Към майките с по-активни деца

  • 16 924
  • 128
# 30
Като чета отново си стигам да извода,че трябва само търпение.Интересно ми беше дали периода преминава или вечно ще си имам едно малко шило.Онази вечер се срещнахме с наше приятелско семейство и толкова ми беше приятно да гушкам момиченцето им/малко по-малко от дъщеря ми/-беше се кротнало в мен и се чувствах спокойна и направо щастлива.
За заспиването -аз знам,че направих грешка,но имаше ужасни колики,плачеше по 12часа и така свикнахме и двете с носенето.Това не ми тежи.Мъчни са ми истериите.Хем искам да я науча на определени правила,хем опитвам да съм либерална и много ми е трудно.Искам да имам спокойно детенце.Истерии и викове не мога да понасям,при условие,че никога не съм живяла и комуникирала по този начин.
Виж целия пост
# 31
Мъчни са ми истериите.Хем искам да я науча на определени правила,хем опитвам да съм либерална и много ми е трудно.Искам да имам спокойно детенце.Истерии и викове не мога да понасям,при условие,че никога не съм живяла и комуникирала по този начин.

Пробвай с игнор.
Виж целия пост
# 32
Аз ще кажа пробвай с любов.
Понякога  децата са "по - активни" когато  им липсва внимание, ласки и когато родителите им нямат време за тях. Когато се чувстват сами. По този начин те търсят внимание. Често и когато срещат много забрани и наказания. Или родителите са прекалено либерални. Всички крайности са недопустими. Толкова е индивидуално при всеки, че няма нужда да търсим един път.
Виж целия пост
# 33
Хайде сега, по-кротките деца излязоха депресирани, потискани от родителите и какво ли не още! Ами, на мен не ми се струва нормално едно дете да се държи като описаното от Селма (търкалянето и прекъсването на водещия) и родителската реакция да е или никаква или нескрита радост в очите от това колко отракано е детето. На всяко място си има някакви норми за поведение. Ако детето не е способно да ги възприеме, значи не е затам. Ясно е, че децата на 2 години са енергични и много бързо им омръзва да стоят на едно място. Тогава просто хващаш детето и го изнасяш. Другите хора длъжни ли са да търпят прекъсвания и нарушаване на програмата? Те не са се събрали там, за да гледат изпълненията на детето, а по някакъв доста по-важен за тях повод. Който иска детето му да е под светлината на прожекторите, да огранизира специална сбирка по въпроса.
Нещо бъркате някои неща.По-активно не означава неконтролируемо или неразбиращо или неспособно да се научи в определени ситуации да стои по-кротко. По-скоро много родители усещат, че не могат да се справят и затова просто вдигат ръце и се оправдават с това, че детето било по-енергично, с характер и прочее.А, да, и винаги околните са виновни, ако поведението на детето не им харесва или пречи на планираната програма. Ами, просто приемете, че детето не може още да се контролира и вие контрилирайте ситуациите, в които то може да се справи! Ако не може да стои на едно място повече от 10 минути не го водете на места, където се очаква да стои мирно половин час или бъдете готови да реагирате.
Виж целия пост
# 34
Като чета отново си стигам да извода,че трябва само търпение.Интересно ми беше дали периода преминава или вечно ще си имам едно малко шило....

Темпераментът е константа, различните периоди- само временно мимолетно явление, но как ще се излезе от тях зависи изключително от активната роля на родителя. Търпение и каквото и да е- напасвайте се взаимно, отстъпките са задължително и от двете страни.
Да използвам общите потятия- имам и кротко и шилесто дете. Подходите, писах вече, са различви, но съм задължена и двете да науча на основни правила.
Виж целия пост
# 35
Andariel, май бъркаш нещата в случая и темата.
Тук никой не говори за невъзпитани деца....става въпрос за нещо съвсем друго. А и за едни възпитанието може да се изразява в едно, за други в друго.
Аз дадох съвсем ясни примери защо смятам определени деца за подтиснати с това, че са кротки, тихи и т.н.
Съвсем различно е, когато детето е такова и това му е характера.
Но и не може всеки път щом детето се разбунтува, започне да изразява някакво мнение и т.н. на място, на което се очаква да е тихо, или нещо подобно, то да се извлича от там.
Това за мен също не е възпитание.
Виж целия пост
# 36
А какво друго ще направиш, ще чакаш най-учтиво, но настоятелно да те "помолят" ли? Ти искаш ли, например, да организираш някакво събитие или за теб това събитие да е много важно, а едно дете през цялото време да нарушава плана, защото точно сега му е дошло на ума да се бунтува или да изразява мнение? Не може светът да се върти около детето винаги и по всяко време и обстоятелства. Мога много примери да дам и последният е един конкурс, на който участваха много деца, естествено бяха под напрежение, защото искаха да се представят възможно най-добре, а едно 2-годишно детенце постоянно "протестираше и изразяваше мнение от мястото на публиката". И родителите нищо не направиха, сигурно и те си мислеха, че не е редно да го извлекат оттам. Но в един момент останалите хора не издържаха и те на свой ред "изказаха мнение".  Като се замислиш, това детенце просто е искало да бъде на сцената и да се изявява, ама това означава ли, че другите трябва да го сметнат за нормално в конкретната ситуация? Толкова ли е трудно тези родители да се "светнат", че подобен форум не е подходящо място за едно 2-годишно дете?
Виж целия пост
# 37
Мъчни са ми истериите.Хем искам да я науча на определени правила,хем опитвам да съм либерална и много ми е трудно.Искам да имам спокойно детенце.Истерии и викове не мога да понасям,при условие,че никога не съм живяла и комуникирала по този начин.

Пробвай с игнор.
  Да. Simple Smile И моята свекърва ми каза правилото на трите Не-та:Не чувам,Не реагирам,Не отстъпвам.
  Плюс,Обичам(въпреки всичко). Heart Eyes
  Детето има нужда да се чувства обичано,даже  когато не може да се справи със себе си(да контролира емоциите си,поведението си.)

    Специално за истериите на детето,се сдобих с тапи за уши.Когато ги сложа ,всичко минава някак по-бързо.Мога и да продължа  да върша някаква работа(без да губя контрол над себе си). Мога и да го гушна без притеснение,че ще оглушея. Peace
Виж целия пост
# 38
Хайде сега, по-кротките деца излязоха депресирани, потискани от родителите и какво ли не още! Ами, на мен не ми се струва нормално едно дете да се държи като описаното от Селма (търкалянето и прекъсването на водещия) и родителската реакция да е или никаква или нескрита радост в очите от това колко отракано е детето. На всяко място си има някакви норми за поведение. Ако детето не е способно да ги възприеме, значи не е затам. Ясно е, че децата на 2 години са енергични и много бързо им омръзва да стоят на едно място. Тогава просто хващаш детето и го изнасяш. Другите хора длъжни ли са да търпят прекъсвания и нарушаване на програмата? Те не са се събрали там, за да гледат изпълненията на детето, а по някакъв доста по-важен за тях повод. Който иска детето му да е под светлината на прожекторите, да огранизира специална сбирка по въпроса.
Нещо бъркате някои неща.По-активно не означава неконтролируемо или неразбиращо или неспособно да се научи в определени ситуации да стои по-кротко. По-скоро много родители усещат, че не могат да се справят и затова просто вдигат ръце и се оправдават с това, че детето било по-енергично, с характер и прочее.А, да, и винаги околните са виновни, ако поведението на детето не им харесва или пречи на планираната програма. Ами, просто приемете, че детето не може още да се контролира и вие контрилирайте ситуациите, в които то може да се справи! Ако не може да стои на едно място повече от 10 минути не го водете на места, където се очаква да стои мирно половин час или бъдете готови да реагирате.

Andariel   202uu

И аз не смятам, че това е държание е нормално. Още малко и истериите ще са нещо съвсем естествено, а кротките деца ...малтретирани. Говорим май на различни езици, а някой хора  не искат да чуят истината.
И аз мисля, че е добре да познаваш детето си. Добре е детето да те чува какво му говориш и да има поне малко респект към родителите си. Това си е нормално поведение, да не изопачаваме нещата.
И да, ако пречи на някакво мероприятие, детето е по-добре да се изнесе от там.
Виж целия пост
# 39
Лорена, тук ставаше въпрос за активни и буйни деца, а не за такива с истерии и т.н.
И хайде сега, никой не може да ме убеди, че поне веднъж детето му не се е тръшкало за нещо в някакъв период.
Не казвам, че е нормално, но и не е толкова ненормално. Те възрастни хора го правят (само че по малко по-различен начин), та едно дете ли?
Явно всеки чете и разбира това, което му е изгодно. Мисля че съвсем ясно написах разликата между малтретирано, макар че никъде не съм използвала подобна дума и природно спокойно и кротко дете.
Съжалявам, но на мен не ми харесва детето ми да стои като кученце до мен, свито и аз да го галя по главичката.
Ако пък преценя, че прекалява с нещо давам да се разбере, че това не ми е приятно. Но няма да му шъткам и да му правя забележки на обществени места само защото видиш ли на, на някой можело да не му хареса поведението му. Или пък му нарушавало спокойствието.
Виж целия пост
# 40
Авторката твърди, че са и мъчни точно истериите и както тя е писала те били доста чести, а не изключение.
Мирама , не съм имала в предвид твоето изказване, защото ти си писа , че децата са ти познати и наистина имаш поглед над нещата. И на мен не ми харесва детето ми да стои като препарирано и постоянните забрани не са нормални. Но описаната ситуация от Селма също не е я намирам за нормална.
За всяко дете си има подход и добрият родител сам трябва да го избере. Няма универсален.
Постоянната смяна на подхода(строг- либерален) също много обърква децата, но и това е честа родителска грешка.
Виж целия пост
# 41
Ами, ето, ти си типичен пример и мислиш, че всички трябва да се съобразяват с детето ти на обществено място! Като нищо можеш да прецениш, че не прекалява, дори в гражданското на сватба детето да отиде и да дърпа младоженците и започне да протестира, че точно в този момент никой не му обръща внимание или се опитва да се качи на сцената. Родителите може да си мислят, че е сладко, ама не е. И те това го разбират, когато видят някое чуждо дете с подобно неподходящо за мястото поведение. Хайде сега, не се правИ на ударена! Много добре разбираш какво имам предвид. Детето, което се държи кротко на обществено място и не се опитва всячески да привлече вниманието към себе си не е кученце. То е дете, което е научило поне в този определен момент как да се държи. Все пак говорим за деца, които вече започват да се осъзават, а не за пеленачета. Ето, това е част от социализацията - научаването на определено поведение, подходящо за определено място и не важи само за яслата. Щом може в яслата или вкъщи да се съобрази и да приложи наученото кое е редно и кое не, значи може да се научи и да го приложи и на обществено място.
Виж целия пост
# 42
Andariel, някъде съм споменала за подобни прояви на дъщеря ми на обществено място? За да ми даваш ти примери кое смяташ за уместно и кое не? Не мисля...
Както вече казах ти може да одобряваш едно поведение, аз съвсем друго...
И това, че на някой не му харесва определено нещо...не е нужно аз да се съобразявам с всички претенции на хората около мен.
Децата може и да правят нещо неволно....но има хиляди възрастни с поведение под всякаква критика на обществени места....интересно за тях защо не се говори? Защо на тях не се правят забележки?
Точно ти ли ще дойдеш да направиш забележка на моето дете ако не се държи според твоите представи за добро и лошо?
Или може би трябва да си държим децата в къщи, докато се научат как да се държат на обществено място?

А относно истериите, всеки родител намира начин да се справя с тях. Дали ще са разговори, игнориране и не обръщане на внимание, бой (което не помага по принцип), или нещо друго...винаги се намира начин.
Да, ставала съм свидетел на истерии и тръшкане по улиците, в магазини и т.н. На мен това не ми прави впечатление, нито ме дразни. Но явно пък има изключително чувствителни към децата хора, за които всяка проява извън нормите е голям проблем.
Виж целия пост
# 43
  Напълно те разбирам,Андариел. Peace
  Имаш си свои критерии за нормалното.Приемам го. Simple Smile
 
Виж целия пост
# 44
МИрама,
 Не става въпрос за съобразяване с всички претенции на всички околни, а за определено поведение, което по някакви писани или неписани правила се очаква от хората в при определени обстоятелства на определено място. Например, при публични събития, при които има определен сценарий, хората си имат роли и съответно правила за протичането на събитието.  Ами, ако поведението на детето ти смущава протичането на събитието ще ти направя забележка.

А това че много възрастни са с поведение под всякаква критика и че никой не им прави забележка не е оправдание да учим и децата си на същото или ние самите да се държим по подобен начин. Например, ако комшията си хвърля боклука през терасата това означава ли, че ти също ще започнеш да го правиш и че ще оставиш и детето ти да го прави?  Навремето като кажех, че еди.кой-си направил еди-как-си майка ми ми казваше "ако този тръгне да скача през прозореца и ти ли ще скочиш след него?".

Има някакви граници в поведението, дори при децата. И то не точно при децата, колкото при родителите. Не може всеки да очаква светът да се върти около неговото дете и да не зачита потребностите на околните. Вкъщи ако ще да го остави да крещи и да вършее, негова си работа.
Кагота моите деца бяха малки не ги водех на места, където съм наясно, че детето не може да издържи или няма да му е интересно. Ако ще е театър, ще го заведа на куклен театър, където е в реда на нещата децата да реагират и дори се провокира детска реакция. Обаче няма да го заведа на театър за възрастни и да очаквам да стои мирно и кротко. То е очевидно, че на детето не му е там мястото. Ето, за такива неща говоря.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия