Към майките с по-активни деца

Наистина се използва прекалено често хиперактивно дете,но ако се зачетете в разни статии ще видите,че това няма нищо общо с детето инат,шило и проклетилище,примерно като моето
Хиперактивността си е диагноза и се поставя от специалист.

Моето дете е на 1година и 8дена,но и то е от неспиращите се деца.По цял ден ако може да е на улицата.Докато върви за някъде всичко е огледала и е видяла какво може да дръпне.Много забелязва нещата без дори да си разбрал.Кой не я е викнал с него не е тръгнала,вика по улицата.Когато си е вкъщи и чуе дете навън пак вика.То това си е нейния начин на говорене.Не може никой да я държи като свредло е.Дори в момента беснее в кревата не може да заспи и се чуди какво да направи.Решила съм като мине още малко време и да я водя в един парк в града и там да беснее колкото иска.Има всякакви забавления,в гората е и поне ще си изразходва енергията.
За сега не ми се е случвало някой да ми прави забележки когато Димана почне да се закача или да дърпа нещо,но и аз веднага реагирам,за да не се учи че всичко е за пипане.За обличането гледам по най-бързия начин да я облека и веднага като й се покаже главата й правя някаква смешна физиономия и тя почва да се смее.
Тя има още да расте,като порасне още някой месец ще видим как ще са нещата.

Oоо и това за майката го минахме .И моя викаше "като стана голям,ще стана майка".Донякъде оправихме този проблем,сега е голям смях че някога ще е баща а после и дядо .

Докато сме на преглед и докторката се опитва да ми обяснява,той я обикаля поне 10 пъти за 5 мин.Взима и ту химикала,ту телефона,ту компютъра и изключва.Кача се по канатарите,мери се на см на вратата,пуска чешмата която е в кабинета...всичко това става в разстояние от 5 мин.Разбирам какво искате да кажете относно хиперактивонста на някой деца,но съм повече от сигурна че това понятие или диагноза(както казвате вие),не е с конкретни и точни признаци при абсолютно всички деца.
И за мен тия енергични състояние нямат пък нищо общо с ината и проклетията(не че моя не е).Но енергията която напира определено няма нищо общо с ината му.Ината го проявява в други моменти.
И все пак превода на хипер активни е много активни,а това не са ли именно по-енергичните деца ?Не говоря за хипер активни като диагноза,а като енергия...вече не съм убедена обясних ли добре или се въртя на едно място

bg_mama , хиперактивност е диагноза. И ако не е изрично поставена от психиатър се избягва изобщо да се споменава тази дума, защото определено не е комплимент. Може би много хора си мислят за някое дете, че е хиперактивно, но никой не го казва. Просто се казва палав и всичко останало, което е нормално, а не диагноза. Детето може наистина да е хиперактивно, но изобщо не е задължително да му се постави диагноза. Тук това става по желание, явно някои родители предпочитат да не заклеймяват децата си. Разбира се хиперактивността при всички деца е с различни признаци и в различна степен. Но според мен си личи веднага дали едно дете е хиепарктивно. Едно е да е активно, а друго хиперактивно. Аз за своето още не мога да реша точно какво е де, защото се влияя от чуждо мнение вероятно. Но определено проявява много от симптомите. Няма диагноза, но фактът, че искат да го пратят в детска градина в която много от децата са с диагноза хиперактивни говори, че подозират подобна диагноза. Но понеже са психолози и др подобни, но не са психиатри упълномощени да поставят диагнози си трайкат. Казват, че детето има по особени нужди, които в нормална детска не могат да бъдат задоволени и това е.
Но лично за мен тази диагноза е малко измислена, защото няма точна граница според която да се прецени хиперактивно ли е детето или не. Всеки специалист си преценява субективно особено ако става дума за не много фрапантни  и очевидни случаи на хиперактивност. Казвам го, защото водех детето ми при специалисти, които се занимават изключително с деца с проблемно поведение и според тях той беше в нормите. В яслата също казаха, че е в нормите. В детската час забелязаха, че не е като другите, и е прекалено труден за да се оправят с него. Какъв е точно и каква диагноза ще му се постави евентуално в бъдеще  за сега няма значение за мен. Ще чакам да попорастне и ако не го израсте това поведение и има проблем с училището тогава ще го мисля. Защото ми писна да се притеснявам. В крайна сметка така или иначе лечение за това няма. Просто повече работа с детето и това е. И лекарства, когато почне да има сериозни проблеми в училище и поведенчески. Надявам се да ги избегнем.

Добре де, теб самата спокойно ли ти е с подобни уклончиви предположения? Защо не отидете наистина при специалист...аз лично не бих се задоволила, ако някой ми каже просто с особени нужди е 
Според мен има значение времето- всеки проблем, открит по-рано- предполага по-лесно справяне с него.
Ти май си в Дания - интересно ми е там как са нещата...

viliko , в Дания като се види, че едно дете има по специални нужди се прави всичко възможно да му бъдат задоволени. Наблягат да помогнат на детето, а не да го влачат по доктори, изследвания и да му поставят диагнози. Щото и с диагноза и без по един и същ начин се работи с детето. Просто почват работа с него като с хиперактивен без да се настоява за диагноза.  Знам, че има деца с диагноза, но не знам как и защо им е поставена. До сега мен никой не ме е накарал да си водя детето на психиатър. Единственото което ми предлагат е тази специална детска градина, където има повече ресурс да се обръща внимание на децата и да се работи с тях. Но аз не искам детето ми да подражава на хиперактивни деца. Ясно ми е, че децата най добре учат едно от друго. Даскалите колкото и да им повтарят какво трябва и какво не... кел файда. Лично моето дете много добре знае кое е правилно и кое не. Но си прави квото си иска и повече се учи от децата покрай него. Казахме им че предпочитаме да си остане в нормална детска и сега ще опитат да намерят нещо като ресурсен учител, да идва няколко часа седмично да го наставлява. Цялата дандания идва от даскалката му, която не може да се оправи с него, идва и в повече. Има нужда от помощ жената и я разбирам, че сотана разочароване, че ше продължава да си го гледа. Но аз мисля за детето си, а не за нея. Ако все пак наистина не може да го търпи и каже директно, че не иска да го гледа ще местим. Само че това няма да се случи, едва ли ще посмее. Караме по тукашния ред, приемам всякакви предложения за помощ на детето ми, които идват от общината. Ако ми кажат да го заведа на психиатър ще го направя. Правя, каквото всички правят и това е. Не че не може да почна по самоинициатива да го водя по платени специалисти. Но не мисля за сега, че е наложително, защото забелязвам подобрение в поведението му.

NikiFin след като прочетох първия ти пост,бих добавила че сина ми е супер хипер енергично дете.В този случай много от майките тук,са излишни(в смисъл в тази тема).
Не съм разбрала явно,че темата е за само за деца с точно поставената диагноза
Благодаря за поясненията!

Системата е подобна на нашата значи. само дето при нас за да заведеш детето в логопедична или специализирана градина се иска минаване през лекари и комисия.
Разбирам те, че не задължително да ходите по лекари, но честно казано аз бих настоявала сама за това, за да разбера наистина за какво става въпрос 

И аз не съм разбрала, че е само за деца с поставена диагноза. Къде го пише това ? Ако е така май всички сме излишни, щото нито една от нас май няма дете с диагноза.
Аз просто обясних какво значи хиперактивност и защо не е точно да се употребява този термин за дете, което не е с тази диагноза или поне не е с предполагаема такава диагноза. Моето конкретно мисля, че е с препдолагаема такава. Това го заключвам от мерките, които се прилагат с него, въпреки че не ми е казано директно

Детето ви има енергия в повече. Трябва да може на воля да я проявява. Направете му едно кътче с меки възглавнички, където да може да дивее на воля. Когато поотрасне, ще може да спортува и да канализира енергията си, в някаква посока. Тук споменават една по приемлива гледна точка по темата: http://vbox7.com/play:d112fb4c .
Познавах едно такова хиперактивно дете. Много го харесвах именно, заради тази му живост. Измисляше невероятни щуротии и лазеше по нервите на всички. Започнаха да  му дават лекарства. Като го виждах как стои дрогиран на чинчето си сърцето ми се късаше.

Чак пък лекарства.По-добре аз бих пила,отколкото да тровя детето си.
Сега си прочетох първия пост и разбрах колко се е променила дъщеря ми за три месеца и то към добро .Вече няма истериите с обличането и търкалянето по улиците.Преживяхме още един период, в който здравата налиташе да скубе и щипе по бузите децата,но и това става вече все по-рядко.
Явно детето си минава през периоди,за които ми трябва много търпение и много различни подходи и гъвкавост при различните ситуации.

Така и не разбирам какво точно значи тази диагноза хиперактивност. Буквално погледнато - да, явно и моето е такова, защото - не може да стои мирен и минутка, обича да прави бели и да ме гледа злорадо, знае кое е грешно и неправилно , но пак си го прави нарочно, по цял ден тича, няма спирка, дори като го преобличам се мърда и дърпа...Ама въобще не мисля, че е за диагноза!

И моето е страшно активно дете... Гледам все да е навьн, да играе и тича докато се изтощи. Но е много важно да я научиш да те разбира от пьрвия пьт. Не да викаш, да се изнервяш и тя да си мисли че може да ти се налага. Научи я ,че ако не чува какво искаш от нея и ти така ще правиш. Тя като те помоли за нещо или иска нещо в магазина и ти ще се правиш, че не чуваш. Разбира се това става постепенно, а не от днес за утре.  Иначе активността й ще се "канализира" с времето, трябва да я запишеш на някакьв спорт, танци или нещо подобно да изразходва енергията си. 

Моят син е още бебе, но следя темата с интерес и не исках да е само запис   Между другото с този израз за хиперактивност трябва да се внимава- за някои е болестно състояние, но за други- не...

На майката и бяха надули главата и учители и други родители. Всеки ден я викаха в училище и се оплакваха от детето и. На едно скъсало раницата, на друго тетрадките. Всички я съветваха да се обърне към специалисти и те това измъдриха.