Здравейте аз съм Ани и имам дъщеричка на 2 месеца и 16 дена с вродено заболяване хипотиреоидизъм. Аз и съпруга ми нямаме никакви заболявания. Родих нормално без затруднения. Изписаха ни здрави но след 2 месеца ни потърсиха за повторни изследвания. Изследванията потвърдиха диагнозата и ние заминахме за София за преглед. Оказа се, че от Видинската болница не са изпратени кръвните проби на малката който се взимат в деня на изписването ни от болницата. Това безотговорно отношение за малко да ни коства цялостното развитие на детето. Назначиха ни лечение с прием на хормон,който трябва да й се дава до края на живота й. Постоянно си мисля, че може би има и други начини на лечение но може би още е рано. Ако някоя от вас мами знае повече за това заболяване ще съм ви много благодарна ако ми пишете. Една страдаща майка.
Виж целия пост
.:.ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ***РОЖДЕНИ ДНИ.:.
- Публикувана: 7 фев. 2005, 13:08 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2021, 22:02 ч.
# 121
16 фев. 2006, 21:03 ч.
Здравейте ,майчета.Аз се казвам Валя,на 26 г и съм майка на Бояна на4,6г,която е с клапа за хидроцефалия.Имам и малка дъщеричка на 1г.Моята БУБИ е едно много живо и весело дете,няма забавяне в двигателното развитие,напротив,постоянно тича и скача.Имаме забавяне в говора,но ходим на логопед и смятам че вървим бавно но сигурно към проговаряне.Много бих се радвала да споделям с вас своите радости и тревоги.Моля ви пишете ми ако имате сходни проблеми.Понеже видях,че има календар на рожденните дни-Буби е родена на 28 юни 2001г.Благодаря.
Виж целия пост
# 122
19 фев. 2006, 19:59 ч.
Здравейте, от доста време пиша тука!!! Даже се познавам с някои мами, но не съм се представяла до сега, кой знае защо 
Казвам се Снежи,мама съм на едно страхотно момченце Борис!
Нашият проблем е акушерска пареза, минахме през доста тревоги и сълзи, докато /НАДЯВАМ СЕ!/ разбереме как да се справяме с проблема на бебчо.
Бих предложила всичко, през което сме минали като опит до сега на мами в подобно положение!
Поздрави на всички момичета в този форум! Страхотни сърца имате и... много се радвам, е ви има!
Виж целия пост
Казвам се Снежи,мама съм на едно страхотно момченце Борис!
Нашият проблем е акушерска пареза, минахме през доста тревоги и сълзи, докато /НАДЯВАМ СЕ!/ разбереме как да се справяме с проблема на бебчо.
Бих предложила всичко, през което сме минали като опит до сега на мами в подобно положение!
Поздрави на всички момичета в този форум! Страхотни сърца имате и... много се радвам, е ви има!
# 123
26 фев. 2006, 22:50 ч.
здравейте искам да попитам имали майки с деца увредени дали след ваксината ТРИМОВАКС не съм сигурна.Ако е възможно и консулт от детски невролог.лроблема е в следното след направената ваксина дъщеря ми която тогава беше на 1.3 месеца бе приета на другия ден в инфекциозна болница без никакви тонуси в мускулите на краката след преливане на нещо което не знам и никъде не го пише на третия ден можеше да стъпва. Но проблема дойде след това когато разбрах че не може да си каже даже името. Не проговори чак до навършването на 3год но лошото е че когато много иска да каже нещо бързо издава един като мучене звук.Вмомента е в логоп едична градина но резултати почти няма а е вече на 4години.Ако някой знае нещо по въпроса нека ми помогне
Виж целия пост
# 124
1 март 2006, 15:35 ч.
Здравейте, казвам се Мария, на 35 години съм и имам близнаци, което винаги е било мечтата на живота ми 
. Толкова много съм благодарна на Бог, за подаръка, който ми направи чрез Данаил и Кристиан, които се родиха на 05.09.2002 чрез секцио. На двумесечна възраст педиатърката ни забеляза, че първият от двамата (Дани) е доста блед, след кръвни изследвания се установи, че и двете съкровища са с много ниски стойности на хемоглобина, което доведе до болници, изследвания, кръвопреливания. След двукратно кръвопреливане Криси започна да поддържа нормално ниво на хемоглобина, но положението с Дани не се промени. На всеки 3 седмици той има нужда от кръвопреливане, за да продължи напред. След много изследвания, хипотези и благодарение на проф. Петков от Детската клиника в Стара Загора, който единствено се заинтересува и беше упорит да доведе нещата до край и след посещение на лаборатория в Македония, много изследвания на ДНК и РНК се установи, че Дани има вродена аномалия, проявила се за първи път до сега и водеща до свръх нестабилен хемоглобин. Така, че редовно посещаваме детската клиника.
Винаги, когато ми е трудно се сещам за думите, цитирани във вашия форум за най-специалното дете на небето и понеже вярвам в Бог съм напълно убедена, че тези думи са истински. Иска ми се да оправдая доверието на Бог и да подаря най-доброто на децата си!
Вярата ми винаги се превдига когато чета този форум и се радвам, че има толкова достойни родители!
Виж целия пост
. Толкова много съм благодарна на Бог, за подаръка, който ми направи чрез Данаил и Кристиан, които се родиха на 05.09.2002 чрез секцио. На двумесечна възраст педиатърката ни забеляза, че първият от двамата (Дани) е доста блед, след кръвни изследвания се установи, че и двете съкровища са с много ниски стойности на хемоглобина, което доведе до болници, изследвания, кръвопреливания. След двукратно кръвопреливане Криси започна да поддържа нормално ниво на хемоглобина, но положението с Дани не се промени. На всеки 3 седмици той има нужда от кръвопреливане, за да продължи напред. След много изследвания, хипотези и благодарение на проф. Петков от Детската клиника в Стара Загора, който единствено се заинтересува и беше упорит да доведе нещата до край и след посещение на лаборатория в Македония, много изследвания на ДНК и РНК се установи, че Дани има вродена аномалия, проявила се за първи път до сега и водеща до свръх нестабилен хемоглобин. Така, че редовно посещаваме детската клиника.Винаги, когато ми е трудно се сещам за думите, цитирани във вашия форум за най-специалното дете на небето и понеже вярвам в Бог съм напълно убедена, че тези думи са истински. Иска ми се да оправдая доверието на Бог и да подаря най-доброто на децата си!
Вярата ми винаги се превдига когато чета този форум и се радвам, че има толкова достойни родители!
# 125
3 март 2006, 15:42 ч.
Здравейте! Синът ми е с левкодистрофия - Синдром на Александър. Макар и с некатегорична диагноза едно е ясно - изостава в психо - моторното си развитие. В момента е на 1,2г. Бих се радвала да се запозная с родители с моите проблеми. Да обменя опит и информация за това рядко заболяване.
Поздрави!
Виж целия пост
Поздрави!
# 126
13 март 2006, 22:08 ч.
Здравейте,майки и татковци,казвам се Юлиян и съм съпруг на Петя.Тя в момента е в болницата със синът ни Алекс(2 годинки и 3 месеца).Днес му откриха диабет и светът за нас свърши..........Не знам как ще продължим от тук нататък,но знам че трябва да сме много по-силни и да даваме кураж на нашето слънчице и да му помогнем да изживее щастливо детство.Много ни боли знам,че не сме единствените,но колко е различно когато ти се случи на теб.В момента имаме чувство,че няма да можем да се справим,затова искам ако някой има желание да ни пише на e-mail.Жена ми има нужда от Вашата подкрепа,благодаря ви.
Виж целия пост
# 127
15 март 2006, 15:44 ч.
Здравейте и от мен, мили приятели.
От няколко дена все чета вашия форум и много ми се прииска да ви се представя , макар и да нямаме много тежки заболявания. Обаче ми е много приятно сред вас, чета ви редовно и много ви заобичах, някак си. Започнах да се моля за вас и вашите слъчница и сигурна съм Господ ще ви дава сили и надежда.
Та, казвам се Дора Давидова. Медицинска сестра съм, работила съм в Пирогов ( кърмаческата хирургия) . Уча педагогика - специална.
Проблемите, които изучавам и наблюдавам сега ясно ми се изясниха, четейки вашите постове. Оказа се, че има и друг свят - такъв какъвто никога не съм мислила, че може да съществува или ако съм го правила съм отхвърляла веднага мислите си, далече
Надявам се да не се подразните от това и да ме приемете сред вас.
Сега малко за децата ми:
Голямата ми щерка е ЕВа, на три годинки. Роди се много трудно с форцепс, след което заболя от хеморагична болест на новороденото ( поради липса на вит. К, получи кръвоизливи, слава Богу само в стомаха). Болестта й бе овладяна за 6 дена, в които я отглеждаха в кувиос.
Развива си се съвсем нормално, но след поставяне на ДТК-то започна да прави алергични реакции под формата на екземи. На годинка и нещо започна да прави чести астматични пристъпи, поради което я диспансеризираха с диагноза астма и алергичен ринит. Лекувахме се с кортикостероиди по схема, което ни докара едно леко напълняване, но скоро открих и аз хомеопатията ( преди година точно) и изхвърлих всички алопатични лекарства от дома си. От тогава до сега детето ми е правило само един пристъп , не много тежък, който бе овладян моменталически с хомеопатията.
Втората ми щерка - Христинка се роди на 14окт.2005г. в Св. София - много бързо, лесно и с песен на уста
малко стафилококи си докарахме с нея , последвал ГЕР, и отново бронхоспазми. Явно върви по пътя на алергичната си кака, уви. За три месеца вече имаше три спазъма, единия от които лекуван в болница. Започнахме с хомаопатия и при нея и за сега сме закрепили положението.
Е, това са нашите кратко разказани истории. Много ми е приятно сред вас( както вече писах) и ще се радвам ако ме приемете с радост и вие
п.п./мили Юлиян, ще се моля детенцето ви да няма сериозни проблеми и диабета да може да бъде победен. Бъдете силни и обичащи се
п.п./ сега сме на 8 месеца и Христинка вече е с утвърдена диагноза бронхиална астма. Хомеопатията не помогна особено, за съжаление и сме си почти постоянно с инхалерчето и Вентолина
малката боледува много често.
Виж целия пост
От няколко дена все чета вашия форум и много ми се прииска да ви се представя , макар и да нямаме много тежки заболявания. Обаче ми е много приятно сред вас, чета ви редовно и много ви заобичах, някак си. Започнах да се моля за вас и вашите слъчница и сигурна съм Господ ще ви дава сили и надежда.
Та, казвам се Дора Давидова. Медицинска сестра съм, работила съм в Пирогов ( кърмаческата хирургия) . Уча педагогика - специална.
Проблемите, които изучавам и наблюдавам сега ясно ми се изясниха, четейки вашите постове. Оказа се, че има и друг свят - такъв какъвто никога не съм мислила, че може да съществува или ако съм го правила съм отхвърляла веднага мислите си, далече
Надявам се да не се подразните от това и да ме приемете сред вас.
Сега малко за децата ми:
Голямата ми щерка е ЕВа, на три годинки. Роди се много трудно с форцепс, след което заболя от хеморагична болест на новороденото ( поради липса на вит. К, получи кръвоизливи, слава Богу само в стомаха). Болестта й бе овладяна за 6 дена, в които я отглеждаха в кувиос.
Развива си се съвсем нормално, но след поставяне на ДТК-то започна да прави алергични реакции под формата на екземи. На годинка и нещо започна да прави чести астматични пристъпи, поради което я диспансеризираха с диагноза астма и алергичен ринит. Лекувахме се с кортикостероиди по схема, което ни докара едно леко напълняване, но скоро открих и аз хомеопатията ( преди година точно) и изхвърлих всички алопатични лекарства от дома си. От тогава до сега детето ми е правило само един пристъп , не много тежък, който бе овладян моменталически с хомеопатията.
Втората ми щерка - Христинка се роди на 14окт.2005г. в Св. София - много бързо, лесно и с песен на уста
малко стафилококи си докарахме с нея , последвал ГЕР, и отново бронхоспазми. Явно върви по пътя на алергичната си кака, уви. За три месеца вече имаше три спазъма, единия от които лекуван в болница. Започнахме с хомаопатия и при нея и за сега сме закрепили положението. Е, това са нашите кратко разказани истории. Много ми е приятно сред вас( както вече писах) и ще се радвам ако ме приемете с радост и вие
п.п./мили Юлиян, ще се моля детенцето ви да няма сериозни проблеми и диабета да може да бъде победен. Бъдете силни и обичащи се
п.п./ сега сме на 8 месеца и Христинка вече е с утвърдена диагноза бронхиална астма. Хомеопатията не помогна особено, за съжаление и сме си почти постоянно с инхалерчето и Вентолина
малката боледува много често. 
# 128
15 март 2006, 23:15 ч.
Здравейте, мили родители и малки бонбонковци!
Обичаме да казваме на дъщеричката си бонбонче и може би затова си позволих да нарека и вашите дечица така. Реших да се пресъединя към вас. Прочетох вашите писма и осъзнах, че не съм единственна на този свят. Казвам се Ванина. Местоживеене гр. Карнобат. Ето и моята история: След първото си детенце(момиченце) решихме със съпруга ми да си имаме още едно. Родини се момченце и не можахме да му се нарадваме, защото след два дена почина от сърдечен порок. Преживяхме го много трудно, но годините отлитат, не че сме го забравили, но отново решихме да си имаме дете. Родини се още една дъщеричка. След 2г. ни се роди и третата дъщеричка(все мечтаехме за син). Боряна(нашето бонбонче) е по специалното ни детенце. Тя е със синдрома на Даун. Весело, палаво дете с голямо чувство за хумор.Ту ще си скрие пантофката и ще се утрепим да я търсим и когато ни омръзне тя ще ни я донесе или пък ще се скрие и ние ще я търсим и ще я викаме по име, но тя няма да се показва, а открием ли я ще ни каже:" Ш..Ш..т". Желая да си пиша с родители, които имат дете със синдрома на Даун, за да си споделяме радости и трудности при отглеждането им.
Виж целия пост
Обичаме да казваме на дъщеричката си бонбонче и може би затова си позволих да нарека и вашите дечица така. Реших да се пресъединя към вас. Прочетох вашите писма и осъзнах, че не съм единственна на този свят. Казвам се Ванина. Местоживеене гр. Карнобат. Ето и моята история: След първото си детенце(момиченце) решихме със съпруга ми да си имаме още едно. Родини се момченце и не можахме да му се нарадваме, защото след два дена почина от сърдечен порок. Преживяхме го много трудно, но годините отлитат, не че сме го забравили, но отново решихме да си имаме дете. Родини се още една дъщеричка. След 2г. ни се роди и третата дъщеричка(все мечтаехме за син). Боряна(нашето бонбонче) е по специалното ни детенце. Тя е със синдрома на Даун. Весело, палаво дете с голямо чувство за хумор.Ту ще си скрие пантофката и ще се утрепим да я търсим и когато ни омръзне тя ще ни я донесе или пък ще се скрие и ние ще я търсим и ще я викаме по име, но тя няма да се показва, а открием ли я ще ни каже:" Ш..Ш..т". Желая да си пиша с родители, които имат дете със синдрома на Даун, за да си споделяме радости и трудности при отглеждането им.
# 129
19 март 2006, 00:48 ч.
Здравейте! Аз се казвам Милена. Имам две много хубави и общо взето здрави дечица. Тамара е на 7 години, а малкият бонбон Елиза е на 1г. и 9 месеца (родена е на 06.06.2004). Лизка е със синдром на Даун. Засега ми се струва, че се развива добре. Започна да седи без опора на 6,5 месеца, проходи на година и четери месеца, което дължим на страхотните лекари в УМБАЛ "Св. Георги", клиниката по ранна рехабилитация. Д-р Горанова ни назначаваше процедурите, а най-много с нас се е занимавала Минка Адамова. Всички които са се занимавали с нас са били изключителни и като хора, и като специалисти. Те вярват в чудеса и правят чудеса. Лизито се оказа също едно доста упорито бебче. Изпълняваше детето, каквото искаха от него, плачеше, заспиваше от умора, но не се предаваше.
Сега вече може да тича, да кляка, да танцува, но все още не се чувства много сигурна като излезем навънка. Като я пусна навън да ходи самичка, тя избързва и ме загражда - иска да я взема на ръчички, или застава пред количката и напира да се качи в нея. Всъщност последните два-три пъти се съгласи и сама да ходи, измина поне 50 м. (тя проходи зимата и досега беше обикаляла само в къщи).
Не казва все още много думи - казва само мама, дади (тати), тата(кака), баба, деде, дай, на, да, не, айде, ам - но пък ги казва когато трябва и ми се струва, че почти всичко разбира.
Много обича кака си, когато кака и си играе с нея, Лиза много се забавлява и постоянно се смее. Миналата седмица Тамара беше направила под бюрото си къщичка за тях двете, стояха вътре поне 2 часа, когато исках да сложа Лизито на куко, тя избяга от мене и се скри под бюрото. Когато Лизито чуе, че ще излизаме тя започва да мъкне своите обувки и якето си . Ако някой от нас чете книжка или пък аз помагам на Тамито да твори нещо, Лиза носи своите книжки и започва да ни замерва с тях докато не и обърнем внимание. Когато и чета не винаги е много съсредоточена и не винаги иска да ми показва на картинките, когато я попитам, но някой път се съгласява и разбирам, че тя все пак е внимавала, показва ми къде е котето, магаренцата, малкото конче, голямото конче, показва как заьо си чисти зъбките (свива си връхчетата на пръсчетата и си търка своите зъбки) и т.н. Много е миличка и забавничка, всички много я обичаме.
Виж целия пост
Сега вече може да тича, да кляка, да танцува, но все още не се чувства много сигурна като излезем навънка. Като я пусна навън да ходи самичка, тя избързва и ме загражда - иска да я взема на ръчички, или застава пред количката и напира да се качи в нея. Всъщност последните два-три пъти се съгласи и сама да ходи, измина поне 50 м. (тя проходи зимата и досега беше обикаляла само в къщи).
Не казва все още много думи - казва само мама, дади (тати), тата(кака), баба, деде, дай, на, да, не, айде, ам - но пък ги казва когато трябва и ми се струва, че почти всичко разбира.
Много обича кака си, когато кака и си играе с нея, Лиза много се забавлява и постоянно се смее. Миналата седмица Тамара беше направила под бюрото си къщичка за тях двете, стояха вътре поне 2 часа, когато исках да сложа Лизито на куко, тя избяга от мене и се скри под бюрото. Когато Лизито чуе, че ще излизаме тя започва да мъкне своите обувки и якето си . Ако някой от нас чете книжка или пък аз помагам на Тамито да твори нещо, Лиза носи своите книжки и започва да ни замерва с тях докато не и обърнем внимание. Когато и чета не винаги е много съсредоточена и не винаги иска да ми показва на картинките, когато я попитам, но някой път се съгласява и разбирам, че тя все пак е внимавала, показва ми къде е котето, магаренцата, малкото конче, голямото конче, показва как заьо си чисти зъбките (свива си връхчетата на пръсчетата и си търка своите зъбки) и т.н. Много е миличка и забавничка, всички много я обичаме.
# 130
22 март 2006, 23:44 ч.
Здравейте!
Казвам се Наталия, дъщеря ми се казва Калина - 1 и 8 месеца, родена е на 08.07.2004 г. От близо година ходим по мъките заради проблеми, свързани с пикочните пътища и бъбреците. Калина е с везекоуретерален рефлукс 2-ра степен и преди месец беше оперирана - стеноза на уретера и удължаване на срамните устни. Все още не смея да се зарадвам на финализирането на проблема ни, защото предстоят още изследвания след месец и тогава може би ще стане ясно дали кошмарът е свършил. Желая здраве на всичките ни деца и нека бъдат чути молитвите ни!!!
Виж целия пост
Казвам се Наталия, дъщеря ми се казва Калина - 1 и 8 месеца, родена е на 08.07.2004 г. От близо година ходим по мъките заради проблеми, свързани с пикочните пътища и бъбреците. Калина е с везекоуретерален рефлукс 2-ра степен и преди месец беше оперирана - стеноза на уретера и удължаване на срамните устни. Все още не смея да се зарадвам на финализирането на проблема ни, защото предстоят още изследвания след месец и тогава може би ще стане ясно дали кошмарът е свършил. Желая здраве на всичките ни деца и нека бъдат чути молитвите ни!!!
# 131
9 апр. 2006, 19:46 ч.
Здравейте,
аз съм леля на едно прекрасно момиченце, което е с диагноза пареза на ляв бранхиален плексус.
попаднах на форума и имам молба ако някои има повече информация по темата и ако може да се разберем да ни изпрати, защото ние сега започваме да се борим с проблема. Племеницата ми се казва Михаела и е само на 2 месеца и има много тежка пареза на ръчичката. Още на първия месец започнахме рехабилитация в университетска детска болница в София, но все си мисля, че не е достатъчно, макар да имаме слаб напредък. Не мога обаче да разбера дали малката има прекъснат нерв или не защото сестра ми от страх все не пита. Наистина, ако знаете от къде мога да прочета и науча повече ще съм ви много благодарна.
Поздрави
Мариана
Виж целия пост
аз съм леля на едно прекрасно момиченце, което е с диагноза пареза на ляв бранхиален плексус.
попаднах на форума и имам молба ако някои има повече информация по темата и ако може да се разберем да ни изпрати, защото ние сега започваме да се борим с проблема. Племеницата ми се казва Михаела и е само на 2 месеца и има много тежка пареза на ръчичката. Още на първия месец започнахме рехабилитация в университетска детска болница в София, но все си мисля, че не е достатъчно, макар да имаме слаб напредък. Не мога обаче да разбера дали малката има прекъснат нерв или не защото сестра ми от страх все не пита. Наистина, ако знаете от къде мога да прочета и науча повече ще съм ви много благодарна.
Поздрави
Мариана
# 132
13 апр. 2006, 14:26 ч.
Здравеите казвам се Елена с дете Петя.Прочетох историята на s_ ruseva и тъй като моята е подобна искам да се свържа с нея относно взимането на аминокиселини.Много се интересувам от този вид лечение но незнам дали има ефект върху епилепсията.дано прочете и ми пише на лични,нейната поща е пълна.
Виж целия пост
# 133
13 апр. 2006, 19:27 ч.
Здравейте! Казвам се Елена и имам детенце на 1г6м казва се Емануил.Той се роди със синдром на Даун. 
.ИСКАМ да се запозная с родители на деца със този синдром
Виж целия пост
.ИСКАМ да се запозная с родители на деца със този синдром
# 134
15 апр. 2006, 23:31 ч.
Здравейте! Дойде и моя ред да ви се представя- казвам се Здравка на 26г. от София! Събрах се с ЧОВЕК и започнахме опити за дете! Уви несполучливи! Три години чаках, молих се и плаках! Някои от вас познават болката! Нямах аборти никакви и нищо което да предполага някакъв проблем! Но един ден чудото се случи Разбрах че чакам дете и най-после плаках от щастие! Реших да ходя във Военна болница при гинеколожка която знае за мъките и е колежка на майка ми! Всичко вървеше повече от перфектно-нито повръшах нито ми ставаше лошо абсолютно нищо! Всички мим се възхищаваха колко лека бременост карам и колко голямо бебе нося... Но един ден към края на 6 месец получих някакво течение за което всички ми казваха че е абсолютно нормално! Изчаках 1 седмица но то не спря и реших да отида до докторката и тч да ми потвърди че е нормално, но... Въпросната реши да ме качи на магарето и да ме прегледа/безумие в края на 6 месец/ и това явно не беше достатъчно а реши за всеки случай да ми изпише и ПОЛИЖИНАКС- антибиотични свещички!!!!! Защо не? Всичко е нормално но за по-сигурно-така ми каза! Взех ги и прочетох листовката-АБСОЛЮТНО ЗАБРАНЕНО ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕНОСТ само в много крайни случаи по лекарско предписание! Усетих го като шесто чувство че е повратен момент! Цяла вечер плаках и сърцето ми се късаше-НЕИСКАХ да ги ползвам...,но реших да погледна трезво на нещата! Тя е гинеколог и знае повече-сложих си свещичка и сега всеки ден проклинам този момент! След третата свещичка се събудих в 3часа през ноща с контракции през 5мин. Изчаках да започне работния ден и бях пред кабинета с контракции и кървене... Изпрати ме по спешност в Шейново с 3см. разкритие! Приеха ме на обяд в паталогична бременост и ми пуснаха 2 бързи системи но... в 9 вечерта родих! "Голямото бебе" беше 900гр. човек! В първия ден на седмия месец/28г.с./ родих сина си Мартин! Отписаха го още там! Доктора не им позволи да ми дадат номерче за детето но 1 акушерка се пребори с него...Сега година по късно той е жизнено дете но няма зрение от кувиоза! Няма да изпадам в подробности-някои от вас знаят развитието на тази история! Беше ми приятно да споделя с вас защото знам че по един или друг начин сме сродни души! Желая ви късмет и вярвайте че стават чудеса!
Виж целия пост
Препоръчани теми