КГО 2008-5та част

Хе-хе! Параход , извади ни от летния унес.
Много ми е интересно да чета, особено споделеното от момичетата с по-голямо детенце. Чудя се, дали от височината на повечкото години ще успея да разпределям вниманието си според нуждите на две деца, когато и ако живот и здраве ще имам второ. Не е лесно, сигурна съм и ви се възхищавам най-искрено   
За телевизора - аз нещо не мога да си прикова вниманието върху някоя програма, от както се е родил Калоян не съм гледала повече от 1-2 филма  , просто време не ми остава. По този случай го включвам сутрин за час-два. Калоян не му обръща особрено внимание, освен, ако не текат рекламите.
Нямам нищо против да гледа телевизия или филмчета, но много повече ще се радвам, ако предпочита да чете или дори да тича навън, да спортува и да се движи активно. Най-много се тревожа за телевизията, не толкова, че е крадец на време, а че е крадец на движение, на фантазиране, на общуване. Е, то за всичко това се иска време, де...

Рени, Мецо, моите грешки не са свързани с това, че не отделям нужното внимание на баткото - това, стига родителят да осъзнае, че се случва, може лесно да се коригира. Като се замисля, сякаш ежедневието на малката е в много по-голяма степен съобразено с това на баткото, отколкото обратното. Гледам да поддържам относително равновесие, като същевременно уча Кристиян да е съмостоятелен, да умее сам да преценя ситуациите и да взема решения, при това - правилните.
Имаше една тема за грешките които допускаме с децата си. Там писах, че основната и най-голяма грешка е, че погрешно възпитах в сина ми представата, че е център на вселената. Той е много уверено и инатливо дете, което не търпи да му се отказва нищо. Това може би ще му помогне в живота. Но на мен понякога ми идва в повече.
Аз съм израснала в семейство, в което чуствата никога не са се показвали открито. В резултат на това, моите деца са много гушкани, целувани и постоянно им се казва, колко много ги обичаме. Може би има някаква граница, след която любвеобилността се превръща в лиготия и  понякога ясно усещам това със сина ми. С дъщеря ми ще се постарая да не повтарям тази грешка, но без да я лишавам от ласки и внимание. Просто трябват ясни правила, кога има време за гушкане и кога трябва да сме сериозни.
Иначе, със сина и аз много бързах да порасне... Все си виках "кога ще проходи", "кога ще проговори"... Сега не съм така, здраво стъпила съм в настоящето и се наслаждавам на хубавите моменти. 

П.П. Параходчик, Облак, страшни сладурани са дъщеричките ви. Покджей, отдавна не бях виждала снимки на малката, много е променена. Вдъхновихте ме да ви покажа и Вероника: http://picasaweb.google.bg/nortsito123/2009Lqto#5363897653513991474

Параходчик, ще ти отговоря и може да ви стане странен моя отговор.
В къщи нямаме телевизор. От години не гледам телевизия и този мой избор е съзнателен. Много повече време имам и съм по-спокойна. От тази екстра- телевизинния шум като фон, осъзнх, че нямаме нужда. И татко на Олег е на моя акъл.

От интернет понякога си пускам някоя онлайн телевизия  и гледам избирателно едно или друго предаване или новини.
Обикновено избирам кои новини да прегледам през електронните новинарски сайтове.

А ако се наложи да купуваме ТВ като поотрасне джедайчето то ще го монтирам в кухнята да виси от стената, за да може да не се застояваме дълго дълго, поради не особено удобните за целта кухнески столове. В никакъв случай не бих го изтипосала на централно място във всекидневната и то с удобно канапе, предразполагащо за лежане с часове пред ТВ-то.




 

Хахаха. Шивани, извинявай, ама много смешно ми стана, когато ти прочетох отговора. Сетих се за Джоуи от "Приятели", който много се дивеше на един без телевизор и култовия му въпрос беше: "Тогава на къде са обърнати мебелите ти?!" Иначе ти се радвам на начина на живот, но честно казано не бих го приложила към моята натура. Свят голям. Хора различни. Нашият телевизор си го включвам, когато лягам да си играя с Радостин, за да се занимавам и аз с нещо, когато малкия дрънка с играчките. Ако стана да правя нещо друго той ревва, а ако пък трябва само да лежа и да го съзерцавам ще изперкам. Книги с него не става да чета, защото той пък от своя страна иска да ги яде. Но съм забелязала, че много много не го интересува какво дават. Звукът от рекламите го привлича или когато някой свири, но да седне да гледа не ще. Дядо му твърди, че мачовете и формулата гледал с голям интерес, но това не е проверено, тъй като в къщи не сме запалянковци.

Днес се срещнахме най-после с Еличка Мама и съм очарована от малката и принцеса! На фона на нея обаче нашите дечковци изглеждат съвсем като бебета. Необяснимо е как толкова различно се развиват тия деца. http://picasaweb.google.bg/prikazka/9#

Бебочка, миналия път съвсем забравих, че искам да ти пожелая бързо оздравяване на малкото мишле, но този път няма да пропусна. Дано вече ви е подминал гадния вирус и дано не ви повтори пак! Пазете се!

Ей, снимките пак са страхотни. Капучинке, майсторка си.
А Алекс е толкова променена, че все е дно гледам друго момиченце.
А пък Краси е толкова нежничък, като майка си.

Айде стига съм се прехласвала, отивам да лягам, че народа заспа.

Благодаря на всички за пожеланията, споделената радост, стиснатите палци...

Как съм - добре съм, мисля. Минах през целия спектър на емоции - през абсолютно целия. При това няколко пъти. С две малки деца съм виждала, че е трудно. С три - все още не мога да си го представя. Казват - само периода на памперсите е тежък, после е супер. Особено за децата. Дано! Винаги съм искала голямо семейство.
Грабя сили от спокойствието на мъжа ми. Но така или иначе... на този етап единственото важно е да се родят и да са здрави.
Бременността с близнаци се води рискова, макар да я карам леко - изключая периода на големите жеги. Все пак - почивам по-малко, отколкото ми препоръчват. С дете на ръце няма как да стане. Изпитвам известен страх да не лиша Сияна от внимание още от сега. От друга страна - улавям се, че компенсаторно предозирам - клоня малко към майка-тип обсебваща. Опитвам да напипам баланса.


Как се променя дъщеря ми. От раждането си е спокойна, усмихната, забавна... дете-късметче. Предполагам, че и заради това толкова скоро поисках да имам второ (третото е бонус  ).

Сияна не е имала колики, ревливи периоди, безсънни нощи. Зъбите й (налице са вече избиха без да усетим. Надявам се все така с лекота да й се получават нещата в живота.
Грубата моторика малко изостава - успява да се изправи сама, но не умее да пълзи. Преди годинка едва ли ще проходи,макар че опитва. Предпочита да е права - засега с нечия помощ. Но така е по-добре - предпочитам да укрепне.А и тя е от пухкавите, та съвсем... Иначе е хипер активна - не се спира, в количка трудно се задържа. Изумително любопитна е,конткатна. Става все по-осъзната и разбираща.
С много малки изключения винаги се събужда ухилена. Предпочита да е навън - не ми се чини да излезе домошар от нея. Не че ние с баща й сме Много й харесва да е в центъра на събитията и честно казано й се получава - привлича внимание по паркове, градинки, супермаркети... Де крещи, де пее, де виси с главата надолу в ръцете на баща си - понякога и с пълна програма се представя. Не остава незабелязана.  Усмихва се на всички подред. Сегиз-тогиз при среща с нов за нея човек се прави на засрамена - крие се в мен,а тайничко наднича зад рамото ми и наблюдава какви ги върши субекта. В чужди ръце НЕ ОТИВА. По-точно отива при двама-трима, които си е харесала.
Инато-упорита е - например, дълго се опитва сама да докопа нещо, преди да се размрънка. Насърчавам с "БРАВО" и "МОЖЕШ САМА" - вярвам, че думите са много важни за изграждането на уверен и щастлив човек.

Сама не й се играе - дай й някой да я забавлява. Очевидно най-често това съм аз. Ординерните играчки не я задоволяват никак. На "театър" с кухненска ръкавица обаче може да се кикоти 15-20-30 минути. Много й харесва, когато й се разиграват сценки, приказки. Впечатлява се да се променят интонации, тембър. С баща й се учим на актьорство без време.
И Сияна като Ева е невероятен имитатор. Най-сладко копира физиономиите на баща си. Забавно й е да й пея и да танцуваме заедно. Изобщо, всичко което правим ЗАЕДНО й допада.На мен ми е приятно да се занимавам с нея, да я уча на разни неща - а и тя бързо схваща, което умножава удоволствието. Бих казала, че е много напред с фината моторика. И причинно-следствените връзки усвоява добре - отваряне/затваряне най-вече. Но виж, четенето не й се струва любопитно. Предполагам, че е твърде статично занимание за нейния активен дух. Много обича вода. Оставя ли я в надуваемия басейн на двора, забравя за мен.

Сама може да се заиграе само ако й оставя чанта, пълна с интересни неща. Вади и прибира до откат. Извод - обича да е в компания, да бърбори, да ръкомаха. Струва ми се, че по темперамент по-скоро напомня татко си, отколкото мен - той е по-ведър, по-спокоен, по-екстремен. А Сияна дава някакви заявки за екстремност от сега - не е страхлива, обича да се люлее на засилена люлка, да е нависоко.Това са заниманията, с които я забавлява баща й. Аз не се престрашавам. Но така пък двамата си имат тяхно си време - обикновено вечерната разходка, на която не присъствам Споменавайки татковците ... да питам : как се промениха отношенията бебе-татко в семействата ви? Сияна търси баща си още със събуждането - дърпа му завивката, закача го. Пищи от радост, когато се прибира от работа. Постепенно се увеличава времето, което може да прекара сама с баща си. И за мен е хубаво това.

За щастие бременността все още не се е отразила на лактацията ми и се кърмим активно. Гушкането на гърда все така й е важно и извън храненето. На този етап заспива само на гърда и веднъж дневно в количката.
Нямаме заместено хранене - практикуваме педагогическо захранване. Та по тоя повод още една характер-на черта се очертава - доста лакомичко ми е детето. До момента освен купешките пюрета, с които опитвах да я храня преди месеци, не е имало друго, което да не й се хареса. То й личи де - 9100 г, 73 см.

Това са "накратко" изрезки от Дневника на Сияна. Опитвам се да описвам развитието й - предпочитания, настроения,срички. Между другото, вече прави разлика между "мамамам" за сукане и "мами" - с това второто ме вика. Много е сладка. за съжаление не е от гушливите. И целувки много, много не допуска - дебна докато спи или суче.

За бабите и реда: Имам си една теория. Някога са живели по 2-3 поколения под един покрив, та е било важно младата булка да изпише образ пред свекърва си. Та и затова приоритетно са отделяли повече време на домакинстване и по-малко на децата. Познавам някои дето и сега са така...
Моят вътрешен ред е много зависим от реда около мен. Или поне беше - майчинството ме превъзпита до известна степен. Старая се да е чисто - най-вече защото имаме фамилна обремененост по отношение на алергии. Държа също и на здравословната, готвена храна. за щастие съм майстор на бързо-лесно-вкусните ястия. А и обичам готвенето и малките удоволствия, като обикновена бисквитена торта, например. Прехраната си изкарвам с ума си и винаги съм имала нужда да правя нещо с ръце - за утмора и за да съм в пълна хармония.

И дотук с реда вкъщи - купа с неизгладеното пране си чака, случва се сутрин да мием чиниите от вечерта. И разни други дреболии. Но това все по-малко ме дисбалансира.Пък и таткото не бяга от къщна работа.

Телевизор - пускаме само вечер. През деня - винаги музика за фон.
Иначе гледам криминалните сериали. Майка ми беше профайлър - в България тази професия има малко по-различни измерения - и всичко около криминалистиката ми е интересно.Като по-малка мислех, че и аз ще тръгна в тази посока. Слава богу, не се случи.
Сияна чат-пат се заглежда по реклами. Не го смятам за драма.

Още една питанка имам : как ви промени майчинството : навици, цели, приоритети, интереси, среда... ще ми е интересно всичко, за което се сетите.
За мен най-важното постижение е, че моят сприхав и неспокоен овенски дух се укроти. Избухвала съм само веднъж - Сияна беше решила, че 3-4 след полунощ е добро време за игра. Повиших тон. Тя ме погледна... след няколко секунди нацупи устни и се разплака. Докривя ми. Изпитах вина. Не съм си го позволявала след това.
Другото важно решение, което взех - вследствие и на втората бременност е, че след 17-18 години работа като наемник е време да направя голямата крачка. То и в момент на криза се случи, но няма връщане. Купуването на къща също е на дневен ред. Но много се разписах. Не е типично за мен това... Извинете ме и прохладна нощ.

пъ.съ. Много са пораснали всички дечица... да не изреждам поименно. Обаче момченцата докарват някак "по-зрял" вид вече. Момиченцата са с по-бебешки физиономии повечето.

Болни нека няма, а ако има - бързо да минава. Летните вируси са изключително неприятни.

За телевизора - ако сме си вкъщи е включен. Отначало го държах включен, защото исках Пипи да свикне да спи на шум, така и стана. Че като знам една мама в парка как търси отдалечени и самотни пейки нейното като трябва да спи и как му трепери... Доста време прекарваме навън, така че не мисля, че телевизорът идва в повече. Компютърът е в друга стая и немога да и пускам много музика, трябва да си играя да записвам CD-та, ама все не остава време

Моят пост ще бледнее,на фона на тук писалите с богат речник мами до сега Възхищавам ви се за което 
Кристофер,ти може книга да напишеш.(Звънкай за кафе като можеш!)
Та да кажа все пак и аз за мойто маймунче.
Като мина периода на колики,Криси е сравнително спокойно бебе.Тук от както ни никнат зъби ,стана много неспокойна и нервна.Заиграва се с всичко.На земята всичко е в нейни играчки,но има по-интересни неща от тях например кабела на лаптопа,мишката,зарядни... Всичко се тества с уста .На морето пропълзя с пълна сила и много обича да я гонят и тя да вика и бяга пълзейки. Много е общителна .Смее се на всички и се радва на всички.Обича животинки-кучета ,котки,гълъби...подвиква и им говори.Нямам проблем с ходенето в чужди хора и се заиграва с всички.С две думи общителна и лъчезарна е.
От скоро проявява инат и от сега се тръшка ако не иска нещо или й взема играчка.Изпада в нервна криза.Започва да ръкомаха и дърпа дрехите от себе си,но за секунди,докато не й отвлека вниманието с друго.Бързо си сменя настроението със смях.Само да има кой да я занимава. Хапва всичко за сега.Ако се е наситила ,прави физиономии с сумтене и сбръчква нос.Понякога я карам да си го доизяжда,знам че не трябва ,но ми се струва че ще остане гладна. Обича водата.От как се е родила обича да се къпе с кеф.Като види басейн и изпада в екстаз.Вечер заспива сама ,след малко игра в леглото до като се умори.През деня лягаме заедно на спалнята с любимата играчка(преспивачка) и лежа до нея ,докато заспи.Не ще в кошара тогава,незнайно защо Телевизора е нон стоп включен,гледа само рекламите,еле за стийм мопа...
Обича да се глези в баща си,нали е женско Като го види и полудява.По едно време и му ръмжеше от кеф,от скоро не е.Мислех че си имам мече в къщи.
В общи линии сходни черти с всички бебчета. Често мисля за възпитанието .Как да не сбъркам с него .Как се възпитава -кое е правилно и как да се възприеме правилно.То от сега си проявява характера ,как да му обясня че не може например това или онова ,защото еди какво си?!
Дано да станат ХОРА! Гледаме си я сами,без помощ от баби.Едната е далеко,другата почина скоро.Така уж е по-добре,но понякога направо издивявам като е крива и няма кой да ме смени.Здрава да е !Само това искам!
Благодаря за комплиментите.
Клото ,малката е страхотна,одавна и се радвам
Софи,Вики да й схрускаш пухкавите бузки!
Бебоч,милото царче бързо да  му мине на юначето !
Ако нещо съм пропуснала,моля да ме извините.Опитвам се да пиша и да гледам Клъцни-срежи
Лека от мен!

Ох, явно както повечето с две деца и моите угризения за каката се повтарят.... Прекалено много слушах едни майки с по-големи дечица, които ме съветваха да я оставям сама да заспива, въпреки че плаче, защото иначе се разглезват децата.... не съм я гушкала толкова колкото ми се е искало по същата причина... Много от малка се опитвах да я направя самостоятелна, което не съм съвсем сигурна до колко е добре за нея... Оставяла съм я да се оправя сама на площадката и не съм се намесвала в споровете й с други деца, няма проблеми с това... Държа се с нея като с голям човек и разговарям с нея като с голям човек... Четем мноооого книжки и тя ги обожава, но има ли телевизор пуснат - залепена е за него, без значение какво дават - дори и политическо предаване да е тя е прикована и слуша с интерес.... Аз направо се побърквам като я видя. До сега телевизора и при нас вървеше като фон, но от скоро заради нея започнах да го пускам само сутрин заради сутрешния блок и за новините....
  НО много голяма промяна забелязвам при нея откакто се роди малката (съвпадна с местене в нов апартамент, квартал, детска градина, приятели!!!)- вече не мога да й отделям толкова време, колкото до сега и това страшно много й липсва... Все по-малко време ни остава за четене на книжки и въобще за разни занимания, които да правим заедно. Тя , от друга страна, усеща това и се  опитва по всякакъв начин да ми привлече вниманието - стана доста ревлива и мрънкаща, все иска неща, които знае, че не й позволявам, което всеки път е съпроводено от безкрайни обяснения защо, как и кога. Това мен страшно много ме изнервя... и доста често повишавам тон и викам... В такива моменти се обвинявам и аз, че съм ужасна майка и не мога да се справя.... Но гледам да се стегна и да не оставям тези емоции да ме налегнат....

Малката е едно много спокойно бебе - много рядко плаче и винаги е усмихната и лъчезарна... Доста по-спокойна е от кака си. Но същевременно е много чувствителна - само да й повиша тон и веднага е нацупила устничките и пуска по някоя друга сълзичка.... И при нас за сега гушването веднага оправя настроението...   Но като цяло не обича да е гушната, изнервя се, започва да се върти и да се дърпа... Дори и при кърмене не обичаше да е гушната, а легнали на леглото една до друга се хранехме (ама това беше само първите два три месеца, от тогава кърмата я яде от шише... ). Наскоро забелязах и предпочитанието й към мъжете - усмихва се и се радва на всички мъже, докато към дамите е по-недоверчива и не при всеки отива... Но като цяло все търси мама и трудно се успокоява при баща си, ако се наложи, де... Много е нерешителна към нова храна - почти на всичко ново прави такива отвратени физиономии, едва при трети четвърти опит може да прояви някакво желание да я опита (единсвено сладоледа опита от раз и й хареса). Не обича да държи храната с пръсти - предпочита аз да й давам в устата направо, иначе хваща и пуска веднага. Все по-трудно я задържам в количката, върти се и не издържа дълго време вътре, а до скоро нямаше ниакакъв проблем с дългите разходки - просто вече не я свърта на едно място... Обожава да гледа децата на площадката и най-вече кака си - не я изтърва от поглед и страшно много й се радва...

Айде, лека и спокойна нощ от мен!

Интересна дискусийка се е разразила. Ми хайде да се включа и аз....  

Мишето се оказа кротко дете, както и подозирах, че ще е предвид нежното ни съжителство докато беше в корема ми. Много е гальовна, за моя радост обича да я гушкат. И на мен ми е най-любимо като ме налази и ме нацелува.   Плаче само ако се е ударила сериозно или мрънка ако й се спи, а не съм й предоставила условия за това. Не се кефя, че не ляга и не заспива като реши, че й се спи, а трябва да се гушкаме, поради което няма как да заспи сама в кошарата (преди сама си заспиваше в нея, сега ми се струва много превъзбудена и не успява). То проблема е по-скоро в това, че заспива на спалнята и все трябва да я дебна да не се изтупа на земята, което й се случва. Откакто се е родила си поспива доста. Към момента през деня подремва около  4 пъти (по час), като ако е в количката става много бързо, лесно и продължително.   Радва се на хората – познати и непознати. Не е плакала до сега от непознат. Което ме улеснява, когато имам работа и трябва да я оставя на някой за малко да я гледа. В градинката обожава да гледа как си играят децата и ми се струва, че много й се иска да може да отиде и тя при тях. Проявява любопитство към всичко около нея. Аз и не я ограничавам. Откакто може да лази и да се изправя сама изследва цялата къща. Обикаля по стаите да ме дири, когато зачезна.   По едно време бях притеснена, че държи да е лепната за мен и като ме види да излизам от стаята почва да протестира. Сега се заиграва (предимно предпочита предмети от бита) и като не ме гледа излизам от стаята. Така успявам и да си свърша това онова из къщи. Понеже мразя да ми е разхвърляно (далеч съм от маниакалност в това отношение) не държа джунджурии, които да се разпиляват или да събират прах. Но и няма кой да ми разхвърля. Мъжът ми си е в къщи само вечер и е прибран човек, не се налага да ходя след него. Освен това ми помага и в домакинството, не мога да се оплача. За готвенето – много обичам да готвя. Наблягам на вкусотийки, които не отнемат много време за приготовление. Откакто се е родила Мишето за пръв път се “налага” да готвя в по-голямо количество и да ядем едно и също два пъти.  Но предпочитам да й обърна на нея внимание. Ако нямам настроение за готвене си поръчваме нещо отвън.
За ТВ – откакто се помня ТВ у нас е като фон. Включвам го веднага, когато се събудя и когато си лягаме пускам таймера, за да се угаси сам след като заспим. Не мога да заспя на изключен ТВ. Даже през деня като излизам не го изключвам, много ми е пуста къщата, ако се прибера и ме блъсне тотална тишина.   Любимите ми канали са National Geographic и Дискавъри-тата. Не че през деня успявам да гледам нещо. Комичното е, че ако не са горните два канала мразя да гледам ТВ. Мишето не обръща внимание освен на рекламите. Затова като заспи спирам звука, че се е случвало като почне реклама да щръкне в леглото, сакън да не изтърве някой прах за пране. Покджей, стийм мопа и ние много го уважаваме и колана за отслабване  

Как се промениха отношенията бебе-татко в семействата ви? – откакто Мишето стана по-контактна, двамата с баща й много се забавляват. Мисля, че ще става още по-интересно и отношенията им ще се задълбочават. Тя е много щастлива като го чуе да се прибира след работа.

Как ви промени майчинството : навици, цели, приоритети, интереси, среда... – Средата ни не се е променила. Излизам и се виждам със същите си приятели. Просто мъкнем Мишето с нас, всички много й се радват. Единствено ми се оряза много личното време (фризьор, козметични процедури, шопинг), но времето прекарано с детето няма цена и не съжалявам нито за момент за всяко “лишение”. На младини се находихме достатъчно, не ми липсва излизането. За щастие не се наложи да жертвам любимото ми занимание – да пътувам. За сега, когато ни се е приискало да пътуваме сме го правили. Приоритетите, разбира се, се пренаредиха. Преди само за работата си мислех. И аз като Кристофер от наемен работник започнах да работя за себе си. Всичко вървеше чудесно, но след като се появи нашата дъщеричка всичко освен нея ми се струва толкова незначително. Не че не продължавам да работя по малко, не съм спирала дори когато лежах през цялата бременност, но сега нещата, които преди са ме тревожели, влудявали и т.н. ми се струват смешни. Да съм станала по-уравновесена.....знам ли?!  

Бебоче, оздравявайте бързо, че е много гадно да се тревожиш за малкия поради здравословни причини!

Софко, имате 6+ за фустата. Ще я схрупкам малката принцеса! Клото, Покджей много са красиви и вашите съкровища  Надявам се не пропускам някой  Покджей, много добре изглежда комплекса, където сте почивали. Определено ме зариби 

Извинявайте за многословието!

Майлили, ти ме пита, а пропуснах да ти отговоря - със сигурност знаем, че са разнояйчни близнаците.

Ще следим с интерес 

Забравих да допълня нещо - една от промените, които настъпиха при мен след като родих и която донесе много спокойствие у мен е че спрях да се стремя да убеждавам хората в правотата си. Ако нищо не ми зависи от това да ги убедя хич не се занимавам. Убедих се, че който има желание винаги може да се образова с чичко Гугъл. Ако не го е направил, негов си проблем. Преди яростно защитавах позицията си пред всеки, които изрази дори най-малко различно мнение. Сега не ми пука, ама хич.  И ми е много спокойно на душата.

Да ви питам - с какви обувки пускате децата да се "разхождат" навън? Моята мома е с малък крак и ми се струва, че толкова малки обувки с гумена подметка няма.  А тя милата така иска да слезе вече от количката. Имаме цял шкаф с обувки, но всички са с текстилна или кожена подметка и със сигурност ще се прецакат на асфалт.

Идвам да се отчета след профилактичния и ми е ужасно криво- госпожица "пухкавелка" я пращат на гастроентеролог, поради ненаддаване. По педиатърския кантар е около 6700, по този, дето аз я меря- към 6800. Нормата за 9 месечни е 7-10 килограма...  Като ме питаха какво яде така си глътнах граматиката, че за "любимите" и яденета, от които докарва с труд 60мл на ядене- забравих да спомена, пелтечих каквото ми дойде наум, а то не беше много.
Също така ни пращат и на специалист по слуха- една мърла медицинска сестра вече 3ти път не може (не иска) да и направи прегледа както трябва, защото нашето плачело... е, тя всеки път си врътва задника и излиза, вместо да изчака да се успокои или да смени някоя тактика... та, сигурна съм че проблеми със слуха нямаме, но имам още една тревога в повече, докато не мине и този преглед...

Това е... тоест има и още- да я оставям по корем, че сме много назад с лазенето, като я заплесвам да не реве в това време с играчки и окуражаване... да я уча да стои на крака (принцесата и на това активно се противи)... на задниче може да стои половин ден и да рови в разни неща, ама толкова да е мързелива... а, майка и недосетлива...
Уффф, реве ми се... ако ми мине ще ви прочета по- внимателно въпросите, които пак са интересни...

Ще опитам да не съм много подробна, въпреки че искам много неща да кажа...

Софко, що така му дават зор на Викито...ами като не се чувства сигурно в себе си,защо да настояваш да се изправя, така не е ли по-неправилния начин....Все пак говорим за развитие на човече, и то развитие във времето...чудно ми звучат тия американски доктори,които уж са капацитети...
А и нали е важен общия тонус на детето, цвят на кожата, растеж на височина, растеж на гръдна обиколка и глава...То хубаво да качва и на тегло,но...защо пък да е само на тегло....
Имаш едно рамо от мен  

Сикониум, още веднъж ти пожелавам леко бременеене и спокойно родителство, ще си имаш три различни грахчета, със сигурност живота ти няма да е същия...Три нови същества, за които да живееш, и на които да показваш новия , голям свят

Отношенията бебе-татко в семейството и отношенията татко-бебе ...За сега ще пропусна да отговоря на този въпрос....при нас е различно, така че-друг път

Как ме промени бремеността-ще учудя някои хора,Но -станах по-търпелива, премълчавам, по-тактична, по-съобразяваща се, промених се в общи линии и станах чужд за себе си човек....Измених много на същността си....

Преди имах смелостта на секундата да отсека и изкажа мнение,сега пренебрегвам себе си, по отношение на другите-чуждите
Преди издребнявах и обръщах внимание на детайлите-бяха важни за мен(защото едно камъче преобръща колата), сега съм ангросист....
Преди се харесвах повече, сега-не

Т.е. при мен стана обратното на Майли-в момента много повече ме притесняват околните, отколкото преди да имам дете...

Майли-за обувките, на Момото кракът му влезе директно в 20ти номер сандали за прохождане-реших и аз, като сме на разходка и прояви желание да стъпва да е с подходящи обущета, но...той е направо като циментиран в земята.

В момента,в който го обуя  и спира да ходи,или си застъпва крачетата, прави и невъзможното само и само да си свали обувките

Ако се загледаш в снимките от вчера на Капучино,ще видиш че и Момо,и Ванко са боси-е единя е по чорапки де..но без обувки
Пускам го в морската бос да си повървява, на определени места има много гладък асфалт и не се притеснявам,че ще си нарани крачето

Хайде лек ден

П.П момент,че се сетих нещо-може би пък преди съм била по-досадна, като съм изразявала мнение за всичко....нещо като "на всяка манджа-мерудия"...

Още нещо се сетих-Покджей, не ти  е леко-почти сме на твоя хал, едната баба далече, другата вечно работеща...
И на мен понякога ми идва в повече този див,див Момчил....а като си помисля,че съвсем скоро денонощието  ми  ще е само с този див,див Момчил...и съвсем сигурна съм ще се отрази и върху мен...

Добро утро
Софко Деа също на кантар на мин. консултация излезе 6400 а в нас 6600, но педка ми каза че за нея няма нищо птитеснително просто тя постоянно е в движение.Не им се шашкай на тея докторици наред и е детето просто с Деа ще ставам манИкенки
За това как ме е променило детето- Преди да родя Дени си представях нещата малко по различно.След като родих се почувствах много сигурна и всяко решение което взимам относно децата съм сигурна че за тях е правилно.Никога не съм се съмнявала или съм се чувствала несигурна по отношение на тях.Просто знаех какво искам да направя за децата и как да ги възпитавам нз как просто си знаех
Може да не е правилно но не давам никой да се бърка в начина по който гледам децата освен баща им.Гледам ги самичка и мисля че най добре знам какво им трябва което може да не е вярно но нали знаете много баби................
Грешката при Дени е че го направих самостоятелен много отрано и сега дори да искам да му помогна той не дава, но затова пък си се погушкваме и му казвам че го обичам поне 15 пъти на ден
Грешката при Деа е че не и обръщам нужното внимание.Гледам да има някакъв баланс между двамата но голямото бебе има нужда от повече.Искам да кажа че като седнрм на детската не винаги мога да извадя Деа да ходи защото пазя батко и да не хукне или да се сбие такива неща
Като цяло никога не бих променила начина по който съм гледала Дени  като бебе и сега Деа
Не съм го гушкала много като бебе, не съм разрешавала да се приспива на ръце и т.н. А момента с тръшкането няма да го преживея, но да са живи и здрави децата
За обувките Деа носи 18 номер на Капчица.Много съм доволна от тях
телевизора винаги е фон