Как да възпитаме сина си да бъде мъж?

И аз мисля така.На мъжете им харесва да си мислят,че те ръководят нещата,обаче в действителност в повечето случаи не е така.

На момчетата им е по-трудно,защото,за разлика от момичетата,които почти през целия си живот остават свързани емоционално с майката и се равняват с нея,то в един момент момчетата скъсват връзката с мама,за да се научат на мъжко поведение, да създават приятелства с други момчета,да се състезават с други момчета кой тича по-бързо,кой скача по-високо и кой има най-здрави бицепси.
Когато няма от кого да вземат пример за мъжественост, те продължават да поддържат твърде близки отношения с майката,научават се на бъдат раними,да плетат,да подбират елегантно дрехи и дори да правят маникюр...обаче понеже не са истински момичета, пак страдат,защото мъжествеността им остава потъпкана и неразвита.Един ден тези точно тези момчета,които са прекрасни синове,бленуват за емоционална връзка с друг мъж,защото никога не са я получили като деца и не са се научили да поддържат мъжки приятелски отношения.
За да осъзнаеш предимствата на пола си,какъвто и да е той, трябва да познаваш тялото си.А това става,когато се сравняваш с други себеподобни,по-големи братя,баща,учител и т.н.Когато детето между 2 и 4 не създаде емоционална връзка с бащата,то трудно се вписва с групата на връсрниците си,които обикновено му се подиграват,че все слуша мама,че не умее да рита топка и ако падне плаче като момиче.Тези момчета създават тогава приятелства с момичета,играят на кукли и на ластик и когато стигнат възрастта на пубертета,вместо да се заинтригуват от противоположния пол, те търсят други момчета,просто защото не ги познават.И ако и бащата е разочарован от поведението на сина си и не го научи да бъде мъж,то това момче би имало много объркан живот като мъж,независимо какво образование и професионални успехи постигне.
Когато този,който вдъхва увереност на детето е майката и детето е момче, то запомня,че да си мъж не е много сигурно, а може би и страшно.И неволно прави всичко възможно да не бъде мъж.

В миналото бащите също са работели много,но естеството на работата им е позволявало да вземат синовете си с тях и да прекарват много време заедно на полето,за риба,за гъби,на колелетата или просто обикаляйки насам-натам.Сега бащите работят в среда, в която синовете им нямат място и работата им е твърде напрегната,за да проявяват търпение към нечии грешки.
За съжаление много бащи наистина ен знаят какво да правят с децата си, не знаят как да утешат ревящо дете и как да му покажат,че го обичат,въпреки,че не харесват постъпките му.

Все едно пък момичетата не се съревновават помежду си коя е по-харесвана, на коя първо са й пораснали гърдите и т.н. Заключенията за вечно отсъстващия баща и момичетата, дето се разбират с майка навеки са твърде повърхностни за да звучат сериозно.
Личи си, че си попрочела някаква книжчица и сега ни я преразказваш 

Всички се съревноваваме помежду си-кой по-хубав,кой по-умен,кой най-рано махнал памперса,кой колко време кърмил...

За момичета не съм споменала нищо,защото темата е за момчетата.
Неразбирателството с майката е друга тема.
На някои жени никога не им порастват гърди.
Заключения не съм правила.

Прочела съм доста книги,но нямам ни най-малко желание да ги преразказвам.
Сигурна съм,че умееш да четеш и ти.Кои са книгите съм споменала в по-горен пост.Ако имаш желание може да ги прочетеш,ако не-недей.

Добре де, момчетата не стават ли мъже по принцип?
Значи момичето така или иначе ще си стане жена, но за момчето трябват специални усилия?
Това не е ли точно първата стъпка към създаването на мамино синче - по-специалното отношение?

Е не.  Татковците така са били учени, че това е да си мъж и така го предават на синчето. Ама това в минало време важи. Сега не можеш да кажеш че това още важи, мисленето и поведението на съвременните мъже не е като на едновремешните, особено в по-северозападните части на Европа (Хага си изписала, забелязвам). Както и да е. Идеята какво е да си "мъж" вече се променя. С това се променя и възпитанието. Някъде по-бързо, някъде по-бавно...

От там и отговора ми конкретно - зависи от разбиранията в семейството какво е "да си мъж". Но не мисля че когато това дете порасне, неандерталското поведение все още ще е на мода 

Не. Някои стават муньовци. В Клюкарника и ДиС е пълно с такива. 
Само че муньовците не винаги се раждат такива - в повечето случаи така са възпитани.

kartinka, а не можем ли да кажем следното:.
   На момичетата им е по-трудно, защото, за разлика от момчетата, които почти през целия си живот остават свързани емоционално с бащата и се равняват с него, то в един момент момичетата скъсват връзката с тате, за да се научат на женско поведение, да създават приятелства с други момичета, да се състезават с други момичета коя има по-големи гърди,коя е по-слаба или по-популярна сред останалите..
   Когато няма от кого да вземат пример за женственост, те продължават да поддържат твърде близки отношения с бащата, научават се на бъдат твърди, да ритат топка, да поправят колата и дори да играят белот и да ругаят по мъжки...обаче понеже не са истински момчета, пак страдат,защото женствеността им остава потъпкана и неразвита. Един ден тези точно тези момичета, които са прекрасни дъщери, бленуват за емоционална връзка с друга жена, защото никога не са я получили като деца и не са се научили да поддържат женски приятелски отношения.
   За да осъзнаеш предимствата на пола си, какъвто и да е той, трябва да познаваш тялото си. А това става,когато се сравняваш с други себеподобни, по-големи сестри, майка, учителка и т.н. Когато детето между 2 и 4 не създаде емоционална връзка с майката, то трудно се вписва с групата на връстниците си, които обикновено му се подиграват, че все слуша тате, че не умее да да се облича подходящо и да си лакира ноктите.Тези момичета създават тогава приятелства с момчета, играят футбол, носят предимно панталони и когато стигнат възрастта на пубертета, вместо да се заинтригуват от противоположния пол, те търсят други момичета, просто защото не ги познават. И, ако и майката е разочарована от поведението на дъщеря си си и не я научи да бъде жена, то това момиче би имало много объркан живот като жена, независимо какво образование и професионални успехи постигне.
   Когато този, който вдъхва увереност на детето е бащата и детето е момиче, то запомня, че да си жена не е много сигурно, а може би и страшно. И неволно прави всичко възможно да не бъде жена.
В миналото майките също са работели много, но естеството на работата им е позволявало да вземат дъщерите си с тях и да прекарват много време заедно на полето, в кухнята ,на реката или просто вършейки някаква работа в селския двор. Сега майките работят в среда, в която дъщерите им нямат място и работата им е твърде напрегната,за да проявяват търпение към нечии грешки.
За съжаление много майки наистина не знаят какво да правят с децата си, не знаят как да утешат ревящо дете и как да му покажат, че го обичат,въпреки че не харесват постъпките му.

Сериозно ли го мислиш това?!

Виж ти, да имам аз две момчета, и изобщо да не подозирам, че това можело да бъде толкова сложно и засукано нещо.  И какво общо имат ласките и нежността с ученето на самостоятелност и отговорност? Ако има някаква връзка, очаквам да е по-скоро положителна.
Несамостоятелни и непрекъснато държащи се за полите на майките си жени (може и под формата на натрапчиво сравняващи се с майките си) за мене са точно толкова недорасли и емоционално незрели, колкото и мъже, които не могат да мръднат две крачки, без да им кажат майките накъде да вървят.
Уважението към родителите и изслушването на мнението им е друго нещо, но уважение за мене няма там, където двете страни взаимно не зачитат свободата си.
Децата растат и дават сигнали кога ние като родители трябва да променим нещо в подхода към тях и в тона на общуване. И тези неща се нареждат естествено.
Тук изключвам случаите на родители, които патологично са се вкопчили в имиджа на безпомощното бебенце и искат детето им да е все така, и си го третират така до кой знае кога. За мене такива хора имат по-скоро проблем със себе си, съчувствам на децата им.

Да,Хага съм изписала.Когато за първи път дойдох едно от нещата,които много ме впечатлиха беше как татковците играят с децата си по парковете.


?..Имам предвид момчетата,които са по-свити,по-чувствителни и неагресивни и трудно общуват с други момчета.


Вероятно можем да го кажем и за момичетата,с тази разлика,че те още от раждането създават връзката майка-дете и не се разделят с идеята да се идентифицират с нея, а не с бащата.

Преди няколко години бях на един курс по възпитание в пубертета,по време на който ни дадоха пример за лоши отношения между майката и дъщерята.Примерът е реален, от практиката на преподавателката.Тя ни разказа,че се е срещнала поотделно и с майката и с дъщерята.Оказало се е,че дъщерята не желае да прилича на майка си, не я харесва и дори се плаши от вероятността един ден да е като нея.Причината-майката била занемарила много външния си вид,изглеждала изтормозена и нещастна и приятелките на момичето й се подигравали за това.


Аз не съм специалист,прецених,че имам проблем с детето си и се обърнах към специалист и съм доволна от резултата.Книгите,които прочетох по темата ми дадоха информация за подобни случаи и практиката какво би могло да се направи,за да се намери решение.
Нямам желание да поучавам никого,нито да влизам в дискусии относно дали е правилно моето решение с моето дете или не е.
В такива случаи,мисля,специалистите помагат най-добре.

С личен пример. Ако вие учите сина си на едно, а мъжът ти например постъпва по друг начин, това ще направи впечатление на детето и ще помисли, че правилният начин е това, което баща му прави.
Не смятам, че изразите на любов, целувките, прегръдките и т.н. разгледват нашите синове и ги правят "мамини синчета". Затова целувам и галя сина си винаги, когато имам възможност. Отговорностите са си отговорности, задълженията - задължения, обичта си е съвсем друго нещо.

Да де, ама за майките си тия муньовци сигурно са перфектните мъже!

   Вероятно? Не си ли чувала за " момичето на тате"? Не допускаш ли, че има бащи, които сами отглеждат дъщерите си или пък че може едно момче да изгради силна връзка с баща си? 
   От поста ти излиза, че всички самотни родители отглеждат едва ли не потенциални хомосексуалисти. Пардон, ти пишеш основно за момчетата. На момичетата това, очевидно, не може да им се случи.

   Това само потвърждава тезата, че и момичетата могат да имат проблеми при изграждането на връзки в семейството, но не налага непременно извода, че това момиче има проблеми с идентификацията си като жена. То просто не иска да прилича на определена жена.
   Нямам представа от какво естество са били проблемите ви, но се надявам да сте направили правилния избор и да сте ги разрешили успешно.
   Дай боже, на никое семейство да не му се налага да прибягва до помощта на специалисти( каквото и да означава това), за да възпита сина си като мъж, а дъщеря си - като жена.

Детето ми се роди две седмици след термина, с увита  пъпна връв около врата и тялото,не беше слязло в таза и се наложи да го извадят със секцио.След раждането двете половини на лицето му не бяха еднакви,заведохме го при хиропрактор,който установи,че заради продължителното стоене с връвта и трудното раждане детето ми е получили изкривяване на няколко прешлена и то точно на места,които са свързани с функцията на черния дроб и мозъка.Каза ни,че ако не му бъдат правени процедури, когато стане голям ще има трудности с концентрацията,вероятност от главоболие,неправилно функциониране на някои ограни и всички тези неща биха дали отражение при формирането на характера му и състоянието му в училищна възраст.Предупредиха ме да го следя дали има някакви затруднения и да го заведа пак,ако ми се стори,че нещо не е наред.След всяка процедура детето ми се променяше-ставаше по-спокойно и сучеше по-добре.С мъжа ми реЩихме аз да си остана у дома и да го гледам, а той да работи.