.:.ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ***РОЖДЕНИ ДНИ.:.

Здравейте!Майка съм на две деца-момче на 10г. и момиче на 5г.Дъщеря ми е с диагноза-епилепсия.Преди 1 г. в рамките на 2месеца направи два гърча.От тогава е на лекарство,което ни обясниха че се пие най-малко 2год.дори и да няма нови пристъпи.Тя е доста живо и палаво дете,а освен това откакто пие това лекарство стана много своенравна по отношение на храненето .Ако има някой от вас подобен проблем ще се радвам да обменим опит.Поздрави на всички майки,които ежедневно дерзаят.

здравейте...не знам как да започна.до скоро си мислих,че на мене ми е най-трудно,до момента в които не надникнах във вашия форум.трудно е да се говори за това,което сме преживели-това може би е най-голямата мъка за един човек-да виждаш как собственото ти дете страда,а нищо да не можеш да направиш,освен да се молиш на някакво чудо...моята дъщеричка-вили-се роди на 30.11.1999.беше най-бялото и красиво бебе.нямахме никакъв проблем със здравето-рядко боледуваше,енергична...до момента в които наближи 3-ия и ройде ден.просто една сутрин се събуди и започна да се оплаква в болки в краката.и това беше само сутрин.след около седмица отидохме,,просто на преглед,,.от тук се започна кошмара.уж нищо и нямало,а започна въобще да не може да стъпва на краката си сутрин.реших се накрая-грабнах я и в софия за консултация със специалист-ревматолог.тая консултация завърши със 2-седмичен престой в болницата по спешност със диагноза ЮВЕНИЛЕН РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ.от тук нататък кортизоново лечение от което стана като балон за 2 седмици.казаха ми,че може с времето да се отрази на зрениети и,поради което периодично сма на прегледи.периодично получаваше остри кризи с отоци и невъзможност да ходи-съответнони хоспитализираха за по 15-20 дена.обиколихме цяла българия в търсене на някакво алтернативно лечение и в крайна сметка започнахме хомеопатична терапия.от него момент спряхме нацяло кортизона,които беше задължително да се пие според лекуващият лекар.от тогава-вече 1,5 година-не е получавала кризи.най-лошото е това,че не знам какво я чака в бъдеще-дали ще се закрепи,или ще се инвалидизира...та това най-общо е моята история.ако има някои с подобен проблем-нека се свърже с мен,за да можем да обсъждаме лечениетио, саматра болест и пр.      а на всички мами-смелост

Здравейте,мили майки!

Аз се казвам Теодора и съм майка на три деца.Петър на 13г./05.09.1992г./,Симона на 9г./26.05.1996г./ и Андрей на 11м./27.01.2005г./.Много ми говориха за вас . От скоро имаме Интернет у дома и веднага прочетох вашите истории.Много съм впечатлена от вас и ви се възхищавам за смелостта и любовта,която проявявате към децата и семействата си.
В нашето семейство цари любов и щастие.Когато бях щастлива майка на три чудесни деца Мони започна да се чувства зле.Точно след Великден тя започна да се "топи".И така 10 дена...Докато дойде 15.05.2005г. и тя стана много зле.Обадих се на една приятелка,пенсионерка от Педиатрията ,която се обади за нашето приемане там.Повикахме Бърза помощ и докторката само ни закара до там.След експресните изследвания се установи,че Мони има диабет.
Всички бяхме в огромен стрес!
Бих искала да общувам с вас и да се консултирам за нещата,които ме тревожат в ежедневието на дете с диабет.
Надявам се другите ни деца да нямат подобни/нито други/проблеми.
Желая на всички вас,на децата и целите ви семейства много успехи и любов през следващата година.Бог да ви благослови!!! 

Здравеите мили мами
Радвам се че има форум като този ,за да можеш да споделиш с приятели  Казвам се Васка и съм от Пазарджик.Синът ми е на 16 години и до лятото на тази година(2005) всичко беше наред.Но започнаха сташни бъбречни кризи.След 3 месечно лутане по нашите лекари решихме да потърсим помощ в София.Попаднахме на наи добрия детски уролог-доц.Минков от правителствена болница. Оказа се вродена аномалия-хидронефроза и обструктивен пиелонефрит.Изходът беше само един-операция.И вие сте майчета и знаете какво сме изживяли.Бъбрека беше спрял да работи.Но благодарение на златните ръце на доцента вече всичко е наред и бъбрека възстанови функцията си.Желая на всички много здраве и късмет.
весели празници на всички

Здравейте мили мами!
Простете, че се обръщам така към вас, но отдавна се допитвам (тайничко досега ) до вас и ви чувствам близки.
Реших, че ми е време и аз да се включа .
Казвам се Ани и съм майка на две девойчета- каката ще навърши 9 години, а малката госпожица- 6. Вярно, минахме вече бебешката възраст, но видях, че тук има и други мами като мен, та се престраших.
Форумите са чудесни и ще съм много щастлива ако станем близки!

3draveite ! Prisaediniavam  se kam  vachiat  forum ,koito mnogo mi xaresva. Imam 2 dachteri- na  13 god.  i  na 1 godinka .  Goliamata e s diagnoza- minimalna mozachna disfunkcia .

Здравейте,
Много се радвам за този клуб. И аз отдавна се чудя дали да напиша нещо и ето, че се престраших.
Имам 3 деца - на 9, на 5 и на 3год. Големият ми син, който е на 5 години има нещо като частичен аутизъм, т.е. има само някои аутистични черти. По-общителен е от типичните аутисти, опитва се вече сам да говори.
Когато беше на 3,9 год. започнахме занятия с логопед и още няколко специялиста (педагог, психолог и детски психоаналитик). Тогава казваше около 20-30 думи, без да може да ги свърже в изречение. След няколко месеца занятия с логопеда каза първото си изречение, попита "Какво е това?"
Имаме проблеми с яденето, яде само определени храни и не опитва нищо ново; също със смяната на дрехи и обувки.
Вече започна да говори повече, но не може да прави дълги изречения, да разказва истории. Изреченията му са кратки, не се оправя с времената и родовете, не може да казва много звуци все още.

Тук мисля, че имаше майчета с подобни проблеми. Много ми се иска да обменим опит.
Аз много се притеснявам как ще се справя в училище. Дано дотогава да проговори по-добре.

Здравейте!Казвам се Таня и имам две дъщерички-голямата е на 7 години,а малката на Коледа направи годинка.Каката ни е с диагноза Аутизъм(поставиха и я 2004г. след дълго ходене по мъките).Също като при Грани имаме проблеми с яденето и не опитва нищо ново, а за нови или чужди дрехи и обувки е абсурд да се говори.Откакто се роди малката е по-малко агресивна,а бебето го обожава(за ,което адски се притеснявахме как ще го приеме,но слава Богу сега не се отделя от нея).Обича да работи с компютъра и благодарение на него се научи да чете и пише.Много е общителна и обич да е сред хора.

Здравейте на всички, редовно влизам тук и чета. Много ми е мъчно , че има толкоз дечица с проблеми, не ни стига хаосът на нашето съвремие ,...... но така е отредил господ.
Моят син се роди с вродена катаракта(перде) на лявото око, забелязах го когато беше на 1 мес. След многоброини посещения по лекари и болници в крайна сметка се реши , че трябва да се направи операция. Да се отстрани неговата леща , а на нейно място да се сложи изкуствена, мека леща. Знам , че при възрастните този проблем не е кой знае какво и почти 100%  се оправя, но при децата маи не е точно така - защото е вродено... ..Не сам имала никви проблеми през бременността, детето е доносено, но....
Понякога ми става много мъчно....
За трети път ни отлагат операцията, по различни причини. Последният път  не можаха да му нацелат вените - за упойката.  45 мин. седя в операционната , но нищо .... Даже и в педиатрията ходихме и там не успяха. Резултатът е безброй спукани вени и отлагане с още 1 мес., а на мен църцето ми се е свило . А е желателно операцията да се направи колкото се може по-бързо.
Това е от мен, желая успех на всички и разрешаване на проблемите ви.

Здравейте!
Казвам се Ели и съм психолог с 5 години стаж. Опитът ми е предимно с възрастни. Когато ми се стори, че мога да помогна, ще се включвам (предимно с въпроси и по-малко със съвети  ), но май няма да е много често, като гледам колко сила и мъдрост са натрупали мамите в този форум! 
Пожелавам здраве, любов и щастие на всички ви и на специалните ви дечица!
 

здравейте на всички казвам се Нурхаят на 28г от В.Търново дъщеря ми Селис е на 5 годинки и от три години е с диабет открихме го на 1г.и 8м. и все още ми е трудно да повярвам по-някога си мисля, че като се събудя на сутрешния ден просто нещата ще са други но...
пожелавам успех на всички мами и "чудеса" за нашите деца защото по-някога се случват