


Тогава звъннах на басейна, които проявиха разбиране и казаха, че ще върнат капарото. От там веднага звъннах във "Ветрило" да направя резервация за 30 човека и след работа трябваше за час да минем през Джъмбо да вземем украса и подаръци за гостите, да вземем от "Неделя" тортата, да вземем някои от гостите и да отидем първи в ресторанта. Е светофарите работеха за нас
И за пореден път се убедих, че има ли желание, има и начини

Доста време се беше загубила и липсваше
Така и не разбрах защо, тъй като и аз не бях много редовна, но се надявам причината да е била основателна. Много се радвам, че си отново сред нас 




Започнах да затварям вратите, защото няколко пъти ми изчезна и сърцето ми се сви докато го намеря.


Яде едни и същи неща и абсолютно отказва да опитва нещо друго. Краставици, домати, всякакви плодове и зеленчуци - всичко е отрова!!! Не близва! За месо да не говорим. За риба пък хич!!! Риба не е яла откакто беше бебе... Абе какво да ви разправям, само като си помисля и лошо ми става. За нея готвя това - боб, леща, кюфтета по чирпански, мусака, печени пилешки крилца (това е единственото месо + принцеси с кайма), сандвичи с масло и шпеков салам. Май се изчерпах. А иначе десертите мнооого ги уважава - да не си помислите, че яде кремове или нещо такова?? Под десерт тя разбира само и единствено шоколад или вафла. Ако няма стимул(десерт), отказва и това да яде. А ако няма от горе изброените яде си сух хляб и е доволна... След разказа на госпожата се замислям дали да не и купя някакви витамини за подсилване на апетита??? Кажете, момичета, имали ли сте подобен проблем? Как сте се справили с него?
Знам, че това далеч не е решението на проблема, но толкова бях шокирана, че просто не знаех какво друго да и кажа. Все си мисля,че проблема не е в мен, защото менюто на семейството ми е изключително разнообразно - приготвям всичко (без да преувеличавам 

Нищо не пречи обаче да и вземеш едни витамини (Мулти Саностол например) за подсилване и увеличаване на апетита.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ДНЕШНИТЕ РОЖДЕННИЦИ- КРИСТИНА И БОЖИДАР!!! 








и поздравяваме всички които сме пропуснали да поздравим




По тази причина майка ми вечно в панталони ме е обувала, че роклите ми стояли смешно и показвали щекавите ми крака, а аз умирах за рокли
То затова сега рядко слагам панталон, а също и децата ми обличам предимно с роклички
. Сега чета втората книга от трилогията на Исабел Алиенде-"Дъщеря на съдбата". И стилът на писане на Алиенде адски ми допада, аз по принцип харесвам латиноамерикански писатели(Маркес ми е много любим), а и ми е в унисон с настроението напоследък-пропит е с меланхолия и тъга...Ще се оправя де 
. Мари постоянно иска да ходи, хванала ме за ръка, джитка си напред-назад с един-единствен зъб в уста и не й дреме 
Препоръчани теми