КГО 2008-5та част

За глава е на 5тия прецентил, за ръст на 25тия и на кила е под всякаква норма излезе от замерванията  ... Failure to thrieve ни написаха на направлението за педиатър- гастроентеролог (за който много се 4акало), та се надявам да я вкарам в пътя междувременно посредством настоятелно и многократно захранване с твърда храна всеки ден... Специално ходих в архива да 4ета, какво съм писала за брат и на нейната възраст- и сам е сядал и е пълзял и е подска4ал докато го държа... а да не казвам колко и какво е ял... направо си се 4удя, зашо съм го мислела за злояд...
Вики е здраво, весело и спокойно дете според мен, но наистина е много слаби4ка и със солидната храна засега сме много зле... от там иде проблема... мисля... А, и не се движи кой знае колко много, 4е да гори енергия, но пак смятам, 4е от недоглеждане от моя страна се е полу4ило вси4ко... като все гледам да я нося или сложа в нещо докато гоня брат и навън, или с лъжицата в къщи- избора ми не е голям... А, и тя драмакуинства винаги като съм пробвала да я оставям по корем, след което и брат и писва, та... това упражнение го съкратих... не мога да се клонирам, 4е да огрея навсякъде.
Гледам да не се шашкам, но ми е 4оглаво едно такова... от много спокойствие докъде го докарах...

Мерси за успокоенията, Госпойце и Гери_роуз!
Шикииии, твоята мома колко грама е горе долу? Може и на ли4ни?

П.П. Така и не запомних къде да търся "4" на лаптопа, извинете ме!

Добро утро 
Чакам моя човек да се събуди и да мятаме кашата 
Днес сме на мерки и теглилки, май пак ще ни се карат Предния път беше качил 440 гр и доки каза, че е много за тази възраст Сега сме дръпнали сигурно още половин кило  Кво да го правя, не яде кой знае колко, пък и не се спира. Доста е набитичък обаче. Сланинките станаха на мускули, крачетата са му супер твърди, не ми изглежда дебел, само да посмее да ми се скара 
Момичета, дайте някакви линкове за обувчици за прохождане. Още не сме купили никакви подходящи, пускам го само вкъщи!

Да поставя една тема, не е актуална още, затова ако може майките с 2-ро да дадат мнение  Вчера, влизайки в стаята открих моя вагабонтин, набран на ръце на страничната табла на кошарата, драпайки с крака нагоре да се изкатери и се беше показал до гърдите някъде отгоре  Изкарах си акъла и явно го показах без да искам, защото като ми видя реакцията и се разрева здраво. Знае вече какво означава "не", когато го чуе, уж ме слуша, ама си мисля, че не мога много да разчитам на това! Само си представям как някой ден ще чуя "туп" и ще го намеря на земята, паднал от над метър височина    Та кажете, на каква възраст започват да успяват да я правят тази беля и как се справихте вие?

ТВ-то при нас е включено постоянно, така или иначе не му обръща внимание, гледа само рекламите. И той си има любима - тази на техномаркет, където питат каква е цената днес на някой уред. Като я види и се залива от смях! Незнам каката от рекламата ли харесва, какво ли  Не мисля да му забранявам това точно. Съгласна съм, че забранения плод е най-сладък, пък и така ги усещам нещата за моето си дете.



Отношенията татко-бебе. Умират един за друг! Незнам как по-ясно да го кажа 
Моето майчинство - хм... правя това, което искам в момента. Щастлива съм и се чувствам пълноценен човек. Промяната спрямо предишния ми живот е повече от огромна, но ми харесва

Софко  , ние сме с обратния "проблем", така че не мога да дам мнение.  Но ако бях на твое място, щях да гледам основно общото състояние на детето(както правя и в моя случай де), слабо било - ми нали е здраво и жизнено, мойто като е уж дебело, не виждам нещо да му пречи здравословно. Като почнат с тези норми.... хич не обичам децата да се поставят в един калъп, толкова други фактори има!

Облаче, не се тормози ...поне недей много....

И моята трудно пълзи, все си играе на гъз , мързи я и толкоз...За изправяне- мнооооого сме далеч
Александра ми беше още по-тежък случай, седна на 8 месеца- на 11 се опитваше да пълзи.....бях много притеснена....Изведнъж като скокна това дете, изправи се и "тръгна". Докъм година и два месеца си проходи....

Хайде днес да играем на романтика - Разкажете как сте се запознали с вашите половинки. Какви бяха първите ви чувства, трепети, мисли....Ще бъде интересно.

Всички болнички на отчет

Добро утро!

Малинарката, ще прощаваш, ама аз на тая игра няма да играя. Лични истории на по на чаша бананово дайкири с приятели. Пък и далеч е от децата някак си.

Аз съм много щастлива, че връзката между Радостин и баща му заздравя. В началото голям рев ревеше от него, а сега грейва ,когато го види. Баща му прави физиономии, играе си с него, свирят на барабани...абе радост голяма настава. Таткото от своя страна вече го взема и си играе с него без да трябва аз да напомням за това. Но при нас от самото начало си я има уговорката, че след като се прибере от работа е негов ред да се опознава със синът му, тъй като друго подходящо време за тази цел просто няма. Сега мога да кажа, че са близки и се радват един на друг, но ако се случи нещо сериозно - удари се, накриви се и т.н. Радостин си търси мама и само при нея се успокоява. Татко не признава. Но пък татко го къпе вечер и го слага да спи в легълцето му.

Софко, много тъжно ми стана за теб като си те представих в друга страна, където дори не може да се обясниш като хората. Надявам се, че на малката нищо и няма, но пък един преглед не вреди и е по-добре да има такъв...за всеки случай. Стискам палци да започне да се храни. Радостин както изобщо не наддаваше сега вече чупи кантара. Пожелавам ти и на теб същото.  

Да допълня за промените в мен...аз много не забелязвам да съм се променила, но близките ми хора казват, че съм станала някак си по-властна и безкомпромисна. Може би защото покрай ненаддаването на Радостин доста ме тормозеха да го захранвам и имам болни теми, за които все ме натискат и съответно отговарям по-грубичко от нужното. Нещата в момента все трябва да се правят на бързи обороти, заради малкия. Трябва бързо да се нахраним, защото губи търпение. Бързо да отидем до някъде и да се върнем, ако е при баби и дядовци. Бързо тук, бързо там...

Mecanke ми то за изправяне какво да ти кажа от седнало се изправя в кошарата но от легнало седнало днес за първи път и то защото рева мрънка никой не и помогна и тя си седнала нашата в леглото и се лендзи.Иначе като ме види почва да дига дупе аз да я изправя.
Ние бяхме колеги с моя мъж След като мина месец от връзката бях сигурна че ще имаме деца и ще се оженим.Имало е караници и раздели в началото но после се разбрахме че все пак много се обичаме и така.След 4 год някъде заедно забременях с Дени.Вече 8 години сме заедно
Иначе с децата той се оправя много добре и с беба и бати.Гледат се, къпят се изобщо не мога да се оплача

Хелоу мацки
Видно е от настроението ми, че Господаря е добре вече, да чукна на дърво. Свалихме температурата и нямаме растройство, Йес
Много ви благодаря за подкрепата  мили мами , целувам ви всичките с вашите дечица  
Софко, нормално е да си притеснена за детето си. Но съм убедена, че нещата ще са наред и малкото Вики ще си влезе в нормите. Въпреки че за мен лично тези норми на килограми са вятър работа. Ще се оправят нещата, убедена съм. Аз примерно въобще не се тревожа колко кача Калоянчето и даже не знам, интересувам се от сантите. Той винаги е качвал по малко, в сравнение с това количество храна, която изяжда, направо се чудя как не е кюфтак. Няколко дни почти нищо не яде заради болестта и започнах да да ям с него от неговото пюре, белким нещо сложи в устат, е имаше ефект, прояждаше по няколко лъжички. Ти пробвала ли си така? Знам, че е тъпо да ти давам съвети при положение, че си отгледала две деца, ама може пък да помогне. Само, че трябва само така да яде, и Царя не искаше, но на втория ден даде ефект.
За забраните- аз не съм човек, който ще забранява и ограничава. Просто това не знам как ще стане С мъжът ми вчера си говорихме, че той ще е този който налага забраните. Просто аз се скъсвам от смях на щуротиите на Калоянчето, дори когато се опитвам да му се скарам, той започва да ми се смее насреща. Не може да разбере, че строгия тон е порицание, защото аз не мога просто да го правя това. Ще ми се качи на главата, отсега си го знам. При нас всичко ще е позволено
Аз лично се промених много с майчинството, станах много по уверена в себе си, придобих различно самочувствие. Иначе винаги съм била над нещата, винаги съм била толеранта и съм приемала чуждото мнение, стига обаче то да не е крайно, ако е така веднага се мобилизирам и се хвърлям в спора
Отношенията на Калоянчето с баща му са изключителни. Първата му дума беше - тати. Мъжът ми не е имал баща и много държеше да участва във възпитанието на детето наравно с мен, за което не съжалявам и за миг. Царя обожава баща си.
Шивани евала за телевизора, аз това няма да мога да го направя. Толкова съм свикнала със шума, че без него се чувствам някак ограбена и не на място

9800 на 73.5см  Поне не сме ударили десятката 

Бебочка, не се заричай, че с "..при нас всичко ще е позволено.." не е точно така!  Децата сами си търсят границите. Те "тестват" постоянно какво може и какво не може!

Мечка, това вече сме го обсъждали докато бяхме бременни.. аз пропускам!

Софко, кога ви е този преглед за успокоение (гастроентеролог)? И аз ти казвам да не бързаш да се тревожиш! Децата са най-гъвкавото нещо в природата. Ще догони нормите изведнъж и това не го казвам само за да ти дам увереност! Като и гледаш общото състояние, активност и т.н. не е болно дете, което губи тонус нали?? Аз съм била Вики номер 2 - обвинявали са майка ми, че не ме храни, накрая когато аз съм си решила съм почнала да ям нормално с апетит..   Разбирам те иначе напълно. Една майка се притеснява за всичко..неизбежно е .. и когато детето го боли - майката я боли повече, така че .. бъди силна!    

Промените в мен за сега са в концентрацията. Аз вече съм изживяла "промяната" и депресията веднъж, много е трудно и разбирам кризата при майките с първо дете. Благодарна съм много, че с второто дете не минавам през същото. Сега съм по-толерантна и въпреки, че се дразня (и от себе си и от околните) съм по разбираща. Трябва да гравитирам около много неща и ми се губи връзката понякога, но мисълта за нещо не довършено ме гони докато го свърша!  

Софко, не се притеснявай за малката. Ние предния месец също нямахме 7кг., бяхме наддали само 60гр. Не мога да кажа, че не съм го мислила, но се доверих на педката, че няма нищо притеснително. През лятото децата даже спадали на кг. Нашето приятелче по разходки този месец бил отслабнал с 200гр. Не са ги стряскали с норми и шаблони. Ние този месец пък бяхме + 360 гр. (за 6 седмици). И аз смятам, че е по-важно общото състояние на детето.

Тони, гуш!  Няма да се настройваш негативно към собствената си същност!
Сигурно няма да ти е леко да останеш сама с подрастващия младеж Момо. Дано ти помага някой. Ти сигурно си казвала и преди, но мъжът ти да не пътува случайно с корабите?

За обувчиците – имаме едни номер 18/19, ама те ще й станат след една година сигурно.  Явно ни е много малко крачето. Аз до сега обувките от Англия ги поръчвам (излизат по-евтино и ми се струват по-качествени), та по тяхната номерация носим 2 номер и са ни леко големи.

Сисилийка, като гледам колко пред всички вървите в развитието си, надали някой може да ти каже кога ще преодолеете решетката на кошарата.  Ако не ти е драма да обикаля в стаята, може да махнеш подвижните пръчки от решетката (ако има такива де), за да излиза сам по по-бесопасен начин. И евентуално да сложиш пред кошарата нещо меко.

Аз Мишето и сега я оставям да вършее по стаите. Някой път като се е заиграла я оставям сама, за да свърша нещо. Но предварително съм разчистила всичко опасно. Племеникът ми израстна в ограждение за игра, а след това заключен в детската си с решетка на вратата. Няма да ви казвам как подивява като усети свободата. Не съм фен на подобни крайности.

Софи, съвет за съжаление не мога да дам - ние сме на горната граница щото... Племенницата ми така я набеждаваха за недохранено бебе - а е кърмена до над 2 години. И сега на 5 години си е с килограми като на 3 годишно, но е здрава, жизнена и много активна, та никой не й се притеснява. Та ми се струва, че ако и да е извън стандартите госпожица Вики, това не означава задължително, че има проблем.
Само едно... не ми се чини полезно да се самообвиняваш

Майлили, Сияната и вътре и навън е все боса. При по-хладно време - с чорапи. Засега няма нужда от обувки. Иначе 18 номер й е доста голям.

Сисилия, вие вече сте с акробатична програма Аз след първите няколко падания само на пода я оставям да си играе. Имаме тук-там откъснати парчета тапет и това не са най-големите поражения. Беладжийка ми се очертава дъщерята, но пък и не мога да си представя спокойно, флегматично дете.

Малинарка, и на мен твърде лично ми идва тая игра, та ще откажа.

Забраните... според мен са неизбежни. Но винаги са ме изкарвали от равновесие аргументите "не прави еди-кое-си, защото така" или "защото  аз казвам"... Тънък момент е. Опитните ще споделят интересни неща по темата.

Както искате, момичета .... Аз не исках да споделяте пикантни истории и проблеми, съпътстващи всяка връзка.... Просто исках да ви върна мъъъъничко назад, когато на първо място е била пеперудата в коремчетата ни, пърхаща всеки път като видим любимия човек....Мен лично понякога това ме спасява.... 

На 9 месеца голямата ми е била 10800, 73 см - грухи и половина

Улиииии, цели 10 санта и 4кг. повече от Ева! Ама аз си знам, че е миньонче.
Софко, нашите диванета поне са слабички, защото не ядат много, много. Ами Ванката на Хеленка? Той плющи като невидял и пак е слабун, мисля че и той е на килограмите на нашите калпазанки, а е доста по-висок! Иначе е супер жизнен, хич не се спира и е един танцувален буги вуги! Дано не чакаш дълго за тоя преглед при гастрото, че ще ти се скъсат нервите. Да я погледнат, че да се успокоиш!
Майлили, Ева също има крак за 2ри номер, ама още не ми трябват обуща де.
За забраните, мисля че са необходимо зло, но трябва да са обосновани разбираемо за детето! Съгласна съм с Кристофер, че не бива да злоупотебяваме с авторитета си на родители. Туй как става, не знам! Надявам се да разбера...

Йо хо хо и бутилка ром!На плажа е най-добре!
Здравейте!
Ние се вихрим по минерални басейни,че морето е мираж още.

Аз съм изпуснала темите,но мога да се включа по последните.

Честито на бременните мамита!Здрави и послушни бебочета!   

Да ви разкажа за Виктор.
Всеки ден демонстрира нови магарии.Тъкмо намеря начин да се справя с едната и ето ти нова.Последните са- викане с пълно гърло ,праскане на шкафчета /като имаме 2бр прескрипани пръсти/, ровене в една саксия и ядене на пръст,пляскане по екрана на телевизора,дрънчане по вертикалните щори,тенджери и тави.
Всичко при нас е борба - слагането на памперса,събличане и обличане,миене на дупе ,ръце и лице.Извива се и се дърпа с всичка сила,която за толкова малък човек си е учудващо голяма.
От как се научи да пълзи,забрави че иска да ходи.Ходи само като го държим за ръчичка или се придържа за нещо.Ползваме обувки за прохождане на Колев и Колев,а напоследък навън го пускам бос да щрапа по асфалта.
Като е наспан няма по-блага усмивка,като е недоспал гледа лошо като в уестърн поне половин час.
Яде всичко,най-вече обича да опитва от нашите чинии.От понеделник сме на кухня официално.До сега само опитвахме.

Темперамент- на моменти.Понякога е много послушен,търпелив и усмихнат,понякога иска нещо на минутата,постоянно реве и мрънкоти.Беше недружелюбен,но се социализира все повече,особено ако го вземе жена.Първо се срамува и гледа изпод вежда,после все повече разширява усмивката.
Много обича да му се говори.Не иска изобщо да се гушка-правя го насила,но се дърпа и се бута яростно.Мен ме ползва за носач,за скубане,драскане и настъпване.Никакви милувки и целувки.Когато го сгащя натясно стои примирено докато го нацелувам и после радостно драсва по-надалече.Същото прави и с  баща му.
Любимо занимание -тъпкане и катерене върху хора.
Не обича никакви играчки,обича да разхвърля лакове,да дъвче дистанционни и телефони.Обича да пее и крещи-то е едно и също всъщност.Много бързо му омръзва всичко.С баща му загубихме сумати време в умуване какви играчки да му купуваме.Извод-никакви.Загуба на време и пари.
Обожава банята.Къпем го в 21.30ч.Още като стане 9 ч той започва да наминава покрай банята и да проверява дали му потготвяме коритото.И така 30 мин- отива,връща се,отива,връща се.Като пуснем душа и зарязва всичко,в галоп се отправя към банята.

Телевизорът работи постоянно и той обича рекламите.Напоследък обаче го спирам,защото е тъп навик и вреден при това.По-добре да го уча на нещо важно.На мен обаче много ми липсва фона.

Хайде стига ,че се олях.

Софко, момичетата вече са ти казали каквото мисля и аз. Моята Соня винаги е била под нормите - и на см. и на кг. Но като цяло изглежда добре и е жизнена. Важното е да са здрави.
Стискаме палци за прегледите.

Аз също не съм от забраняващите майки. Съзнавам, че децата ни са в период, който искат всичко да видят, пипнат и усетят. Със соня практикувах така - давах и ВСИЧКО да види и пипне. Дори и някои не толкова безопасни неща. Под мое наблюдение тя задоволяваше любопитството си и след това нещото и се отнема, но тя е доволна. И аз не треперя, че тя ще налита на нещо, само защото и е отказано или забранено. Разбира се за неща, които касаят здравето съм категорична да не се пипат или правят.

Връзката баща-бебе - При нас я няма никава, прекарват малко време заедно и мъжа ми определено не се кефи на бебето. Много го обича, но се изнервя когато мрънка или плаче, трудно намира как да го заиграе. Мислех, че връзката "баща-син" ще е проработила вече, но не. Много повече се грижи и занимава със Соня. Даже ритат топка заедно.Просто вече има разумен контакт и му е много по-интересно с едно пораснало дете. Аз често се дразня от това, все му мрънкам да играе и с Влади, но нещо не се получава. Къпе го той всяка вечер, облича го и го гледа като ме няма, но като цяло гледа на него като на 2 месечно бебе.Надявам се с времето нещата да се променят. Опита ми е показал, че колкото повече участваш в грижите за някой, толкова повече се привързваш към него. Затова натоварвайте татковците максимално в грижите за бебоците-ще се справят, а и ще им се размърдат сърчицата.

За промяната в мен. Огромна е. Изцяло съм отдадена на децата си. вече 4 години /откакто забременях със Соня Юли 2005/ приоритетите ми се промениха тотално. Живота също. Общуваме предимно с приятели с деца, защото имаме 2 големи компании с приятели, които всичките са с деца. За момента ми е добре, чудесно даже. Не се дразня на ограничените социални контакти, на липсата на токчета и костюми, на нааканите памперси. Само след една година ще се потопя отново в този свят и вече няма да мисля за пюрета, пълзене, зъби, наакани дупета.

Да, и аз поръчвам от Английските магазини. В момента Олег носи UK 2 размер pram shoes, т.е. обувки от плат и хартия, които не стават за ходене, ма стъпва с тях по земята.
Поръчах му за зимата ботушки, изключително красиви и ми излязоха с доставка, посредни, куриер и т.н. около 30 лв. ето ги http://www.next.co.uk/shopping/children/youngerboys/26/6
взех му и обувки за прохождане за есента, които ми излязоха 15 лв, а българските са почти двойно по-скъпи и повече.
а сандалките, които ще дойдат другата седмица са му за 15 лева.

И много други неща е така, не са мо с обувките. Бодита, панталони и вповчето неща, които купувам от английските магазини са на много високо качество и са излизат по-евтино отколкото тук турските или китайски неща.