Към майките с по-активни деца

Andariel, е с това последното вече съм съгласна....но преди това не особено. ))
Съгласна съм, че в определени случаи и на определени места е необходимо да се изисква и съответното поведение.  Но не и постоянно и винаги ако не става въпрос за подобни неща и събития.

   Има разлика м/у тържество и тържество.Ако такова е семейно,там може да се очакват доста неофициални обрати и водещият,ако е професионалист,трябва да може да обиграва всякакви непредвидени ситуации.
    Но,ако тържеството е супер официално,там може би наистина децата нямат място.
  
  

Аз пък мисля, че е добре да гледаме мако по-далеч от собствените си деца и да не ги приемаме за правило. Щото и аз такива ги приказвах, докато моето не стана на 1г. и половина ...

Andariel, като майка на такова дете (бивше, т.е. вече е "нормално"), мога да ти кажа, че и аз не ги разбирам тези родители. Всеки си знае стоката, умишлено не съм я водила на мероприятия, на които знам, че ще стане проблем. Или ако сме на гости/кафе, тръгвахме си на секундата след започването на истерията.

 
   Аз пък мисля,че са си нещо съвсем естествено!

   Познавам много хора,които са имали истерии,като малки.
   Колкото по-възприемано от родителите си е детето,толкова по-уверено в себе израства.Това са мои лични наблюдения и изводи. 

Смея да твърдя, че сина ми е много активен, но слава Богу ми е спестил истерии, тропане с крака и търкаляне по земята.
Приемам го за активен, защото дори не може да се нахрани седнал на обикновен стол (все още е на бебешко столче поради тази причина) и да не стане 100 пъти, у дома вече му е безинтересно, но на всяко ново място е като полудял да пипне и види всичко, да отвори всяко шкафче. За това в магазин се дърпаме като куче на каишка или влизаме само след уговорката, че ще слуша, няма да ме дърпа и да вика. Все още не смея да го заведа на куклен театър - 100% ще му стане скучно и както обича да е център на внимание, най-вероятно да скокне на сцената (ама е много бърз да му се невиди!) Иначе на разходка вървим спокойно (ръка за ръка0, като от време на време той подскача, но като цяло е търпимо и е ОК.
Иначе имам 2 примера на кротки деца навън - първото е страшно тихо навън, но у дома е истинска хала (по думите на майка й), трудно контактна е и на РД на сина ми се отпусна чак към края.
Второто момиче - много отракано, много бойно. Уж слуша, говори като голяма, обяснява и разбира и изведнъж ПСУВА! на 3 години! (излишно е да казвам, че контактите с нея са ограничени)
Така, че смятам, че енергията у децата все избива нанякъде, дали навън, дали у дома - всеки сам си знае.
Важното е детето да се чуства обичано, да знае, че е добро, да бъде възпитано. Защото това е най-основното. Няма гаранция, че моят активен син няма да кротне след година - две, или послушното дете на съседката няма да й изправи косата с пуберитета си.

Моето дете също е много активно и будно. Голямо търчане пада подир нея!

И ние имаме проблеми с обличането и аз знам защо. Просто тя обича да е голичка. Свободна от дрешки и от памперса. Особено сега в топлото я оставям да тича гола у дома и тя е страшно щастлива. Ако излизаме ми е лесно да я убедя да се облече - казвам, че отиваме да играем в парка с пясъка или да се люлеем, но първо трябва да се облечем. Понякога ми се налага по-продължително убеждаване, но се справяме Когато се прибираме също понякога плаче, но обикновено като й обещая, че ще правим у дома нещо, което тя обича и се умирява. Забелязвам, че е по-спокойна на тръгване, ако хубавичко е проучила и се е наиграла на мястото, на което сме. Затова избягвам малко преди тръгване да й показвам нови неща и игри, защото ще я раздразня, ако си тръгнем преди да им се е наситила.

Другият ни проблем с излизането е че мрази да седи вързана в столчето за кола. Не смеем да тръгнем никъде на по-дълъг път с нея. Повече от 20 минути на едно място и то вързана с колани й идва твърде много.

Имам трудности с храненето. Омръзва й да стои на едно място и почва да изправя на столчето си (бебешкото, откъдето може лошо да падне), върти се и накрая не мога да я удържа повече и става без да се е нахранила. А после ми се буди рано-рано гладна.

До истерии още не сме стигали, но имам опасения, че ще стигнем. Като наближи 2-рия рожден ден ще видим...

Относно истериите - за много деца те са естествен етап от развитието им. Децата, които не минавали през това не са по-добре възпитани. Просто са различни.

И аз съм на мнение, че най-голямата ценност, която можем да възпитаме у децата си, не е да седят тихо и кротко и да не се обаждат много-много. Смятам, че детето е личност, която заслужава уважение и зачитане, която трябва да се опитваме да разбираме, а не домашен любимец, който трябва да се дресира в добро поведение, за да ни потупват по рамото колко добри родители сме.

Тоест как не е нормално? Това е две годишно дете все пак!
Може да не е подходящо поведение за в случая, но ненормално? Просто тържеството явно не е за деца на тази възраст.

Ама, за какво дресиране и потупване на работо говориш? И защо все така се получава, че накрая родители на по-буйни деца заключават, че "другите" деца са дресирани като домашни любимци само защото са се научили на някои правила в живота? На какво основание свързваш уважението и зачитането на личността на детето с поведението му? Какво, по-кротките деца не са уважавани и зачитани ли?
Моля ви се, стига сте писали глупости само и само да оправдаете това, че към момента нещата при вас са такива, каквито са. Всяко дете си е различно, ама не може родител на по-буйно дете, за да се оправдае пред себе си (по неясно какво) да обвинява родителите на чуждите деца в незачитане, дресиране и прочее глупости.
Ами, на някои децата нямат още 2-3 години, обаче веднага другите виновни. А какво ще правите като децата ви тръгнат на училище? Ако детето и на училище е също толкова невъздържано, тогава ще обвините учителя, че не го зачита като изисква от него да стои мирно в час и поне да не пречи на другите или другите деца ще са пак лошите, защото били дресирани да внимават? Разбирам ви, че децата ви са малки и сте изключително покровителствено настроени, обаче се осъзнайте малко! Светът не е създаден с единствената цел да се върти около вашите деца! Не сте само вие, дето имате деца, светът е пълен с деца. И други хора.

Andariel, чакай малко....тук никой, никого не обвинява в каквото и да било. Та къде ти видя нещо подобно в цялата тема?
Ако имаш поглед върху нещата и то пряк - сподели, ако не...защо трябва да се говори наизуст и да се обобщава, нещо не ми е ясно?
Ако ми говориш от позицията на - ама аз онзи ден видях едно дете, което развали празника на друго, предишният ден пък едно дете се тръшкаше на улицата и т.н., това което си видяла са инцидентни случки и ти не може да имаш поглед върху въпросните деца, че да може да определяш това постоянно поведение ли е от тяхна страна, или нещо моментно.

Относно "възпитаните" деца, много ясно дадох пример, уточних, че хората са ни изключително близки, постоянно сме заедно и мога да кажа дали тези 2деца са такива по принцип, или с много забрани, говорене и т.н. са станали такива и се държат по този начин.
Съжалявам много, но когато аз възпитавам детето си не търся одобрението на хора като теб и какво ще кажат те за него. И дали било възпитано, или не. Важното е освен възпитанието на едно дете, да му се даде и свобода.
Ок, чудесно да те поздравяват по улиците непознати и да ти казват - аууу, колко кротко и възпитано дете имате. Но това дали е добре и за детето?

Аз говоря за деца до 3-3.5 г.
Откакто минахме през бебешкия пубертет, вече вярвам в него. Този, на който децата са го минали по-леко, много ясно, че няма да вярва.
Да, считам за нормално в тази възраст да има деца, които въпреки, че са гледани като другите, са по-активни и изпадат в истерии. И никой не казва, че едните са дресирани, а другите не, всичко е въпрос на характер.
За 4-5 и нагоре годишни, няма оправдание, ако се държат по същия начин.

Както беше споменато по-напред, търпението е най-важно. От дете на тази възраст не може да се иска кой знае колко. Но с търпелив и спокоен подход се постига много. Това се "отплаща" в бъдеще.

Няма такова нещо! Никой нормален родител не си възпивата децата с мисълта да се хареса на околните. Ами, няма как да се съди за постоянното поведение на хората, защото с повечето хора срещите са инцидентни и за малко. Всеки съди за другия по това, което вижда и рядко има време да го опознава. Аз не зная детето Х как се държи вкъщи или как се е държало преди един час, а си правя изводи по това, което виждам в момента. Също така ти, ако видиш моите не можеш да знаеш дали поведението им е както винаги или инцидентно. Мисълта ми е, че както не могат да се правят обобщения за по-буйните деца, така не може да се обобщава и за по-кротките. Свободата си е свобода, зависи от мястото и времето.  

А моите лични наблюдения за деца, които познавам от по-дълго време е, че общо-взето, има много разглезени деца, които не знаят къде е границата и главна "заслуга" за това имат близките. Най-честото оправдание е това със свободата. Обаче, каква свобода, братче, ако това дете на 7 години се държи на масата като 2-годишно! Ами, да ти кажа, просто с това семейство повече не седнах на една маса, защото ми беше адски неприятно. И визити не си разменяме, защото и децата ми се дразнят от неговото поведение - все на неговото да става, все нещо не му е на сгодата, прави боклуци навсякъде... Между другото, точно това дете има проблеми с дисциплината и в училище. Все пак с възрастта децата се научават да сдържат поривите си и да контролират поведението си. Ама първо трябва някой да ги научи.

И моите деца минаха през бебешкия пубертет, но тогава все още не беше толкова популярен като термин. Ами, търпение и учене е начинът. За мен нещата стават с обяснения и общуване, за да не се стига до истерии. Нито една крайност не е добра. Така да се каже, детето да има някакъв набор от ограничения, но в разрешеното пространство да има пълната свобода на действие. Така явно усеща, че има някакви неща, които може да контролира изцяло.

Andariel, аз не говоря за 6-7г дете, което вече трябва да е научило какво е редно и какво не и как да се държи примерно в заведение.
Става въпрос за 2-3г деца, които тепърва се учат на това нещо.
Аз също не бих толерирала неподходящо поведение на вече пораснало дете.
Нямам особени проблеми и с дъщеря ми на вън, освен тя да тича и да се смее, а аз да я гоня - това за нея е игра. И в заведение нещата са ок в повечето случаи, но ако видя че прекалява с нещо първо това дразни мен и ставаме по най-бързият начин и си тръгваме.

И аз точно за това говоря - детето да се учи на поведение в определени ситуации. И то се учи още от малката възраст.

Никой не твърди обратното, нито дава определения просто децата са различни, едни минават по-леко някои периоди, други не.

Всеки се опитва да се справя с това, но разберете, че това, което е помогнало при вашите деца, не помага при другите.

"детето да се учи на поведение в определени ситуации" - всеки опит за "учене" на поведение, докарваше истерия, даже да не е имало признаци, че ще се случи. Като навърши 3г. имам чувството, че ми смениха детето и ми дадоха ново. А моето поведение преди и след това е едно и също.