За живеенето на висок етаж ?

Обожавам високите етажи.Под покрива е моето място-тишина,чистота, идват само хора,които наистина искат да те видят, а не такива,дето нямат какво да правят.
За децата- има достатъчно високи балкони и прозорците са високи.детето е свикнало да е нависоко,радва се на летящите птици,няма желание да скача или да се катери-страх го е.Гостенчетата ни обаче са доста любопитни,много се радват на гледката.ако искам мога да се пека и гола на балкона,няма любопитни комшии да ми зяпат на балкона.

Живяла съм на 1,2,3,4,7 етаж.Не бих могла да живея на 1,2,3-много ми е ниско,страх ме е,че някой ще влезе през прозореца,докато спя.Писнало ми е да чувам кога се прибират съседите и кога излизат за работа.Освен това е ужасно прашно.

В Лондон лежах в болница на 28 етаж.Беше страхотно-огромни прозорци, целия град се вижда като на длан.

Стълбите никога не са ме притеснявали,но асансъорите до сега винаги са работели,ако не са- до няколко минути са били поправени и никой не е усещал,че  е имало проблем.


Забелязала съм,че ниските хора повече се страхуват от високо.Тези,които се страхуват да летят със самолет също ги е страх от високи етажи.

и аz обожавам високите етажи, сега съм на 5, но то тука по висок от това няма , ина4е мен в къ6та ме е страх, особено къ6та с двор, ужас........ наи високото място на което съм спала е в хотел в испания, 34 етаж, ина4е хотела бе6е на 42 мисля, абе страхотно е, даже малко zавиждам zа новия ви апартамент и отивам да мрънкам на мъжо 4е ме е довел в тоzи, на6ия "град" тука ........

Плюсове:
- гледка (друг е въпросът, че този т.нар. "небостъргач" е забит чак в Меден рудник, доколкото разбирам)
Минуси:
- естествена вентилация - почти невъзможна; поради страхотните ветрове можете да забравите отварянето на прозорците
- шум - по строителна физика ни учеха, че на високите етажи се чува засилено уличното движение
- съседи - представете си колко народ ще живее в една 30-етажна сграда

Да попитам,че не разбрах. Искаш да кажеш,че на 11 етаж е по-ветровито ,в смисъл повече се усеща вятъра ли?Не съм съгласна.Още повече,че чак пък да не можеш да си отвориш прозореца....прекалено е.
Не съм физик,но и с второто не съм съгласна,за шума.Живяла съм на първи,втори и трети етаж,а сега на 11.

Моминският ми апартамент беше на 21 етаж, после като се омъжвах със съпруга ми решихме пак да е на високо и си купихме на 20 етаж. Така че последните 6 години все съм живяла на високо. Предимствата - гледката е страхотна, тихо е ( ама наистина тихо, сегашният е на Цариградско шосе) няма комари и мухи, никой не тупа килими и покривки с трохи над теб. Усещането е различно. Недостатъчи  - асансьорите ако не работят е неприятно, но се случва рядко и е поносимо, след първият път всъщност си мислиш за него като за фитнес. Ако не са направени добре хидрофорите може да се случва водата да е с ниско налягане ( подлежат на регулиране) На високо се усещат много по силно земетресенията и нетровето ( понякога и при силен вятър люшка като земетресение) Бонус - по високите блокове гнездят соколи - керкенези, страхотни птички са:)

От опит, май има вярно на 11-тия етаж на около 200 метра от Цар Борис ІІІ, шумът беше толкова силен, че на отворено спяхме само с тапи, за да говорим по телефона, затваряхме всичко   на 2-тия етаж не се чуваше въобше булеварда   предполагам разни прегради на земята поглъщат шума ...

П.П. Беше с тристранно изложение, обикновена дървена дограма и на затворено есента, вятърът ни е гасил запалена свещ на масата  

аз съм ЗА стига на не е последен етаж , няма значение колко е високо

Нависоко вятърът определено е по-силен. У нас много често имам чувството, че духа силно, става течение, вратите се тряскат, а на терасата имам чувството, че ще ме отвее, излизам навън и установявам, че подухва леко. За шумът - на 7 етаж е сравнително тихо, но на 20-ти нищо чудно шумът да се усилва, може би се получава нещо като ехо.

Пример:
- в течение на няколко седмици се случи да спя на два пъти в хотел "Родина" в София (до много натоварен булевард + трамваи), на 7-ми и на 15-ти етаж - при втория случай не можах да мигна цяла нощ от шум, усещането бе все едно имам високоговорител в стаята.
- прозорците по високите етажи на небостъргачите в света са неотваряеми не само заради наличието на централна климатизация, а и заради вятъра. На 30-тия етаж направо може да те отвее, а тук говорим за Бургас и за сграда на висок хълм.

bob_bs ,съгласна съм с теб,за 30-я етаж може би.Аз мога да споделя само за 11 сравнен с 1,2,3-ти етаж.Определено на 11 ми е в пъти по тихо.А скоро сложихме и хубава дограма,така че стана още по обезшумено.Само от кучетата в съседния паркинг няма отърване,тях ги чуваме всички от 1-я до 15-я етаж.

На 12 ет. е по-тихо от на земята или на ниските. Дограмата ни е стара, дървена.
Както Валенцето писа - от кучетата няма спасение. Срещу нас има голяма автокъща. Нощно време охраната изкарва колите и си прави състезания по булеварда. Самия булевард не е оживен през нощта.  Ако е през студеното време - не ми пречи. Но сега нали спим на отворена балконска врата - чува се.
Вятъра не го чувствам - с южно изложение сме. Пред стаите има балкон, може би това го спира.

Имам две фобии - от асансьори и от високо. И двете напълно отхвърлят дори мисълта за висок етаж, камо ли за 22-ри.
Не бих си купила лично аз такъв апартамент. Да не говорим, че вероятно няма да отворя нито един прозорец заради детето.
Но е въпрос на личен избор-

никога не бих живяла на такъв висок етаж.първо,защото ме е страх от високо и второ,много по-опасно е при заметресение или пожар.

До преди 3 години живяхме на 17ет. Гледка страхотна, но шумът бе кошмарен. Блокът бе недалеко от бул. Сливница. Мислех си като се нанасяхме, че ще бъде тихо апартаментче именно заради високия етаж, но останахме страшно разочаровани. През цялото време имахме усещането, че целия трафик по Сливница минава през апартамента. Един месец, че и повече заспивахме само с тапи за уши, защото беше лято и нямаше начин да се спи на затворен прозорец. Главоболието ни бе постоянен спътник за дълго време.
 
При три налични асансьора, от които само 2 работеха се е случвало да катерим 17 етажа по няколко пъти на ден в продължение на седмица - две, защото българинът е страшно крадливо животно. Събирахме пари за резервни части и след като се купеха и монтираха няколко дни по-късно биваха откраднати отново, а ние стоически трамбовахме по стълбите с дини и тикви под мишница  . Стълбището беше място за срещи, докато предприемчиви хора не се сетиха да окрадат и крушките, та вечер да броя като идиот етажите, за да нацеля верния... Явно не съм случила на съседи... Но се радвам, че вече не живея на толкова шумно и изолирано място. След като приятелите ви изкачат поне 2 пъти стълбите до дома ви, ще се почувствате като, че ли живеете в Аляска - никой не иска да ви посещава, въпреки уверенията, че днес и двата асансьора са в движение...
Сутрин като бързаш за работа по-бързо се слиза по стълбите, защото половината блок тръгва за работа и асансьора обикновено идва пълен или се чака по 15-20 минути, за да спре на всеки етаж...
Не мога да си представя как издържахме 4 години в онази лудница. Факт е, че нито аз, нито мъжът ми бихме се натресли на нещо подобно втори път.