Връзката баща-бебе - Олег като види баща си и пощурява от радост. Много обича фър фър, и да лети като самолет в ръцете му. Много обича сутрин да го събуди като му ходи по тялото.
Дърпа му ушите, носа, щипе го по ръцете, дърпа му устните, хапе му възглавничките на ръцете. Скубе го, ама не може както мен да го скубе, защото на тати косата нее така дълга и удобна за скубане и все му се изплъзва от ръчичките. Еееехх тази коса.
рени79 и нашия тати търпи, ама до някъде.
И тати все иска бебчо да не му мрънка,
да не го кара да стават да се разхождат, като го остави седнал и джедайчето да си кротува
и като го сложи на гърненцето той винаги да се изпишква,
а не да си пъчи коремчето и да става да ходи, ама не става така, както тати иска.
За промяната в мен - хем съм си същата, хем не съм. Определено усещам по лицето си, че не ми е съща кожата.
Нямам това свободно време, лично свободно време, тишината я има, но не както преди.
И преди съм била отговорна, но сега някак си се прилага в действие тази моя отговорност.
едно е да имаш едно или друго качество като потенциал, а съвсем друго е да се разгърне в действие.
Много силна връзка имам с Олег, както се казва още не ме е погледнал и го разбирам.
И за двама ни е много важно да усеща той, подкрепата ми навсякъде и във всичко.
Длъжна съм да бъда на ниво винаги, независимо дали съм уморена или не.
Ааа ето, преди не се уморявах. Занимавайки се толкова години с йога изчезнаха много неща от живота ми, едното е умората.
А сега с бебето се хващам, че се уморявам, но не е често.
Наруши ми се личното време и пространство, но започвам да усещам как да си ги възвърна без да пострада цялостта в отношенията ни с Олег.
Промениха ни се отношенията с таткото. Съвсем нормално е по-голямата част от вниманието ми да е към Олег.
Виж целия пост
Дърпа му ушите, носа, щипе го по ръцете, дърпа му устните, хапе му възглавничките на ръцете. Скубе го, ама не може както мен да го скубе, защото на тати косата нее така дълга и удобна за скубане и все му се изплъзва от ръчичките. Еееехх тази коса.
рени79 и нашия тати търпи, ама до някъде.
И тати все иска бебчо да не му мрънка,
да не го кара да стават да се разхождат, като го остави седнал и джедайчето да си кротува
и като го сложи на гърненцето той винаги да се изпишква,
а не да си пъчи коремчето и да става да ходи, ама не става така, както тати иска.
За промяната в мен - хем съм си същата, хем не съм. Определено усещам по лицето си, че не ми е съща кожата.
Нямам това свободно време, лично свободно време, тишината я има, но не както преди.
И преди съм била отговорна, но сега някак си се прилага в действие тази моя отговорност.
едно е да имаш едно или друго качество като потенциал, а съвсем друго е да се разгърне в действие.
Много силна връзка имам с Олег, както се казва още не ме е погледнал и го разбирам.
И за двама ни е много важно да усеща той, подкрепата ми навсякъде и във всичко.
Длъжна съм да бъда на ниво винаги, независимо дали съм уморена или не.
Ааа ето, преди не се уморявах. Занимавайки се толкова години с йога изчезнаха много неща от живота ми, едното е умората.
А сега с бебето се хващам, че се уморявам, но не е често.
Наруши ми се личното време и пространство, но започвам да усещам как да си ги възвърна без да пострада цялостта в отношенията ни с Олег.
Промениха ни се отношенията с таткото. Съвсем нормално е по-голямата част от вниманието ми да е към Олег.
Явно ни е много малко крачето. Аз до сега обувките от Англия ги поръчвам (излизат по-евтино и ми се струват по-качествени), та по тяхната номерация носим 2 номер и са ни леко големи. 
.Мойто съкровище първите си месеци само спеше и бозаеше,но не бих я нарекла флегматична.Това е годината в която те се променят и израстват най-много през целия си живот.Сега вече подскача,ръкомаха,опитва се по малко и да крачи,но пак е спокойно и жизнено дете.В предвид факта че е девичка не се налага много инатливо и на всяка цена за нещо което иска.Успявам все още да я залъжа,ако съм предценила че нещото на този етап е твърде опасно за нея.Алек ми беше по-бурен в двигателното си развитие,на 9 месеца вече бяхме направили прощапулник,но някак си тя ми е по-разбрана и умничка като че ли (то това времето ще го покаже).Ние нямаме креватче с решетки та тя няма къде да се изправя,но аз я слагам на стол,сядам зад нея и по цял ден може да кляка и да се изправя.Мисля,че те все още много ще се променят.Преди Весето ходеше при всеки,а сега плаче и си ме иска мене.С баща си много се обичат,като не го вижда му се обаждаме по телефона и тя му говори и му гука,направо ме убива как го разпознава само по гласа 
.Той много си играе с нея и много и говори,галка я,абе страхотни са заедно.Но моя мъж си е такъв,с Алек беше по същия начин,а и сега де.Лошото е че сега повечко му се караме,много обича да гледа телевизия,а аз съм много против.Като се нанесохме в новия апартамент дълго време не включвахме кабелна и го лъжехме,че няма доставчик.Сега през деня изобщо не пускам телевизора,говорим си с него,играем си с беба,ходим навън,та и той да не гледа.А на мен нищо не ми хваща окото по телевизията.Вечер гледаме новини и криминалните сериали много ги обичам.Беба изобщо на този етап не се впечатлява от телевизора,дори и рекламите не и правят впечатление,дано е задълго така.
.Весето вече е без памперс,държа я по гащи и през час някъде я изпишквам на гърнето.На Витоша като бяхме Олга от Естествено (Алис правилно си се ориентирала) ни показа гащички за многократна употреба и мисля такива да и взема за през ноща и през деня ако излизаме за по-дълго.
.
! 
Още съм на 9 страница, но ще пиша сега а после ще допълвам ако има време, че пак ще си остана само с намеренията...
(((( По-предната нощ Пипи повърна 4 пъти! Добре че вече я бях взела при мен в леглото, че както не се събуждаше... бълва, олива се цялата, ама не отваря очички. И разстройство има, но странното е, че не ака често, максимум 3 пъти на ден, но е като водичка. Ходихме при педито, изписа ни някакво имуностимулиращо (започва с ИЗО, забравих останалото), прахчета Хидрасек, вит.Ц. Отказва всякаква храна освен кърмата и се кърмим до откат. Голям зор е даването на лекарството, добре че беше брат ми тая вечер, че и държа главичката и аз бързо, бързо действах със спринцовката от Панадола. Иначе има настроение, спря да повръща, ама по-лесно се уморява. Дано по-бързо да мине 
Лелеее,още два месеца и годинка!Как се изтърколи това време не разбрах.
