Здравейте!
И аз, и приятелят ми имаме по един брак зад гърба си, живеем заедно от няколко години.Аз имам дете, той- не. В началото на връзката ни ме запозна с Б.-негов приятел( да речем, най-добрият), с когото са си ходили на гости, докато моят приятел е бил женен, въобще- били са приятелски семейства.Аз не съм познавала приятелят си, когато се е развеждал, срещнах го година след това, но жената на неговият авер така и не ме прие, и "подновяване" на семейното приятелство не се получи...това както и да е. Наскоро обаче, след десетина пъти "иди ми-дойди ми" и те се разведоха.Причината: връзка с друга жена. От една страна бившата му жена бълва огън и жупел, че съм ги развела, а аз не познавах новата му любов. Дори когато той сподели с нас, че вече живее с нея, го посъветвах да не афишира връзката си, преди да се разведе, ама не- той я доведе у нас на гости, запознахме се, поговорихме общи приказки...Момичето си е свястно, постепенно се сприятелихме и обсъждахме развода на Б., бяхме на едно мнение, че той трябва да остави всичкото си имущество на бившата си жена и децата.Не след дълго разводът беше вече факт и все по-често си гостувахме едни на други. Една събота се бяхме уговорили да излезем на заведение, на масата освен нашите две двойки имаше и още трима познати. Изведнъж Б. заяви, че ще прави официално изявление.Всички млъкнахме да чуем, а той каза, че същият ден бил предложил на приятелката си да се оженят, тя приела и решили да им кумува моят приятел, дали би приел...След което се обърна към мен и ме попита :"Нали няма да се сърдиш, че кума ще е една приятелка на Цеци?" В първият момент не знаех какво да кажа, идеше ми да се разплача...После казах, че това трябва да си реши проекто-кумът, те него канят, той да си реши приема ли да кумува с друга кума или не приема...Опитаха се да ме убедят( младоженците това), че няма нищо странно в това кумът и кумата да не са двойка, аз по принцип знам, че е така, ама някакси ми се стори ужасно грубо да канят само него да кумува... Сякаш аз съм второ качество, сякаш все още не са ме признали за неговата половинка...Приятелят ми, разбира се, отказа, каза им, че щом държат кума да е приятелката на Цеци-нека тя си намери кавалер, с когото да си кумуват...Сега младоженците са сърдити, и естествено, афишират, че са сърдити само на мен, че ако не съм се била намусила, моят приятел щял да приеме да кумува...
Хайде, кажете ми, бива ли все аз да съм крива, що се отнася до Б.??? Трябваше ли с радост да приема поканата им за кумство, която не включваше мен?
Виж целия пост
И аз, и приятелят ми имаме по един брак зад гърба си, живеем заедно от няколко години.Аз имам дете, той- не. В началото на връзката ни ме запозна с Б.-негов приятел( да речем, най-добрият), с когото са си ходили на гости, докато моят приятел е бил женен, въобще- били са приятелски семейства.Аз не съм познавала приятелят си, когато се е развеждал, срещнах го година след това, но жената на неговият авер така и не ме прие, и "подновяване" на семейното приятелство не се получи...това както и да е. Наскоро обаче, след десетина пъти "иди ми-дойди ми" и те се разведоха.Причината: връзка с друга жена. От една страна бившата му жена бълва огън и жупел, че съм ги развела, а аз не познавах новата му любов. Дори когато той сподели с нас, че вече живее с нея, го посъветвах да не афишира връзката си, преди да се разведе, ама не- той я доведе у нас на гости, запознахме се, поговорихме общи приказки...Момичето си е свястно, постепенно се сприятелихме и обсъждахме развода на Б., бяхме на едно мнение, че той трябва да остави всичкото си имущество на бившата си жена и децата.Не след дълго разводът беше вече факт и все по-често си гостувахме едни на други. Една събота се бяхме уговорили да излезем на заведение, на масата освен нашите две двойки имаше и още трима познати. Изведнъж Б. заяви, че ще прави официално изявление.Всички млъкнахме да чуем, а той каза, че същият ден бил предложил на приятелката си да се оженят, тя приела и решили да им кумува моят приятел, дали би приел...След което се обърна към мен и ме попита :"Нали няма да се сърдиш, че кума ще е една приятелка на Цеци?" В първият момент не знаех какво да кажа, идеше ми да се разплача...После казах, че това трябва да си реши проекто-кумът, те него канят, той да си реши приема ли да кумува с друга кума или не приема...Опитаха се да ме убедят( младоженците това), че няма нищо странно в това кумът и кумата да не са двойка, аз по принцип знам, че е така, ама някакси ми се стори ужасно грубо да канят само него да кумува... Сякаш аз съм второ качество, сякаш все още не са ме признали за неговата половинка...Приятелят ми, разбира се, отказа, каза им, че щом държат кума да е приятелката на Цеци-нека тя си намери кавалер, с когото да си кумуват...Сега младоженците са сърдити, и естествено, афишират, че са сърдити само на мен, че ако не съм се била намусила, моят приятел щял да приеме да кумува...
Хайде, кажете ми, бива ли все аз да съм крива, що се отнася до Б.??? Трябваше ли с радост да приема поканата им за кумство, която не включваше мен?
Да не ти разправям аз,с моя огнен темперамент,ако бях на твое място,как бих реагирала-при всички положения младоженците не биха си позволили да ми дойдат и на гости след това повече.Хич да не ти пука кой за какво се цупел и как демонстрирал "обидата" си към теб.След като са били достатъчно дебелокожи и тъпи да не преценят каква обида са ти нанесли персонално на теб,изобщо не си струва да ги мислиш и ти.Аз на такава порода хора им казвам,че живеят на принципа "Аз и моят гъз и светът около нас". 
Направо не мога да повярвам, че има такива несъобразителни хора. 
,на мойта сватба кумувоте не бяха двойка.....
