Венцислав на Звездолина не се е появявал от месец МАЙ преди година!(може би и 2)

Любе, само едно ще ти кажа - ти си не човек, а желязо !!! Шапка ти свалям, какво е това чудо - инат ли е, воля ли е, но такива неща да изтърпиш и вече и да готвиш 150 вида манджи - просто нямам думи. Аз също главно на себе си разчитам за деца и прочее, но ти си отвъд всякакви граници просто. Браво на твоята твърдост и способност да поемеш такива трудности и предизвикателства.

Змейко, как сте? Оправяте ли се вече? 

Дени, много навлажнени клепачи провокираш ти !!! 

Аз снимките ги публикувах в предишната тема даже са добавени и едни от Брюксел, защото отидохме и до там за един ден с високоскоростните влакове. Много ми заприлича на София и по-специално на "Граф Игнатиев". Уютен, китен и супер удобен град за живеене.

Целувки 

Аз уж се зарекох днес да лафя цял ден, а то к`во стана - цял ден по задачи извън офиса се блъскам...

Ама сега ще нахокам кака ви Люба на всеослушание (понеже не си налична в скайпа): Любееее, сестро, ти акъл имаш ли?! Пази си здравето, че ще ти трябва! На който му трябва готвено за гостите да ходи на щанда с топлите ястия в магазина! Не се претоварвай, че да не стане някоя беля. Тиквените медали свършиха за този месец.... От сърце те моля да си почиваш!  

Руми, Руми, Румииииии.... ако си мислиш, че само Косьо повтаря "искам, искам, искам" много, ама много грешиш! От устата на моя син рядко излиза друга дума или ако по случайност вземе че излезе то словосъчетанието изглежда така: "даааа, ама аз искам сегааааа!"
И това с искам това, ама не го искам, а искам другото си е нещо съвсем типично за тази възраст. В такъв случай давам право на избор. Ако се зачуди дълго време и се помайва не взимам нито едно от двете или там между колкото се чуди. Нали сам си шантавелка си мисля, че ще го науча, че последващите събития зависят от собствения му избор.

По стълбите чувам да се прибират баща и син.
Детето било жадно... Дадох му чаша вода и ги изпратих пак навън да не ми се мотаят и двамцата из краката докато правя тиквички, че се изнервям.  

Та.... до къде бях стигнала?!
За непишещите: Всеки има право на избор. И Руми е права и Люба е права. Има хора дето просто нямат нужда от нашата компания, има пък други дето се притесняват да напишат и 2 реда. Ама ние тука хора не ядем! Но те явно са останали с други впечатленияяяя.
На мен мноооого отдавна ми се губи елфчето. Зачезна и тя от хоризонта.

Дени, не помисли ли преди да напишеш това каква болка ще провокираш в твоите приятелки, а? Сега Имарова цяла нощ ша рИве!
Шегата настрана, но в интерес на истината споделям напълно мнението ти! 

Аз докато си плещя тука врели-некипели тиквичките ще ми изгорят!

Хубава вечер и много усмивки!

Ей ме на, появявам се. Не че не съм ви чела редовно, ама нямам какво толкова да разкажа.
Люба, направо ми идва да дойде у вас и да ги хвана всички дето са те оставили да готвиш, за ушите. Ама как може такова нещо?! Почивай си и се възстановявай, на мъжете нищо няма да им стане още няколко дни сухоежбина!
Дени, честит рожден ден на патерица, както и на всички, които скоро празнуваха!
На Нанчи благодарности за прекрасната разходка, а Бабъл вече си знае, че е била наистина красива булка, ама и аз да й кажа
Сега за нас... Калоян от кротко, послушно дете се превърна в голям дивак за последните няколко седмици. Винаги съм мразела да гледам родители, които си навикват децата по улиците, но вече няколко пъти се улавям, че и аз го правя. Ама няма как - понякога ме изкарва извън релси. Например онзи ден - "Искам в парка с колелото". Добре, ама отключвам мазето и той : "А, не го искам колелото, ще си взема кофичката". Оставяме колелото, взимаме кофичката и тръгваме. Почти пред парка започват едни неистови писъци: "Защо ме излъга, защо не ми взе колелото. Искаааааааааам!!!", придружено с тръшкане по земята. При което всички наоколо се обръщат да видят коя е тая майка дето така си тормози детето. Тъкмо се кротва и пожелава да пие вода. Давам аз вода и започва нов писък - "Защо не си ми взела водата в зелената бутилка, а тази в термоса". И историята се повтаря...
Отдавам го не само на етап от развитието, но и на предстоящата  поява на бебето.
Опитвам се да обяснявам дълго и търпеливо, но не винаги успявам...
За бебето - да, на финалната права съм. Вече пети ден се разхождам с 5 см разкритие, ама други признаци за раждане никакви. Което ме навежда на мисълта, че и това раждане ще е като първото (дай боже) - с продължителност половин час и с 8 см разкритие без да ги усетя как са се появили. Та сега съм на вълна бебе. Изчистих, накупих всичко и чакам...
Много дълго стана, не помня някога да съм писала толкова. Ама така е, като не се отчитам редовно..
Докторът днес каза, че според него до края на седмицата ще родя, та другия път като пиша сигурно ще сме с един повече
Прегръдки и целувки на всички и обещавам да съм по-редовна 

Добро утро!
Кафето:

Любе и аз не можах да се стърпя да не те нахокам. Пази се, бе, жена! Наистина се притесняваме за теб!

Даниелка, пожелавам ти успех и леко раждане и чакаме добрите новини! Стискам палци!

По въпроса за "искам" значи да не се притеснявам. Георги и той е на принципа "Искам да искам". Като влезем в магазина и иска всичко, да не говорим, че 95% от нещата не ги опитва или не бих могла да го накарам да го стори. Важен е олимпийският принцип.
И тази история с разиграването и играчките също ми е до болка познато. Преди да излезем се уговаряме предварително какво ще носим навън, накрая се оказвам с колело, две топки, кофички за пясък и най-малко две плюшени играчки. Имайки предвид, че го водя да играе доста далече от нас, това ми коства доста усилия. Но мисля в най-скоро време да се вземам в ръце и да му пресека инатливите истории.

Така, оплаках си се от детето, а сега да ви пожелая здраве, спорен и хубав ден!

добро утро, благодарско за лавацката , Лони!

и от вратата - за краката към Люба, НЕДЕЙ ТАКА ЩЕДРО БРЕ ЖЕНА! то гости, роднини, ама ти си в домашна реанимация според мен и мусаката с таратор например  щеше да е предостатъчно, пък ти и супи и чушки, че и сос! аз не съм толкова желЕзна като тебе, хич даже...

змейка да с еобади, да не я мислим.....както и ирка....

дени, много лирично наистина, и аз мога да кажа ,че се раждат ценни познанства тук, и не е грешно, че това става на избирателен принцип, ако ще се превръща  в приятелство. с две думи, интернетът е голямо предимство.

на даниеле, леко раждане и всичко най!

руми, мойта теория за ограничаването пък е малко по-друга. не мисля , че непременно ще израстнат с чувство на нищета, ако им се казва не... мисля, че спокойно и твърдо се обяснява защо 'Не", пък ако има реакция, тя е нормална и дори здравословна и просто трябва да чакаме да отмине. децата се разсейват лесно и ние трябва да сме креативни, за да не ни изнервя родителството!

   Добро утро, то вече е добър ден, но все пак....
 Лони мерси за кафенцето.
  Да се включа и аз по теория за ограничаването, -Преди да излезем от вкъщи на Бети и е обяснено може да вземе 1 играчка / аз не съм магаре да и ги нося всичките/  В магазина може да си избере 1 нещоот удоволствията иначе може да излезе и без нищо / което и се е случвало/, това не и прече всеки път да се опитва да иска това или онова, но.... Не мисля, че ще израснат с чувство на нищета ако им се обяснява / поне и сТоми съм процедиралатака, и като гледам не е с ниско самочуствие. Често ми се е случвало с него като малък д авлезем в магазин за играчка, д анакара каките да свалят нсичко от щанда  да си избере играчка и в края той да каже хайде да отидем и в друг магазин, че нещо тук не си харесах.
  Приятен ден на всички

Любе, Любеее... Имах някакво 6-то чувство, че за хубаво ти е нужно палцестискане, а то какво било... Егаси и "чувството"...
Радвам се, че се оправяш, както и на обичайния ти боен дух. Почивай повече, мъжете ти са оправни, ще оцелеят и без готвено няколко дни. Ще ти звънна да те "преслушам" как си.

Даниелка, желая ти по - леко раждане и от първото ...

Дени, Ч.Р.Д! Нека всичко и всички винаги бъдат с теб! 

Танче, страшни снимки, много са сладки Ники и Румбата. Така ми се пътува и на меен. А Вели обожава да се вози... Но покрай новото попълнение пасуваме тази година. 
Нанчи, пак ме накара да се размечтая...

Аз нали 4 дни бях "на село"  , хич не съм в час. Вкъщи са камари от багажи, пранета, за капак сме без вода...
Тук сме до петък, след "училището" на Вели, пак се връщаме на прохлада и свобода. Много е хубаво да си гледаш децата в къща с двор...

Ето пак  снимки на доволни муцуни:
Вели на люлка...
...на пързалка,
и на "плаж"... Същият.

Принцесата:
http://media.snimka.bg/3725/013704518-big.jpg
http://media.snimka.bg/3725/013704498-big.jpg
http://media.snimka.bg/3725/013704445-big.jpg
http://media.snimka.bg/3725/013704426-big.jpg
http://media.snimka.bg/3725/013704427-big.jpg

Елина е невероятна красавица И много прилича на батко си! А той как е? Как вървят посещенията при логопеда? Има ли напредък?
Обезумяла съм от 10 минути. Вчера бях направила шоколадов крем "Д-р Йоткер". И сега тъкмо взех една лъжица да хапвам пред компютъра и какво да видя- няма ми последната купичкааааааааааааааааааа! А така да ми се яде...

Днес съм взела от вашия акъл и не мърдам и не шавам......лежа си и само издавам разпореждания .......да видим до кога ще устискам,че то и това било уморително/особенно лежането/
Олче,ще се радвам да те чуя/пиша/видя къде да е из пространството и вселената,че откак стана горда мама на принцеса и селянка-направо ми липсваш....А,Елина е невероятна с капелите/няма да казвам,че всяка нейна снимка ме кара да се замислям отново за трети опит за женско чедо-пък и нали ми оставиха поне половината детеродни органи в случай,че се решим/..Пък за усмивката на Велизаркин-ти си знаеш,че е неотразима.........
Даниелка,дано да намериш нещо с което за заместиш кремчето......и да знаеш,че съм ги застискала палците второто ти раждане да е по-бързо и безболезнено от първото

Вчера щях да пиша повече за Иво-значи при нас вече има доста голямо израстване по-отношение на това,че света не се върти около него/взе да проумява тая проста истина/ и определено нямаме много сблъсъци на характерите-свикна да се извинява,да не взима чужди неща,тези дни гледам,че е много мил с бебето/племемнника/...пък и много го похвалиха,че е слушал докато ме е намало.....обаче остава проблема"аз сам"-за ядене,за избор на ядене/самоназначил се е за портиер на хладилника/,за обличане,обуване,къпане и т.н......в което лошо няма,стига да не бързаш за някъде...освен това забелязвам,че е доста бърз в решенията си/което и досега е проблем при батко му/...Сега остава и съвсем разбираемо да започне да се изказва/че все още се налага"превод в ефир" на някои думи и изрази/ и вече го пишем"очовечен"

Олче, разкошна е малката кукла - невероятни дрешки има и е истинска радост за окото всяка нейна снимка! Да са ти живи и здрави хубавите дечица!
Даниеле бързо си направи нов крем.....

Люба, това да се правиш на светица никой няма да ти го признае така че си лежи и гледай себе си и ти си човек!   Бързо възстановяване още веднъж от мене!

Съвсем набързо да Ви информирам само,че Миленка и Калинка са вече напълно здрави и се наслаждават на морската си почивка......а Ирка от неделя са новодомци,та тия дни като и пуснат нет на новата къща се надявам да се отчете.

Заповядайте!
Ех че хубави новини ни е сервирала и Люба!
Ирка честит нов дом - много радост и щастие и детска глъч да озарява дома ви! 
Радвам се и че Миленка и Калинка почиват здравички по морския бряг.
Ванче как върви ваканцията - какви са ви плановете?
Люба това за Ивко че иска всичко сам и типично и за нас в момента, чак ми е жал когато си влачи колелото докато пресичаме улицата но не дава да и помагам и това е...а най мразя когато иска да си изхвърля сама гърнето и след нея обикновено мия банята 
Дени напълно споделям написаното от теб в лиричното ти отклонение от оня ден! Тук съм вече повече от 3 години и живея със съдбите на всички ви! Благодаря ви и аз че ви има!   

Хайде спорен ден на всички!

O-o-o добро утро
благодаря за кафенцето!

галче, з аморето има време / виж ми лентичката/, но сега се чудим за 2 3 дни къде да хванем пътя / предлагайте, планина, СПА, нещо изъвн софия на път за морето, че после вНова Загора ще ни оставят..../
Мисля си за Велинград, Хисаря... давайте идеи!/мъжо иска само нет да имало/

Мислех да пиша чак като съм готова със снимки ама Люба ме притесни и мен   Радвам се,че ти се е разминало вече,но пази се ти,че ако ти не мислиш за себе си кой тогава..  
Олче-принцесата ти е много сладка с тая капела,Вели също.Има ли напредък?
На миналите рожденички-да са живи и здрави и много обичани    
Не съм гледала снимките на Нанчи,ще ги гледам обаче непременно..

По повод за искането Жули май още не е съвсем в тая фаза ама батко и ,който е вече на 12г имам чувството,че още не е излязъл от там   Имало е моменти съм му казвала ,че като я чуя тая дума- искам и лошо ми става и днес му забранявам да иска каквото и да е щото ще се разкрещя много вече.   Няма да навлизам в подробности,защото вие вече сте писали същото все едно моето дете е било с вас    Жули засега се търпи и да не чуе   ама много не иска.Искаше да е самостоятелна в разходките един ден и един голям пикап от тия американските се засили към нея по един склон ,а тя беше в подножието и сигурно като планина и се е видял..Много се уплаши тогава и където има коли дори да е на паркинг се залепя за мен,ако не може да ми хване ръката висва на дрехата ми обаче трябва да се държи..Иначе е много смела и на бънджи за големи се качва,на виенско колело с баща си щото на мен ми е гадно   на гондола и пр..изобщо не и пука..

Галюшана -смях се като си представих как Мариса изхвърля гърнето,защото и на нас ни се е случвало и естествено трябва да се мие банята после   сега се хиля ама тогава не ми беше до смях..


Руми щях да ти пиша за памперса-на една приятелка детето се отказа на 4 г от дневния и малко по-късно и от нощния,тя правеше бая опити амма като видя,че файда няма освен камари с пране и спря.Реши да го чака ,когато е готов и изведнъж сам каза ,не искам ,а преди си го търсеше сам памперса..Та мисълта ми е може би трябва да му дадеш почивка и да не го караш щом е така..

Привет,

Използвам обедната почивка да ви прочета и да драсна някои ред, че в къщи време не ми остава. Ние сме с бронхит, след като на 4-тия ден личната докторка ми обясни, че на Сиси нищо и няма, гърлото и било чисто, гърдите също, а детето се скъсваше да кашля и непрекъснато имаше температура. Добре, че успях накрая да убедя нашия татко да я заведем някъде другаде да я прегледат и се установи, че има бронхит. Естествено сме на антибиотик. Толкова ме е яд, можеше да минем и без него, но ... Иначе малкия бяс е добре, само където не иска да яде почти нищо. Минали сме на сокове, вода и както казва тя на "полезна Милка".  С "искането" и ние сме на ти, но вие така добре сте го описали, че аз няма какво повече да кажа. Освен, че аз също имам такива фази, особено като ме хване щуротията и почвам да искам какво ли не, накрая си оставам само с искането, но това е друга тема. Играчки и Сиси мъкне непрекъснато навън, взема ги (и то по няколко) и после някой от нас ги носи. Мъкне обаче и от вън към къщи. Предната седмица събра един наръч съчки и искаше да си ги занесем в къщи. Нямах нищо против, стига да живеехме в къща, да имахме барбекю, поне да ги оползотворим. За ограничаването не знам какво да кажа. Трудно ми е много да се наложа, опитвам се, обяснявам, че не всичко може да се вземе и че не винаги ще става както тя иска, но не винаги има ефект. Дано да успея да надделея, че дребосъчка освен от мен, от друг май няма особен респект. Другото нещо с което ми е трудно да се справя е използването на "после".  "Сиси, хайде да ядем." - "После"; "Сиси, събирай си играчките!" - "После". Това "после" почти винаги е равно на "никога".
Любе, те момичетата са ти се накарали, но да се включа и аз. Почивай повече, имаш нужда. Като се възстановиш пак ще шеташ. Сега се погрижи за себе си. 
Даниелка, чакам скоро да се похвалиш с хубави новини и стискам палци и второто ти раждане да е така леко.
Олче, много е хубаво да си имаш момиченце, нали?  Тия дни като си седях в къщи да си гледам дятето и попаднах на едни бебешки снимки на Сиси и се върнах назад във времето. Спомням си как си я киприх всеки ден с нов тоалет, с какво желание и купувах нови дрешки и как не можех да устоя като видех нещо хубаво и най-вече колко и се радвах. Не, че сега пак не е така, но сега отношенията са различни. Възприемам я като малко момиченце и гледам малко по-различно на нещата. 
Танче, много ми хареса Сандански, а и вашето излъчване също. Изглежда много спокойно и приятно място за почивка. Някой ден може и ние да стигнем до там.
Нанчи, а твоите снимки изгледах на един дъх. Ех ...., много е красив този Париж. Малките улички изглеждаха особено очарователно. С какъв фотоапарат снимате? Много са ви ясни и хубави снимките. Имаше и някои много идейни. (мен нали от няколко месеца ме тресе треска какъв фотоапарат да си купя, но може пак да остана само с искането  )
Руми и ние се мъчим още с този памперс. За сега следобедния сме го махнали, а другата седмица може би ще се пробвам да махна и нощния. Сиси не го иска, но тъй като сутрин е доста пълен, се опасявам, че опита ми няма да е много успешен. Ще поживеем и ще видим. Ида, има много хубава усмивка и прилича ужасно на батко Косьо. Приятен шопинг, гледане на филми и почивка, докато Коси го няма.
Ванче, надявам се да ви видим като стигнете до морето. Иначе за 2-3 дни бих ви препоръчала това http://www.ezeroto.com/index.html /ние, бяхме в района на почивка и страшно много ни хареса/
а тук ходиха едни приятели и са очаровани http://www.maragidik.com/. Второто място много ми хареса за евентуална бъдеща форумска среща.
А за морската среща? Ани, Мария, Миленка, ще се видим ли и кога? Събота привечер, в неделя. Кажете кога ще ви е удобно, че при нас програмата е доста натоварена. 
Изчезвам, че утре май пак ще съм си в къщи, няма кой да ми гледа дятето. Дано не съм ви засипала с много глупости и съм ви уплътнила следобедното кафенце.
Дени, напълно споделям мнението ти и въпреки, че не пиша толкова често се радвам много на вашата виртуална компания.