се гледа и на мен не ми създава някакви специални трудности.Обаче,когато са двамата с мъжа ми без мен беше много трудно и за двамата-различен темперамент и не бяха свикнали да са заедно.На моменти имах чувството,че трябва да разтървам две деца.

Прочетох две много полезни книги,за които научих тук във форума.Едната се казва "Как се възпитават момчета" от Стив Бидълф, а другата е "Превенция на хомосексуалността" от Д-р Джоузеф Николози и Линда Еймс Николози.Намерих отговори на много от въпросите ми,които често си задавах като майка на син.
Горещо препоръчвам тези книги на всички майки,без значение какви деца имат.Защото понякога живота ни среща и с други хора ,извън семейството ни,които също оказват влияние върху възпитанието,интересите и проблемите на собствените ни деца.

Та, от тези книги научих,че каквото и да прави една майка за сина си,много важно е какво прави/ или не прави/ бащата за него.Мъжът ми изобщо не харесва такива книги,които му дават съвети как да живее, та ми отне доста време  да му представя съдържанието в по-мек,по-скоро пожелателен тон,отколкото съветнически.
Колкото и да ми беше трудно да се откъсна от детето си,един ден в седмицата ги оставях само баща и син да се поопознаят по-добре,да намерят начин да общуват заедно,независимо дали това ще е разходка в парка,пазаруване заедно,ритане на топка,четене на книжка или ходене на гости при баба и дядо.Първите няколко пъти детето беше побъркало мъжа ми.Той се прибираше ядосан,изморен и много разочарован.Обаче лека-полека двамата се научиха да прекарват времето заедно приятно и за двамата и аз съм много щастлива.
Колкото и да не ни се иска,момчетата в един момент осъзнават,че мама е жена, тя е различна и колкото и да ги обича те не могат да станат като нея.И точно в този момент имат нужда от модел на мъж, на когото да подражават, на когото да искат да приличат.А това става само,ако го харесват.Баща,който все се кара,подиграва,чете вестници всяка вечер,виси на компа и почти не говори с детето си ,създава много голяма бариера пред сина си.На мен ми се наложи да науча мъжа ми да се държи като мил,спокоен,разбиращ мъж,който е готов да откликне на емоционалните нужди на едно двегодишно момченце,което плаче,че не може да кара колело или да рита топка надалече и да му даде увереността,че може да се научи,защото татко му също не е можел,когато е бил толкова малък.Много усилия ми отне да отуча мъжа ми да се държи у дома различно от офиса,където всички са му подчинени и стриктно изпълняват каквото каже.Още си спомням реакцията му,когато му казах,че ласките на никога не идват в повече, всеки има нужда от обич,а той беше убеден,че си глезя детето и затова е толкова непослушно,когато са двамата.
Синът ми се научи да се гушка в баща си,когато е изморен.Баща му се научи да му говори,когато малкия плаче.Сега всяка вечер му разказва приказка преди да заспи.
А аз отстрани виждам двама мъже,които много обичам,как са се научили да бъдат баща и син и са намерили своето място в живота на другия и се чувстват удобно на това място.Просто аз трябваше да се отдръпна,за да им дам възможност да се изявят.

Много си права, kartinka. Точно това е пътят. 
Проблемът на днешните мъже е, че има прекалено много жени около тях - в семейството, в яслата, в градината, в училище... Определено липсва мъжът като пример за подражание - независимо дали като баща или като учител. Бащите са прекалено заети с издръжката на семейството, ако изобщо са част от него, а мъжете-учители са в Червената книга вече...

с любов,уважение,добър личен пример,много разговори,доверие и с баща,който е мъж и си тежи на мястото.

kartinka  Това е и моето мнение по въпроса.

Сори за бащите, ама те също са отгледани от жени и техните бащи също са били на работа. Просто така върви моделът още от времето на соца. За щастие все повече бащи осъзнават, че трябва да са сериозна част от живота на децата си. И тук не става въпрос само за момчетата, а и за момичетата. Нали момичетата се учат как да проявяват женственост и грижа първо към бащите си! Или ако бащата липсва това е дядото, чичото или по-големия брат.

А може ли първо да си изясним понятието "мъж" в днешно време, 'щото да знаем какви точно да ги възпитаме - "мачовци" или чувствителни, грижовни, неагресивни, но уверени и справящи се с живота същества? Последните неща вървят ли заедно, всъщност и т.н?   Пък ако не се справят съвършено по някои си критерии, кво прайм? Аз лично искам да възпитам добър човек, който да е "личност" според моите виждания, а дали за всички ще е Мъжжж или не....

Мисля, че няма значение какво точно се влага в понятието "мъж", а е по-важно този мъж присъства ли в семейството или е просто някаква ДНК.
С риск майките, които отглеждат сами децата си да ми наскачат ще кажа, че мен ме притеснява фактът, че в много семейства мъжът и бащата отсъства. Как децата, които са в непълни семейства ще научат как се държат съпрузите помежду си и на какво ги учи майка им и на какво баща им? Ще кажете, че дядото, чичото и т.н. вършат работа. Да, ама те са със съвсем различни роли - чичо и дядо, а не баща и партньор на майката.

Аз нямам момче, а две момичета, но от малка размишлявам по този въпрос, защото винаги съм искала момче. След над 30 години мислене обаче не открих отговора. Май М4 го каза.

Чудно защото с дъщерите ми никога не съм се притеснявала дали ще станат "истински жени"... каквото и да значи това. Просто го приемам за гарантирано, че ще са готини хора, и по-голямата си е такава... И малката ще стане, ама е още само на 9 месеца - рано е да се говори за нея.

Просто в нашата култура се обръща повече внимание и съответно се полагат повече усилия във вкореняването от най-ранна възраст у момчетата на "мъжки" характеристики (каквото и да означават те), отколкото при възпитанието на момичетата. Изглежда има повече съмнения във възмъжаването при момчетата, отколкото в женствеността при момичетата.

За мен най-важните качества, които искам да възпитам у синовете си са отговорност (най-вече), сериозно отношение към нещата/хората, добронамереност, оптимизъм, трудолюбие и човещина! И също да се стремят да знаят и могат, да правят нещата по възможно най-добрия начин и съответното самочуваствие от това...От там нататък, каквото сабя покаже....
Ми, май затова в днешно време момите повечко от необоходимото "възмъжават" в някои отношения, макар и прекалено рано да се "вженствиняват" в други!   (Не ме изяждайте, беше само шегичка!)

Това има връзка с предишния ти постинг - с модела на отсъстващия или не особено заинтересован баща, който чат-пат раздава шамари и служи за плашило ("Чакай да видиш като си дойде баща ти!"), и майката-героиня, която е вся и всьо. Т.е. - около момичетата си има неизменно женско присъствие, те попиват директно роли, без да се полагат особени усилия за това. Докато при момчетата е по-различно.
И всъщност, на днешните мъже никак не им е лесно, защото те буквално трябва да се учат да бъдат бащи, и то в повечето случаи без да имат адекватен на времето пример за подражание.

Да, може би е така. Аз се сещам за нещо друго, че независимо дали бащата присъства или отсъства на момченцето от най-ранна възраст му се казва, че мъжете не плачат, че трябва да сдържа емоциите си, че мъжете са силни и корави и т.н. и то точно от майките, бабите и всички жени, които са покрай тях. Май на момичетата не им се обръща толкова внимание.
На днешните мъже не им е лесно, но изглежда приемат по-лесно равенството между половете и са по-готови да изпълняват и дейности, които традициинно се смятат за женска работа. И за жените е по-трудно и май продължават да си влачат патриархалните традиции.

Патриархални, да... но само на пръв поглед. Всъщност фактическата власт май е била в ръцете на бабата-свекърва 

Момиченцата като,че ли са по адаптивни, момченцата имат нужда повече от поощрение.