Темата на АПРИЛчетата - чака Морко!

Кураж, Янче 

При нас е голяма жега  Ни един облак на небето, никакъв ветрец, а утре се очаква да е още по-топло 
Милена от вторник е пак на ДГ и в нова група. От вчера ходи с автобуса до градината, аз я завеждам само до спирката и я взимам от там 
Другото ново е, че след отпуската ще ходя на курс за родители, че нещо се провалих 

Юлче, на Халкидики ли ще ходите? 

Татянка, какъв курс, как така си се провалила

Янче, кураж и дано да остане само облекчението.

Танче, какви ги говориш и ти?! Ще ти се карам!

Янче, горе главата, мило приятелче  

След месец работа вече съм в отпуск   неплатен разбира се. До края на август сме си вкъщи, а от 1ви септ. дупе да ни е яко. О, да, и взех първа заплата вчера! То не е за хвалене, защото парите са отчайващо малко, но гледам да дишам дълбоко и да си повтарям преимуществата на тази работа   Сега само компютъра да дооправиме и ще се боря за най-голям писател в темата за август месец  
Утре чакам да ми дойде подаръка, който си правя по случай 1 месец работа - една книжка - "Сняг" на Орхан Памук 

Какъв е този курс, и ние май ще трябва да ходим  . Викат ни на родителска среща вече, специалистите не могат да се оправят с Дани явно. 

Татянче, на Ситония сме - Лили Ан Вилидж. Бяхме си заплюли другото Лили Ан, но не би. В какъв смисъл си се провалила, сподели, че напоследък нещо и аз имам известни опасения.

Янче, всичко ще бъде наред. Коя е следващата работа?

От къде да започна?   Накратко, аз възпитавам по-скоро авторитетно, може-би защото аз самата съм възпитана по този начин. Но това почва да оказва влияние върху детето и то не положително. Тя не е просто срамежлива, но губи самоувереност, което разбира се не е добре. Малко й е трудно да си намери място в ДГ (където обаче ходи с огромно желание, пу пу!). Явно съм била от една страна много строга, т.е. ограничила съм я прекалено много, или може би очаквам прекалено много от нея   Към това се добавя и нервност и нетърпеливост от моя страна - не много добра комбинация  
Радвам се, че сравнително бързо разбрах че нещо не върви както трябва и че осъзнавам грешките си. Сега полагам усилия да променя себе си, държанието си и се надяввам много много силно положението да се подобрява и Милена да стане по-самоуверена.
Курсът се казва "Силни родители - силни деца" и почва на 21.9. (когато сме още в отпуска, та ще пропусна първата среща) и се провежда от закрила на детето, 10 срещи ще има. Там учат родителите, как да има по-добра атмосфера вкъщи и да излизат от омагьосани кръгове.

Татянка, после да разказваш какво представлява курса, много интересно ми стана. Иначе според мен и на Кало му липсва самоувереност за доста неща Аз уж му давам много свобода, но винаги съм насреща да помагам и той сякаш разчита на мен много. Опитвам се да го насърчавам сам да прави някои неща, които знам, че може да ги направи, но той в повечето случаи търси моята помощ .... все по-често си задавам въпроса къде точно бъркам 

Блазе ви, че имате такива програми. Аз също имам проблем с неувереността на Иво. Не знам къде се корени това, аз наистина се опитвам и мисля, че успявам да избегна много от грешките на възпитанието на майка ми (приемерно избегнах часовете молене да изяде нещо, опитвам се да му давам обяснения, за повечето неща, които правя, дала съм им много повече свобода да пипат неща, да тичат и да се цапат, отколкото съм имала аз). Но въпреки това, когато се наложи да се конфронтира с някое дете навън (с брат си се справя много добре), е като попикано мушкато и предпочита да избяга надалеч или да реве тихичко отстрани, че са му взели играчката. Много ще съм ти благодарна, ако успяваш да намериш време да пишеш с по едно две изречения какво учите на курса.

   Радвам се, че не съм сама в борбата  И ще пиша, разбира се. Курсът ще продължи 10 седмици с по една лекция седмично. Една моя приятелка (съселянка  ) се записа също.
Но курсът не е само за това, но и как да избегнем големи конфликти в семейството. При нас, т.е. между мен и Милена, имаме като борби за власт - което звучи много тъпо, но е факт. Някак си влязохме в омагьосан кръг и се надявам на помощ да излезем от него.

Иначе аз имам и книгата към този курс, но на немски разбира се. Ако искате мога да я сканирам лека по лека (че е над 100 страници) и ако имате как или кой да я преведе 

Бубка, нещо като Трипъл Пи е, такива би трябвало масово да има при вас.

При нас обаче е точно противоположният случай.

Ето това е ниша в бг пазара - курсовете.
Аз имам също някои проблеми с Тони, като според мен са се появили, тъй като не съм търпелива и май много го камандоря. От друга страна се опитвам доста често да му обяснявам как да подходи при конфликт, никога не съм го учила да тегли играчки, да удря ако не получи, да рита или да крещи, но това с крещенето аз съм възпитала
Като проблем виждам, че говори с непознати все едно са ни първи приятели; понякога в по-голям магазин става неудържим и го хваща някаква лудост, не слуша и се държи като пълен лигоч; Станал е агресивен в някои случаи, когато иска нещо, а му обясняваме, че имаме други задачи за вършене, или че трябва да направи нещо друго; Ако иска играчка я взима без оглед на това, че другото дете ще плаче и не помага никакво залъгване, а със заповеден тон хептен не става;Не може да млъкне ако ние говорим за нещо, ако мълчим също не си затваря устата и като започн да пита и говори от 7 сутринта и така до 22.00 вечерта - честно ви казвам, изкукуригвам!
И понеже Саш го хващам често пъти, че е груб в тона си към децата все гледам да омекотя обстановката като обяснявам, настоявам и т н., но ако Тони не вдява и моят тон става остър  и горкото детенце... о е факт, че неговото име най-много се казва в градинката, на морето по плажа все по него се вика,  а толкова мноог мразя това! Но ако си реши, че иска да прави нещо, то никакви увещания не помагат и прибягваме към заповеди.

Чаена, защо пишеш по сред нощ?

То и аз до 4.30ч не можах да заспя, нещо ме хапа, аз се мазах, пръсках, чесах - бях луднала, отделно Станимир бродеше напред-назад, накрая Ст се премести в кухня и поспах блаженно, но само до 7ч. В луната ли е причината за тази нещо незнам 

Още ще пиша - по-късно.

КЪм 3-4 Тони се премества на спалнята и аз се изнасям в детската стая. Товага се намърдвам в леглото и след 1-2 мин Дидо започва да мрънка. Бутам му чай, нъцки. Бутам биба - нъцки. И ставам да му правя каша. Той си я цока, а аз сядам да си оправя някои задължения в Продавалника, където нали съм модератор, а сайта само нощем бачка нормално - денем зарежда обява или действие около 3-4 мин поне и нямам нерви. И така, сутрин в 7 ме вдигат гадовете 
Качих снимки на Дидо и Тони, вчера бяхме на РД на приятелско детенце. Ако желаете, разгледайте!
Обработват се още, малко по-късно линка!

Добро утро!
Интересно, че подхващате темата за по-строгото възпитание, защото точно сега чета една книга по въпроса как се отразява семейството при формиране на характера и точно там пише как при по-строго възпитание и лишаване системно на детето от нежност и засвидеталстване на любов от страна на родителите това после влияе на отношенията му с хората и най-вече на връзките ум. Неказвам, че не давате любов на детето, но явон авторитарния подход лишава деетто от собствена воля / каквато бях аз/ и го кара да не е уверено в собствената си преценка. То страда от ниско самочувствие и е склонно да отстъпва и после в живота при отношенията си с другите хора, както е правило и у дома. Съчетайте това с поява на по-малък член на семейството, който префокусира вниманието и нежността към себе си, както и измамното чувство у родителите, че голямото дете вече е достатъчно пораснало и не се нуждае вече от любовта им като малкото, прибавете и вменяване на чувство за вина за всичко грешно, което по-малкия член е сътворил и ще получите увредена личност, която отчаяно търси любов после цял живот. За да компенсира липсата и като дете.
Немога да кажа, че съм имала нещастно детство - не съм се чувствала така или поне не съм осъзнавала това, но определено ми се е отразило. Преодолях до някъде нерешителността си, станах изключително своенравна и не търпяща много много да ми дават акъл. Особено нашите и особено по техния, набиващ канчето, начин. Направо инстинктивно отричам всичко, което ми кажат.
Та така - малко дълго стана, но реших да споделя.

Еех, много е хубаво това за курса. Ако и тук имаше веднага бих се записала, защото и аз се опитвам да намеря баланса в отношенията си с детето. На моменти силно се разколебавам, че вървя по правилния път, друг път съм по-уверена, но като цяло си е голямо изпитание. При нас авторитарният метод не работи, така се заинатява, че е невъзможно да го накарам да направи каквото и да било. Затова опитвам с обяснение /признавам обаче, че не винаги имам нерви за това/ и ако не помогне го игнорирам, в смисъл, че спирам да му говоря и обръщам внимание. Засега има ефект. Това, разбира се в случаите, когато съм казала да направи нещо /да си измие ръцете, след като си е дошъл вкъщи, да си прибере играчките и тн/, не когато има опасност да нарани себе си или някой друг, тогава казвам веднъж и след това взимам мерки.
В отношенията си с другите деца проблемът е, че много често не иска да дава нищо свое и им се кара ако опитат да му вземат някоя играчка. Затова, когато знам, че ще идват гости предварително обяснявам кой ще дойде, как ще си играят, за да го подготвя и тогава ситуацията е малко по-добра. Та така...ще чакам и аз отзиви от Татяна, определено ще ми е от полза чуждият опит
Хубав ден от мен!

П.п. Успех на Черепахова в новата работа!