[ b]Здравейте , благодаря ви много за топлото посрещане[/b] Вярвам че тук ще открия истински приятели, защото съдбите ни са сходни. Майка съм на 2деца, дъщеря ми ена 16г,а Гого на 2.11. ще навърши 3г.Аз съм на 38г и лекарите казват,че това епричината за болестта на Гого.Роди се 23дни по рано от термина, нормално раждане.До 6месец не знаех,че детето ми е със Синдром на Даун. Не можеше да държи главичката си изправена, беше отпуснат, лекарката ми каза че е пълен и трябва да го държа на диета. Закарах го в Бургас на невролог,от там ни изпратиха в София в клиниката по генетика и откриха диагнозата. Нямаше много време да се самосъжалявам, благодаря на Бог че ми даде сила. Започнахме рехабилитация , после бяхме на Бьнкя,отново упражнения ...Сега Гого върви като го държа за едната ръка,надявам се скоро да тръгне сам.Все още не може да говори,вика само "мама". Зъбките му поникнаха късно на 1г 4м. Точно от тогава не приема твърда храна, заболя го венеца от една царевична пръчица и сега е само на пасирана храна не приема нищо с ръка. Ако някой може да ми даде съвет! Тук съм сама, няма добри специалисти или други мами с моя проблем, за това и толкова много се зарадвах ,че ви има.Все още съм нова и ми е трудно да използвам картинки и др.,но ще се науча.
Виж целия пост
.:.ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ***РОЖДЕНИ ДНИ.:.
- Публикувана: 7 фев. 2005, 13:08 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2021, 22:02 ч.
# 76
17 авг. 2005, 10:39 ч.
Благодаря за предложената помощ,но още съм много невежа, ще попитам дъщеря ми и ще изпратя снимка.
Виж целия пост
# 77
18 авг. 2005, 16:13 ч.
Здравейте,
Казвам се Рени и вчера разбрахме, че 3 месечната ни дъщеря Алекса е със зрително увреждане - вродена катаракта. Много е сериозно. Разбрахме го от една доста група и арогантна лекарка. Аз работя от четири години в сферата на хората и децата с увреждания. Психолог съм. Помогнала съм на хиляди хора, а сега съм в силен шок и незнам какво да правя. Надявам се, че във форума има родители, минали по този път и ще се радвам да получа помощ!?
Виж целия пост
Казвам се Рени и вчера разбрахме, че 3 месечната ни дъщеря Алекса е със зрително увреждане - вродена катаракта. Много е сериозно. Разбрахме го от една доста група и арогантна лекарка. Аз работя от четири години в сферата на хората и децата с увреждания. Психолог съм. Помогнала съм на хиляди хора, а сега съм в силен шок и незнам какво да правя. Надявам се, че във форума има родители, минали по този път и ще се радвам да получа помощ!?
# 78
19 авг. 2005, 12:55 ч.
Привет на всички МАЙКИ!
Съвсем скоро попаднах в този форум и останах изумена от това колко много болести и мъка има и колко силни и всеодайни майки сте. Нека Господ да помага на нас и да пази нашите деца!
Аз съм от Пловдив на 29 год. Вече съм писала няколко пъти, но днес ще го направя отново. Синът ми е на 3,5 год. Роди се нормално, всичко беше наред и ни изписаха на втория ден. Детето се развиваше нормално, всичко си беше в нормата дори изпреварваше появата на първата усмивка, гукането, въртене, изправяне, после в проходилката и ходенето сам. Първите думички на 1 год. – мама, баба, дяди, тата. Всичко добре, но си останахме само с тези думи. На 1,6 год всичко беше “ ъ-ъ” и това продължи до 3 год. Отчитам голямата си грешка че слушах баби и лели: “то детето само ще си проговори.... и. др. подобни”. Като стана на 3 год се консултирахме с невролог, после с психиатър и логопед. По този повод и започнах да се ровя из интернет и попаднах на вашия форум. Сега даваме Ескимо кидс, Танакан и Есберикум, междувременно той се отпусна и вече казва доста думи и кратки изречения, от една седмица дори ми отговаря на някои по-прости въпроси, но все още не може да задава сам въпроси. Това което ме притеснява е, че никой не ни постави диагноза или поне съмнение за нещо, но не ми казват че детето е добре. Четейки вашите истории и това какво правите за децата ми се струва,че наистина има някакъв проблем, освен забавеното развитие на речта. Така ми се ще да не съм права. Не знам как да разбера какво му е ? Минаха ми какви ли не мисли, търся причини, мисля за напред... Не знам, понякога си мисля че нищо му няма, а понякога ами ако не е така и аз пропусна да му помогна навреме..... Стига за сега, много дълго стана.
Благодаря Ви че ви има! Нека стана една от Вас
Виж целия пост
Съвсем скоро попаднах в този форум и останах изумена от това колко много болести и мъка има и колко силни и всеодайни майки сте. Нека Господ да помага на нас и да пази нашите деца!
Аз съм от Пловдив на 29 год. Вече съм писала няколко пъти, но днес ще го направя отново. Синът ми е на 3,5 год. Роди се нормално, всичко беше наред и ни изписаха на втория ден. Детето се развиваше нормално, всичко си беше в нормата дори изпреварваше появата на първата усмивка, гукането, въртене, изправяне, после в проходилката и ходенето сам. Първите думички на 1 год. – мама, баба, дяди, тата. Всичко добре, но си останахме само с тези думи. На 1,6 год всичко беше “ ъ-ъ” и това продължи до 3 год. Отчитам голямата си грешка че слушах баби и лели: “то детето само ще си проговори.... и. др. подобни”. Като стана на 3 год се консултирахме с невролог, после с психиатър и логопед. По този повод и започнах да се ровя из интернет и попаднах на вашия форум. Сега даваме Ескимо кидс, Танакан и Есберикум, междувременно той се отпусна и вече казва доста думи и кратки изречения, от една седмица дори ми отговаря на някои по-прости въпроси, но все още не може да задава сам въпроси. Това което ме притеснява е, че никой не ни постави диагноза или поне съмнение за нещо, но не ми казват че детето е добре. Четейки вашите истории и това какво правите за децата ми се струва,че наистина има някакъв проблем, освен забавеното развитие на речта. Така ми се ще да не съм права. Не знам как да разбера какво му е ? Минаха ми какви ли не мисли, търся причини, мисля за напред... Не знам, понякога си мисля че нищо му няма, а понякога ами ако не е така и аз пропусна да му помогна навреме..... Стига за сега, много дълго стана.Благодаря Ви че ви има! Нека стана една от Вас
# 79
19 авг. 2005, 13:00 ч.
Гостът съм аз. Много ме е срам 
ама като не съм на "ти " с техниката. I"m SORRY
Виж целия пост
ама като не съм на "ти " с техниката. I"m SORRY
# 80
21 авг. 2005, 03:04 ч.
Здравейте мили Дами,
Рени съм. Спомняте си за Алекса - моята тримесечна дъщеря, на чиято откриха зрително увреждане. Блягодаря Ви за невероятната сърцатост, която притежавате, особено на онези от Вас, които безрезервно ме подкрепихте.
Колко ли опит има всеки от Вас?! Знаете ли, психологическото образование, което имам /със специализация с САЩ/ бледнее пред опита, който Вие притежавате.
До преди да родя дъщеря си работих като психолог, особено в частта си за Семейна психотерапия и водене на Подкрепителни групи за Родители на Деца с увреждания. Поставяла съм на място не един лекар и съм спирала дискриминационно поведение не на един учител. Лобирала съм пред Президента на България за Деца с увреждания. Спасявала съм семейства, защото нека не се лъжем, когато в семейството има дете с увреждане може да се появи комплицираност на семейните отношения. Правех го не просто, защото съм добър професиноналист, а защото дълбоко в сърцето си съм вярвала, че децата с увреждания са страхотни.
Е, сега Руската ролетка се спря и при мен. Предстои ми да погледна с онази мъдрост, която подобава на една страхотна жена, майка и професионалист, каквато съм аз. Човек, преследващ мечтите си. Да се гордея, че детето ми е различно, защото всеки ПОЛУЧАВА ОНОВА, КОЕТО СМЯТА, ЧЕ ЗАСЛУЖАВА!
Целувам Ви и Ви благодаря, че Ви има!!!
Виж целия пост
Рени съм. Спомняте си за Алекса - моята тримесечна дъщеря, на чиято откриха зрително увреждане. Блягодаря Ви за невероятната сърцатост, която притежавате, особено на онези от Вас, които безрезервно ме подкрепихте.
Колко ли опит има всеки от Вас?! Знаете ли, психологическото образование, което имам /със специализация с САЩ/ бледнее пред опита, който Вие притежавате.
До преди да родя дъщеря си работих като психолог, особено в частта си за Семейна психотерапия и водене на Подкрепителни групи за Родители на Деца с увреждания. Поставяла съм на място не един лекар и съм спирала дискриминационно поведение не на един учител. Лобирала съм пред Президента на България за Деца с увреждания. Спасявала съм семейства, защото нека не се лъжем, когато в семейството има дете с увреждане може да се появи комплицираност на семейните отношения. Правех го не просто, защото съм добър професиноналист, а защото дълбоко в сърцето си съм вярвала, че децата с увреждания са страхотни.
Е, сега Руската ролетка се спря и при мен. Предстои ми да погледна с онази мъдрост, която подобава на една страхотна жена, майка и професионалист, каквато съм аз. Човек, преследващ мечтите си. Да се гордея, че детето ми е различно, защото всеки ПОЛУЧАВА ОНОВА, КОЕТО СМЯТА, ЧЕ ЗАСЛУЖАВА!
Целувам Ви и Ви благодаря, че Ви има!!!
# 81
30 авг. 2005, 14:12 ч.
Здравейте!
Доста време чета форума и реших,4е мога да бъда полезна с нещо.На 35 години съм казвам се Олга от 13 г. работя като логопед с доста сложна речева проблематика.Но това,което искам да споделям е опит на родител на дете с хиперактивен синдром,а не да ви занимавам с автобиография на специалист.Защото всички ние родителите сме не просто учасници и консултанти,а въвлечени в проблема.
Виж целия пост
Здравейте!
Доста време чета форума и реших,4е мога да бъда полезна с нещо.На 35 години съм казвам се Олга от 13 г. работя като логопед с доста сложна речева проблематика.Но това,което искам да споделям е опит на родител на дете с хиперактивен синдром,а не да ви занимавам с автобиография на специалист.Защото всички ние родителите сме не просто учасници и консултанти,а въвлечени в проблема.
# 82
31 авг. 2005, 13:34 ч.
Здравейте!
Аз се представих в една от седмичните теми, но вярното място е тук, а и си сложихме снимка.
Децата са Зари на 4 и малко и Алек на 3 без малко годинки. За няколко седмици станах съпричасна към форума /четейки/ и се възхищавам на силата и борбрния Ви дух. Нашата Зари е с диабет вече година и половина. Тя е прекрасно дете, което стоически понася всички неволи. Може би от стреса започна да заеква и сега работи с логопед. За жалост и Алек не се размина туко-така. На почти три години не казва почти нищо. Всичко разбира и изпълнява. Минахме през невролози и изследвания. Няма нищо сериозно. Изписаха ми лекарства, които аз не дадох, защото ме уплашиха страничните ефекти. Сега разчитаме на чести срещи с логопед /т.е те я обожават и само питат кога ще играе с тях/ и имаме начални успехи.
Стана молко дълго, за което се извинявам.
Надявам се да ни приемете във вашето голямо и задружно семейство и заедно да се радваме на успехите и да се съветваме при проблеми с нашите наистина специални деца
Виж целия пост
Аз се представих в една от седмичните теми, но вярното място е тук, а и си сложихме снимка.
Децата са Зари на 4 и малко и Алек на 3 без малко годинки. За няколко седмици станах съпричасна към форума /четейки/ и се възхищавам на силата и борбрния Ви дух. Нашата Зари е с диабет вече година и половина. Тя е прекрасно дете, което стоически понася всички неволи. Може би от стреса започна да заеква и сега работи с логопед. За жалост и Алек не се размина туко-така. На почти три години не казва почти нищо. Всичко разбира и изпълнява. Минахме през невролози и изследвания. Няма нищо сериозно. Изписаха ми лекарства, които аз не дадох, защото ме уплашиха страничните ефекти. Сега разчитаме на чести срещи с логопед /т.е те я обожават и само питат кога ще играе с тях/ и имаме начални успехи.
Стана молко дълго, за което се извинявам.
Надявам се да ни приемете във вашето голямо и задружно семейство и заедно да се радваме на успехите и да се съветваме при проблеми с нашите наистина специални деца
# 83
2 септ. 2005, 16:52 ч.
Много ми беше трудно да се престраша да пиша за това 
Казвам се Теодора. Голямата ми болка се казва Ивета-дъщеря ми.Тя е едва на 9мес.и не чува,с двустрана глухота е 
Още когато беше на 3мес.майка ми започна да ми подхвърля,че детето не реагира на разни команди,но аз естествено и казах че детето е още малко и че тя е 
да си мисли такива неща.Но за съжаление се оказа права.Започна се ходене по мъките.По доктори,насам на там,а никой не ти обеснява нищо.Добре,че беше Петя на Яни да ни каже някои неща,за което съм и много благодарна и така преди дни си взехме апаратчетата,но незнам как ще свикне с тях.Сега ни предстоят изследвания и живот и здраве операция.Всяка веяер 
и се моля да стане чудо и тя да ми каже"мамо" Ивета е толкова бурно дете,просто ме побърква все да е нейното,защо трябваше да става така 
: :в общи линии е това.
Виж целия пост
Казвам се Теодора. Голямата ми болка се казва Ивета-дъщеря ми.Тя е едва на 9мес.и не чува,с двустрана глухота е Още когато беше на 3мес.майка ми започна да ми подхвърля,че детето не реагира на разни команди,но аз естествено и казах че детето е още малко и че тя е да си мисли такива неща.Но за съжаление се оказа права.Започна се ходене по мъките.По доктори,насам на там,а никой не ти обеснява нищо.Добре,че беше Петя на Яни да ни каже някои неща,за което съм и много благодарна и така преди дни си взехме апаратчетата,но незнам как ще свикне с тях.Сега ни предстоят изследвания и живот и здраве операция.Всяка веяер и се моля да стане чудо и тя да ми каже"мамо" Ивета е толкова бурно дете,просто ме побърква все да е нейното,защо трябваше да става така : :в общи линии е това.
# 84
2 септ. 2005, 17:25 ч.
Здравей, Теди!
Напълно разбирам мъката и тревогите ти, защото също съм майка на момче с увреден слух. Преди 1 седмица му беше поставен кохлеарен имплант и сега сме в началото на дългия път по рехабилитирането му.
Зная, че е трудно да бъдеш спокойна и да не се тревожиш за момиченцето си, но повярвай ми, има много неща, които могат да се направят, за да расте детето ти като всяко друго дете. Затова, обаче, ти трябва да се стегнеш и да не плачеш всяка вечер, а да послушаш това, което, сигурна съм, Петя ти е казала. Работа, работа, работа, търпение и любов. Това е всичко, което трябва да се направи и резултатите ще са неочаквани и за теб самата. Ето виж един сайт на едно момиченце родено с увреден слух, което днес е на 6 години и чува, говори и общува: http://www.laneyjane.com/
Разгледай и Бибилиотеката на форума в секцията "Глухота" има няколко полезни линка. Готова съм да ти помогна с каквато информация имам. По-лесно ще е, обаче, ако се регистрираш, за да можем да ти пишем.
Горе главата! Желая ти успех!
Виж целия пост
Напълно разбирам мъката и тревогите ти, защото също съм майка на момче с увреден слух. Преди 1 седмица му беше поставен кохлеарен имплант и сега сме в началото на дългия път по рехабилитирането му.
Зная, че е трудно да бъдеш спокойна и да не се тревожиш за момиченцето си, но повярвай ми, има много неща, които могат да се направят, за да расте детето ти като всяко друго дете. Затова, обаче, ти трябва да се стегнеш и да не плачеш всяка вечер, а да послушаш това, което, сигурна съм, Петя ти е казала. Работа, работа, работа, търпение и любов. Това е всичко, което трябва да се направи и резултатите ще са неочаквани и за теб самата. Ето виж един сайт на едно момиченце родено с увреден слух, което днес е на 6 години и чува, говори и общува: http://www.laneyjane.com/
Разгледай и Бибилиотеката на форума в секцията "Глухота" има няколко полезни линка. Готова съм да ти помогна с каквато информация имам. По-лесно ще е, обаче, ако се регистрираш, за да можем да ти пишем.
Горе главата! Желая ти успех!
# 85
2 септ. 2005, 17:58 ч.
Госта съм аз.
Виж целия пост
Много ми беше трудно да се престраша да пиша за това Казвам се Теодора. Голямата ми болка се казва Ивета-дъщеря ми.Тя е едва на 9мес.и не чува,с двустрана глухота е Още когато беше на 3мес.майка ми започна да ми подхвърля,че детето не реагира на разни команди,но аз естествено и казах че детето е още малко и че тя е да си мисли такива неща.Но за съжаление се оказа права.Започна се ходене по мъките.По доктори,насам на там,а никой не ти обеснява нищо.Добре,че беше Петя на Яни да ни каже някои неща,за което съм и много благодарна и така преди дни си взехме апаратчетата,но незнам как ще свикне с тях.Сега ни предстоят изследвания и живот и здраве операция.Всяка веяер и се моля да стане чудо и тя да ми каже"мамо" Ивета е толкова бурно дете,просто ме побърква все да е нейното,защо трябваше да става така : :в общи линии е това.
Казвам се Теодора. Голямата ми болка се казва Ивета-дъщеря ми.Тя е едва на 9мес.и не чува,с двустрана глухота е Още когато беше на 3мес.майка ми започна да ми подхвърля,че детето не реагира на разни команди,но аз естествено и казах че детето е още малко и че тя е да си мисли такива неща.Но за съжаление се оказа права.Започна се ходене по мъките.По доктори,насам на там,а никой не ти обеснява нищо.Добре,че беше Петя на Яни да ни каже някои неща,за което съм и много благодарна и така преди дни си взехме апаратчетата,но незнам как ще свикне с тях.Сега ни предстоят изследвания и живот и здраве операция.Всяка веяер и се моля да стане чудо и тя да ми каже"мамо" Ивета е толкова бурно дете,просто ме побърква все да е нейното,защо трябваше да става така : :в общи линии е това.Госта съм аз.
# 86
5 септ. 2005, 12:43 ч.
Здравейте!
Детето ми се казва Ангел/ на 6 години/ и е аутист.
Симптомите при него се изразиха към втората му годинка. До преди това казва6е думи4ки, песни4ки, и после "блокира" Така и до днес, не говори и не разбира какво му се говори.
6те се радвам да контактувам и с други родители на деца аутисти.
Желая на вси4ки ви успех от сърце!
Виж целия пост
Детето ми се казва Ангел/ на 6 години/ и е аутист.
Симптомите при него се изразиха към втората му годинка. До преди това казва6е думи4ки, песни4ки, и после "блокира" Така и до днес, не говори и не разбира какво му се говори.
6те се радвам да контактувам и с други родители на деца аутисти.
Желая на вси4ки ви успех от сърце!
# 87
11 септ. 2005, 18:52 ч.
Здравейте! Аз съм Миглена и искам да ви се представя - живея и работя във Варна /така се наложи/, но много години съм работила с глухи деца в училището в Търговище. Ще се радвам, ако мога да съм ви от полза!!! 
Виж целия пост
# 88
16 окт. 2005, 21:07 ч.
Дъщеря ми Хриси (сега на година и 4 месеца) беше диагностицирана със синдром на Даун (регулярен тип). От моя опит и от споделеното с други майки на подобни деца мога да кажа, че тези деца се развиват различно, и това може да зависи от "тежестта на синдрома", както и от семейната среда. Дъщеря ми има междукамерен дефект (в процес на излекуване), известно изоставане в теглото заради него и малко закъсняване с прохождането... А, и все още няма зъби, макар че се виждат издатините им на венеца отпред...
От гледна точка на нейното психическо развитие имам всички основания да съм доволна. На година и 4 месеца казва: мама, тата, баба, папа, бебе (на себе си в огледалото), ба-ба (бау-бау, т.е. куче), тао-тао (чао-чао), па-па (пате), та-та (танци). Е, произношението на някои думи е малко замазано, но има тепърва да се учи. И като че ли предпочита думи с "а"...
Напоследък се упражняваме с кубчета и преди няколко дни нареди 4 кубчета едно върху друго. Неистово иска да ходи (и да стигне всички заветни и забранявани от нас места), но я е страх да се пусне от ръцете ни. По принцип това ни е предстоящата основна задача - да проходи и сама, това ще й даде много нови възможности да изследва света.
Влюбена е в телевизионните реклами и даже да е в друга стая, реагира на музиката в началото на рекламите с едно учудено и подканящо ни: "А!" Като й допадне някоя музика, докато е при баба си, й казва "та-та" (танци) и започва да се люлее в такт с музиката.
Разбира ни все по-добре, една малка усмивка е по характер, по улиците хората се заглеждат в нея и й се усмихват и закачат...
Нито за миг не съжалявам, че сме заедно!
Виж целия пост
От гледна точка на нейното психическо развитие имам всички основания да съм доволна. На година и 4 месеца казва: мама, тата, баба, папа, бебе (на себе си в огледалото), ба-ба (бау-бау, т.е. куче), тао-тао (чао-чао), па-па (пате), та-та (танци). Е, произношението на някои думи е малко замазано, но има тепърва да се учи. И като че ли предпочита думи с "а"...
Напоследък се упражняваме с кубчета и преди няколко дни нареди 4 кубчета едно върху друго. Неистово иска да ходи (и да стигне всички заветни и забранявани от нас места), но я е страх да се пусне от ръцете ни. По принцип това ни е предстоящата основна задача - да проходи и сама, това ще й даде много нови възможности да изследва света.
Влюбена е в телевизионните реклами и даже да е в друга стая, реагира на музиката в началото на рекламите с едно учудено и подканящо ни: "А!" Като й допадне някоя музика, докато е при баба си, й казва "та-та" (танци) и започва да се люлее в такт с музиката.
Разбира ни все по-добре, една малка усмивка е по характер, по улиците хората се заглеждат в нея и й се усмихват и закачат...
Нито за миг не съжалявам, че сме заедно!
# 89
17 окт. 2005, 17:03 ч.
Здравейте!
Аз най-после се престраших да пиша тук. Макар че отдавна чета и дори съм се включвала с тема. Нашият проблем изглежда малко несериозен като чета с какво се борят другите мами.
Детето ми се роди с цепка на небцето. Бременността ми протече нормално. Лежах за задържане в боницата с контракции, но беше от преумора. Имах за съжаление доста неприятности от нездравословен характер и бях под доста голям стрес цяла бременност. Според някои лекари и това е възможна причина за увреждането на детето.
В болницата се държаха много добре с мен, но ми наприказваха какви ли не неща. Аз се бях почти побъркала. Естествено най-големият проблем беше с храненето. Показаха ми невероятни начини да го храня.
След излизането веднага потърсих помощ тук и я получих от няколко мами. Поне се ориентирах за проблема. Направихме консултации и сега имаме напредък. Храни се с биберон и дори почти не му помагаме.
Понякога да си призная съжалявах че съм родила. Най вече защото се притеснявах че детето ми ще се мъчи. Но вече не съжалявам за нищо. Той е едно голямо съкровище.
Все още си имаме проблеми и чакаме да ни дойде време за операцията. Но се опитвам да гледам по оптимистично.
Виж целия пост
Аз най-после се престраших да пиша тук. Макар че отдавна чета и дори съм се включвала с тема. Нашият проблем изглежда малко несериозен като чета с какво се борят другите мами.
Детето ми се роди с цепка на небцето. Бременността ми протече нормално. Лежах за задържане в боницата с контракции, но беше от преумора. Имах за съжаление доста неприятности от нездравословен характер и бях под доста голям стрес цяла бременност. Според някои лекари и това е възможна причина за увреждането на детето.
В болницата се държаха много добре с мен, но ми наприказваха какви ли не неща. Аз се бях почти побъркала. Естествено най-големият проблем беше с храненето. Показаха ми невероятни начини да го храня.
След излизането веднага потърсих помощ тук и я получих от няколко мами. Поне се ориентирах за проблема. Направихме консултации и сега имаме напредък. Храни се с биберон и дори почти не му помагаме.
Понякога да си призная съжалявах че съм родила. Най вече защото се притеснявах че детето ми ще се мъчи. Но вече не съжалявам за нищо. Той е едно голямо съкровище.
Все още си имаме проблеми и чакаме да ни дойде време за операцията. Но се опитвам да гледам по оптимистично.
Препоръчани теми