Венцислав на Звездолина не се е появявал от месец МАЙ преди година!(може би и 2)

Ани браво    и дано наистина се появи Зори да разкаже как са!

еееее, Ани, темата ме зареди с морско настроение!!! АПЛОДИСМЕНТИ!

да дам линк към снимки от нашата планина - http://www.facebook.com/album.php?aid=90128&id=581001597&l=1ab427ef9b

сега отивам да гледам на нанчи ,приятен следобед!

Ехо,привет и от мен-жива и кажи речи здрава...........и понеже ,явно съм предизвикала  притеснение,бързам при първа възможност да се отчета и да си кажа всичко.....Пък и Ани е спретнала чудна тема...та да му е драго човек да се запише в нея/дано и героите на заглавието да го направят/
Значи в четвъртък вечер,след основно чистене/че чакахме важни гости/ ...на последното за деня простиране ме преряза корема......и понеже съм явно от носещите на болка,и слаби в главата .....цяла нощ си стисках зъбите и си ревах от болка/ама тихичко,че да не будя мъжете/,пих си болкооуспокояващите...повръщах си ги почти моментално...и понеже не ме отпусна нито за минута,сутринта сръгах мъжа да достави майка си/да гледа децата/ и тръгнахме да търсим доктори...,но понеже е юли-личната в отпуска,заместничката на майната си......тя пък едвам разбра какво и обяснявам/то,не че говорех членоразделно/.....та кажи речи сама се диагностицирах,че съм за АГ/понеже апендикс нямам отдавна,че то веднага това предположиха/...,обаче и гинеколога ми в почивка...,Миленкиният най-рано следобед,още няколко препоръчани от познати-също или в отпуск или чак следобед....абе обиколихме града/като на всяка дупка аз пищя,нищо,че почти не седях на седалката,а по-скоро висях на дръжката над нея/...и така до първото срещнато ДКЦ/вече реших,че ще лягам при кой да е доктор......само да има АГ пред името....`.щото първия час имах все още предпочитания да е споменаван с добро поне от един мой познат/ в което се оказа,че също в момента няма такъв специалист/вече нямах сили  дори да питам ще ли да има поне следобед/.....и чак тогава се сетих/понеже явно страдам и от старческа деменция/,че в едно от родилните отделения в нашия китен град познавам старшата сестра,завеждащия,старшата детска,поне дузина мед.сестри и още много разнообразен персонал...та се довлякохме дотам и ме приеха по-спешност...ама по много голяма спешност,щом след прегледа доктора се зачуди дали да реже направо...или да изчака поне кръвните...........докато мъж ми се върне с нощница и и чехли,вече бях с един яйчник по-малко,понеже съм имала няколко кисти/най-добре гледаната~6см/,сътответно имало и спукани...та съм си била събрала и повече от половин литър кръв и разни други течности  в матката....та от голямата загуба на кръв сега се уредих и с хубава анемия.....през следващите дни,взех,че и Т вдигнах и сега съм като  овехтял експонат на учебен център в Медицинско училище-цялата в дупки от системи,абокати,мускулни и венозни инжекции...за изпроводяк ми написаха и две рецепти за домашно лечение/естествено и с АБ/...,но поне съм вкъщи,че в болницата хванах най-големите жеги/пък тя не е от най-луксозните...и климатици има в операционната,ама там те държат малко/...лошото е,че от няколко дни се каня като се прибера да съм цял ден на компа...ама днес осъзнах,че и това не става- ни мога да седя,нито пък легнала да пиша........но,обещавам да намеря позиция удобна за по-дълго писане....Та,това беше.....в общи линии..,но,за да не остане така поднесената история без поука-да Ви кажа-заболи ли Ви нещо-ходете на доктор-не чакайте да Ви мине/или поне като Ви боли много/
Сега да не забравя:Искам да Ви Благодаря на всички за подкрепата,за обажданията и СМС-ите,на Ирка-за персоналната визита в болницата/и духовната храна дето ми донесе/...и,че писахте през това време/понеже Ви четях през телефона/ и пускахте снимки/които сега отивам да разгледам с кеф/....
Искам да поздравя всички пропуснати рожденници,именници и други имали поводи за празнуване-да са живи и здрави!   Всичко друго се оправя..........
И да върна жеста на Миленка,като Ви доставя добрата новина,че двете с Калинка са вече по-добре....

люба, миличка, призля ми докато четох...... надявам си,ч е скоро ще се възстнаовиш и от анемията.....
пий течности за нея и кайсии, те са много добри в този случай /аз съм с един вид анемия и знам/ и зло да те забрави! а и яж кисело мляко докато пиеш гадния АБ.... много стана, ама трябва кураж и приятелска психотерапия като тукашната, докато почнеш да забравяш преживяното....

Добра вечер!

Любе, радвам се, че се разписа, че тези дни те мислех! Пожелавам ти бързо възстановяване и дано това да ти е за урок да се грижиш повече за себе си. Към съветите на Ваня ще добавя и пресен сок от моркови и червено цвекло. 

Радвам се, че и Миленка и Кали са по-добре вече, дано болестите не им развалят почивката.

Дени, честит рожден ден на патерици

Ани, зареди ме с морско настроение. Така ми е домиляло за моренцето, но тази година сме в пълна неизвестност за почивката, нито знаем кога, нито къде ще ходим. Само чакаме на Динко да му отпуснат някой друг ден почивка и сме решили да отпрашваме, пък където ни отвее вятъра. Дано до септември се наканим. 

От мен лека нощ, отивам да си правя маникюра, че утре не мога да се появя в такъв безобразен вид в кварталната градинка. 

Люба  , радвам се, че вече си малко по-добре  и скорошно оздравяване.

Влязох да ви изчета и да се разпиша, че от миналия вторник сме си в къщи, но нещо времето ми е кът.

Надявам се в скоро време да кача снимките от нашата т.нар. почивка и да ги споделя с вас.

Благодаря за поздравите и тук и по телефона за рожденния ми ден   .
Компанията на FY и семейство беше чудесна навръх рожденния ми ден  !

Люба 

Добро утро, другарки!

Любче, силно се надявам да се намери някой добър човечец да ти направи сокове и да те гледа!   Дано днес ти е по-добър деня, децата да са кротки и да се възстановиш възможно най-бързо!  

Аз преди да тръгна на работа да ви сервирам по едно разхлаждащо кафе: с пожелание за хубав ден!

Лелеее, аз и в офиса дойдох и време мина и никой не е писал!
Галяяяяя, къде си?!? Още ти е вряло млякото ли?

Я дайте да заформим някой лаф, че да ни минава по-весело деня....

Тук съм Танче! Плътно на поста си! Ох кафето го изпих на бързо днес, а твоето изглежда супер, че нещо ме посрещнаха със задачи днес, но ги отметнах и изчетох поста на Люба със свито сърце. Дано много бързо да се възстановиш, мъжете да ти угаждат на всяка прищявка и да намериш удобна поза за писане, че ще те мисля през идните дни как си! 
Танче, тема за разговор  освен за децата нещо... да помисля кво ме дразни в Мариса напоследък, а да, иска всичко да прави сама, няма такъв инат, дори си носи било то колело или количка през улицата, слуша ме точно какво и когато и кажа тогава пресича но да не я докосвам, ако само я пипна за ръката нея или това дето влачи настава рев до небесата, ние с баща и го наричаме бъгване и тези моменти са изпитание за моето търпение и любов към нея. Същото е и за дрехите все сама да се облича съблича абсолютно всичко вече нищо не я затруднява.
пиша това от доста време после като си събера мислите ще пиша пак!

Люба, стискам палци за бързо възстановяване след интервенцията Много перипетии си минала, важното е, че всичко е свършило добре, дано анемията и температурата минат бързо и повече да нямаш такива случки. Направо ти се чудя как въпреки всичко, показваш страхотно чувство за хумор, разсмя ме с овехтелия експонат

Дени, честит рожден ден на патерица! Много щастие и положителни емоции ти желая и за напред!

Таня, Нанчи, много са ви готини снимките! Пренесох се за малко в Париж и в Сандански. Снимката на Никола срещу витрината е страшна , а той ми изглежда доста пораснал. Същото мога да кажа и за Вели на Олчето, истински батко!
Звездолина преди време някак си много изведнъж изчезна от темата, дано сега да я види и да се разпише

Люба,  дано се възстановиш бързо!

Даниелеееее, не така    кажи как си, на последната пряка виждам вече

Момичета, аз останах с впечатление, че хора, които не пишат особено неактивно - например година, две - няма какво да ги занимаваме с нашата отчетна тема? Не ме разбирайте погрешно - нищо лично към Звездолина, но в крайна сметка тя е избрала да не се занимва с нас, нали?

Аз си пратих голямото зверче на гости на свеки (за първи път без нас ходи у тях) и кат' млада майка с бебето ходих на шопинг. Обзаведох домашните с по някоя дрешка  без да купя нищо за мен си, депресирах се колко съм дебела и си тръгнах. Ама все пак ми беше кеф да обикалям без да чувам "Искам, искам ИСКАААААМ" на всяка втора крачка.
 'Що така това мойто дете с това искане  човек ще си помисли ако наблюдава отстрахни, че никога нищо не му купуваме и то като не видяло иска каквото му попадне в полезрението 
Уж на излизане се договаряме, че ще купим сано едно нещо и обикновно се прибираме с 5. За всяка глупост е способен да направи панаир (последен пример - "Искам сокче" - "Ето ти сокчето", "Не искам от малка кутийка, искам голямаааа", "Ама нали одеве иска голяма и купхме, имаш още", "Нееееее, /рев/ искам малка")...  Устата ме заболява да обяснявам, че не може да купуваме всичко, което види на момента. Ама това хич не му се струва довод и обикновено отговаря с "И шчо, мами?". Баща му се опитва да мине с номера "Нямаме пари за еди какво си", но той вижда, че имаме в портфейлите си, второ - аз съм против на детето да се втълпяват нямането и да израстне с мисълта за такова ограничение...

Ох, да ида да изгледам някой филм, докато има ред от анимационните на Коки 

Здравейте,

Благодаря ви на всички, че се сещате за мен, благодаря ви, че ме поздравихте, въобще стана ми изключително приятно от вниманието ви за рождения ден.
И искам да кажа (в графата "лирични отколнения"), че това може да е просто "отчетна тема", но аз се радвам, че освен изпълнението на  тази функция, в темата намерих сума ти приятни жени, които, с течение на времето, без да се колебая мога да нарека "приятелки".
Жени, от които научавам много неща, жени, в лицето на които срещам разбиране, жени, с които се забавлявам чудесно, жени, с които искам да общувам и дори да не съм в града, в които живея - пак има такива жени... Благодаря ви, наистина, и се надявам аз също да успея да ви дам адекватното внимание и приятелство.   
Така. Да забърша навлажнени клепачи и да продължа...

Румя, това с парите.. да не обременяваш детето и прочее.. как се справяш? Аз не мога да го избягна. Не в смисъл "няма пари за това или онова" (или поне не изцяло, защото и на мен ми се е случвало да му казвам, че нямам пари за нещо, което иска), а по-скоро за пряката зависимост на всичко от пари. Примерно "защо трябва да ходите на работа", "не искам да ходиш на работа, искам да стоиш при мен".. Как да му обясня защо не сме заедно? Освен, че трябва да се работи да се живее и реалното изражение са парите...?

Люба, бързо възстановяване!

Змейко, какво става с Калина?

Довечера обещавам подробен отчет!

Привет отново и от мен.........днес уж бях по-добре и като една видна"домакинка" реших,че ще готвя.........пък и беше крайно наложително домочадието да хапне готвена храна,че мъжката част направо се е запекла от сухоежбини.......пък и днес отново идват гостите/сестрата на Асен от Америка,за чието пристигане чистих преди да се превия от болки...и в крайна сметка ги посрещнах в болницата излизаща от упойка/...та след пържени чушки,доматен сос,мусака и супа топчета......сега едвам гледам.......ама до довечера и с топ няма да могат да ме вдигнат от дивана/пък ако ще и президента на крака да идва/...Иначе,помощница си имам...............свеки е тук/след вчерашното навикване определено по-е в час/,ама на нея съм и прехвърлила децата,че то от тях и техните нежности най-се плаша...особенно от малкия глезан/че той не е ли покачен на мен,не може да ме целува...а,пък не може да изтрае без да не ме целува и прегръща/тия дни е просто неудържим......то,не ,че баткото не е същия/
Дени,ти днес нещо си се размекнала......ама да ти кажа,че то и при мен така се получава-до такава степен вече тия форумски контакти са се превърнали в по-сериозни приятелства,че оня ден като си лежах и си мислех и аз,че дори и ден да не намина насам...и вече ми липсвате.....Отделно,че сте били винаги насреща-и в хубаво и в лошо......
Руми,за непишещите-да ти кажа аз съм на малко по-различно мнение/щото отвреме на време като засека някой от непищещите вече тук из форума и му досаждам на ЛС/,та много от момичетата споделят,че им е неудобно да се появят със"Здравейте...аз  съм пак......",понеже се притесняват,че вече сме ги забравили...пък и много от тях,четат и ни възприемат като "затворено общество" и се страхуват,дали ще ги допуснем/не,че сме някакви страшилища......ама  явно и такова впечатление сме оставили/..А,за парите и за купуването-опитвам се да не ги намесвам и аз-в смисъл,че използвам други оправдания,но най-вече гледам като кажа нещо,че няма да купим.....да устоя(искам и наистина да не поддавам-че веднъж допусна ли го-следващия път има големи дебати и пазарлъци/без тръшкане,че съм нервна /

Даниелка,ти наистина съвсем набегом пак ни мина........а ние чакаме  пространно разказче за твоята бременност.....и за Калоян ако напишеш някой ред-съвсем ще сме доволни....Сега видях обещанието-да знаеш,че сме"злопаметни"/аз поне/
Пепсънчето и тя не е писала скоро.......дано секнатият и кръст да се е оправил нацяло и дано малката"ламя" да и даде време за писане........

Щях да пиша и за децата...ама гостите дойдоха........