КГО 2008-5та част

Здравейте и от мен. Нямам нещо желание да пиша често - явно недоспиването, ремонтите и децата, изискващи все повече моето внимание си казват тежката дума 
Относно характерите на децата, досега съм установиба, че двамата много се различават. САмо в едно си приличат - настоятелността им за моето внимание - то са викове, тръшкане, ревове, докато не зарежа всичко, което върша и не съсредоточа вниманието си върху тях . У настишина настава от 11 вечерта до 6.30 сутринта - времето, в което и двамата спят.п За Армагедон не ми се говори даже. Мече вашето не е нищо. При нас е така във всички възможни стаи 
Отплеснах се  Та за темперамента - Цеци е весело дете. Първоначално гледа много изпитателно човек, докато прецени какво да е отношението му, след което обикновено раздава усмивки. Ако пък и биде гушнат, вече му ставаш любимец. Любопитен е и желае да пипне и опита всяко непознато нещо, което при Армагедонът у нас, означава очите да са ми непрекъснато на шест, че не се знае баткото с какво може да минирал килима  Определено в двигателно отношение е по-нозад от доста от отомврийчетата, но това не ме притеснява, защото според стандартите в деблите книги се развива нормално. Вече се изправя по мен, задържа се прав, без опора за няколко секунди, прави крачки, като го държиш за ръце, но не пълзи. Придвижва се помного смешен начин из стаята - на дупе, но пък поне ще му е красиво оформено след време  Това, което ме радва е, че в интелектуално отношение се развива доста бързо. Преди месец за пъри път го видях съзнателно да се заиграва с брат му. Бяхя седнали на разстояние от около два метра и Цеци взе една малка мека топка, която подхвърли към брат му, който му я върна и играта продължи около 5 мин. В събота пък майка ми му подаваше една играчка, последвано от "Айде бабе бягай с играчката". Цеци се отдалечаваше, след което тя му казва "Хайде сега ми я дай" и той се приближаваше и й подаваше играчката. Определено бяха осъзнати движения, защото бяха направени многократно по един и същи начин. Цеци бърбори много. Веско нареждаше по този начин, когато стана на годинка и съм убедена, че мкият ще проходи покъсно от брат си, но ще проговори по-рано. Все повече се убеждавам, че наличието на по-голямо детенце в къщи, спомага за развитието на бебето. Ние възрастните се занимаваме, но децата имат инстинкти, които им помагат да общуват на ниво, което ние никога не бихме могли да разберем. Цеци също проявява музикални наклонности - не знам от кого може да ги наследил  Радва се, когато има музика - това дайрето, маракасите и пианото са едни от любимите играчки.
Щях още да пиша, но .... хуните се прибраха ...

При нас пък няма Армагедони. Аз съм от разстребените, но не защото съм такава по природа, ами защото мъжа ми ме научи. Той е направо маниак на тема разстребено и чистота. Съответно чисти и разстебва. Никога не ми се налага да му прибирам дрехите или да разстребвам след него. Предимно той чисти къщата, само гледам с децата да ни няма, че педантичното му чистене ме влудява. Аз обикновено пускам прахосмукачката и чистя без много да размествам, а той вади всичко каквото е подвижно от стаята, изчиства, избърсва прах и тогава вкарва мебелите обратно. Луда работа, но се кефи. съответно ме научи и мен на повече ред.

Но да не ви разправям за него, ами за Влади.
И аз като повечето майки с 2 деца ги сравнявам в развитието им и в темперамента.
Влади е много по-самостоятелен от Соня - може да се заиграва сам, седи си на килима и се рови в един кош с играчки, вади ги една по една, облизва ги... и така. Определено задържа вниманието си върху някоя играчка, много повече от сестра си - разгръща книжките, дрънка с дрънкалките, въобще мозъкът му работи по мъжки.
С храненето нямаме никакви проблеми-ящен е и това ме улеснява много.
Рядко плаче без причина, бързо се успокоява.
Не плаче от непознати, даже се усмихва, но после завърта срамежливо главата или търси моя поглед.
И той обича разнообразието и да му се сменят забавленията. Обича да гледа ТВ, и особено рекламите. Даже понякога ги спирам, защото спира да яде заради тях, както Сиси беше писала за Денислав.
Но съществото което най-много го интересува и забавлява е сестра му. Гледа я с широко отворени очи и попива всяко нейно движение. следва я неотлъчно като е в проходилката и даже играят на гоненица.Ако нея я няма кучето ни е под прицел - гледа го с интерес, стъпва му във водата, посяга да го пипа и т.н.
Понякога ми се струва много чувствителен и нежен, но може би, защото е светличък и беличък и затова ми изглежда по-нежен. От друга страна не забелязвам някаква болезнена привързаност към мен, въпреки, че всички ме убеждават за пословичната привързаност на синовете към майките им.
Заспива сам в леглото с биберон и не е по гушкането. стига му контакта ни с очи, който е много силен.

Честно казано, не съм си и мечтала за такова кротко и разбрано бебе. Соня беше още по-кротка от него и си мислех, че второто дете ще ми върне всичко за първото. Но Господ ме пожали и си имам страхотно добро момченце. Е, по-буен е, но все пак е малък мъж.

Такааааа, много интересна темичка се е заформила! Изчетох всичко с интерес, за съжаление обаче незнам дали ще мога да напиша всичко, което искам да кажа. Нещо това с писането хич не ми се отдава.

Но, първо - Кристофер- честито! Лека и безпроблемна бременност ти желая!

Софко - Вики е страшна малка принцеска.
А Мартичка е толкова изразителна, че думи нямам.
И двете госпожици получават най- високата оценка, независимо по шестобалната или десетобалната система.

За децата ми - хем много си приличат, хем са ужасно различни.
И в двигателно и в интелектуално отношение се развиват почти еднакво, каката може би избързваше съвсем малко.
Милен е общо взето не особено ревливо бебе, като изключим началото, когато го мъчиха я колики, я кой знае какво. Реве, когато иска да го вдигна от количката, когато е огладнял и вечер след баня. Това последното е задължително - откакто се е родил е все така. Иначе е много шавлив, просто не се спира на едно място, любопитен, общителен. В количката е трудно да го задържа, но мисля че е по- добре от сестра си, която беше просто ужасна навън. Но всичко това някъде до годинката. След като проходи се успокои и вече и беше приятно да стои в количка, та си я ползвахме кажи - речи до 3 години. Струва ми се, че и с Милен ще е така.
Като цяло и двамата ми бяха доста ревливи в началото, но след като започнаха по някакъв начин да се придвижват сами из стаите и се успокоиха. Задоволяват си сами любопитството, а не разчитат само ние да им разбираме сигналите.

Иначе Алекс ми е доста ревлива и чувствителна и досега. За най-малкото нещо почва да рони едни сълзи, сърцето да ти скъса. Тук намирам доста прилики с Радо и Данни. Страх е от новите неща и до момента и ги приема много трудно. Но тук мисля, че и аз имам голяма вина. Въобще към нея се чувствам страшно виновна. Чакахме я да се появи 4 години, а в крайна сметка си мисля че не бяхме подготвени емоционално за появата Й.  Още от самото начало  мъчих  да си спи сама в леглото, да яде на определено време и всякакви други неща, които сега с Милен не правя. А то детето си е искала повече гушкане и близост.
Както и да е - не мога да върна времето назад, но продължавам да правя грешки и се чувствам ужасно, наистина ужасно.
Незнам някога дали ще успея да стана добра майка, а уж се мъча.

Хайде стига толкова, че трябва да ида да си взема ревличка от Градина.

Уууу много интересно  Ис-ка-ме още!
Аз и още такива въпроси имам

Но засега ще съм кратка. Софко, чудя се как някой би могъл да каже, че Викито е слаба?! Съвсем пуфкавелка си е.

Иначе да питам... вие съзнателно ли пускате тв на децата, или просто ей така сте свикнали да си работи? Щото вкъщи много рядко се гледа телевизия  -предимно филми на двд посреднощ - и смятам поне до 2 години да не "образовам" телевизионно. Тя не че не успява чат-пат да си го пусне сама де

У нас е като фон

Здравейте, минавам на бързо да ви навестя, че Калоянчето ми е болно трети ден, с температура е вече. За първи път вдига температура, вчера не можах да повярвам като му я измерих, в крайна смета за всичко си има първи път Върлува страшен чревен  вирус по децата, пазете ги.
За характера мога много да пиша. Детето ми е изключително контактно и подвижно. Толкова е емоционален, че на моменти се плаша, изразява радостта си по толкова бурен и крещящ начин, че почти всички деца с които е имал контакт се плашат от него. Любопитството му е безгранично и на моменти болезнено. Цицини, защипани пръсти и т.н.  Давам му всичко да пипа и лапа, стига да не е хипер опасно и застрашаващо здравето му. Двигателната му активност е тип перпетуум мобиле. Притежава ужасна сила, скоро очаквам да счупи кошарата от блъскане, като стисне нещо и едвам го изкарвам от ръцете му. Пълзи, ходи по мебелите, винаги е в движение. Както каза мъжът ми, за детето важи максимата - Movalis ergo sum. Обожава детски площадки с много, много деца. Наблюдава по - големите, вълнува се от техните движения, търси постоянен контакт с децата на неговата възраст. Въобще не се страхува от непознати, напротив изпада в еуфория. Яде почти всичко. Той мина на обща храна, бърка в чиниите, яде от нашите манджи, маже, хвърля, истинско удоволствие намира в храната. Заспива сам, без проблем вече. Винаги когато види нов човек задължително ме поглежда да види аз как ще реагирам, ако го окуража и ....... експлодира в емоционален взрив. Не знам как ще укротявам емоционалната му интелигентност като порасте, мисля, че ще бъде самостоятелен много от малък и ще се постарая да бъде така.
Всъщност като се замисля намирам много черти от характера на мъжът ми в него, , удоволствието от общуването със себеподобни, стремежът към социализиране,  от храненето, веселия нрав, неизчерпаемата енергия.
От мен мисля, че е взел склонността да наблюдава и... апетитът.
Генетиката си е генетика, кръвта вода не става в това май започвам да се уверявам
Пфуу че дълго стана ама.
Силве, скорпионите са изключително наблюдателни, съдя по себе си Да не говорим колко са манипулативно, но ти май вече си започнала да го разбираш А че са големи любовчии е безспорно, но и това ще разбереш като му дойде времето
Параход аз лично съм свикнала да съм на телевизор от много малка, за мен е нещо като фонов шум. Не мога без него НО колкото и телеманичка да съм, това не ми е пречело да изчета една камара книги още от момента, в който се научих да чета, демек от 7 годишна някъде . За мен тв-то има и много образователна цел. Скъсвала съм се да гледам Дискавъритата и Animal Planet. Пускам тв на детето, защото не смятам, че  е вредно за него, въобще даже. Като се забавлява и му харесва, да си гледа. Забранения плод е най - опасен и желан, а има и други начини да го разсейвам от тв-то да не се вторачва.  Не смятам лично за себе си да съм родител, който ограничава и налага вето за това и онова, даже давам на детето си така недолюбваните  царевични пръчки, защото ги обожава. На Лото 100% царевично брашно са
Олях се, тотално

Да не те е срам И у нас е така, но аз така съм свикнала и много си ми  е добре

Горкото болниче.... Бързо да му минава

Бебето и каката не гледат телевизия, не им е интересно, щото са свикнали да работи телевизора. Спирам го задължително, когато спи бебето долу. Гледа само рекламите....
каката гледа филми на лаптопа, с това я наказвам , забранявам филми за ден-два....зависи от провинението

Много ми харесва,че сте така искрени-у кой е разхвърлено,кой дава сладолед на детето,кой му пуска филм....нали нямало еднакви хора-всъщност има,и това ще  го види всеки един от нас,когато прочете своето положение,написано от някой друг....

У нас ТВ-то върви сутрин-докато изгледаме сутрешните блокове и вечер-новините.Филми почти не гледаме,нашия татко използва времето,докато е вкъщи по цял ден да учи и определено ТВ му пречи.А Момчил гледа-пуснат ли е и приковава поглед, но пак е за минута-две-три, после търси друга занимавка

Бебоч, а педиатърката какво казва за Т? Даваш ли нещо за сваляни или не е прекалено висока,въпреки че и ниска да е щом я поддържа с дни...може би е хванал нещо

Викито бе, фуста малка и тя, с тия устни като черешка е много сладуреста

Параход,мятай следващия въпрос.........

Много са ми кротки децата и двете...

Краси ми е едно малко и мило човече, усмихнато и радващо се на целия свят, но много бързо се обижда. Малко да му се повиши тон и започва обидено да плаче, наранен и съкрушен тотално.   Едно гушкане и целувки оправят положението за сега. Любопитен е, но си мисля, че го е страх да опита сам нещо ново. Първо поглежда към мен за помощ " премести ме, мамо, искам онова.." ха - ха! Много мило и щастливо същество! Дано си остане такъв, но се съмнявам.. леко прословутия ни инат (семейна черта) напира в него. Ще видим...

Мисля си обаче, че този анализ на напиращи черти от характера на децата ни трябва да е свързан и с тяхната същност на везни. Повечето... За съжаление не познавам такива и не мога да направя връзката!

За каката искам да напиша нещо. Много гузно се чувствам .. не мисля, че съм и дала това спокойствие, което получава Краси. Тя също е много ранима и плаче често, но виждам, че е и много силна като характер. Доминира над другите деца на нейната възраст..мисля, че изпреварва годините си . Може и аз да съм виновна за това! Винаги съм искала да е самостоятелна и силен човек. Да се справя сама на площадката с недоброжелателни деца, да взима сама решения .. ! Сега като погледна назад, съм искала да я науча да не е крайна, защото е много инатлива, но вместо да помогна съм я тласнала да е такава. Сега каквото каже, това трябва да стане... Не съм я прегръщала достатъчно вечно в стремеж да е изчистено и сготвено, оставяла съм я да спи сама .. плачейки някой да дойде при нея, защото така пише в книгите, че ще се разглези... отчитам всичко това като грешки!   Надявам се, да не е късно и да и давам, това от което има нужда! Сега четем много приказки, рисуваме заедно. Тя много се радва на братчето си и иска да порасне още утре и да тичат заедно!  

За телевизора - Не е като фон в къщи, по скоро фон от радиото имаме, но когато работи виждам танцувалните заложби на Краси по време на рекламите. А вчера се смя искрено и с глас на Слави..

Да се включа и аз в дискусията.
Вероника много се промени - от ревлива и капризна, стана много усмихната, кротка и спокойна. Тя е от тези деца, които имат нужда от постоянното внимание на майка си и ако го получава, всичко при нея е ок. Първите 4 месеца обаче бях съвсем сама с двете деца и просто нямаше как да и се раздам изцяло. И сега невинаги успявам, но тя е склонна понякога да ме замени с баща си. Много е чувствителна, на думата "НЕ" веднага свива устичка и почва да плаче. Все така активно кърмаче е, с едно заместено хранене. Заиграва се сама, но задължително трябва да съм в стаята и да ме вижда. Мързелива е, това не се е променило. Не се изправя сама, но стои стабилно на крачетата си и прави крачки. Опитва се от два месеца да пълзи и до момента е стигнала до там, че пълзи назад. Голям напредък, няма що. Но пък за никъде не сме се разбързали.
Впрочем, аз не давам сладолед, но пък вече е опитвала солетки и овесени бисквити. 

За армагедона: Аз много държа да на реда вкъщи. Никак не ми е комфортно иначе. Мъжът ми е същия и двамата вършим домакинската работа на равна нога (стига да е свободен). Понякога ми се иска да не съм такава, да зарежа всичко и да не се дразня на безпорядъка, но не ми се получава...

За телевизора: Рядко върви за фон, не сме от запалените гледачи. Моят проблем е компютъра и се старая да се ограничавам, защото не искам да ми отнема от времето за децата. 

Ел Магнифико, разбирам те за каката. И аз имам някакви мои си мисли за това, до колко съм се справила и къде съм сгрешила. Дълга тема е това и ми е леко болна.
Bebo4ka, бързо оздравяване на малкия! Обикновено тези вируси са кратки, дано и при него да е така.
 

И при нас телевизора работи непрестанно като фон. Сутрин ставам и го пускам и го изключвам само като излезна. Никое от децата не се заглежда целенасочено и много в него. И двамата обаче се приковават на рекламите.

И Влади е ял сладолед, солети, и веднъж "Зрънчо".
А допреди малко гриза кочан от царевицата, която аз си бях сварила. Горкото дете, задоволява се с огризки, но пък 20 мин. беше такава тишина и спокойствие.

За нашата кака - аз пък имам чувството, че и отделям повече внимание, отколкото на бебето. В началото бебето като лежеше имах достатъчно време за нея. сега пък започнаха да се заиграват заедно. 

Бебоче, бързо оздравяване на малкия кресливец.

Ел Магнифико..... с моята голяма щерка съм се държала по същия начин.....Клото......

Много бързо поисках да порасне, винаги се държа с нея като с голям човек....уж й харесва....но до разговорите.... А другото на големите - чистене , подреждане  и вечното ми бързане...."Хайде, че бебето ще огладнее" "Хайде , че на бебето му се приспа"......   Горкото ми голямо момиченце.....
Стои кротко, като спи бебето.....не шава.....само и само да не вдига шум, а не й се ходи в детската стая сама....
Искам да си излезем само двете някой път, чисто по женски, да си побърборим без да бързаме за никъде.....ма пусто все не остава време.... (тоест все сме 4-мата заедно и съответно мен очите ми все в бебето )....И мога още мноооого да пиша, ма ще ревна!

Бебето яде солети, сладолед, шокол.вафла  

 Хм и в нас ТВ-то работи нон стоп. Аз лично го смятам за лош навик. Забелязвам, че детето се разсейва от него и забравя да прави това, което е започнала. Примерно, да стигне някоя играчка, аха да пропълзи към нея и рекламите започват. Много пъти така, но сега установих, че поне енимъл планет ми помага в яденето. Особено когато дават кучета .
А днес за първи път направи нещо като придвижване назад, по корем. Не е точно пълзене, изправя се на ръцете си и се отблъсква. Все е нещо де, аз съм доволна! ако тябва да се мръдне напред започва едно ръко-кракомахане... може плувкиня да стане. Ще се научи детето, но наитина ТВ-то ми пречи понякога в общуването с нея. Що ли го пускам изобщо, като не го и поглеждам .
 От вчера и давам да си гризка сухари, забавлява се известно време и после го мята нанякъде. Надявам се да се научи да дъвче с него. Иначе други глезотийки не съм и давала. Все още мога да се въздържа от изкушението да и доставя удоволствие с нещо такова. Един ден има да ги плющии, да не е от сега. Тя не, че изобщо яде много работи... злоядка ми е.
 В къщи е доста разхвърляно, много ме дразни този факт, но нещо не мога да се организирам както трябва. Все нещо не си е на мястото и се измарям много да търча постоянно след нечий з....к.