Здравейте, майки и татковци на пораснали дечица.Ние сме на 10г. и от известно време сякаш ни тресе пубертета.Вече имаме даже някои признаци за това-косъмчета, пъпки и т.н.Най-лошото обаче е промяната в характера.Променила се е страшно много ,станала е непослушна ,раздразнителна ,ревлива и ужасно лигава.Държи се по-лошо и от най-разглезените деца , а никога не е била такава.Постоянно се караме и сме сърдити.Реве и за най-малкото.На моменти не знам дали нервите ми ще издържат докато премине този труден период.На моменти се чудя дали да не се обърна към детски психолог.Моля да пишете дали и при вас е така и как се справяте с кризите.На всичкото отгоре, сега имаме и малко бебе и тя ме обвинява ,че вече не я обичам и обръщам внимание само на бебка.Иначе не я ревнува даже напротив, грижи се страшно много за нея ,къпе я ,разхожда и я преоблича.Изобщо много я обича.По-скоро сякаш ревнува мен.Вече не знам какво да правя.Дайте някакви съвети и споделете и своя опит,защото на моменти се чувствам страшно отчаяна и изтощена от непрестанните спорове.Благодаря ви предварително.
Виж целия пост
Ах,тези тинейджъри!!!
- Публикувана: 21 юли 2009, 22:18 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2010, 23:54 ч.
# 1
22 юли 2009, 08:53 ч.
Здравей,
между лятото на 2007 и лятото на 2008 имаше множество теми за тийнейджърите. После майките, които редовно пишехме, явно се поуспокоихме и темите позамряха. Тийнейджърите, за които пишехме, обаче бяха на възраст между 13 и 16 години.
Ако наистина мислиш, че дъщеря ти започва тийн периода си, приготви се за едни 6-7 години, в които животът ти с нея често ще ти се струва като возене на скоростно влакче от тези с най-голямата денивелация.
Аз мисля, че е рано да търсиш признаци на пубертет в детето. Струва ми се, че знаеш причината за промененото й поведение. Никак не е лесно след като девет години си била единственото дете във фокуса на вниманието на родителите си, изведнъж да се появи нова личност (често ревяща и винаги поакана) и ти да почнеш да "свириш втора цигулка". Преживяла съм го лично. Аз също много обичах и се грижех за сестра си; преди да я направят настоявах майка ми да яде допълнително супа, за да и порасне коремът и да ми роди братче или сестриче (не съм била много схватлива на 7)
Но животът ми се промени така драматично, че ако не бяха баба ми и дядо ми, които намираха време специално за мен и продължиха да правят с мен същите неща, които превехме преди появата на сестра ми (разходки, ваканции, четене на глас, водене на кръжоци, обсъждане на рисунките ми и т.н.) щеше да ми е много тежко.
Виж целия пост
между лятото на 2007 и лятото на 2008 имаше множество теми за тийнейджърите. После майките, които редовно пишехме, явно се поуспокоихме и темите позамряха. Тийнейджърите, за които пишехме, обаче бяха на възраст между 13 и 16 години.
Ако наистина мислиш, че дъщеря ти започва тийн периода си, приготви се за едни 6-7 години, в които животът ти с нея често ще ти се струва като возене на скоростно влакче от тези с най-голямата денивелация.
Аз мисля, че е рано да търсиш признаци на пубертет в детето. Струва ми се, че знаеш причината за промененото й поведение. Никак не е лесно след като девет години си била единственото дете във фокуса на вниманието на родителите си, изведнъж да се появи нова личност (често ревяща и винаги поакана) и ти да почнеш да "свириш втора цигулка". Преживяла съм го лично. Аз също много обичах и се грижех за сестра си; преди да я направят настоявах майка ми да яде допълнително супа, за да и порасне коремът и да ми роди братче или сестриче (не съм била много схватлива на 7)
Но животът ми се промени така драматично, че ако не бяха баба ми и дядо ми, които намираха време специално за мен и продължиха да правят с мен същите неща, които превехме преди появата на сестра ми (разходки, ваканции, четене на глас, водене на кръжоци, обсъждане на рисунките ми и т.н.) щеше да ми е много тежко.
# 2
22 юли 2009, 09:00 ч.
Разбирам те напълно!И при нас е така.Трудният период сега започва 
Децата ни порастват пред очите ни,променят се,ние също като родители и отношение се променяме.Рецепта няма.Всеки ден е за себе си,всеки проблем изисква индивидуално решение.Ти познаваш най-добре детето си и знаеш силните и слабите му страни.Прави компромиси когато се налага,преценявай трезво ситуацията и не действай емоционално.Тежко ти е знам с бебе и пубер ,но като поотрасне бебето и тръгнеш на работа е по-лесно.Поне при мен беше така.Пуснах Мария на ясла на 1г10м,започнах работа и нещата се поуспокойха.
А отностно ревността аз излизам с репликата-Не се тревожи мами тебе съм те обичала 8год повече от Мария.Сега ще си поделяте обичта ми поравно.
Поотрсналите ни деца искат да чуват и да усещат че ги обичаме и ценим,да се чувстват значими и важни.А проблеми винаги ще има и на 1г и на 10г и на 20 г.
Виж целия пост
Децата ни порастват пред очите ни,променят се,ние също като родители и отношение се променяме.Рецепта няма.Всеки ден е за себе си,всеки проблем изисква индивидуално решение.Ти познаваш най-добре детето си и знаеш силните и слабите му страни.Прави компромиси когато се налага,преценявай трезво ситуацията и не действай емоционално.Тежко ти е знам с бебе и пубер ,но като поотрасне бебето и тръгнеш на работа е по-лесно.Поне при мен беше така.Пуснах Мария на ясла на 1г10м,започнах работа и нещата се поуспокойха.А отностно ревността аз излизам с репликата-Не се тревожи мами тебе съм те обичала 8год повече от Мария.Сега ще си поделяте обичта ми поравно.
Поотрсналите ни деца искат да чуват и да усещат че ги обичаме и ценим,да се чувстват значими и важни.А проблеми винаги ще има и на 1г и на 10г и на 20 г.
# 3
22 юли 2009, 14:25 ч.
Е, и мойта е много променена.За най-малкото се чувства обидена.
На нас, обаче, трябва да са ни желязни нервите, докато отминат тези години.
Виж целия пост
На нас, обаче, трябва да са ни желязни нервите, докато отминат тези години.
# 4
22 юли 2009, 15:14 ч.
Напълно е възможно да е с единия крак в пубертета. Доколкото си спомням от анатомията, хипофизата в подходящия момент "включва" производството на полови хормони, а оттам и вторичните полови белези. Щом веднъж тази жлеза е задействала този процес, значи няма измама. Пубертетът започва от главата, а не от яйчниците.
Виж целия пост
# 5
22 юли 2009, 15:26 ч.
Синът ми е на 11г. дъщерята на 2г., ами за жалост и ние в къщи си имаме същите проблеми.
В началото той сякаш не ревнуваше и изглеждаше щастлив но след време започна странно за него поведение, даже госпожата в училище ми каза че много се е вдетинил (т.е. държи се като бебе). Разбрах че е от появата на бебето и желанието да подражава за да привлича вниманието върху себе си... не че съм го оставила без такова, но все пак не беше свикнал да дели мама, а е много привързан към мен.
Ех, поговорихме си като големи хора как той ми е подкрепа и разчитам на него поне малко да ми помага за бебето и обещах и аз да му помагам винаги (стига бебето да не плаче)...
Уж се разбрахме ама това никак не оправи всичко...
Вече не се държи като бебе а като пуберче което май е още по трудно за мен...
Заключва вратата да не влиза малката в стаята му, крие си нещата които тя иска да погледне, постоянно се опитва да я контролира и и прави забележки... е понякога си играят заедно и изглеждат много щастливи и двамата но не за дълго... след малко се "надува една гайда" и се надигат "яростните викове" на негодуващият батко
еее наистина ти трябват железни нерви!!!
Всъщност като говорихме с майките от класа му разбрах че и техните 11 годишни вече се държат "странно". Май наистина е пубертета този път!
Виж целия пост
В началото той сякаш не ревнуваше и изглеждаше щастлив но след време започна странно за него поведение, даже госпожата в училище ми каза че много се е вдетинил (т.е. държи се като бебе). Разбрах че е от появата на бебето и желанието да подражава за да привлича вниманието върху себе си... не че съм го оставила без такова, но все пак не беше свикнал да дели мама, а е много привързан към мен.
Ех, поговорихме си като големи хора как той ми е подкрепа и разчитам на него поне малко да ми помага за бебето и обещах и аз да му помагам винаги (стига бебето да не плаче)...
Уж се разбрахме ама това никак не оправи всичко...
Вече не се държи като бебе а като пуберче което май е още по трудно за мен...
Заключва вратата да не влиза малката в стаята му, крие си нещата които тя иска да погледне, постоянно се опитва да я контролира и и прави забележки... е понякога си играят заедно и изглеждат много щастливи и двамата но не за дълго... след малко се "надува една гайда" и се надигат "яростните викове" на негодуващият батко
еее наистина ти трябват железни нерви!!!Всъщност като говорихме с майките от класа му разбрах че и техните 11 годишни вече се държат "странно". Май наистина е пубертета този път!
# 6
24 юли 2009, 16:49 ч.
И моята щерка я "тресе" вече пубертета. Чак се плаша, но се опитвам и да свиквам. Ту е весела и добронамерена, ту лоша и заядлива. Докато ти се усмихне и може да те нахока, че нещо не й е на кеф. Абе пубери!!! Само дето още нямаме цикъл, но пък аз мисля че е рано. Иначе знае всичко, подготвена е.
Идеи за отношението към тийнеджъри май няма много. В смисъл трябва да ги разбираме, да не се дразним от честата смяна на настроенията. И да обясняваме на бабите и дядовците, че тези състояния са нормални, и да не им се сърдят и те. И най-важното - ТЪРПЕНИЕ, ТЪРПЕНИЕ и пак ТЪРПЕНИЕ!!! Наистина е банално, но трябва да сме много търпеливи с децата си и да ги обичаме, а също и да им показваме обичта си.
Виж целия пост
Идеи за отношението към тийнеджъри май няма много. В смисъл трябва да ги разбираме, да не се дразним от честата смяна на настроенията. И да обясняваме на бабите и дядовците, че тези състояния са нормални, и да не им се сърдят и те. И най-важното - ТЪРПЕНИЕ, ТЪРПЕНИЕ и пак ТЪРПЕНИЕ!!! Наистина е банално, но трябва да сме много търпеливи с децата си и да ги обичаме, а също и да им показваме обичта си.
# 7
28 юли 2009, 20:06 ч.
О, това с промяната на настроенията, позната история. Синът ми е на 17 г. още е така. Ние от началото на тази година преживяхме най-големите проблеми, трудности и изненади на тинейджърството досега. Дано вече да сме към края си. Доста нерви ни костваше, на мен и баща му. Не мога да си позная детето.
Виж целия пост
# 8
29 юли 2009, 09:09 ч.
И моята дъщеря е на 10 години ,същата работа,на моменти имам чувството ,че ще полудея ,отдъхвам си само като спи,гледа някакъв интересен филм или е излязла да играе.Ами не мога да ти дам съвет, защото по скоро аз имам нужда от такъв,не се справям и това е!Всички ми казват ,че много съм е разглезила и сега ми се е качила на главата,сигурно е така.Изобщо не ме слуша,държи се направо ужасно!А ако имаше братче или сестриче просто нямаше да мога да издържа 
Слуша единствено баща си,става направо ангелче,ама той изобщо не е мек като мен 
Виж целия пост
Слуша единствено баща си,става направо ангелче,ама той изобщо не е мек като мен 
# 9
29 юли 2009, 15:08 ч.
Ох, и при нас е същото. Успокоявам се, че и други имат същия проблем.
Виж целия пост
# 10
29 юли 2009, 19:16 ч.
Сигурно наистина сме ги разглезили. Аз лично знам, че е така. Мисля, че понеже е единствено дете, затова се получи така.
Виж целия пост
# 11
10 септ. 2009, 17:35 ч.
Как се справяте с липсата на концентрация? Не знам дали навлиза в пубертет, все още е на 9г. , но от известно време сядаме да учим и тя изобщо не може да се концентрира. Задача, която преди решаваше за минути, сега я мъчим по час и повече. А нищо не се е променяло в средата и.
Виж целия пост
# 12
10 септ. 2009, 21:43 ч.
По-рано имаше 9 теми Тийнейджърите, споделяхме си майки на деца в тази възраст. Някъде из архивите е. Може да ги изровите, да прочетете - нищо ново под слънцето. И ние сме били такива, сега е ред на децата. Минахме си по реда.
Търпение му е майката.
Виж целия пост
Търпение му е майката.
# 13
12 септ. 2009, 15:09 ч.
Малката ми дъщеря е на 12 и естествено има доста изнервящи прояви понякога.Да не кажа през повечето време. Хлапетата трябва да си минат през този период и няма какво да им се сърдим. Въпросът е, колко трудно е понякога да не се вбесиш. На мен понякога ми помага това сравнение: голямата ми щерка е на 21 и вече не ме ядосва така, но пък все има нещо да прави, все е някъде и не ни стига времето заедно. Така че се радвам на дребната докато е още много покрай мен, пък нека ме ядосва
Виж целия пост
# 14
12 септ. 2009, 17:05 ч.
Когато бях млада мама и четях д-р Спок, искренно му вярвах, че 10-та година е "златната" възраст.
Я сега да ми излезе насреща с тази теория
Виж целия пост
Я сега да ми излезе насреща с тази теория
Препоръчани теми