




























































,но да ми е жив и здрав колкото толкова




ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ИВАЙЛО, ДАРИМИР И АЛЕКСАНДЪР ! ДА РАСТАТ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ ЮНАЦИ, ЗА РАДОСТ НА МАМА И ТАТЕ!
Мамчета, честит празник и на вас! 







въобще не иска да седне на гърнето-пищи та се къса.



Татко му е 1.86, ама аз съм фъстък и явно моят ген ще надделее
Иначе вчера видях едно хлапе - 72 см било, личеше си, че е по-голямо от Емо, а като попитах майка му на колко е, тя през смях каза "На шест месеца" 

После пък скорпион на количката на Миши, и сега вече се чудя да водим ли децата там, или да си стоим в прашна София
Целите сме нахапани от не знам какво. Вярно, че е приказно красиво, в дефилето, рекичка тече покрай местото, няма хора, къщи, коли, само птички пеят, ама нещо животът в града ме е разглезил и ми идват в повече другите обитатели от вилата
Също ми хваща с две ръце гърдата, като иска да цока и пак "това ам ам", ако не и дам веднага, си се самообслужва. Даже вчера бяхме на един купон, и нея водих, то няма как, и тя като огладня, като взе да ме съблича, много й се смяха
НО пък през нощта се научи да се буди само веднъж в 3ч., после чак в 7ч. Вечер цока и заспива в 9ч., което мен ме устройва и не смятам скоро да отбивам. Сега сигурно всички ще ме нападнат, понеже май само аз смятам да кърмя проходило и проговорило кърмаче
, докато сама се отбие. А за буденето нощем, с баткото ми беше кошмар, и за съжаление отбиването не подобри нещата, даже напротив. До 3г. всяка нощ ставах на 40 мин. да давам по 10гр. адапте, не ме питайте как се прави по 2-3 пъти в полузаспало състояние по едно шише, бях на автопилот. И обилно хранене преди сън пробвх - не и не, будеше се и ревеше, даже ако го бях кърмила щеше да ми е по-лесно. Затова сега с Миши съм решила всичко да става естествено, да се ръководя от готовността и желанията на детето и нищо насила. Все до първи клас ще се отбие
И с гърнето сега съм решила да не бързам, пробвам я, но без да настоявам на всяка цена. Оставям я по гащички, понякога улавям момента, понякога - не, както дойде. Баткото на 1г. 11м. сам си махна от раз и дневния, и нощния памперс, и не даде да му сложа повече. А от 6м. го бях замъчила с гърнето, а той се дереше от рев само като го видеше. Та общо взето сега съм решила по лесния и мързелив начин да си гледам Мишето.
Много приятно ми стана, че ми писна да ме упрекват, че в кърмата нямало нищо и съм я оставяла да гладува, че и анемия съм щяла да и докарам...е имам си документ, че в мойта кърма явно има нещо
Е как да не му дадеш да суче

Препоръчани теми