Към майките с по-активни деца

Никога не съм се сещала да снимам Симеон в момента на извършване на "белите". Сигурно не бих и могла, тъй като неговите пакости по-често са опасни за живота и здравето му, по-рядко разпилени дрехи, изпотрошени мебели, играчки и т.н. Аз съм невероятно търпелива към вторите- стените са надраскани, но пък детето наистина обича да рисува, а листите са твърде малки за огромния му талант  , играчките за здрави само за по седмица-две, но в магазина реве зверски за тях, преобличам го и го къпя по 4-5 пъти когато не е на ясла, коленете и въобще краката му са или нарисувани, или в рани, които не заздравяват лесно защото чопли коричките. Аз също  съм доста изподрана и съм яла немалко шамари, при някои от които ми се насълзяват очите, но съм търпелива.
Не знам дали заради или въпреки моето търпение игрите му стават все по-опасни, белите по-големи, а и вече няколко пъти го хващам секунда преди да удари някое детенце. Обожава да си играе с каки, батковци и е мн нежен и внимателен към бебета, често казва, че иска да имаме батко или малко бебе, явно е самотен вкъщи и игрите с мен и татко му не са му достатъчни, обожава да е център на внимание и не спира и за секунда. Сега съм в отпуск и бяхме на почивка на планина- беснееше страшно много, на воля, имаше много деца, но на връстниците си той се дразни, иска си кака, батко или бебе...Наиситна не намирам подход- опитвам да говоря, но след като е скочил с главата напред от височина около метър, върху цимент, първо аз треперя цялата, второ той реве около половин минута, за да го гушкам и после реве да го пускам...
Такива неща- палав е, много е палав и няма никакъв страх от нищо- вода, височина, огън... нищо. Вече разбирам пълния смисъл на израза "Нека е палав, само да е жив и здрав", това си повтарям и аз постоянно. Дано наистина настъпи промяна като навърши 3 години, че аз вече съм като пружина 

Темперамент, това е.
Моя е много пакостлив, още повече, че баба го гледа, която явно го глези и той си прави каквото иска. но в същото време е любвеобвилен - обожава да се гушка, да целува и да го целуват и в тия моменти на нежност използвам да го поучавам малко или много 
В момента имаме проблем с женските принадлежности - лакира се, носи ми чантите, обува ми токчетата и...ходи  така на работа 

Здравейте!
Синът ми е доста, доста активно дете. И той от малък говори. Сега на две години общува свободно, като голям човек е почти.
Не  се спира, тича, катери се. Винаги му е позволявано почти всичко, с изключение на нещата, които се неправилни или причиняващи болка на други деца. Не го удряме, но се налага да го наказвам, защото доста често посяга на дечицата. Повечето пъти е като провокация. Прави го и поглежда за реакция.
Не искам кротко дете, но ми е неприятно, че удря. Това доста ме подтиска, притеснявам се от родителите по парковете. Плаша се от това как ще го възприемат в бъдеще в детските заведения.
Много ми допадна това, което пишете. И аз процедирам така- оставям го да се сблъска с нещата от живота, да се опари, удари и така се учи по- бързо. Не му правя забележки за щяло и нещяло. Не го следя дали ще се изцапа или ще седне на земята.
Аз също често получавам критики относно това как възпитавам детето си. Повечето недоумяват защо не го бия Не могат да разберат защо не му крещя и т.н.
Селма, нещата за които говориш са моите собствени мисли. Радвам се, че има хора, които се радват на будните си деца и не се срамуват от желанието им да изучават света около тях.

Моят също е голям бяс , не се спира и като отидем да играем в детската градина останалите хора го гледат като втрещени ... ами той не ходи , а бяга нон стоп  Чудя се по някога каква е тая енергия , какво е това чудо  Нагодих се вече на това темпо и така я караме . На мен също няма кой да ми помага , освен баща му , но той е постоянно на работа и така малкият е неотлъчно с мен , но пък по някога си мисля - като порасне ще искам да е при мен и да играем , но нямаааа...
Само да са живи и здрави децата ни 

И дъщеря ми посяга.Понякога за играчки,по-рядко по непонятни за мен причини и никога на по-големи дечица. И за мен това е най-голямата мъка в момента.Истериите с обличането преминаха.
И тя много говори, като с голям си комуникирам и понякога е гальовна и мила.Друго,което в момента е на дневен ред е търкалянето по земята.
Не я удрям  и вече и не и се карам.Плясвам я само в много крайни случаи.Аз обаче определено искам да имам кротко дете,много повече би ми подхождало на моя темперамент.Обичам спокойствието.
Все повече се чудя дали да не ходи на плуване или някакви други активни занимания.
И на мен много ми съчувстват по детските площадки и се опитват да ми помагат другите майчета и баби,за което съм им много благодарна.Някои наистина са втрещени,но повечето явно са на ясно,че има и такива дечица.

Айде и аз в клуба с "бесните".И моя син започна рано да говори,и да разбира абсолютно всичко.
Толкова много бели прави,че немога да ги изброя.То небяха черна боя за обувки по бяла дограма,то небеше обущарско лепило разтеглено из цялата къща,то чупене на преден(един и същ)зъб 2 пъти......пиене на нафта....последно вчера изцеди 4(по 500мл) шампоана във ваничката си,буквално за секунди.И повярвайте ми това не е защото има достъп до всичко това,достъпа си го осигурява сам.
Неможеше да ходи още когато местеше с пълзене столове и се катереше по шкафовете .Паяка му беше вързан с ластик(колкото и смешно да звучи)за кошарата,и това не го спираше.
По тази тема мога да пиша цял ден,и пак няма да се изчерпя.
Детската ни лекарка когато го прегледа абсолютно всеки път ми казва,да го заведа на майка ми и така да ида да ми напише рецептата.И тя си го води хиперактивно дете.
Един единствен път сме влизали в болница,и беше зле но след петия опит се отказаха да му включат система .На едното влизане в спешен кабинет за орбазонче(има астма),3-ма човека неможехме да го събуем за да го бучнат .
А когато "откачи"тотално и има поле за изява,наистина няма как да го спра(опитала съм с всичко).Например ако е по центъра започва да бяга като луд,блъска се в хората,събаря ги.Хем е смешно как 1.80 мъж почти пада ,хем го гледат странно и сигурно си мислят че не е наред психически .
Интересното е че и пред пристъп става хиперактивен,което не е никак присъщо за този момент

Мен ако питате поважното е да са здрави,другото ще мине.Поне така съм чувала

п.п.Само да разкажа една интересна случка.Седим 5 майки с колички в една сладкарница.Сина ми точно вече започваше да щъка.Вързала съм го с коланите са прохождане,не за да се учи а за да не ми избяга .На масата до нас седят 2 дами на около 50 г.Едната обърната към мен ме гледа гледа и явно неиздържа дойде.Помоли ме да махна тия грозни колани от детето си,защото съм го била вързала като куче. Аз и казах че няма никакъв проблем,само искам да го следи с поглед докато изпуша поне една цигара .И какво мислите стана,на половината от цигарата,жената дойде извини ми се и ме помоли да си го вържа пак .Така минаваха всичките ми дни още в самото начало когато проходи,другите майки си пиеха кафето и си говореха а аз бягах като луда след детето .Често го взимаха приятелки от съседни на сладкарницата магазини,или го водеха някъде за да мога поне за 5 мин да си почина.

Спирам,наистина мога да пиша много дълго по тая тема

Хиперактивността не е за пренебрегване, но не мисля, че една лична лекарка би могла да даде подобно компетентно становище.

viliko имам дъщеря която сега на 28-ми става на 13,тя пък е тотална мъжкарана.Има нхякаква грешка с децата,но незнам къде сгреших дет се вика.Тя пък е тотална мъжкарана.Скоро на сина му се падна гланц за устни от царевични пръчки,и немога да ти опиша какъв рев беше защото той си бил негов и искал поне 1 път да си сложи .И това с лака ми е познато,и това с обущата.Рови и в гардероба да ми вади сутиените .ПОнякога ме плаши....

Относно хиперактивноста,това не е диагноза от личната ни лекарка(която всъшност е шеф на детско отделение в Балчик).По-скоро е разговор,като между приятелки.Ако тя е имала някакви прекалено сериозни притеснения досега щеше да ни е пратила където трябва

Те пък вече всички бързат да лепнат хиперактивност на всяко дете, което не се спира на едно място или прави бели!

Може изобщо да няма грешка. Например аз не бях от големите беладжии, обаче повече дърпах към момчешките и мъжките занимания. Едва в средата на пубертета се усетих, че съм момиче и започнах да се застоявам пред огледалото. Обаче и сега съм с повече мъжко мислене и действия. На моменти дори се чудя на себе си как е възможно с децата да съм толкова грижовна, съчувстваща и закриляща, а в следващия момент да размахам чука и клещите или да се изрепча на някой мъж.
Така че, спокойно, нещата ще си дойдат по местата. Хормоните в пубертета си знаят работата!

Andariel знаеш ли,на сестра ми и беше писнало за всеки празник каката да иска топка.Викаше че е срамота да продължава да купува само топки,защото тя има син .КОгато се роди малкия,нещата се компенсираха малко.Не че почна да купува дамски на сина,и продължи да купува помъжки на дъщеря ми де .Но топките и скейтбордите пак се купуват на момата,а на малкия му се купуват понита и плюшени играчки .
И аз не съм от жените който чакат съпруга да забие гвоздея,или да премести мебелите в стаята,но това сякаш е някак поразлично.

Майка ми твърди, че като съм била на 4 години съм ревала за пушка. И ми купили, дори още е "жива" някъде в мазето! Мен топките не ме задоволяваха. Като бях в началните класове имах прашка, скобник, тръба за фурийки и ножка, също капачки и други момчешки атрибути. Ама, ей на, станала съм майка, която основно се грижи за децата си от 10 години и после за всичко останало!

И синът ми е от доста активните деца, но съм го приела такъв, колкото и да ми е трудно понякога. Добре, че мъжът ми си влиза редовно в ролята на възпитател, защото от него има респект.
Започна да се развива малко по-рано в сравнение с другите деца. Още лелките в яслата ми казваха, колко бил жив, как добре говорел за възрастта си, даже майтапи им пускал, та се скъсвали от смях с него. Още го говорят из градината.
Много е умен, колкото и банално да звучи от устата на една майка, много е подреден, направо педантичен. Но пък е палав. Аз съм свикнала с хрумванията му, но свекър ми и свекърва ми не спират да му правят забележки за най-дребните неща. За мен може да са дребни, но те сигурно се плашат хората. А това мен много ме изнервя, защото той не ги слуша и те веднага ме нападат, че не съм го възпитавала. А аз просто съм наясно с последствията и не намирам за нужно да му правя забележка.
В поведението му се редуват периоди на кротост, спокойствие и периоди на агресия и нервност. Агресията обаче не се изразява в бой на други деца, а просто започва да удря с юмрук по масата, да тропа с крак.

     Да.Има такъв момент.
     Доколкото знам,хиперактивните деца имат проблем с концентрацията,което води до много странности в поведението им.
     Наистина трябва да се разграничават понятията темпераментност и хиперактивност.

Е и аз се притеснявам от време на време като ми изтърси - като порасна ще стана мама  или като е ядосан, че му се карам за женските неща - на пук казва - няма пък, жена съм си и жена ще си бъда...

Не познавам дете, което да е по-активно от моето. Да, има много палави, непослушни, инатливи деца, но моят син е просто активен.
Никога, за нищо не се спира на едно място. И нищо не помага. Обяснявам по  стотици пъти на ден, хваля го винаги, когато ме е послушал за нещо, но въпреки това е едно много темпераментно дете. Понякога сама си се чудя как му издържам физически.
Интересно ми е дали с времето ще става по-активен или ще се поуспокои малко, ....според психологът ще е хиперактивно дете